Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
Гр.
Перник, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II
състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в.
гр. д. № 100 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение № 1322/10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1215/2018 г. по описа на
Районен съд Перник, I състав по предявени от „Топлофикация Перник“ АД срещу С.К.А.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, е признато за установено, че С.К.А. дължи на
„Топлофикация Перник“ АД сумата в размер на 445,51 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от
13.12.2014 г. до 30.04.2017 г. г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 81,30 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.02.2015 г. до
06.12.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 8627/2017 г. по описа на Районен съд Перник.
Главният
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ е
отхвърлен за разликата над уважената част от 445,51 лева до пълния заявен
размер от 515,83 лева, а искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважената част от 81,30 лв. до пълния заявен
размер от 101,98 лева.
В срока
по чл. 259 ГПК срещу решението в частта, с която исковете са уважени, е
постъпила жалба от ответника С.А. с твърдения за неговата неправилност. Твърди
се, че в сградата не е имало монтирани отоплителни тела, като се оспорва
доставката на топлинна енергия, както и че начислените суми не съответстват на реалния
обем на неговото жилище. Поддържа, че неправилно районният съд не е разгледал
насрещния осъдителен иск, заявен с отговора на исковата молба и уточненията към
него.
В
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
Въззивната
жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Окръжен
съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд Перник, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил
да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Според
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ)
като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД.
Съгласно
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят
на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който
според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012
г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия”
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По делото са приети Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД
от 29.04.2008 г., действали през процесния период. Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са „продавачът на топлинна енергия“ –
„Топлофикация – Перник“ ЕАД и „купувачът на топлинна енергия" – потребител
за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
От
приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-техническа експертиза
се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е топлоснабдена, по силата на договор от 06.11.2001 г. за
дялово разпределение с „Техем Сървисиз“ ЕООД, със сключването на който фактически
е въведена и системата за дялово разпределение в сградата. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че при посещение на място е установило, че в стълбищната
клетка има изграден вертикален аншлус, захранващ отоплителните тела, което
прави сградата в кв. „***“, бл. ***, реално топлоснабдена. Вещото лице подчертава,
че стълбищната клетка се явява част от сградата, отоплявана индиректно и следва
към отопляемия обем на всеки един имот от СЕС.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, като
соченото обстоятелство се установява и от представената по делото декларация по
чл. 14 ЗМДТ от 21.05.1998 г., подадена пред надлежен орган, която съдът цени
като извънсъдебно признание относно декларираните в нея обстоятелства.
Съгласно
заключението на СТЕ, в самия имот липсват други отоплителни тела, освен щранг
лира в банята, и връзката за топла вода към сградната инсталация е прекъсната,
като след демонтирането на отоплителните тела на ответника (съгласно протокол
от 17.07.2006 г.) не е разпределяна топлоенергия, нито са начислявани суми за
такива топлителни тела в помещенията на апартамента. По време на процесния
период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. в помещението Баня има работещо
отоплително тяло, тип „щранг-лира“ (два броя стоманени тръби), свързано със
сградната инсталация и отдаващо непрекъснато топлоенергия по време на
отоплителните периоди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребител
в сграда-етажна собственост, който прекрати топлоподаването към отоплителните
тела в имота си, остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Освен собственик или титуляр на вещно право върху
конкретен имот, лицето е съсобственик на сградната инсталация и следва да поеме
припадащата му се част от разходите за топлинна енергия. След като всички
обитатели участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така
те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на
полученото количество топлинна енергия за общите части, респ. за сградната
инсталация. По сходен начин законодателно са уредени правоотношенията, свързани
със сградната инсталация в сграда – етажна собственост в други държави–членки
на Европейския съюз. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава
сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната
станция или от нейното самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от
собствениците и титулярите на вещно право на ползване (в този смисъл са и
Решение № 5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 15/2009 г.,
както и мотивите на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на
ВКС).
Поради
изложените съображения, законосъобразен е изводът на районния съд, че като
собственик на имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост, в процесния
период, въззивникът-ответник е придобил качеството потребител на топлинна
енергия – страна по облигационно правоотношение с топлофикационното дружество,
от което се поражда и задължението му за заплащане на доставено количество
топлинна енергия.
Топлинната
енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. По смисъла на
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 38 ДР на ЗЕ отопляемият обем на имот
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и
съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за
отопление по проект. На въззивника са били начислени суми за отопление за
сградна инсталация и за топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата, както и за
услугата „дялово разпределение“ в общ размер на сумата от 515,83 лв., в
съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията на
потребителите в гр. Перник и на база отопляем обем на имота от 160 куб.м.
По
делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като
изготвена обосновано, изчерпателно и компетентно. Топлоенергията, отдавана от
сградната инсталация, за процесния период е определяна и разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на процесния имот, отразен в изравнителните
сметки – 160 куб.м. Районният съд изчерпателно е обсъдил защо приема именно
този отопляем обем, като твърденията, че кубатурата е в посочения от ответника
размер, не се доказват, като в тази част настоящият състав споделя мотивите на
контролираната инстанция и препраща към тях по силата на чл. 272 ГПК.
С оглед
изрично въведените от въззивника доводи, е необходимо да се подчертае, че
вещото лице е изяснило, че този обем е съгласно сведение за измерена кубатура
на отопляваните помещения в имотите в СЕС с адрес: ***, еднотипен като
конструкция с бл. ***, изготвено от Комисия на живущите и предоставена на въззивника-ищец
с въвеждане на сградата в експлоатация, като тази отопляема кубатура е еднаква
с кубатурата на всички имоти по вертикала под процесния имот. Експертът е
изяснил, че конкретно кубатурата на ап. ** в бл. ** съответства на тази на ап. **
в бл. ** и е именно 160 куб. м. Експертизата не е установила посочената от
въззивника по-ниска кубатура от 146 куб.м., да е реалната отоплителна кубатура
на имота. Съдебният състав кредитира експертното заключение, тъй като същото
подробно и задълбочено е дало изчерпателни отговори на поставените му задачи.
Представените от въззивника-ответник експертизи, изготвени по други граждански
дела, не биха могли да бъдат поставени в основата на доказателствените изводи
на съда, предвид изискванията на чл. 200 ГПК и принципа за непосредственост,
въведен с чл. 11 ГПК. Фактът, установен с прието заключение на допусната
експертиза, има доказателствено значение само по делото, по което е тя е допусната
и същата не би могла да се приобщава и ползва в друго производство. Още повече,
че представените експертизи по предходни дела също са били изготвени в два
варианта, като кубатурата без стълбищна клетка е посочена общо 145,45 куб.м., а със стълбищна клетка –
163,46 куб.м., което обстоятелство е отчетено и от вещото лице при изслушването
му в съдебно заседание. В случая в отопляемия обем на имота по аргумент от § 1,
т. 38 ДР на ЗЕ следва да бъде включена и е взета предвид и съответната част от
стълбищната клетка в сградата – като обща част, тъй като последната се отоплява
от изградения вертикален аншлус, който прави сградата топлоснабдена.
През
релевантния период в изравнителните сметки не са били отразени отоплителни
тела, свързани към сградната инсталация, не са начислени суми за топлинна
енергия, отдадена от отоплителни тела в имота, не е отчитан разход за топла
вода, не е разпределяна топлоенергия за битова гореща вода. Начислена е била
като дължима само прогнозна топлоенергия за отопление – такава, отдадена от
сградната инсталация, както и от отоплително тяло тип „щранг – лира“ в
помещението баня, като разпределяната до имота топлинна енергия по
действителния отчет на средствата за измерване в СЕС след всеки отчетен период
е била изравнявана с прогнозната, което е отразявано в индивидуалните
изравнителни сметки. В експертизата е отразено, че средството за търговско
измерване – общият топломер, е преминал през съответните метрологични проверки,
в частност през 2014 г., 2016 г. и 2017 г.
На ответника са начислени суми за отопление – за сградна инсталация и за
топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, както и вноските за услугата
„дялово разпределение“ в общ размер на сумата от 515,83 лв. за целия исков
период, определена в съответствие с действащите в периода цени на
топлоенергията и на база отопляем обем на имота от 160 куб.м.
При така
установената фактология, споделена и от въззивният съдебен състав, се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си като продавач на
топлинна енергия да достави топлинна енергия – отдадена от сградна инсталация и
от отоплително тяло „щранг-лира“ в банята на процесния имот, и на услугата
„дялово разпределение“, на обща стойност 515,83 лв. Съгласно заключението по
назначената СИЕ, кредитирано от настоящия състав като компетентно и
изчерпателно, ищцовото дружество е отразявало редовно дължимите от ответника
суми за ползвана топлинна енергия, както и сумите по изравнителните сметки,
издадени от фирмата за дялово разпределение, като няма твърдения и данни за
извършени погашения от страна на въззивника.
Правилни
са констатациите на районния съд, че възражението за изтекла погасителна
давност на месечните задължения за заплащане на топлинна енергия, като
периодични такива по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, е основателно за вземането
за главница в размер на сумата от 70,32 лв. за периода от 01.05.2014 г. до
12.12.2014 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението/, като за
остатъка от задължението от 445,51 лв. за периода от 13.12.2014 г. до
30.04.2017 г. тригодишната погасителна давност не е настъпила и същата е
дължима от въззивника. Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. При тези изводи за
дължимост на главното вземане в установения размер, правилни са констатациите
за дължимостта на акцесорното вземане за лихви в изчисления от първостепенния
съд размер и посочения период, поради което решението следва да бъде потвърдено
в цялост.
Правилно
районният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 208 ЗЗП, след като въпреки многократно даваните
указания и въпреки обстоятелството, че въззивникът е бил представляван от
професионален адвокат, претенцията не е била приведена с изискванията за
редовност по чл. 211, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и уточнена по основание.
Следва да се подчертае, че визираната от въззивника норма на чл. 208 от Закона
за защита на потребителите не предвижда субективно имуществено право в полза на
потребителя на парично обезщетение, а възможност за налагане на административно
наказание при констатирано нарушение на чл. 62 ЗЗП при доставка на електрическа
енергия срещу заплащане, без искане на потребителя. Административното наказание
е форма на държавна репресия за извършени административни нарушения. Установяването
на нарушенията и налагането на административно наказание, се извършват от
съответните контролни органи по реда на ЗАНН. Административнонаказателната
отговорност е различна от гражданската. В случай, че потребителят намира, че са
засегнати негови лични или имуществени права, той може да реализира твърдяното
субективно право на парично обезщетение чрез предявяване на искова претенция,
индивидуализирана съобразно процесуалните изисквания, със съдействието на
упълномощения от него професионален адвокат.
Тъй
като ПРС е достигнал до същите фактически изводи, обжалваното решение трябва да
бъде потвърдено, а предявената жалба от ответника – отхвърлена.
С оглед
изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен от съда по реда на чл.
37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1322/10.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 1215/2018 г. по описа на Районен съд Перник, I състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8, вр. чл. 273 ГПК С.К.А., ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, сумата в
размер на 100,00 /сто/ лева –
разноски пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.