О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № 260460
Гр.Пловдив,
03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N 1660/2020 г., констатира следното:
Производството е
по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е
частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане №36776/09.06.2020г. по
ч.гр.д.№6290/2020г. на ПдРС, 4 гр.с., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение срещу И.К.О., ЕГН ********** с адрес ***, за
сумата от 514,89 лева главница, 49,08 лв.-договорна лихва, 149,17 лева
обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски.
В частната жалба се излагат
доводи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че са нарушени
императивнитите изисквания на чл.11,ал.1,т.9,10 от ЗПК, тъй като в догвора за
кредити са посочени фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите,
проложен е ясен погастителен план; броя на погасителните вноски, датат на
плащане, поради което счита, че договора отговаря на императините изиквания на
зокана, уредени в чл.10,ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и
чл.12,ал.1,т.7-9, ГПР; счита, че ГПР не надхвърля размера по чл.19,ал.4 ЗПК.
Пловдивският
окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира
следното:
Производството по ч.гр.д.№ 6290/2020г.
на ПдРС, 4 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 514,89 лева главница по договор
за потребителски заем №5359327, сключен от и.О. с „Вива кредит“ООД, 49,08 лева
договорна лихва за периода 14.09.2017 г. до 01.02.2018 г., 149,17 лева лихва за
забава за периода от 03.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски.
Първоинстанционният съд е
приел, че, видно от съдържанието на договор за
потребителски заем № №5359327/25.05.2017г., ГПР
надвишава многократно размера на максимално допустимия по чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като съдържа скрити разходи, които не са включени в
него, които разходи са именно договореното заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита от 329,58 лв. и неустойка за неизпълнение на задължение
за представяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, които
съставляват неравноправни клаузи в договора, противоречащи на добрите нрави.
Районният съд е приел, че
констатацията за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно
основание съдът да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли
заявлението. Като основание за отказа да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение е посочена разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК.
Съгласно чл.411, ал.2,т.2 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение на парично задължение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, и съгласно чл.411,
ал.2,т.3, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Трайно в
съдебната практика се приема, че максималният размер
на възнаградителната лихва следва да е
ограничен, като в случаите когато тя надвишаваща
трикратния размер
на законната
лихва, се приема, че противоречи на
добрите нрави.
В този смисъл са мотивите към Решение № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 ВКС, II г.о., Решение № 378/ 18.05.2006 г. по гр. д. № 315/ 2005 г. на ВКС, II г.о., Решение № 1270/ 09.01.2009 г.
по гр. д. № 5093/ 2007г. на ВКС, II г.о.,
Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/ 2014г. на ВКС, IV г.о., както и множество решения и
определения на окръжните съдилища. В процесния договор за потребителски
заем годишният лихвен процент е отразен
в размер от 40,28 %, като същият
надхвърля трикратния размер на законните лихви.
Правилно районният съд е
приел, че искането се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител на основание чл. 143,
ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП; че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
/нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая,
клаузата на договора, която предвижда заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита от 329,58 лв. и неустойка за незпълнение на задължение
за представяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора е неравноправна, тъй като тези плащания по своята
същност са скрити разходи, които не са включени в ГПР, който по договор е
49,30%. Поради това тези клаузи заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който предвижда ГПР да не надвишава 50%.
В съответствие с изрично предвиденото правомощие в
съответствие с новата хипотеза на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн.,
ДВ, бр.100/2019г./ заповедният съд е изложил съображения за допуснатата
обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребителя, въз основа на която се основава искането, което е основание за
отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ето защо
по отношение на
посоченото вземане заявлението
за издаване на заповед
за изпълнение правилно
е било отхвърлено.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №36776/09.06.2020г. по
ч.гр.д.№6290/2020г. на ПдРС, 4 гр.с., с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение срещу И.К.О., ЕГН ********** с адрес ***, за сумата от
514,89 лева главница, 49,08 лв.-договорна лихва, 149,17 лева обезщетение за
забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноски.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: