Решение по дело №323/2022 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 4
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20225610200323
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Д.град, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200323 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Г. К. А. от гр.Д.град, ЕГН **********, е депозирал жалба
против Наказателно Постановление № 22-0254-000404/07.07.2022г. на ВПД Началник РУ
към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за това, че на 13.06.2022г. в 16:20 часа в
гр.Д.град, на бул.“Христо Ботев“- до номер 40 в посока запад управлява лек автомобил
„Опел Корса“ с рег.№ ****, като категорично отказва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drager DrugTest 5000“ с
инвентарен номер ARLK-0007, издаден талон за медицинско изследване с номер 082970 и
8бр. холограмни стикери, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо
12 точки.
В жалбата не са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Моли да бъде изцяло отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- чрез упълномощеният му процесуален
представител, поддържа жалбата си, счита, че са допуснати множество процесуални
нарушения, неустановеност на фактическата обстановка. Пледира за отмяна на
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-Полиция-Д.град- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
1
Районна Прокуратура- Хасково, ТО- Д.град- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 13.06.2022г. полицейските служители при РУ-МВР-Д.град- св.А. А. и св.К. К.,
изпълнявали служебните си задължения. Извършвйки обход на гр.Д.град, около 16,20ч.
същия ден, те забелязали на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ да се движи лек
автомобил „Опел Корса“. Служебно им бил известен водачът на този автомобил и решили
да го последват, доколкото имали информация, че този водач е бил лишен от
правоуправление. Застигайки го на бул.“Христо Ботев“- до №40, спрели същия за проверка.
При извършената такава установили, че автомобилът е „Опел Корса“ с рег.№ **** и водач
действително е служебно известният им Г. К. А., като установили също, че наложеното му
наказание за лишаване от правоуправление е приключило. Усъмнили се в поведението му и
поискали да тестват водача за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Drager DrugTest 5000“. Последния отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, поради което и св.А. А. му съставил АУАН №461649/13.06.2022г., в който описал
отказа на жалб.А. да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. Актът бил подписан от свидетелите К. К. и Т.Т., както и от жалбоподателя А.- без
да посочва възражения.
На водача бил издаден и талон за медицинско изследване 082970 и 8бр. холограмни стикери,
в който талон- връчен в 17,15ч. са предоставени 30 минути за даване на кръв в ЦСМП-
Д.град.
Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно
постановление № 22-0254-000404/07.07.2022г. на Началник ВПД РУ към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Д.град, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на Г. А. му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца,
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се му отнети общо 12 точки.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№461649/13.06.2022г., НП № 22-0254-000404/07.07.2022г. на Началник ВПД РУ към ОД-
МВР-Хасково, РУ-Д.град, показанията на актосъставителя А. А., на свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта К. К., които са кредитирани от съда
по начин, описан по-долу, както и от останалите– приложени по адм.-наказателната
преписка и приети като доказателства по делото документи.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
съдът разгледа жалбата по същество.
2
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№461649/13.06.2022г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е описано правилно извършеното от водача нарушение, като
описанието на установените нарушения са достатъчно ясни и разбираеми.
Разпитаните по делото свидетели- полицейски служители и очевидци, са категорични в
показанията си относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е
управлявал автомобила, реакциите на водача. Св.А. А. и св.К. К. са действали в рамките на
служебните си правомощия, като вниманието им е било заострено към конкретен автомобил
и са наблюдавал реакциите и действията на водача. Двамата са категорични, че водачът А. е
отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества, като според
показанията на св.К., отказът му бил продиктуван от опасения, че ще даде положителен
резултат, доколкото предишната вечер бил употребил такива вещества, което обстоятелство
споделил именно със св.К..
Съдът кредитира тези показания на двамата свидетели като обективни и непротиворечиви,
като дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на служебните си
правомощия. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или
недоброжелателност от страна на полицейските служители или някакви мотиви, които да
накарат тези полицейски служители да възпроизведат обстановка, която не са възприели.
По отношение на направените възражения от страна на процесуалния представител, че е
издаден АУАН за още неосъществено нарушение, Съдът намира същите за неоснователни.
Налице е установеност и доказаност, че на въпросната дата и място водачът А. е бил спрян
за проверка от униформени полицейски служители, които са поискали да го тестват с
техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества. Последвал е отказ,
който отказ е удостоверен както в съставения АУАН, така и в издадения талон за
медицинско изследване. С това си действие- отказ пред полицейските служители
извършващи проверка, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, водачът А. е
осъществил състава на администативното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Последващите действия или бездействия на практика не променят осъществения състав на
административното нарушение. Издаването на талон за медицинско изследване е
предоставяне на възможност, а не задължение към водача да даде кръв за изследване. Видно
от показанията на разпитаните свидетели, практиката е при явяване на водача в ЦСМП-
Д.град и заявено желание да даде кръв за химическо изследване, съответните медицински
лица информират контролните органи на КАТ, които трябва да присъстват на процедурата
по вземане на кръв. Както бе описано по-горе, това е правна възможност, а не задължение
на водача и отново според показанията на разпитаните свидетели, при неявяване на водача
3
за даване на кръв, не биват информирани. В тази връзка липсва и задължение контролните
органи по някакъв начин да удостоверяват, че действително водачът не се е явил в ЦСМП и
не е дал кръв. Липсват и твърдения в противна насока, като в тази връзка удостоверяването
на даване или недаване на къв би имало резон при наличие поне на твърдения за явяване на
лицето в медицинско заведение, заявено желание или нежелание и неотразяване на тези
негови въжделения в съответен документ. При липса на каквито и да било данни дори, че
водачът А. е имал намерение или се е явил в ЦСМП, то безпредметно е да се изискват и
представят доказателства, че не се е явил и не е дал кръв за изследване.
Но е безспорен фактът, че жалб.А. е отказал да бъде тестван с техническо средство за
евентуална употреба на наркотични вещества. В случая са без значение причините, поради
които водачът отказва да му бъде извършена проверка- същите могат да са от най-различно
естество, но разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда изключения или
зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е факта на отказ да бъде тестван водача
за употреба на алкохол, независимо от неговото становище както и независимо от други
обстоятелства.
За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно
средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотици и техните аналози, какъвто безспорно е обективиран
в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото.
Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества и 2) неизпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на реална съвкупност и
двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни
административни нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва
еднозначен извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство
съставлява административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не
изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще
извърши и второ административно нарушение.
В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско
изследване концентрацията на наркотични вещества в кръвта, но това не води до неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на
МПС с техническо средство за установяване на употребата на наркотици.
Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотици и отказът да бъде дадена кръвна проба са
дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което след като е установено от наказващия
4
орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от
ЗДвП и за наказването на водача по този текст.
Поради което и Съдът намира проведеното административно-наказателно производство по
отношение нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за законосъобразно и правилно проведено,
без да се установяват съществени нарушения на материалния или процесуалния закон или
засягащи правото на защита на жалбоподателя. Правилно фактическата обстановка е била
отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП-
съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. Самия
текст на нарушението и санкцията предвижда адм.наказание за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Предвиденото
наказание за така описаното нарушение е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв. Каквито
наказания е определил и адм.-наказващия орган.
Като цяло при издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени
процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон, при ясно
установена фактическа обстановка. Правилно са описани нарушенията- текстово и цифрово,
налице е съответствие между двете описания, както и правилно са отнесени нарушенията
към съответната санкционна норма, която в случая на първото нарушение се съдържа в
материалната такава на самото нарушение. В случая административно-наказващият орган
няма възможност за определяне на различен размер на наказанията за констатираното
нарушение, тъй като описаните такива са с фиксирани стойности и няма възможност за
промяна.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено изцяло- като законосъобразно и
обосновано.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0254-000404/07.07.2022г. на ВПД
Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което на Г. К. А. от гр.Д.град, ЕГН
**********, за това, че на 13.06.2022г. в 16:20 часа в гр.Д.град, на бул.“Христо Ботев“- до
номер 40 в посока запад управлява лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ****, като
категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „Drager DrugTest 5000“ с инвентарен номер ARLK-0007,
5
издаден талон за медицинско изследване с номер 082970 и 8бр. холограмни стикери, с което
за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две
хиляди)лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки – като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Г. К. А. от гр.Димитровград, ЕГН **********, е депозирал
жалба против Наказателно Постановление № 22-0254-000404/07.07.2022г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на 13.06.2022г. в 16:20 часа
в гр.Димитровград, на бул.“Христо Ботев“- до номер 40 в посока запад управлява лек
автомобил „Опел Корса“ с рег.№ *****, като категорично отказва да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drager
DrugTest 5000“ с инвентарен номер ARLK-0007, издаден талон за медицинско изследване с
номер 082970 и 8бр. холограмни стикери, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са му отнети общо 12 точки.
В жалбата не са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Моли да бъде изцяло отменено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- чрез упълномощеният му процесуален
представител, поддържа жалбата си, счита, че са допуснати множество процесуални
нарушения, неустановеност на фактическата обстановка. Пледира за отмяна на
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-Полиция-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО- Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 13.06.2022г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.А.А. и св.К.К.,
изпълнявали служебните си задължения. Извършвйки обход на гр.Димитровград, около
16,20ч. същия ден, те забелязали на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ да се движи лек
автомобил „Опел Корса“. Служебно им бил известен водачът на този автомобил и решили
да го последват, доколкото имали информация, че този водач е бил лишен от
правоуправление. Застигайки го на бул.“Христо Ботев“- до №40, спрели същия за проверка.
При извършената такава установили, че автомобилът е „Опел Корса“ с рег.№ ***** и водач
действително е служебно известният им Г. К. А., като установили също, че наложеното му
наказание за лишаване от правоуправление е приключило. Усъмнили се в поведението му и
поискали да тестват водача за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Drager DrugTest 5000“. Последния отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, поради което и св.А.А. му съставил АУАН №461649/13.06.2022г., в който описал
отказа на жалб.А. да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества. Актът бил подписан от свидетелите К.К. и Т.Т., както и от жалбоподателя А.- без
да посочва възражения.
На водача бил издаден и талон за медицинско изследване 082970 и 8бр. холограмни стикери,
в който талон- връчен в 17,15ч. са предоставени 30 минути за даване на кръв в ЦСМП-
Димитровград.
Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно
постановление № 22-0254-000404/07.07.2022г. на Началник ВПД РУ към ОД-МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на Г. А. му е наложено административно
1
наказание „Глоба“ в размер на 2000лв., „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се му отнети общо 12 точки.
Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение
№461649/13.06.2022г., НП № 22-0254-000404/07.07.2022г. на Началник ВПД РУ към ОД-
МВР-Хасково, РУ-Димитровград, показанията на актосъставителя А.А., на свидетеля по
установяване на нарушението и по съставянето на акта К.К., които са кредитирани от съда
по начин, описан по-долу, както и от останалите– приложени по адм.-наказателната
преписка и приети като доказателства по делото документи.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, против
издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд,
спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което
съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение
№461649/13.06.2022г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение е описано правилно извършеното от водача нарушение, като
описанието на установените нарушения са достатъчно ясни и разбираеми.
Разпитаните по делото свидетели- полицейски служители и очевидци, са категорични в
показанията си относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е
управлявал автомобила, реакциите на водача. Св.А.А. и св.К.К. са действали в рамките на
служебните си правомощия, като вниманието им е било заострено към конкретен автомобил
и са наблюдавал реакциите и действията на водача. Двамата са категорични, че водачът А. е
отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества, като според
показанията на св.К., отказът му бил продиктуван от опасения, че ще даде положителен
резултат, доколкото предишната вечер бил употребил такива вещества, което обстоятелство
споделил именно със св.К..
Съдът кредитира тези показания на двамата свидетели като обективни и непротиворечиви,
като дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на служебните си
правомощия. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или
недоброжелателност от страна на полицейските служители или някакви мотиви, които да
накарат тези полицейски служители да възпроизведат обстановка, която не са възприели.
По отношение на направените възражения от страна на процесуалния представител, че е
издаден АУАН за още неосъществено нарушение, Съдът намира същите за неоснователни.
Налице е установеност и доказаност, че на въпросната дата и място водачът А. е бил спрян
за проверка от униформени полицейски служители, които са поискали да го тестват с
техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества. Последвал е отказ,
който отказ е удостоверен както в съставения АУАН, така и в издадения талон за
медицинско изследване. С това си действие- отказ пред полицейските служители
извършващи проверка, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, водачът А. е
осъществил състава на администативното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Последващите действия или бездействия на практика не променят осъществения състав на
административното нарушение. Издаването на талон за медицинско изследване е
предоставяне на възможност, а не задължение към водача да даде кръв за изследване. Видно
от показанията на разпитаните свидетели, практиката е при явяване на водача в ЦСМП-
Димитровград и заявено желание да даде кръв за химическо изследване, съответните
2
медицински лица информират контролните органи на КАТ, които трябва да присъстват на
процедурата по вземане на кръв. Както бе описано по-горе, това е правна възможност, а не
задължение на водача и отново според показанията на разпитаните свидетели, при неявяване
на водача за даване на кръв, не биват информирани. В тази връзка липсва и задължение
контролните органи по някакъв начин да удостоверяват, че действително водачът не се е
явил в ЦСМП и не е дал кръв. Липсват и твърдения в противна насока, като в тази връзка
удостоверяването на даване или недаване на къв би имало резон при наличие поне на
твърдения за явяване на лицето в медицинско заведение, заявено желание или нежелание и
неотразяване на тези негови въжделения в съответен документ. При липса на каквито и да
било данни дори, че водачът А. е имал намерение или се е явил в ЦСМП, то безпредметно е
да се изискват и представят доказателства, че не се е явил и не е дал кръв за изследване.
Но е безспорен фактът, че жалб.А. е отказал да бъде тестван с техническо средство за
евентуална употреба на наркотични вещества. В случая са без значение причините, поради
които водачът отказва да му бъде извършена проверка- същите могат да са от най-различно
естество, но разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда изключения или
зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е факта на отказ да бъде тестван водача
за употреба на алкохол, независимо от неговото становище както и независимо от други
обстоятелства.
За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно
средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотици и техните аналози, какъвто безспорно е обективиран
в съдържанието на АУАН и НП и се установява по безспорен начин от доказателствата по
делото.
Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества и 2) неизпълнение от страна на водача на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на реална съвкупност и
двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни
административни нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва
еднозначен извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство
съставлява административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не
изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще
извърши и второ административно нарушение.
В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско
изследване концентрацията на наркотични вещества в кръвта, но това не води до неяснота в
какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на
МПС с техническо средство за установяване на употребата на наркотици.
Двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотици и отказът да бъде дадена кръвна проба са
дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което след като е установено от наказващия
орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от
ЗДвП и за наказването на водача по този текст.
Поради което и Съдът намира проведеното административно-наказателно производство по
отношение нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за законосъобразно и правилно проведено,
без да се установяват съществени нарушения на материалния или процесуалния закон или
засягащи правото на защита на жалбоподателя. Правилно фактическата обстановка е била
отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП-
3
съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. Самия
текст на нарушението и санкцията предвижда адм.наказание за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Предвиденото
наказание за така описаното нарушение е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв. Каквито
наказания е определил и адм.-наказващия орган.
Като цяло при издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени
процесуалните правила, като правилно е приложен и материалния закон, при ясно
установена фактическа обстановка. Правилно са описани нарушенията- текстово и цифрово,
налице е съответствие между двете описания, както и правилно са отнесени нарушенията
към съответната санкционна норма, която в случая на първото нарушение се съдържа в
материалната такава на самото нарушение. В случая административно-наказващият орган
няма възможност за определяне на различен размер на наказанията за констатираното
нарушение, тъй като описаните такива са с фиксирани стойности и няма възможност за
промяна.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено изцяло- като законосъобразно и
обосновано.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът постанови
решението си.


4