РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Видин, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на двадесети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря АРТИНКА АНГ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно
дело № 20251300200030 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро /CJIB/ към нидерландското
Министерство на правосъдието, за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция, респективно решение на несъдебен орган- Полиция Ротердам, модул за
административна обработка на глобите /Pol. R`dam-Rijnmond CVE TM/, Кралство
Нидерландия, с адрес Veilingweg 66, 3034 KB Rotterdam, постановено на 24.07.2024г. и
влязло в сила на 04.09.2024г., с което на българския гражданин Р. И. А., с ЕГН **********,
роден на *.*.*г., с постоянен и настоящ адрес- община Димово, село Арчар, ул. „*“ № *, е
наложена финансова санкция – парична сума в размер на 110 евро, за нарушение по Закона
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение
по пътищата, чл.2.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Окръжна
прокуратура Видин моли чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато
неговото изпълнение.
Засегнатото лице Диан Венков Петров, не редовно призовано, не се е явило и не е взело
становище по делото. Делото е разгледано при хипотезата на чл.16, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
1
Служебният защитник на засегнатото лице- адвокат Славяна Младенова, в с.з. заяви, че
оспорва искането на издаващата държава и моли да не бъде признато чуждото решение и да
не бъде допуснато изпълнението му. Аргументите на служебния защитник са, че
нарушението не е ясно описано и липсват доказателства, че засегнатото лице е надлежно
уведомено от издаващата държава за нейното решение и за правата на засегнатото лице.
Съдът, след като се запозна с решението за налагане на финансова санкция, визирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа на взаимното признаване на финансови санкции и с приложението към него,
намира за установено следното:
Видно от Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции /изпратено в превод
на български език/, същото визира конкретиката на решението на несъдебния орган, с което
на българския гражданин е наложена финансова санкция за нарушение по Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за движение по
пътищата, чл.2. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на
Европейския съюз – Кралство Нидерландия и се отнася за деяние, което представлява
нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, по цитирания закон на Кралство
Нидерландия. Нарушението е описано. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за
деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни
нарушения според законодателството на издаващата държава, включително „поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на
разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства,
както и разпоредбите относно опасни товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Р. И. А., с ЕГН **********, роден
на *.*.*г., е с постоянен и настоящ адрес- община Димово, село Арчар, ул. „*“ № *. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен
район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа
Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение и
приложението към него визират конкретиката на решението на издаващата държава.
Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в
друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
2
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава
решението. Решението е било постановено от несъдебен орган, за нарушение наказуемо
съгласно законодателството на издаващата държава. Видно от представеното удостоверение,
производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си
да обжалва решението и за сроковете на обжалване.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира
конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение.
Тезата на защитата е, че А. не е бил уведомен за чуждото решение е неоснователна. В
случая, както беше посочено по-горе, производството е било писмено. При това положение
е изпълнено изискването, което касае писмено производство, респ. засегнатото лице да бъде
уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Това е
визирано в Удостоверението по чл.4 и Съдът няма основание за съмнение. Що се касае до
довода на защитата, че в удостоверението липсва надлежно описание на нарушението, той
също е неоснователен. Видно от удостоверението, в него са посочени място, дата, дори и час
на извършване на нарушението. Същото е визирано по следния начин: „…Като водач на
превозно средство не използва пътното платно.“ В уведомлението до засегнатото лице е
уточнено и процесното МПС с рег. № ВН0866АН. Посочени са и нарушените правни норми.
В крайна сметка, налице е необходимото описание на извършеното нарушение за което е
издадено решението за налагане на финансова санкция. Освен това, чл.35 от от
ЗПИИРКОРНФС урежда възможност на Съда за отказ да признае и допусне изпълнение на
чуждото решение /нормата не е императивна/ при съответни условия, но в случая не са
налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени
в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като
наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български левове по курса
на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е
постановено на 24.07.2024г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската
народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 110 евро в
български лева е 215,13 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
3
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение на несъдебен орган- Полиция
Ротердам, модул за административна обработка на глобите /Pol. R`dam-Rijnmond CVE TM/,
Кралство Нидерландия, с адрес Veilingweg 66, 3034 KB Rotterdam, постановено на
24.07.2024г. и влязло в сила на 04.09.2024г., с което на българския гражданин Р. И. А., с ЕГН
**********, роден на *.*.*г., с постоянен и настоящ адрес- община Димово, село Арчар, ул.
„*“ № *, е наложена финансова санкция – парична сума в размер на 110 евро, за нарушение
по Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби от Кодекса за
движение по пътищата, чл.2, като равностойността в български лева е 215,13 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4