№ 452
гр. Варна, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110200696 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Й. А. Х. срещу наказателното
постановление, издадено от началник сектор „СПС“ към ОДМВР- Варна, с което са му
наложени административни наказания ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление.
Вззивника счита, че по т.1 НП е необосновано. По т.3 и т.4 изразява становище , че не е
осъществил състав на нарушение, като оспорва твърденията на наказващия орган. Счита и,
че се касае за факти, относими към състав на едно и също административно нарушение, като
са наложени две отделни административни наказания. Претендира се възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество поддържа и доразвива основанията за отменя на наказателното
постановление, изложени с жалбата.
Представител на органа, издал НП, не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.11.2024г. полицейски служители – св. Ф. и св. Й., били на работа като
автопатрул към ССП ОДМВР Варна.
Около 21,25 часа се намирали в района на бул.Княз Борис в близост до магазин
„Парк март“в гр.Варна
Полицейските служители предприели действия по спиране на въззивника Х.,
който управлявал л.а. „БМВ 540“ с рег. №В1822ВС.
Въззивникът Х. не преустановил движението си, а продължил движението си
направо, което наложило св. Ф. и св. Й. да го последват с полицейския автомобил.
След известно разстояние въззивникът Х. бил спрян, като при това напуснал
автомобила и се опитал да се отдалечи от него, но бил задържан.
1
През времето, през което св. Ф. и св. Й. следвали автомобила на въззивника, те
възприели неговото движение, като преценили, че сменя последователно пътните ленти,
както и , че изгубва сцепление между гумите на превозното средство и пътната настилка,
поставяйки го в състояние извън контрол.
При извършената проверка било установено още, че въззивникът Х. управлява
автомобила с пожарогасител, който е с изтекъл срок на годност, което приравнили на липса
на съответното техническо оборудване. Приели и, че управлява автомобила без да постави и
използва обезопасителен колан.
За установеното св. Й. съставил акт за установяване на административно
нарушение. При предявяване на акта въззивника го подписал при липса на възражения.
Възражения не постъпили по преписката в срок.
На 29.11.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган
изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно
нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като
нарушения на чл.139 ал.1 т.1; чл.137а ал.1 от ЗДП; чл.5 ал.2 т.4 от ЗДП и чл.104Б т.2 от ЗДП,
като били наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява
МПС.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на св. Ф. и св. Й.;
надлежно съставеният АУАН; справка за нарушител; заповеди и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид основателността
на доводите, наведени с нея, като констатира следното:
По отношение на т.1 от НП, за да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид
основателността на възраженията, наведени с жалбата и в съдебно заседание по отношение
на обстоятелствата на нарушението и правната квалификация на деянието.
Така , с АУАН и НП е било възприето, че въззивникът Х. се движи без
задължително оборудване в автомобила, като е посочено, че пожарогасителят е с изтекъл
срок на годност и това е прието, че представлява значителна техническа неизправност ,
съгласно приложение №5 към чл.37 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи при проверка на техническата изправност на ППС. Описаното нарушение е било
квалифицирано като такова по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, като е възприето, че въззивникът се е
движил със значителна техническа неизправност на ППС.
На първо място, описанието на нарушението е противоречиво и възвежда
едновременно обстоятелство, че въззивникът се движи без задължително оборудване, а
веднага след това – обвинение, че се движи с неизправно такова – с изтекъл срок на годност.
При това съдържание възниква сериозно затруднение за обвиненото лице да
разбере конкретното обвинение и да организира защитата си срещу него.
На следващо място, видно от така визираното съдържание, спрямо въззивника е
повдигнато обвинение да се е движил със значителна техническа неизправност , съгласно
приложение №5 към чл.37 ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи
при проверка на техническата изправност на ППС.
В приложение №5 към чл.31 от визираната наредба се съдържат отделни
хипотези по отношение на техническото средство, като в т.7.2 от приложението са визирани
: с б.“а“ липсата на пожарогасител и с б.“б“ , когато пожарогасителят не е в съответствие с
изискванията или когато се изисква (например таксиметрови автомобили, автобуси,
туристически (междуградски) автобуси и др.
Всяка от отделните хипотези се приравнява на различна по вид техническа
неизправност.
За актосъставителя и за административно наказващия орган е било налице
2
задължение да конкретизират обвинението по всички факти и обстоятелства на
извършването му, включително и като посочат хипотезата от Приложение №5, в която
отчитат техническата неизправност като значителна и доколкото това не е сторено , при
констатираното по- горе противоречиво изписване на обстоятелствата на нарушението ,
отново съществено затруднява защитата на санкционираното лице.
Предвид горното, съдът намери, че наказателното постановление в тази част
следва да бъде отменено.
По отношение на т.2,3 и 4 от НП, съдът намери, че същото остава недоказано,
като анализът на събраните грасни доказателства не може да доведе до еднозначно и
безкритично установяване на фактическа обстановка.
Така св. Й. посочва, че повод за спиране на въззивника е бил факта, че същия е
управлявал превозното средство без да постави и ползва обезопасителен колан.
От своя страна св. Ф. заявява, че повод за спирането е била рутинна проверка в
рамките на провеждана специализирана полицейска акция.
Отделно от горното и двамата свидетели сочат че към този момент са били
установени на бул.Княз Борис в близост до магазин „Парк март“, а в АУАН и в последствие
в НП са посочили като място на нарушението ул. „Арх. Манол Й.“ 60.
Горното в достатъчна степен внася неяснота относно това кога и по какъв начин
полицейските служители са установили това нарушение /още повече, че св. Ф. в нито един
момент не споделя пред съда подобни свои възприятия/, както и на кое точно място се е
случило /доколкото е налице съществено противоречие между соченото от свидетелите и
отразеното в АУАН/.
По отношение на движението на автомобила от момента на последването му от
полицейските служители, до момента на спирането му, двамата свидетели отново навеждат
противоречиви твърдения, като според св. Й. на всяко едно кръстовище автомобилът
„дрифтел“ и сменял рязко лентите. Бил постоянно на една страна до момента на спирането
му.
Св. Ф. пък сочи, че след кръговото движение в Долна Трака е възприел по-
фрапиращо поднасяне на автомобила, а през останалото време е карал рисковано и бързо.
Отново, тези противоречия внасят неяснота относно това кога, къде и по какъв
начин полицейските служители са установили тези нарушения. Следва да се отбележи, че
подобни противоречия не са обясними с интензитета на работа на полицейските служители
и изтекъл период от време, като в конкретния казус се касае за нарушение, излизащо извън
рамките на обичайно констатираните при контрол върху движението по пътищата, а от
момента на констатирането им, до момента на депозиране на показанията пред съда е
изтекъл незначителен период от време.
Следва да се отбележи още, че полицейските служители не споделят свои
конкретни възприятия от това да е била създадена непосредствена опасност за движението
при неспазване на предимство , доколкото не сочат, че е имало и други участници в
движението, спрямо които въззивникът Х. да е нарушил правилата за предимство и да е
създал непосредствена опасност за движението.
Конкретизирането на такава непосредствена опасност е от съществено значение
за възприемане на квалификация по чл.5 ал.2 т.4 от ЗДП и липсата на събрани доказателства
в такава насока извежда недоказаност на обвинението , съответно- необоснованост на
наказателното постановление.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите
на въззивника, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано.
С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно
приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и
3
ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-8703-001720/29.11.2024г. на ВПД началник сектор в ОДМВР
Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което на Й. А. Х. са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП ;
ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 150 лева
на осн. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП; както и ГЛОБА в размер на 3000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА на осн. чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДП, като
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна, да заплати на Й. А. Х. сумата от 400 /четиристотин/
лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4