Р Е Ш Е Н И Е
№ 1476 14.10.2021 година гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети септември, две хиляди двадесета и първа година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар:
И. Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД
номер 1642 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на РИОСВ –
Бургас против Решение № 260363/22.04.2021 г., постановено по НАХД № 1320/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е отменено наказателно постановление № 124 от 25.01.2021г., издадено от директора
на РИОСВ – Бургас, с което на основание чл.136, ал.2, т.5 от Закона за
управление на отпадъците е наложена на „Алси“ ЕООД имуществена санкция в размер
на 7 000 лева за нарушение на чл.71, ал.3, т.5, вр.чл.35, ал.1, т.1 от
ЗУО.
Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено
в нарушение на материалноправните разпоредби и на съдопроизводствените правила
и иска неговата отмяна, а по същество да бъде потвърдено издаденото НП. Твърди,
че административнонаказателното производство се е развило в регламентираните
преклузивни срокове в чл.34 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаването му. Сочи, че нарушението
е описано ясно и изчерпателно в АУАН и в НП, конкретизирано по време и място на
извършване, че безспорно е установено както извършването му, така и самоличността
на нарушителя.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация оспорва жалбата като
неоснователна в писмен отговор и в съдебно заседание и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище, че решението следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление № 124 от
25.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл.136, ал.2,
т.5 от Закона за управление на отпадъците е наложена на „Алси“ ЕООД имуществена
санкция в размер на 7 000 лева за нарушение на чл.71, ал.3, т.5, вр.чл.35,
ал.1, т.1 от ЗУО.
За констатираното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), като въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че от посочения в
АУАН период на извършване на нарушението не може да се определи дали е спазен
давностния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, че е неясно как е извършено нарушението
с посочена правна квалификация по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО – от една страна е
посочено в АУАН, че изпълнителното деяние е съхраняване на отпадъците, от друга
в НП е посочено, че деянието се изразява в третиране на отпадъци, не става ясно
защо е прието, че са нарушени методът и технологията за експлоатация на ИПООНС
и защо наличните към 01.07.2020г. 8,9 куб.м. отпадък и приетите на
19.07.2020г.5.1 куб.м. отпадък не били открити в нито един от двата буферни
резервоара Р1 и Р2, както и липсата на пречистена вода в резервоар Р4
представлява нарушение, тъй като в Решение № 02-ДО-09-443-10 от 21.08.2020г. на
директора на РИОСВ – Бургас няма такова изискване. Освен това съдът е приел, че
в случая е приложена неправилно административнонаказателната норма на чл.136,
ал.2, т.5 от ЗУО, тъй като за нарушение на чл.35, ал.1, т. 1 от ЗУО е
предвидено наказание в нормата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО. Заключението на
съда е, че се касае за порок, който води до съществено нарушение на правото на
защита на санкционирания.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения, като при
правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилно
решение.
От описанието
на нарушението в АУАН и в НП и на обстоятелствата, свързани с извършването му,
включително тези, които го индивидуализират във времето, не става ясно кога в
действителност е извършено нарушението и в какво точно се изразява същото –
неизпълнение на условията на разрешението по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО или нарушение
на изискванията за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за
оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, с което безспорно съществено е
ограничено правото на защита на санкционираното лице. Видно от материалите по
делото, първоначално издаденото разрешително от 29.07.2019г. /л.78-92 от АНД № 1320/2021г./
не съдържа изисквания за изграждане и експлоатация на ИПООНС, а последващото е
издадено на 21.08.2020 г., т.е за част от посочения дълъг период на извършване
на нарушението от 01.01.2020г. до 20.08.2020г. не са били налице изисквания,
които да бъдат нарушени от „Алси“ ЕООД. Налице
е още едно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно - несъответствие
между правната квалификация на нарушението по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и
приложената административнонаказателна разпоредба на чл.136,
ал.2, т.5 от ЗУО, тъй като за неизпълнение на условията на разрешителното по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО от
юридическо лице е предвидена имуществена санкция в административнонаказателната
разпоредба на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, докато в приложената в
случая норма на чл.136, ал.2, т.5 от ЗУО е предвидена имуществена санкция за изискванията
за изграждане и експлоатация на съоръжения и инсталации за оползотворяване или
обезвреждане на отпадъци.
Предвид всичко
изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният
представител на ответника е направил искане пред настоящата инстанция за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение за адвокат. Искането е
основателно, съобразно изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.18, ал.3 във вр.чл.7, ал.2, т.3 размерът на възнаграждението следва да е 730
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260363/22.04.2021 г., постановено
по НАХД № 1320/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ – Бургас да заплати в полза на „Алси“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. Пробуда № 79-81 сумата от 730 лева адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.