Номер 398318.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна7 състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Галя Д. Алексиева
Секретар:Ивелина А. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Д. Алексиева Гражданско дело №
20203110109592 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен е от З. М. Н. , ЕГН ********** с адрес
**** срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление **** иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело №
20117170400059 по описа на ЧСИ рег. № 717 Румяна Тодорова с район на действие ВОС,
относно вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 1148/04.03.2009г. и
изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 2083/2009г. по описа на РС- Варна в полза на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, както следва: 5692,76лева представляваща неиздължена
главница по договор за банков кредит от 31.10.2006г., ведно със законната лихва от
27.02.2009г. до изплащане на вземането; 649,73лева, представляваща договорна лихва за
периода 25.02.2008г. до 07.01.2009г.; 353,48лева, представляваща наказателна лихва за
периода 25.02.2008г. до 26.02.2009г., както и 474,80лева, представляваща направени по
делото разноски, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по
чл. 417 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 28.01.2011г. е било
образувано изп.д. № 20117170400059 по описа на ЧСИ рег. № 717 с първоначален взискател
„Райфайзенбанк България“ ЕАД на основание изп. лист от 11.03.2009г. и заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2083/2009г. На 27.08.2018г. узнал, че е било образувано
въпросното изп.дело и че ЧСИ е наложил възбрана върху притежаван от него недвижим
имот в с. Ивановци, община Видин. След справка по изп.дело узнал, че с договор за цесия от
16.12.2014г. първоначалният взискател е прехвърлил вземането си по изп.дело на ответника.
Твърди, че последното валидно извършено изп.действие е от 24.03.2011г., а именно налагане
на възбрана върху имота в с. Ивановци. След това, на 28.01.2015г. е била подадена молба от
ответника за конституирането му като взискател въз основа на сключен договор за цесия с
първоначален взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Следващата подадена молба е
1
била от 01.06.2015г. и по нея не са били извършвани никакви изп.действия до датата на
подаване на настоящата искова молба. Твърди, че доколкото последното изп.действие е от
24.03.2011г., то с изтичане на две години от тогава е настъпила перемпция и на 24.03.2013г.
делото се счита прекратено по право, независимо, че ЧСИ не го е прекратил, респ. не е
отменил наложените обезпечителни мерки. Счита, че предприетите след тази дата действия
по изпълнение, са непротивопоставими на длъжника. От тази дата е започнала да тече нова
давност, която на 24.3.2016г. за процесното вземане е изтекла. Съгласно ТР 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, действията по образуване на изпълнителното дело, изпращане на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, набавяне на документи и извършване на справки и
др., не са действия прекъсващи давността. Искането е за уважаване исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Твърди, че по
силата на рамков договор за цесия от 03.11.2011г., изм. и доп. с конкретен договор от
16.12.2014г. сключен с Райфайзенбанк България ЕАД е придобил процесното вземане. С
договор за цесия от 07.03.2019г., изм. и доп. с анекс от 29.05.2019г., ответникът е
прехвърлил вземането на „С.Г. Груп“ ООД. В тази връзка се представя с молба за
връчването му, уведомление до длъжника за цесията. Не оспорва твърденията, че е придобил
вземането по изп.лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 59/2011г. на ЧСИ рег. №
717, както и че по изп.д. на 29.03.2011г. е вписана възбрана върху имущество на длъжника.
Признава, че след тази дата единственото действие от негова страна е било подаване през
2015г. на молба за конституирането му като взискател. Оспорва да е извършвал след тази
дата други действия по изпълнение, което счита, че е било невъзможно и предвид настъпила
перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. И тъй като принудителното изпълнение било
прекратено, счита че за ищеца не е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Искането е за прекратяване на производството, респ. отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. С писмена молба по хода на делото е
изпълнил указания на съда дадени с определението по чл. 140 ГПК, поддържа исковата
молба, както изразява и становище по същество на спора. Искането е за уважаване исковата
претенция и присъждане на разноски.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С
писмена молба изразява становище по същество на спора и моли за прекратяване
производството по делото, евентуално отхвърляне на исковата претенция по съображения
изложени с отговора. Претендира разноски.
Третото лице помагач „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, редовно уведомено не се
представлява. С молба постъпила след съдебно заседание, изразява становище за
недопустимост на исковата претенция, евентуалност за нейната неоснователност. Прави
възражение за местна подсъдност, доколкото спорът не е повдигнат от потребител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е бил иск с правно основание чл. 439 ГПК. Съобразно чл. 439 ГПК,
длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
2
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Доколкото обаче от материалите по постъпилото
изп.дело 59/2011г. на ЧСИ рег. № 717 се установява, че с постановление на ЧСИ от
05.08.2019г., т.е в хода на настоящото производство, изп.дело е било прекратено, то
предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ГПК. Съобразно
формираната практика на ВКС, предявяването на такъв иск е допустимо, независимо дали за
събирането на това вземане има висящо изпълнително производство или не. Правната сфера
на ищеца се счита накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което,
въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. В тази връзка, настоящият състав приема предявеният иск за допустим, тъй
като същият се основава на факти настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, а
именно изтекла погасителна давност след издаване на заповедта, като съдът съобрази в
случая, че към датата на исковата молба- 11.09.2018г. за събиране на спорното вземане е
било висящо изп.д. № 20117170400059 по описа на ЧСИ рег. № 717, впоследствие
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК с разпореждане на ЧСИ от 05.08.2019г. По
допустимостта на производството, съдът е изложил съображения и с определението по чл.
140 ГПК, поради което и препраща към тях без да е нужно тяхното приповтаряне.
Затова и така очертаният фактически състав на правото възлага в доказателствена
тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане
на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде
установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения
и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 2083/2009г. по описа на ВРС.
Заявлението е уважено и е била издадена заповед за незабавно изпълнение с №
1148/04.03.2009г. и изп.лист с предмет на вземането по тях- 5692,76лева представляваща
неиздължена главница по договор за банков кредит от 31.10.2006г., ведно със законната
лихва от 27.02.2009г. до изплащане на вземането; 649,73лева, представляваща договорна
лихва за периода 25.02.2008г. до 07.01.2009г.; 353,48лева, представляваща наказателна лихва
за периода 25.02.2008г. до 26.02.2009г., както и 474,80лева, представляваща направени по
делото разноски. По молба на заявителя от 28.01.2011г. ЧСИ рег. № 717 е образувал изп.д.
№ 20117170400059. С молбата е поискано предприемане от ЧСИ на всички необходими изп.
действия за принудително изпълнение на задълженията на длъжника на основание чл. 18
ЗЧСИ. С резолюция от 05.08.2019г. върху изп. лист, ЧСИ е направил констатация, че
последното изп. действие по изп.дело е от дата 29.03.2011г., поради което и на основание чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК, изп. дело е прекратено. На 01.02.2011г. до длъжника е изпратена ПДИ по
3
постоянен адрес с върнато съобщение за непотърсена пратка. ПДИ е изпратена на
02.03.2011г. по настоящ адрес на длъжника, като съобщението е останало отново невръчено,
поради неоткриване на длъжника. На 08.03.2011г. ПДИ е отново изпратена за връчване по
постоянен адрес, като съобщението е върнато, че получателят е непознат на адреса. На
01.02.2011г. е изготвена справка от АВп за притежавани недвижими имоти от длъжника,
поискано е удостоверение от НАП за наличие на публични задължения. Постъпилите
удостоверения от НАП са за липса на публични задължения. На 23.03.2011г. е разпоредено
вписване на възбрана върху имот собствен на длъжника. На 29.03.2011г. е вписана
възбраната съобразно писмото от АВп Видин. На 28.01.2015г. ответникът е подал молба до
ЧСИ за конституирането му по изп.дело като взискател и частен правоприемник на
първоначалния такъв въз основа на договор за цесия от 16.12.2014г. На 13.02.2015г.
първоначалният взискател е уведомил ЧСИ, че е прехвърлил вземането по изп.д. на
ответника, поради което и постъпващите суми по изп.дело следва да се превеждат на него. С
молба от 11.06.2015г. ответникът е поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на
трудови договори на длъжника и недвижими имоти, като при установяване на такива,
предприемане на необходимите действия по обезпечаване събиране на вземането.
Съобразно постъпилата справка от НАП на 24.06.2015г., длъжникът е нямал действащ
трудов договор. На 17.12.2019г. ЧСИ е разпоредил служебно вдигане на наложената
възбрана върху имота на длъжника. С молба от 13.04.2020г. ответникът е уведомил ЧСИ, че
вземането по изп.дело е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД.
Основният спорен между страните по делото въпрос касае протичането на давностния
срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ.
настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност. Доколкото
се касае за вземане по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, то
въпросът за стабилизирането й, от който момент тече и давностния срок за събиране на
вземането, е свързано с надлежното й връчване с ПДИ на длъжника. От материалите по
изп.дело се установява, че редовно връчване на заповедта и ПДИ на длъжника по постоянен
и настоящ адрес не е проведено от ЧСИ. При връчването, ЧСИ прилага нормите на чл. 37-
58 ГПК, т.е връчването на поканата на първо място следва да се извърши по настоящ адрес,
а при липса на такъв по постоянен адрес, като когато лицето не може да бъде открито по
постоянен и настоящ адрес, връчването се извършва чрез залепване на уведомление. В
случая, няма данни изобщо ЧСИ да е провел процедура по връчване на ПДИ чрез залепване
на уведомление по постоянен и настоящ адрес, въпреки че съобщенията са били върнати с
отбелязване, че лицето не е открито и не живее на тези адреси. Затова и най- ранна дата, на
която може да се приеме, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в законна сила
/макар да е некоректно, доколкото ЗИ и ПДИ следва да са връчени/, е след изтичане на 2-
седмичния срок за възражение по чл. 414 ГПК, започнал да тече от сочената от ищеца дата,
на която той е узнал за образуваното изп.дело и е направил справка по него- 27.08.2018г., т.е
от 10.09.2018г. От 11.09.2018г. съответно е започнала да тече давност за събиране на
вземането по нея. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните
сила, че вземането по нея съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК, т.е има последици близки и характерни за силата на пресъдено
нещо. Затова, без значение от характера на вземането по заповедта, приложение за
присъденото с нея вземане следва да намери общата петгодишна давност, защото с
влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички възражения на
длъжника относно съществуване на вземането настъпили до този момент, и защитата му би
могла да се осъществи единствено по реда на специалните искове по чл. 424 ГПК,
позовавайки се на новооткрити и нови доказателства и/или чл. 439 ГПК, позовавайки се на
4
факти настъпили след стабилизиране на заповедта /така и решения по в.т.д. № 18417/2017г.
на ВОС и в.т.д. № 585/2019г. на ВОС/. Оспорване съществуването на вземането извън тези
хипотези е недопустимо /определение по ч.гр.д. № 1528/2018г. на ВКС, IV ГО, решение по
т.д. № 699/2016г. на ВАпС/. Следователно, считано от 11.09.2018г. е започнала да тече
петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без
риск от противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Очевидно е, че към датата на подаване на исковата молба- 11.09.2018г. този
срок не е изтекъл. Налага се извод, че по отношение на ищеца изпълняемото право не е
погасено по давност, поради което предявеният от него иск с правно основание чл. 124 ГПК
за недължимост на вземането като погасено по давност се явява неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за
юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна сложност
на спора и приключване на производството в едно съдебно заседание, в което
процесуалният представител не се е явил, а е ангажирал писмено становище.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на З. М. Н. , ЕГН ********** с адрес **** срещу „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на
вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 1148/04.03.2009г. и изпълнителен
лист издадени по ч.гр. дело № 2083/2009г. по описа на РС- Варна в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, както следва: 5692,76лева представляваща неиздължена главница по
договор за банков кредит от 31.10.2006г., ведно със законната лихва от 27.02.2009г. до
изплащане на вземането; 649,73лева, представляваща договорна лихва за периода
25.02.2008г. до 07.01.2009г.; 353,48лева, представляваща наказателна лихва за периода
25.02.2008г. до 26.02.2009г., както и 474,80лева, представляваща направени по делото
разноски, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА З. М. Н. , ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление **** сумата от 100лева,
представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни разноски за
юк.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето – лице помагач „С.Г.Груп“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6