Определение по дело №340/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от Д. Д. В. от Г. против определение № 1390 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 2214/2010 г. на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена Заповед № 4547 от 30.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Счита атакуваното определение за неправилно, като постановено в противоречие със закона. Съдът приел, че в срока по чл.415, ал.1 от ГПК частната жалбоподателка не била представила доказателства, че е предявила правата си по общия исков ред срещу ответника „Д.” ЕООД по подадено от последния възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, без да е съобразил, че в деловодството на Районен съд – Кърджали имало заведено гр.дело № 488/2011 г. със страни – Д. Д. В. – ищеца, и „Д.” ЕООД – ответник, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК. Със същата искова молба било направено искане за прилагане на ч.гр.д.№ 2214/2010 г., по което е постановена заповедта за изпълнение на парично задължение и обжалваното определение. Твърди се, че по посочената искова молба било образувано и гр.д.№ 488/2011 г. по описа на КРС, насрочено за 06.06.2011 г. в открито съдебно заседание. На това основание счита, че в посочения от съда срок по ч.гр.д.№ 2214/2010 г. на КРС била предявила правата си по общия исков ред за установяване на вземането й срещу ответника „Д.” ЕООД, като за целта била входирала искова молба от 21.03.2011 г. с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК срещу ответника, длъжник по ч.гр.д.№ 2214/2010 г. по описа на КРС, поради което счита, че разпоредбите на чл.415 от ГПК са спазени и не следва издадената заповед № 4547/30.12.2010 г. да бъде обезсилена. Моли съда да отмени определението на районния съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на обстоятелствата по делото, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред Кърджалийския районен съд е било подадено заявление от Д. Д. В., чрез нейния пълномощник А. Ч., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „Д.” ЕООД Г. за парично вземане в размер на 1 650 лева, представляващи неизплатени наемни вноски за месеците февруари, март и април 2010 г. по нотариално заверен договор за наем от 30.12.2010 г. На основание подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 2214/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е издадена Заповед № 4547 от 30.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2214/2010 г. на Кърджалийския районен съд е подадено в срок възражение от длъжника „Д.” ЕООД Г.. На 21.02.2011 г. районният съд е указал на заявителя Д. Д. В., чрез нейния пълномощник А. Ч., че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Препис от това разпореждане е връчено на процесуалния представител на Д. Д. В. на 24.02.2011 г. На 03.05.2011 г., с определение № 1390 съдът е обезсилил издадената в полза на Д. Д. В. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4547 от 30.12.2010 г., на основание пчл.415, ал.2 от ГПК, защото в дадения срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска относно вземането си в посочения срок.

От представеното пред въззивния съд фотокопие на искова молба е видно, че на 21.03.2011 г. частната жалбоподателка е предявила пред Кърджалийския районен съд иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу „Д.” ЕООД Г..

Във връзка с горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК изисква не само в едномесечен срок заявителят да е предявил иск за установяване на вземането си, но и да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените на заявителката от районния съд указания. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. „Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 от ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд по заповедното и исковото производство /както е и в настоящия случай/, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 от ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.417 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни.

Впрочем, по този въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – Определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 166/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 20/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 736/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 691 от 13.11.2009 г. по ч.т.д.№ 636/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 490 от 21.06.2010 г. по ч.т.д.№ 254/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 53 от 25.01.2010 г. по ч.т.д.№ 16/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч.т.д.№ 91/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 697/12.10.2010 г. по ч.т.д.№ 137/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В посочените актове е прието, че е безусловно задължението на заявителя да представи доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането си. Единствено фактът на предявяване на исковата молба не е достатъчен за спазване на изискванията на чл.415, ал.2 от ГПК.

Ето защо, като е констатирал, че в указания срок заявителката не е представила доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си и е обезсилил издадената в нейна полза заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, районният съд е постановил правилно определение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1390 от 03.05.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2214/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.