МОТИВИ по НОХД № 2009 по описа на ВТРС
за 2017 година
Повдигнато е обвинение срещу И.Т. ***
за това, че на 04.04.2016 год. в гр. В. Търново, ул. „Магистрална", № 3, от
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с per. № X 2273 BP, собственост на
„Тотим" ООД гр. Свиленград, в съучастие като извършител с неустановено по
делото лице - помагач, и чрез използване на техническо средство за отключване
на ключалки на автомобили и на моторно превозно средство - собствения си лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № СН 6850 АМ, отнел чужди движими вещи
- парична сума в размер на 4 452.97 лева, собственост на „Тотим" ООД гр.
Свиленград, както и парична сума в размер на 200,00 лева и чужди движими вещи,
на обща стойност 422.40 лева, собственост на П.А.К. *** или всички движими вещи
на обща стойност 4 875.37 лева, от владението на П.А.К. *** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и
случаят е немаловажен. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28 от НК. В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, намира го за
доказано по безспорен начин и пледира за налагане на наказание съобразно
предвиденото в закона минимално такова като се намали определеното наказание с
една трета. Пледира се и наложеното наказание да се групира с това наложено му
с по НОХД № 3017/2016 год. на Шуменски районен съд.
Подсъдимият лично в съдебно заседание изразява
желание производството да протече по реда на глава 27 от НПК - съкратено
съдебно следствие, на основание чл.371, т.2 от НПК - признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тях. Дълбоко се
разкайва за извършеното. Защитниците му пледират, за определяне на наказание
към минималния размер и за приложение на чл.25 вр. чл.23 и чл.25, ал.2 от НК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Т.И. е осъждан
многократно за престъпления от общ характер. С Определение за одобряване на
споразумение № 394 от 19.05.2009 год. по НОХД № 109/2009 год. по описа на PC
гр. Хасково, влязло в сила на 19.05.2009 год., И. е осъден за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б. „а" и б. „б" вр. чл.18, ал.1 от НК, което извършил на 30.10.2008 год.
в гр. Хасково. За това престъпление му наложено наказание 8 месеца лишаване от
свобода, при първоначален общ режим. Наказанието изтърпял на 08.04.2011 год.
И. притежава лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с per. № СН 6850 АМ, цвят светлосив металик.
Свидетелите З В и П.К.
работели в „Тотим" ООД гр. Свиленград. В на длъжност "шофьор",
а К. на длъжност "товарач". Един от предметите на дейност на
дружеството била продажба на ВиК части. Дружеството
извършвало доставки на клиенти и в други градове в страната. Всеки понеделник от
седмицата служители на дружеството пътували по дестинация гр. Свиленград - гр.
Велико Търново с товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с per. № X 2273 BP.
Товарният автомобил е собственост на дружеството. Автомобилът имал централно
заключване, но нямал аларма. К. и В свидетелстват в посока, че маршрутът
им винаги бил един и същ - в 06.00 часа отпътували от склада на дружеството в
гр. Свиленград, през градовете Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен, след
което се връщали в гр. Свиленград през прохода „Шипка". В някои от
обектите, на които доставяли стока, получавали плащания в брой, като при
завръщането си в гр. Свиленград отчитали получените суми.
На инкриминираната дата - 04.04.2016
год. в 06.00 часа както обикновено двамата свидетели В и К. *** с
товарния автомобил „Мерцедес Спринтер" с per. № X 2273 BP. Около 09.00 часа
вече били в гр. Габрово. Доставили стока на няколко обекта в града. След това продължили
по маршрута си - към гр. В. Търново. Във Велико Търново пристигнали около 10.30
часа. В този град също посетили няколко обекта. Последно посетили базата на
„Шарков Инком" ООД, находяща се в гр. В. Търново
на ул. „Беляковско шосе" № 5. След доставка на всички стоки в град В.
Търново, включително и с тази в дружеството на „Шарков Инком"
ООД се събрала сумата от 4 452.97 лева. Св. К. държал парите в черна мъжка
кожена чанта, която обичайно носел през рамо. В чантата освен сумата събрана от
доставките в обекти, посетени до момента от обиколката от маршрута им, К. носел
и лични парични средства в размер на 200 лева. Личните му средства от 200 лева
били поставени в мъжко кафяво кожено портмоне с емблема на Британското знаме. В
портмонето съхранявал и документите си - здравна книжка, лична карта, СУМПС и
талонът към него, визитки, карта за магазин „МЕТРО", дебитна карта на
банка „Пиреус", черна платнена торбичка, мъжки
сребърен пръстен - халка с тегло 6.42 грама, блистер с три таблетки „Tavipec", 3 бр. „свински опашки" пластмасови
връзки, флаш памет „Kingston"
2 GB, нокторезачка, ключодържател с надпис „CASINO
PEGASUS", 4 бр. секретни ключа, ключодържател с емблемата на „Рено",
метална плочка с надпис П.А.К., кръгла плочка с изображение на кон и емблема на
„Шел", автомобилен ключ с пластмасов накрайник с
надпис „Рено" и дистанционно устройство за заключване и аларма на
автомобил, химикал с надпис „GIOANOLA", част от зарядно устройство за
мобилен телефон „Самсунг Дуо", капки за очи „Визин" 15 мл, блистер с 4 таблетки „Алергозан",
блистер с 5 таблетки „Риналержи", блистер с 8 таблетки „Риналержи",
малка муска с квадратна форма и блистер с 6 таблетки „Риналержи".
Около обяд - 11.30 часа В и К.
отишли до новия склад на „Шарков Инком" ООД, в
същия град, но на друга улица - ул. „Магистрална" № 3. От там следвало да
натоварят 20 стека тръби. Св. В паркирал товарният автомобил пред
входната врата на склада, с насочена предна част към пътното платно. Двамата
свидетели слезли от автомобила. Св. К. оставил чантата си под подлакътника, на
средната седалка на автомобила. В заключил предните врати с
дистанционното. След това започнали да товарят тръбите, през отворените задни
врати на автомобила.
В този ден подсъдимият И. с
неустановено лице - помагач на подсъдимия пристигнали в гр. В. Търново с л.а. „Фолксваген
Пасат" с per. № СН 6850 АМ, собственост на И.. Подсъдимият бил проучил маршрута
и графика на служителите на "Тотим" ООД гр. Свиленград, извършващи
дейността си с товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с per. № X 2273 BP.
Подсъдимият И. и неговият неустановен помагач знаели, че събраните средства от
заплатените доставки, до този момент, се оставяли в буса
и че автомобилът не бил снабден с алармена система. Затова го следвали с
автомобила. Целта им била да установят удобен момент, в който да могат да
отнемат събраният до момента оборот, респективно да го отнемат. В момента, в
който т. а. „Мерцедес Спринтер" се установил пред склада на „Шарков Инком" ООД в гр. В. Търново на ул. „Магистрална"
№ 3, И. и съучастникът му се движели плътно зад него. На светофарите, малко
по-надолу по улицата направили обратен завой, подминавайки го и паркирали от
противоположната страна на платното за движение. От там имали пряка и
непосредствена видимост към т.а. От събраните по делото доказателствени срадства и доказателства се установява по категоричен и
безспорен начин, че подсъдимият в 11.35 часа излязъл от предна дясната врата на
собствения си лек автомобил, с шапка на главата и се насочил отдясно на пътното
платно, в посока бензиностанция „Еко" и в същия
порядък. на бензиностанцията. Съучастникът му останал в автомобила и наблюдавал
товарния автомобил на "Тотим" ООД гр. Свиленград. Двамата поддържали
постоянна връзка помежду си чрез мобилен телефон и хендс-фрий устройство. В това време свидетелите В и К. се
намирали до задната част на товарния автомобил и се подготвяли за товарене на
стоката, разговаряли с работниците от склада. Няколко минути по-късно - в 11.47
часа от шофьорската врата на л. а. „Фолксваген Пасат" излязъл и неустановения
съучастник на подс. И.. Той също се насочил в посока към бензиностанцията.
Спрял на място, от което виждал добре свидетелите В и К.. Подал сигнал на
подс. И., че може да действа. В този момент подс. И. *** и в 11.51 часа се
приближил до предната част на т. а. „Мерцедес Спринтер". Придвижил се до шофьорската
врата, погледнал през прозореца, видял чантата, в която се намирали вещите -
събрания до момента оборот, личните следва на св. К. - 200 лева и негови лични
документи. С неустановено техническо средство се опитвал да отключи вратата.
След около 5-6 секунди съучастникът му, който следял непрекъснато движението на
свидетелите, зад буса, му подал сигнал за опасност и И. рязко се отдалечил от вратата. Застанал до предната част
на автомобила, с гръб към него. Отново неустановения помагач подал сигнал подс.
И.. Последният в 11.52 часа отново се приближил до шофьорската врата на т. а.
Този път успял да я отвори, взел чантата, сложил я под лявата си мишница и бързо
пресякъл ул. „Магистрална", като се придвижил по пътека в междублоковото
пространство на ул. „Клокотница" № 3. В същото време съучастникът му се
върнал в автомобила и потеглил, правейки обратен завой в посока светофарите до
завод „Победа" в града. На кръстовището завил наляво по ул. „Мармарлийска", след което се срещнал с И. ***.
Деянието било заснето от охранителна камера, разположена на фасадата на склада
на „Шарков Инком" ООД на ул. „Магистрална"
№ 3.
В междублоковото пространство на ул.
„Клокотница" И. извадил парите от чантата и от портмонето на св. К., след
което я изхвърлил, заедно с другите вещи, които били в нея, в пространство зад
гаражи. Качил се в автомобила и заедно със съучастникът си напуснали гр. Велико
Търново.
При извършения оглед на
местопроизшествието, по предвидения за това ред, по ключалката и дръжката на
предната лява врата на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер" с per. № X
2273 BP не били установени деформации или следи от интервенции. При огледа в
междублоковото пространство на ул. „Клокотница" № 3 била намерена чантата
на св. К. с всички вещи в нея, с изключение на паричните суми - негова
собственост и собственост на „Тотим" ООД гр. Свиленград. Чантата и
портмонето били иззети като веществени доказателства с оглед изследването им за
наличие на дактилоскопни следи, но видно от заключението на назначената
дактилоскопна експертиза такива не са открити.
Като доказателства по делото били
приобщени копия на 6 броя фактури с издател „Тотим" ООД, гр. Свиленград,
отразяващи извършените на 04.04.2016 год. доставки. Стойността на същите били
заплатени още в същия ден, в брой на служителите на дружеството - св. К. и
В. Общата стойност на получените суми по фактурите е 4 452.97 лева.
От извършения оглед на видео запис, приобщен по
предвидения за това ред в НПК, на охранителната камера, разположена на фасадата
на склада на „Шарков Инком" ООД на ул.
„Магистрална" № 3 и след съвкупния анализ на показанията на свидетелите В.
Райков и Д. Тончев се установява по категоричен и безспорен начин механизма на
осъществяване на изпълнителното деяние на квалифицираната кражба, предмет на
настоящото производство и участието на подсъдимия в него. Двамата служители на
РУ В. Търново категорично свидетелстват, че след като в хода на проведените ОИМ са прегледали записа от охранителната
камера, са разпознали подсъдимия като извършител на деянието, тъй като го
познавали много добре във връзка с работата си. Заснетият от камерата лек
автомобил, движещ се плътно зад т. а. „Мерцедес Спринтер" при спирането му
пред склада на „Шарков Инком" на ул.
„Магистрална", бил идентичен по марка, модел и цвят с притежавания от подс.
И. автомобил. Според информацията, с която разполагали, той използвал именно
този автомобил при извършване на кражбите. Свидетелите Райков и Тончев са заявили,
че поради отдалечеността му от камерата не могат да разпознаят другото лице.
По делото е приложена справка от
електронната система на „АПИ", видно от която л.а. „Фолксваген Пасат"
с per. № СН 6850 АМ, собственост на подс. И., след 06.00 часа на 04.04.2016 год.
се е движил в посока от гр. Русе към гр. Велико Търново. В часови диапазон
07.05 часа лекият автомобил е бил регистриран на камера до гр. Дебелец и се е
движил в посока гр. Гурково. След това автомобилът последователно е преминал
през камери на гр. Килифарево, с. Въглевци и с. Пчелиново. Автомобилът на
подсъдимия се е върнал обратно в 10.39 часа в гр. В. Търново, тъй като отново е
преминал през камерата до гр. Дебелец в посока гр. Велико Търново. В 12.06 часа
автомобилът е бил регистриран на камера до с. Соколово, в посока гр. Габрово и
обратно, като последно в 12.39 часа е преминал през камера в с. Поликраище и е
продължил в посока гр. Русе.
Като веществени доказателства са
приобщени инструменти и технически средства, иззети по досъдебно производство
на РУ гр. Шумен, по което И.Т.И. е бил задържан в момент на кражба на парични
средства от моторно превозно средство. Приобщена е и ключалката на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер" с per. № X 2273 BP и е извършена
трасологична експертиза. Експертното заключение е в посока, че не е установено
ключалката да е отключена с някое от приобщените веществени доказателства.
Според същото е възможно заключващият механизъм на ключалката да е бил
преодолян чрез използване на неразрушителен метод с помощта на специално
техническо средство от вида на следните автомобилни шперцове: декодери или
турбодекодери, предназначени за декодиране на автомобилни ключалки и направата
на ключ-дубликат; специализирани инструменти за отключване на автомобилни
ключалки - „набирачка" и „натегачка" с подходящ профил на канала за
ключа, които се използват в комплект едновременно и прочее. При отключване с
шперц не винаги се предизвикват следи по частите на секрета и другите детайли
на ключалките.
Съгласно заключението на назначената
оценъчна експертиза отнетите вещи, собственост на св. П.К., извън паричната
сума в размер на 200 лева, са на обща стойност 222.40 лева.
С влязло в сила Определение за одобряване на
споразумение от 19.05.2009 год. по НОХД № 109/2009 год. на Хасковски районен
съд подс. И. е осъден за извършено на 30.10.2008 год. престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. 195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194 вр. чл.29, ал.1, б.а и б.б вр.
чл.18 от НК на 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
По делото са събрани писмени
доказателства относно съдимостта на подсъдимия, характеристични данни, към
момента на извършване на деянието и към момента на постановяване на съдебния
акт и други относими доказателства и доказателствени средства, събрани в
процеса.
Приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като по безспорен и категоричен начин се извлича от направените по реда на
чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимия, подкрепени изцяло от събраните доказателства
и доказателствени средства в хода на досъдебното производство, приобщени по
предвидения за това ред.
Предвид изложеното, доказано по
делото се явява, че подсъдимият И.Т.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28 от НК.
От обективна страна доказателствата по делото сочат по
безспорен и категоричен начин, че на 04.04.2016 год. в гр. В. Търново на ул.
„Магистрална" № 3 подсъдимият е отнел чужди движими вещи - парична сума в
размер на 4 452.97 лева, собственост на „Тотим" ООД гр. Свиленград, както
и парична сума в размер на 200 лева и мъжка черна кожена чанта с презрамка за
носене през рамо, черна платнена торбичка, мъжки сребърен пръстен - халка с
тегло 6.42 грама,
блистер с три таблетки „Tavipec", 3 бр. „свински
опашки" пластмасови връзки, флаш памет „Kingston" 2 GB, нокторезачка,
ключодържател с надпис „CASINO PEGASUS", 4 бр. секретни ключа,
ключодържател с емблемата на „Рено", метална плочка с надпис П.А.К.,
кръгла плочка с изображение на кон и емблема на „Шел",
автомобилен ключ с пластмасов накрайник с надпис „Рено" и дистанционно
устройство за заключване и аларма на автомобил, химикал с надпис
„GIOANOLA", част от зарядно устройство за мобилен телефон „Самсунг
Дуо", капки за очи „Визин" 15 мл, блистер с
4 таблетки „Алергозан", блистер с 5 таблетки
„Риналержи", блистер с 8 таблетки „Риналержи", мъжко кафяво кожено
портмоне с емблема на Британското знаме, малка муска с квадратна форма и
блистер с 6 таблетки „Риналержи" - на обща стойност 422.40 лева,
собственост на свидетеля П.К. ***. Всички отнети вещи са на обща стойност 4 875.37
лева. Отнети са от владението и без съгласието на св. К.. Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие, като И. е прекратил упражняваната до момента от
св. К. фактическата власт върху вещите,
и е установил трайно своя фактическа власт върху тях. Деянието е извършено в
съучастие с неустановено лице, което предвид ролята му - да управлява
автомобила и да наблюдава и предупреждава за приближаване на трети лица, се
явява помагач. Допълнителни квалифициращи обстоятелства са извършването на
деянието чрез използване на техническо средство за отключване на ключалки на
автомобили и на моторно превозно средство - собствения си лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с per. № СН 6850 АМ. Кражбата се явява и извършена при
условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК. Това съдът приема за
доказано предвид писменото доказателство - справка за съдимост. Тя сочи, че подс.
И. е извършил деянието по настоящото дело, след като е осъден с влязло в сила
на 19.05.2009 год. Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 109/2009
год. на PC гр. Хасково за същото по вид престъпление -кражба, и към момента на
извършването й не е изтекъл пет годишният
срок от изтърпяването на наказанието по това осъждане. Видно от справката за
съдимост престъплението по НОХД № 109/2009 г. по описа на PC гр. Хасково не
представлява маловажен случай, а настоящият случай, оглед стойността на
предмета на престъплението и останалите квалифициращи обстоятелства, също не е
маловажен по смисъла на чл.93, т. 9 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. И. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, а именно, че лишава от фактическа власт
владелеца на вещите, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
-преминаването им в неговата фактическа власт, и е искал настъпването на този
именно резултат - да установи своя фактическа власт върху тях, като е действал
с намерение противозаконно да ги присвои - да се разпореди с тях след деянието.
Налице е и психологичният механизъм
- потребност, мотивация, цел, решение, деяние, резултат. Пряко преследваната
цел от И. се покрива с резултата, а формирането на тази цел се предхожда от
проявлението на обективно признати последици, необходимост от финансови
средства за снабдяване с пари, тъй като установено е семейното и имотното
състояние на И. - трайно безработен, съответно необходимост от средства за
препитание. Въз основа на тези потребности са се породили мотивите и подбудите
у И.. Те от своя страна са конкретизирали целта. Така при допълнителната
конкуренция на основния мотив с другите допълнителни мотиви „за” и „против”, подсъдимият
е взел решение за постигане на целта си - за осъществяване на изпълнителното
деяние на квалифицирания състав на престъплението кражба.
Самото деяние извършено от подсъдимия
може да се определи като такова с висока степен на обществена опасност, съответно
и личната такава на подсъдимия – многократно осъждан за същите престъпления. Като
смекчаващи вината обстоятелства могат да се отчетат критичността,
самопризнанията и съдействие на органите по разследване на фактите. Наред със
смекчаващите се отчетоха и отегчаващите вината обстоятелства - размера на
отнетите вещи, предишни осъждания и лоши характеристични данни.
Изложеното и съобразно с
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК обуслови приложението на чл.58 а, ал.1 от НК, като се изключи възможността за приложени на ал.4 на същия текст.
Настоящата инстанция констатира, че не са налице условията на чл.55 от НК
едновременно с тези на чл.58 а от НК. Не е налице нито едно изключително, нито
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат извод, че
предвиденото в закона наказание за това деяние да се окаже несъразмерно тежко. В
този смисъл за извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 и т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28 от НК му се определи наказание от 1 година и 4
месеца лишаване от свобода след редукцията по правилата на чл.58 а, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намери, че за
постигане целите на наложеното наказание както по отношение на самия подсъдим,
така и по отношение на останалите членове на обществото /специална и генерална
превенция/ ще изиграе поправителна и превъзпитателна роля така определеното
наказание по вид и размер.
Причини за извършване на инкриминираното деяние са
незачитане и неспазване на установените правила и норми за поведение в
обществото от страна на подсъдимия, стремеж към незаконно облагодетелстване,
както и ниското му правно съзнание.
Обществената
опасност на деянието е завишена предвид широко разпространение през последните
години на деяния от подобен вид, при които се увреждат важни обществени
отношения.
Обществената
опасност на подсъдимия към момента на извършване на деянието също се явява
завишена, предвид осъжданията му същите деяния.
Съдът прецени, че
деянието извършено по настоящото дело е в отношение на реална съвкупност с това,
за което има постановено влязло в сила Определение на 02.12.2016 год. по НОХД №
3017/2016 год. на районен съд Шумен, като деянията по която и да е от тях е
извършено преди да е имало влязло в сила присъда, за което и да е от тях. В
този смисъл са налице основанията за приложение на чл.25 вр. чл.23 от НК и то в
най-благоприятния за подсъдимия вариант, а именно - да се определи едно общо
наказание измежду така наложеното му с настоящата присъда - 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода и наложеното наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от
свобода по НОХД № 3017/2016 год. на районен съд Шумен, а именно най-тежкото от
тях – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което наказание съобразно
правилата в ЗИНЗС ще следва да се изтърпи при първоначален "строг"
режим. Съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК се приспадна изцяло времето,
през което подсъдимият И. изтърпява наказание лишаване от свобода, задържането
под стража и всяко друго задържане по реда на НПК и ЗМВР по отделните присъди,
включени в тази съвкупност.
Беше постановено
веществените доказателства, собственост на св. К. да му бъдат върнати, а
останалите се отнеха в полза на държавата.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И. да заплати в полза на държавата
по сметка на ВТРС сумата от 381.20 лева, представляваща направени по делото
разноски и в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС и сумата
от 5 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от
гореизложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.
Председател: