Р Е Ш Е
Н И Е
572/7.6.2019г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№3239 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. “***,
представлявано от Б.И.Н.– управител, излага, че по ч.гр.д.№1184/2018 г. на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника Г.Ф.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1 367,
59 лева, от която 700.00 лв. – главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №181762 от 01.09.2017г. и 667.59 лв. - договорна лихва за периода от
01.09.2017 г. до 30.03.2018 г., като е присъдена и законна лихва върху
претендираната сума, считано от завеждане на заявлението в съда. Заповедта била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след дадени
указания от съда, ищецът предявява настоящите искове. В исковата молба се
излагат твърдения, че по силата на сключен на 01.09.2017 г. договор за кредит от
разстояние, ищецът предоставил на ответника, чрез посочения от последния начин
/по банкова сметка/ ***.00 лева. Страните били уговорили ответникът да погасява
кредита чрез вноски, като във вноската била включена и уговорена възнаградителна
лихва, в размер на 127, 05 лева. Страните били предвидили и неустойка в случай,
че длъжникът не изпълни задължение да обезпечи вземането по кредита, която
станала незабавно изискуема и била включена в месечната вноска. Месечната вноска
за неустойка се равнявала на сума от 38, 61 лева. След подаване на заявлението
и преди входиране на настоящата искова молба, ответникът бил внесъл сума в
размер на 30.00 лева, но останало да дължи още суми по договора. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 337.59 лв., от които: 670.00 лв. - главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №181762 от 01.09.2017г., 667.59 лв. - договорна лихва за периода
от 01.09.2017г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
ѝ изплащане. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, като излага
аргументи за това. В съдебно заседание оспорва изложените от ищеца в исковата
молба факти и обстоятелства относно предвидената в договора неустойка.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1184/2018 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 700.00 лева –
главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №181762 от
01.09.2017 г. и 667.59 лв. - договорна лихва за периода от 01.09.2017 г. до
30.03.2018 г., като е присъдена и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането. Присъдени са и
разноски в размер на 78, 15 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните
писмени доказателства, че между търговското дружество и ответникът са налице
валидни облигационни отношения, основаващи на сключен на 01.09.2017 г. Договор
за предоставяне на кредит от разстояние №181762 /договор за заем/, с размер на
заемната сума 700.00 лева, като ответникът е получил тази сума. Видно от
представения по делото препис от цитирания по- горе договор, страните са
уговорили, че ответникът, в качеството му на кредитополучател, се задължава да
върне, освен заетата сума и възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент 40, 15 %. Срокът на кредита е определен на 420 дни /последна
погасителна вноска на 26.10.2018 г./, а общата сума, която ответникът се е
задължил да върне се равнява на 873, 25 лева, включваща главница и
възнаградителна лихва. Няма спор, че
длъжникът не е заплатил нито една вноска по заема, с изключение на сума от
30.00 лева, която ищецът признава, че е платена от ответника след образуване на
заповедното производство и преди подаване на настоящата искова молба. На
длъжника, по електронна поща, са изпращани писма, с които му е напомняно
задължението за погасяване на задължението му. Няма ангажирани доказателства за
погасяване на част или цялото задължение на ответника по договора. Предвид
изложеното, съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищеца претендираната
в настоящото производство главница в размер на 670.00 лева, както и уговорената
възнаградителна лихва в размер на 173, 25 лева. Ето защо намира, че в тези си
части претенциите са основателни и доказани, и следва да се уважат. Претенцията
за договорна лихва в останалата част, съдът счита за неоснователна, тъй като по
делото безспорно се установи, че страните не са уговаряли лихва в по- висок
размер. Съдът счита, че не следва да коментира изложеното в част от
обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, а именно, че претендираната
като договорна лихва сума всъщност включва и претенция за неустойка, тъй като
след изрични указания за отстраняване нередовности на исковата молба, ищецът
категорично и изрично заявява, че цялата сума от 667, 59 лева представлява
уговорена между страните договорна лихва, каквато е претендирана и заявена и в
заповедното производство. Ето защо счита, че в случая съдът не е сезиран с
изрична претенция за заплащане на някаква неустойка по договора.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и тези, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете, в размер на 359, 74 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Ф.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София -
1408, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. “***, представлявано от Б.И.Н.–
управител, сумата от 843,25 лв. /осемстотин
четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, от която 670.00 лв. –
главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №181762 от
01.09.2017г., 173, 25 лева /сто
седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/- договорна лихва за периода от
01.09.2017 г. до 26.10.2018 г., присъдени по ч.гр.д. №1184/2018 г. по описа на
ШРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422 от ГПК, вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на договорна лихва, в
останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1408, р-н „Триадица“, ж.к.
„Иван Вазов“, ул. ***1, представлявано от Б.И.Н.– управител, сумата от 359, 74 лева /триста петдесет и девет лева
и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото, включително
и в заповедното производство, разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: