№ 14020
гр. С, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110118236 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от З. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, кв. О 2, № ....,
чрез адв.М., със съдебен адрес: гр.П, ул.„П Ш” № ..., за признаване за установено по
отношение на „Ф Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А М ..,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В.а Д, Д.а В.а Н, че сключеният между страните
договор №... за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г., е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5
от процесния договор №... за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г., въз
основа на която клауза е сключен договор за гаранция/ поръчителство, като се претендира
нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор №... за
предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г., по силата на който ищцата трябва
да върне сумата по кредита от 1845 лева, като са й предоставени 1500.00 лева, дължимата
лихва е 345.00 лева, при ГПР: 49.11 %, годишен лихвен процент 23.00%, и при срок на
кредита от 12 месеца.
Отбелязва се, че съгласно чл.5 от договор №... за предоставяне на потребителски
кредит от 01.12.2021г., ищцата е задължена да сключи договор за гаранция с дружеството
„Фератум Банк“ за обезпечаване изпълнението на процесния договор за кредит, като по
договора за гаранция, ищцата дължи сума в размер на 1395.00 лева, разсрочена във всяка
вноска от погасителния план.
Ищцата аргументира становище, че процесният договор №... за предоставяне на
потребителски кредит от 01.12.2021 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22
от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата на чл.5
от същия е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В тази насока обръща внимание, че Закона за потребителския кредит въвежда
1
императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между
потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Цитира се чл.22 от ЗПК, който предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Твърди се, че процесният договор е недействителен на специалните основания по
чл.22 от ЗПК, тъй като в него е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е
било условия за прилагането му, както и дали той е фиксиран за целия срок за кредита, или
е променлив. Според ищеца, нарушението е още по съществено доколкото нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Отбелязва се освен това, че в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че в договора
трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Ищецът, съпоставяйки тази норма с процесния договор, излага съображения,
че предоставения му погасителен план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, тъй като него липсва задължителната информация по ЗПК – не е посочено с каква част
от погасителната вноска се погасява на главницата, с каква част - договорна лихва и с каква
част такса гарант. Според ищеца това води до нищожност на договора, като в подкрепа на
тезата си сочи съдебна практика - решение № 526 от 02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на
Окръжен съд П, VIII състав, решение № 1435 от 20.11/2017г., по гр.д.№ 2283/2017г., на
Окръжен съд П, VI състав.
На следващо място, ищецът обосновава иска си с противоречие на процесния
договор за кредит с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Сочи се, че в него е посочена
само абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият/, както и ясено и разбираемо за потребителя описание на всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Ищецът
поддържа становище, че в случая не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР,
освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант, както и начинът на
формиране на ГПР – кои са неговите компоненти какъв е математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема.
В тази връзка в исковата молба се твърди и че процесният договор за кредит е
нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез договора за гаранция/поръчителство в размер на 3960 лева не е включена в
ГПР и ГЛП. Отбелязва се, че в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.11%, чрез
включването на възнаграждението предвидено по договор за гаранция/ поръчителство към
ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, с което потребителят е
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването
на кредита. Според ищеца, с предвиждането за заплащане на сумата по договора за
поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите.
Ищецът се позовава на § 1, т.1 от ЗПК, в която се съдържа легална дефиниця на
"общ разход по кредита за потребителя". Като такива се определят са всички разходи по
2
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед на това, ищецът прави извод, че
заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора
за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Поради
това се сочи, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.
Аргументира се становище и че това поведение на ответника представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 , т.1 от Закона за защита на
потребителите. В тази насока се обръща внимание, че с преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на
договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. Според ищеца обаче, в случая не е налице нито една от тези две
хипотези, поради което не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия
договор. Освен това, ищецът се позовава на разпоредбата на чл.22 ЗПК, според която, когато
не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
По така изложените съображения се иска съдът да прогласи за недевствителен
договор №... за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г.
В условията на евентуалност, ако съдът не приеме тези доводи на ищеца, той
изразява становище, че клаузата на чл.5 от договор №... за предоставяне на потребителски
кредит от 01.12.2021 г., въз основа на която клауза е сключен договор за
гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. В тази насока твърди, че въз основа на чл.5 от договора, ищецът е задлъжен
да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит, т.е. сключването на
договор за поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита, което ако не
бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Според ищеца, посочената клауза,
води до нееквивалентност на насрещните престации. Сочи се, че е налице и накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, доколкото е нарушен правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Според ищеца, такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя
от страните, за сметка на другата. В исковата молба се изяснява, че за да се приеме, че е
налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително
надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
3
възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед това, ищецът твърди, че клаузата на
чл.5 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава кредитополучателят да
сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната
сума, което противоречи на добрите нрави.
На самостоятелно основание ищецът се позовава и на 143 от ЗЗП. В тази насока
развива съображения, че процесната клауза по чл.5 е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност, като води до неравновесие в правата на
страните, които са в ущърб на ищеца като потребител.
Освен това се твръди, че посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП .
В исковата молба се аргументира становище и че клаузата на чл.5 от договор за
кредит е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.
Тя е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на
сключване на договора. В този смисъл ищецът се позовава на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните на 01.12.2021 г. е сключен договор за
предоставяне на паричен заем, по силата на който е усвоил заемна сума в размер на 1500 лв.
Ответникът оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора.
В тази връзка сочи, че в т.2 Дефиниции от Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити на „Ф Б“ ЕООД, в сила от 07.04.2021 г., изрично е посочено, че възнаградителната
лихва за предоставяне на кредита остава непроменена през целия срок на договора, като
точния размер на лихвата е посочен в индивидуалните условия на договора за
потребителски кредит и погасителния план към него. Според ответника, Общите условия са
неразделна част от договора, като същите са предоставени на ищцата преди сключване на
договора, а и са публично достъпни на интернет страницата на ответното дружество и
ищцата е можела по всяко време да се запознае с тях. Поради това изразява становище, че
ищцата е била наясно, че лихвеният процент е фиксиран.
Ответникът оспорва и твърдението, че не е отбелязан общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.
Позовава се на чл.3 от договора, в която е изрично посочено, че същата е в размер на 345.00
лева и се равнява на 23% от главницата, като общата сума, която следва да бъде върната от
ищцата е в размер на 1 845.00 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на
отпуснатия кредит в размер на 1 500 лева и лихва в размер на 345 лева.
Във връзка с изложените в исковата молба възражения досежно съдържанието на
погасителния план, ответникът твърди, че в същия се посочени падежната дата на всяка
вноска, общият размер на вноската, както и размерът на главницата и лихвата, включени във
вноската, посочени отделно. С оглед на това се отбелязва, че дължимите суми са
индивидуализирани по основание и размер, поради което не е налице твърдяното основание
за нищожност на договора за потребителски кредит.
Ответникът оспора и твърдението, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи, че ищцовото дружество е предоставило
цялата законово необходима информация във връзка с размера на годишния процент на
разходите по кредита, както и начина на неговото формиране със стандартния европейски
формуляр. Това е станало чрез изпращането му на електронната поща на ищцата при
4
кандидатстването за кредита. Според ответника, предвидените разходи в стандартния
европейски формуляр, са били включени впоследствие по ясен и разбираем за ищцата начин
и в договора за кредит.
Ответникът оспорва и възражения за нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Изразява становище, че посоченият годишен процент на разходите по кредита в размер
на 49,11% в договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не е по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според ищеца,
сумата в размер на 1 395 лева, предмет на договора за гаранция/поръчителство, не следва да
се включва в годишния процент на разходите по кредита, тъй като се касае за
правоотношение с друга страна, различна от ответника и избрана от ищцата. В тази насока
твърди, че договорът за гаранция (поръчителство), е сключен между ищцата и Фератум
Банк p.l.c., със седалище и адрес на управление в М, СТ Б Ц, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027,
което дружество е различно от ответника, вкл. и няма участие в него.
С оглед на това се отбелязва, че че е налице и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като сумата,
предмет на договора за гаранция/поръчителство, е дължима по правоотношение с друго
лице, различно от довереното ми дружество, поради което тя не следва да включва в ГПР.
Обръща се внимание и че ищцата е имала възможност да посочи физическо лице, което да
гарантира договора й за кредит с „Ф Б“ ЕООД, от която тя не се е възползвала.
По отношение възраженията срещу действителността на клаузата на чл.5 от договора
за кредит и въздействието върху действителността на целия договор, се твърди, че от една
страна годишният процент на разходите е определен ясно и правилно в договора за кредит,
поради което няма основание за нищожност на клауза от договора, още по-малко за
нищожност на целия договор. От друга страна се отбелязва, че в закона няма забрана
договор за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство или гаранционно
правоотношение, точно обратното - разпоредбата на чл.11, ал.1, т.18 от ЗПК изрично е
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, като в случая такова обезпечение е договорът за
гаранция/поръчителство.
Ответникът оспорва и твърдението, че клаузата на чл.5 от договора води до
нееквивалентност на насрещните престации. В тази насока се позовава на чл.16 от ЗПК,
според който кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай,
като оценката на кредитоспособността има за цел да гарантира финансовия риск, който
финансиращата институция носи от възможността да има неизпълнение от страна на
кредитополучателя. Поради това се определят като неоснователни твърденията на ищцата,
че чрез договора за гаранция/поръчителство се цели обогатяване, а не само възмездяване, а
като бланкетни твърденията, че клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на
потребителски кредит е нищожна на основание чл.143 от ЗЗП или чл.146, ал. 1 от ЗЗП.
По така изложените съображения, ответникът иска съдът да приеме, че исковете на
ищцата се неоснователни.
В отговора на исковата молба се излагат и подробни съображения досежно спазване
изискванията и условията за сключване на договор за кредит от разстояние. Отбелязва се, че
потребителят първо е попълнил и подал искане за потребителски кредит под формата на
електронен формуляр на интернет страницата на ответното дружество с исканите от него
параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. Именно той
избира дали да посочи поръчител - физическо лице или да се избере гаранция, предоставяна
от трето лице.
Следващата стъпка, според ответника, е преглед от негова страна на искането за
5
кредит и изготвяне на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл.16 от
ЗПК, въз основа на което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит.
Сочи се, че в случай на одобрение, ответникът изпраща на електронна поща /имейл
адрес/, посочена от потребителя, преддоговорна информация във формата на стандартен
европейски формуляр, заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит,
генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. Според
ответника, в част 4.1. на стандартния европейски формуляр и в чл.9 от договора за
предоставяне на потребителски кредит, изрично е посочено правото на кредитоискателя да
се откаже от отпуснатия кредит.
Накрая, процесът приключва с изпращане на потвърждение от страна на потребителя
чрез съобщение по телефона („SMS“), че е съгласен да сключи договор за кредит при
предложените условия.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищцата и ответника са изпълнили всички
описани етапи и е сключен процесния договор за кредит. При кандидатстването самата
ищцата е избрала да се възползва от гаранция, предоставена от трето лице. Отбелязва се, че
именно потребителят е този, който избира дали да обезпечи отпуснатия му кредит с
поръчител - физическо лице или да избере като обезпечение гаранция, давана от трето лице,
която възможност е изрично предвидена в чл.4.3 от стандартния европейски формуляр.
Ответникът твърди, че в случая, след като е била одобрена, ищцата е получила на
електронната си поща договора за кредит, общите условия към него, погасителен план и
преддоговорна информация /СЕФ/. От това се прави извод, че преди сключването на
договора за кредит, ищцата е имала възможност да се запознае с условията по кредита,
както и с възможността да избере физическо лице за поръчител по кредита. Сочи се, че
ищцата е изпратила нарочен SMS от телефонния си номер, с който е дала своето съгласие да
сключи договора за кредит при предложените условия.
По така изложените съображения, ответникът иска съдът да приеме, че той е
изпълнил добросъвестно задълженията си по чл.8 от ЗПФУР, като е предоставил на ищцата
преди сключване на процесния договор цялата необходима информация по смисъла на
закона, вкл. изпълнил е и задължението ис по чл.10, ал.1 от ЗПФУР, а именно преди
потребителят да бъде обвързан от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, същият да бъде уведомен своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му бъде предоставена информацията
по чл.8 от ЗПФУР на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя. Според
ответника, той е спазил и разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПФУР, като информацията, която е
предоставил на ищцата, е пълна, вярна, разбираема и не въвежда потребителя в
заблуждение.
С оглед на това прави извод, че в случая е налице опит на ищцата да заобиколи
закона и да избегне изпълнението на задълженията си по процесния договор за кредит.
В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен представител,
който оспорва исковете. Ищецът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.146 от ЗЗП и има
за предмет прогласяване нищожността на сключен между страните договор за заем.
6
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 01.12.2021 г. З. Р. Д. е сключила с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор №... за
предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1500.00 лв. Страните са постиглани
съгласие годишният лихвен процент да е 23.00%, а годишният процент на разходите 49.11
%. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 1845.00 лв. и
срокът за това – 12 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е
посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница
и лихва/, както и падежната дата /л.108 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от
договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на Фератум Банк. това е
уговорено и в отделен договор с Фератум банк срещу възнаграждение от 1395.00 лв.,
платимо на 12 месечни вноски, съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
щом е съставен електронен документ.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесът по
кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на „Ф Б“ ЕООД включва
попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на
същия. Според експерта, налице е опция потребителят да избере дали ще посочи личен
гарант или ще се възползва от допълнителната услуга – гаранция, предоставена от Фератум
банк. Следващата стъпка, описана в заключението е изпращане, при одобрение, на
посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата
на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, с
изкрично указано право на отказ от договора. При съгласие, потребителят следва да изпрати
SMS, че е съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е
категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от
страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на 01.12.2021 г. в 17.28 ч. на
електронната поща, предоставена от ищцата са й изпратени като прикачени файлове
стандартен европейски формуляр, общи условия на ответника и договор за предоставяне на
потребителски кредит №.../01.12.2021 г.
Във връзка с изрично поставен му въпрос, експертът е установил, че „Ф Б“ ЕООД има
множество клиенти, които са избрали личен гарант, а не са се възползвали от услугите на
Фератум банк, за обепчение на получените от тях кредити.
7
При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен
план, неразделна част от договора с вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на
всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в
погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е
безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите
на договора са написани с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5,
ал.4 от ЗПК. Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ
специални знания в оформлението на печатни текстве, доколкото шрифт с размер 12 се
използва ежедневно в съда при изготвяне на съдебни актове.
Като аргумент за нищожност на договора ответникът поддържа липсата на подробно
описани допускания, които кредиторът е взел предвид при изчисляване на ГПР и поради
некалкулирането в същия на предвидената такса за предоставяне на гаранция в договора. В
тази насока следва да се отбележи, че в чл.4 от договора е посочено, че общият раход по
кредита е 345.00 лв. и включва сумата по чл.3б) /възнаградителната лихва/. В същото време,
годишният процент на разходите е определен на 49.11%, като за начина на изчисляването му
се препраща към чл.8.4 от общите условия на ответника. В цитираната разпоредба се
посочва, че ГПР изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящия или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит и се изчислява при следните допускания: а) договорът ще е
валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват задълженията си в
съответствие с условията и сроковете по договора; б) лихвеният процент и другите разходи
са неизменни спрямо техния първоначален размери ще се прилагат до изтичането на срока
на договра; в) общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло.
От тази разпоредба, както и от самия договор и предоставената преди сключването
му преддоговора информация под формата на стандартен европейски формуляр обаче не е
видно кои разходи са включени от кредитора при определяне на ГПР. От една страна в чл.4
от договора се посочва, че общият раход по кредита е 345.00 лв., но от друга страна ГПР е
49.11%, т.е. в по-висок размер. С оглед на това кредиторът е следвало да информира
потребителя на финансовата услуга какви разходи калкулира в ГПР, освен
възнаградителната лихва.
Тук следва да се посочи и чл.19, ал.1 от ЗПК предвижда, че в годишния процент на
разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и договорна възнаградителна такава/,
така и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В чл.19, ал.3 от ЗПК са посочени
изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение
на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите, различни от покупната
цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или
предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; и
разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
8
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя. За да се прецени дали таксата за предоставяне на поръчителство е
част от общите разходи по кредита, следва да се приложи определението, съдържащо се в
чл.3, б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при
предлаганите условия /чл.5 от договора и чл.5.3 от ОУ/ предполага предоставянето на
обезпечение. Действително, за кредитополучателя съществува възможност да избере дали
това да е предложено от него физическо или юридическо лице, или предложения от
кредитора поръчител Фератум банк, но това не променя факта, че дължимото в тази връзка
възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е
избрало за поръчител Фератум банк.
Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит или в стандартния европейски
формуляр, че този разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид
при определянето му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
С оглед резултата от главния иск, съдът не следва да разглежда предявения в
условията на евентуалност иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл.5 от процесния
договор №... за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2021 г., въз основа на която
клауза е сключен договор за гаранция/ поръчителство. Само за пълнота ана изложението
следва да се посочи, че дори и таксата за поръчителство беше включена в ГПР, то тогава
размерът на същия би надхвърлил многократно органичението, въведено в чл.19, ал.4 от
ЗПК, вр. ПМС № 426/18.12.2014 г., доколкото въпросната такса е 93 % от отпуснатата в
заем сума и тази клауза би била нищожна на основание чл.19, ал.5 от ЗПК.
Предвид изхода на спора, единствено ищцата има право на разноски, за което е
направила изрично искане и пълномощникът й е представил списък по чл.80 от ГПК,
приложен на л.147 от делото. Със същия се претендират разноски единствено за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
адвокат Д В. М.. Срещу вписания в списъка хонорар не е направено възражение за
прекомерност, а същият е и в размерите, предвидени в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет за минималнит еразмери на адвокатскит евъзнаграждения, поради
което следва да бъде присъден изцяло.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски по в производството, последните по силата на разпоредбата на чл.78, ал.6
ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 73.80 лв., представляваща дължима държавна такса съобразно
изхода на спора, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
й на тези суми.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения на 01.12.2021 г. договор №... за предоставяне
на потребителски кредит, между З. Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С, кв. О 2,
№ .... и „Ф Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А М .., вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от И В.а Д, Д.а В.а Н.
ОСЪЖДА „Ф Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А М
.., вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В.а Д, Д.а В.а Н, да заплати на адвокат Д В. М., с
адрес гр.П, ул.“П Ш“ № ..., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 360.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата З. Р. Д., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
18236/2022 г. по описа на Софийски районен съд, съобразно изхода по делото.
ОСЪЖДА „Ф Б” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.А М ..,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В.а Д, Д.а В.а Н, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 73.80 лв. разноски по делото, както и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10