Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 30.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на
двадесет и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 8601 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.А.И. срещу „Д.з.” ЕАД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016
г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 14.09.2013
г. около 6,15 часа, при управление на л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******по
автомагистрала „Тракия“ , 900+300 м, посока гр.Пловдив-гр.София, водачът Ю.Т.Б.губи
контрол върху управлявания от него автомобил, блъска се в крайпътно дърво и
реализира ПТП, при което на място починал С.П.И., който се е возил в автомобила
на предна дясна седалка до шофьора с поставен колан. Поддържа се, че вината на
водача е установено с влязла в сила на 07.01.2014 г. присъда от 19.12.2013 г.
Поддържа се, че ищцата е сестра на починалия в пътния инцидент, като
отношенията им били много топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение, имали са много силно
изградена емоционална връзка помежду си. Твърди се, че двамата живели цял живот
в един дом, израснали заедно, споделяли са едно домакинство, радост и тревоги.
Поддържа се, че вследствие на смъртта на своя брат, ищцата преживява
изключително трудно загубата му, който е бил едва на 29 години, в разцвета на
своята младост и живот. След смъртта на брат си ищцата изпаднала в тежка
депресия, станала е затворена, неконтактна, постоянно плачела.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
06113001458876/29.05.2013 г. валидна от 01.06.2013 г. до 31.05.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейния брат С.П.И., резултат от настъпило на 14.09.2013
г. на автомагистрала „Тракия“ , 900+300 м, посока гр.Пловдив-гр.София ПТП,
виновно причинено от водача управлявал л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при „Д.з.” ЕАД с полица № 06113001458876/29.05.2013 г. валидна от
01.06.2013 г. до 31.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, за
периода от 27.06.2015 г. до 27.06.2018 г.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Германова, надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва иска по основание и
размер. Оспорва правото на ищцата да получи застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди в качеството й на сестра на загинал в резултат на ПТП.
Поддържа се, че естествената родствена връзка между брат и сестра предполага
тези лица да търпят неимуществени вреди от загубата на близък родственик, но
това не е достатъчно за да се призна правото им да получат парично обезщетение
във връзка с тази загуба. Поддържа се, че в случая не са налице критериите по
ТР № 1/2016 г., а именно: изключително обстоятелства, различни от обичайните,
нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налага
присъждане на обезщетение на ищцата.
При условията на евентуалност
оспорва претенцията на ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди като завишена по размер. Поддържа се, че считано от
07.12.2018 г. е прието изменение на КЗ, с което е въведен лимит на размера на
застрахователното обезщетение на лицата от т. нар. тесен семеен кръг, поради
което ответникът въвежда възражението, че претендираната сума от
застрахователното дружество многократно надвишава нормативно установения лимит
за идентични случаи.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа исковата си
молба по аргументите изложени в нея. Оспорва възраженията на ответника.
С допълнителния си отговор
ответникът поддържа всички възражения и оспорвания.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да ги отхвърли. Претендира разноските за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 07.01.2014 г.
Присъда от 19.12.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 556/2013 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд Ю.Т.Б.е признат за виновен в това, че на 14.09.2013 г.
на АМ „Тракия“ км 300, в посока от Пловдив за гр.София, при управление на лек
автомобил Рено Меган с рег.№ *******, след като нарушил правилата за движение
по пътищата-чл.20, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.И.,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
С удостоверение за родствени
връзки от 10.07.2018 г. на Община Велико Търново, се установява, че починалият
при ПТП С.П.И. е брат на ищцата.
Между страните не е било спорно, че
към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е
била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № 06113001458876/29.05.2013 г. валидна от 01.06.2013
г. до 31.05.2014г.
От заключението на приетата по
делото комплексна СППЕ, неоспорена от страните се установява, че преживяната от
ищцата тежка психотравма (внезапната смърт на брат й), е довела до тежък емоционален срив (остра стресова реакция), след което възникнала изразена невротично-депресивна симптоматика-ищцата станала
много подтисната, всичко й било безразлично, нищо не я е вълнувало и не я е
радвало, не се хранела, изолирала се от околните, нямала желание за разговори,
не общувала с никого. Това състояние на ищцата било особено силно изразено до
една година след трагичния инцидент и представлява депресивно разстройство с
хроничен ход на протичане.
Вещите лица установяват, че
психичното здраве на ищцата не е възстановено. Към момента при нея се установяват
клинични данни за депресивна симптоматика-променливо настроение, загуба на
чувство за радост, непълноценен сън, но с по-малка интензивност, промяна на
личностовите характеристики (емоционална отчужденост и
емоционална неустойчивост) и начина й на живот (нарушено лично и социално функциониране). Налице са данни и анамнезни данни за тревожност и
страхови преживявания в определени ситуации.
Вещите лица установяват, че при
ищцата е налице неотреагирано психотравмено преживяване, тъй като психологическата
травма вследствие трагичния инцидент е с необратим характер и преживяванията са
все още актуални, независимо от изминалото време.
При ищцата освен адаптивни
затруднения, е налице и депресивно разстройство с хроничен ход на протичане,
изискващо провеждане на медикаментозна психотропна терапия.
Пред настоящата инстанция са
разпитани свидетелите Ю.П.С.и А.С.И..
Свидетелката С.познава ищцата и
починалия й брат от 18 години. Е. и брат й имали прекрасни отношения. Живеели
заедно във Велико Търново, в бащината им къща. Навсякъде били заедно, чували се
всеки ден задължително. Двамата живеели заедно до момента, в който ищцата се
преместила в София. След известно време, брат й си намерил работа в София и отишъл
да живее при сестра си и децата й. Ищцата има съпруг, но той е футболист и
често отсъства от вкъщи. Братът на Е. не е бил семеен и много помагал за децата,
ищцата разчитала на него. Двамата разтичали един на друг, дори и финансово.
Дори в летните ваканции били заедно. Имат апартамент на морето. Свидетелката
установява, че Е. още не е преживяла загубата на брат си. Било страшен шок. След
смъртта на брат й, Е. и свидетелката се чували всеки ден, всяка вечер след като
заспят децата, ищцата й се обаждала и дълго говорела, чувствала се страшно зле.
След смъртта на брат си, ищцата отслабнала и постоянно говорела за това и не
знаела, как ще се справи емоционално. Била в страшна депресия. Животът й се
променил. Лично свидетелката завела ищцата на психолог, при нейна позната в
Горна Оряховица. Няколко пъти посещавала психолога, след това се затворила в
себе си и казала, че трябва да се справи сама. От ищцата свидетелката знае, че
не можела да спи, спяла по час-два и сутрин в 7 ч. се чували по телефона. Имало
периоди, в които не искала да излиза от вкъщи, обличала се зле.
Свидетелят А.С.И. е баща на
ищцата и установява, че възпитал децата си в християнската вяра на любовтаq и Еваq и брат й още от малки много се
обичали. Семейството живеело във Велико Търново от 1995 г. и те спели в една
стая, на едно легло даже, докато завършили Богословския и двамата. След това ищцата
се омъжила и се преместила в София. След това и брат й отишъл при нея да работи
и да живее. Помагал й и били неразделни. Съпругът на ищцата често отсъствал от
дома, поради което тя разчитала на брат си и той живеел с нея, гледал децата,
помагал й много. Имали много силна връзка. Като се случила злополуката, в ищцата
се получил голям срив. Тя само плачела, започнала да не яде, започнала да
слабее. Е. много се променила след смъртта на брат сиq и психически, и физически. Не може да приеме, че го няма. Плаче постоянно.
Получила и имунен срив, за което лежала в болница в Бургас. Ищцата се изнервила,
започнала да бъде агресивна към децата. Само за това приказва, снимки
прехвърля. Започва да се обвинява и да казва, защо не е била на неговото място
и да загине, а той да живее. Ходила и в Горна Оряховица на психолог. Е. преди била
друга, сега е съвсем друга. Особено сега като наближи м. септември започва да
плаче, да си спомня. Даже и не се храни достатъчно. И към момента не е
преживяла тази липса и загуба, защото тя пак е сама с децата, мъжът й пак не е
при нея.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност",
между прекия причинител на вредата и застраховате. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.09.2013
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради
което настоящият състав приема, че деянието, авторството и виновното поведение
на водача Ю.Т.Б.и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение
смърт на С.П.И., са установени в настоящия процес с влязлата в сила на
07.01.2014 г. Присъда от 19.12.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 556/2013 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинена
смърт на брата на ищцата.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Ищцата притежава
материално правна легитимация по предявените от нея искове, с оглед приетото в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС. С решението се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания.
Настоящият съдебен състав намира,
че ищцата доказа горните обстоятелства. Доказаха се конкретни житейски
обстоятелства, които сочат на силна връзка между ищцата и нейния брат.
Безспорно се установи, че същите са родени, израсли в един дом, който споделяли
заедно до момента, в който ищцата се омъжила и се преместила да живее в гр.
София, но дори скоро след това, брат й намерил работа в гр.София и се преместил
да живее при сестра си. Двамата живеели в общ дом и разчитали един на друг.
Ищцата разчитала включително при отглеждането на децата, предвид честите
отсъствия на съпруга й, последното довело до необходимостта двамата взаимно да
си помагат. Били винаги заедно, неразделни. На следващо място безспорно се
установи, че в пряка причинна връзка от смъртта на брат й, ищцата е получила психични увреждания- тежък емоционален срив (остра стресова реакция),
след което възникнала изразена невротично-депресивна симптоматика-станала много
подтисната, всичко й било безразлично, нищо не я е вълнувало и не я е радвало,
не се хранела, изолирала се от околните, нямала желание за разговори, не
общувала с никого. Установява се, че психичното здраве на ищцата не е възстановено.
Към момента при нея се установяват клинични данни за депресивна
симптоматика-променливо настроение, загуба на чувство за радост, непълноценен
сън, но с по-малка интензивност, промяна на личностовите характеристики
(емоционална отчужденост и емоционална неустойчивост) и начина й на живот
(нарушено лично и социално функциониране). Налице са данни и анамнезни данни за
тревожност и страхови преживявания в определени ситуации.
При ищцата е налице неотреагирано
психотравмено преживяване, тъй като психологическата травма вследствие
трагичния инцидент е с необратим характер и преживяванията са все още актуални,
независимо от изминалото време.
При ищцата освен адаптивни
затруднения, е налице и депресивно разстройство с хроничен ход на протичане,
изискващо провеждане на медикаментозна психотропна терапия.
Ето защо съдът намира, че горното
сочи на търпени болки и страдания от ищцата по-големи по интензитет от нормално
присъщите за тази родствена връзка, довели включително до психично заболяване, поради
което ответникът в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът,
следва да обезщети ищцата за действително претърпени от нея неимуществени вреди
от смъртта на брат й.
Настоящият съдебен състав намира,
че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта
на брата на ищцата, с който тя е имала трайна емоционална връзка, при
съобразяване на възрастта на починалия (29г.), неговата жизнеспособност, обстоятелството
че починалият е бил несемеен, живял е в едно домакинство със сестра си, както и
предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на
ПТП-14.09.2013 г., възлиза на 80 000 лева.
Предвид горното искът ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 80 000 лв. до
пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира,
че не следва да се прилага разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г., с която е въведен лимит до 5
000 лева за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на
техен роднина. Тази уредба противоречи на правото на ЕС-на чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от
16.09.2009 г., относно застраховка ГО, с която са въведени минимални
застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане
несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право, посочен
по-горе. В тази връзка Съдът съобразява и Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на национален съд на
страна-член на ЕС, според което "чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба
на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до
определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора
Директива 84/5"-т. е. 350 000 евро".
Във връзка с неприлагането на
въведения лимит, съдът съобразява и практиката на ВКС, обективирана в Решение №
70 от 03.06.2019 г., т.д. № 755/2018 г. на ВКС, Второ търговско отделение,
Решение от 06.02.2019 г., т.д. № 2429/2017 г., ВКС, Второ търговско отделение.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната
отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от
датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е
неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава,
присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./. С оглед на горното лихва
върху главницата се дължи, считано от датата на увреждане, но ищцата претендира
законна лихва само за периода от 27.06.2015 г. до 27.06.2018 г., поради което
искът следва да бъде уважен, така, както е претендиран.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не
се присъждат.
Видно от
договор за правна защита и съдействие № 39 от 01.10.2019 г., адвокат М. е осъществявала на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от същия закон, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение, съответстващо на уважената
част от иска.
При
материален интерес от 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., възлиза на
сумата от 5530 лв., от която сума адвокат М. претендира 5000 лв., съобразно
представения договор. От сумата от 5000 лв., на адвокат М. се дължи сумата от
2000 лв., която е съответна на уважената част от иска /80 000 лв./
Ответникът претендира само разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ-300
лв., от която сума ищцата дължи на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 180 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /120 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд-държавна такса в размер на 3200 лв. върху размера на
уважения иск и сумата от 200 лв.-депозити вещи лица, заплатени от бюджета на
съда, съответстваща на уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Е.А.И., ЕГН **********, гр.София, район
Витоша, ********, със съдебен адрес:***, адвокат Н. А. М. сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лв.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния брат С.П.И., резултат от
настъпило на 14.09.2013 г. на автомагистрала „Тракия“ , 900+300 м, посока
гр.Пловдив-гр.София пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача
управлявал л.а.м. „Рено Меган“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.з.”
ЕАД с полица № 06113001458876/29.05.2013 г. валидна от 01.06.2013 г. до
31.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
27.06.2015 г. до 27.06.2018 г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от
200 000 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. А.М.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв. /две хиляди лв./
ОСЪЖДА Е.А.И., ЕГН **********, гр.София,
район Витоша, ********, със съдебен адрес:***, адвокат Н. А.М. да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Д.З.”
ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 180 лв. /сто и
осемдесет лв./, разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Д.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд-държавна такса
в размер на 3200 лв. /три хиляди и двеста лв./ върху размера на уважения иск и
сумата от 200 лв./дваста лв./-депозити вещи лица, заплатени от бюджета на съда,
съответстваща на уважената част от иска.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
заплатени по банкова сметка ***:
***, Централна
кооперативна банка АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: