Решение по дело №107/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 164

гр. Видин, 21.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

единадесети август

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

107

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на В.Н.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20 – 0953 - 000110 от 22.02.2020г. на ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски.

Ответникът по жалбата – ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендира присъждането на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 22.02.2020г. около 19,55 часа в гр.Видин по бул.“Панония“ в посока от м-н „Технополис“ към м-н „Кауфланд“ жалбоподателката е управлявала л.а. „Ауди А 6” с рег. № СС 7799 СА, чужда собственост. Установено е, че автомобилът се е движил с включени допълнителни светлини, без да има нужда от тяхното използване, което е и причината автомобилът да бъде спрян за проверка. След спирането на лекия автомобил, полицаите установили, че водачът е без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, както и че при проверката не бил представен контролния талон към СУМПС. Жалбоподателката В. била поканен за извършване на проверка за наличие на алкохол с техническо средство. След многократни покани и опити жалбоподателката не била изпробвана за алкохол с алкотест.

След отказа за проверка с техническо средство за употреба на алкохол, бил направен опит да и бъде връчен талон за медицинско изследване за наличие на алкохол, който последната също отказала да получи. Отказът за получаване на въпросният медицински талон е оформен по надлежния ред, в присъствието на свидетел, видно от приложения талон на л.9 от делото.

Установявайки горните обстоятелства, служителите на ПП при ОДМВР Видин съставили на В. АУАН от 22.02.2020г. за горните нарушения, който акт е връчен на жалбоподателката на същата дата, при условията на отказ.

Тези фактически констатации са потвърдени и от приложената по делото докладна записка с рег. № 1786р – 6301 / 21.04.2020г. относно извършена проверка по преписка /л.8/, Заповед за прилагане на ПАМ № 20 – 0953 – 000111/ 24.02.2020г. на ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, НП № 20 – 0953 – 332 / 13.03.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР Видин, АУАН № 69161 / 22.02.2020г., талон за изследване от 22.02.2020г. /л.9/, справка за нарушител / водач/ - л.10 – л.11/ и показанията на свидетелите Илиев и Йорданов.

От страна на жалбоподателката е направено възражение, с което се твърди, че описаните факти и обстоятелства, не отговарят на действителността. Твърди се, че тя не е отказала да бъде изпробвана за употребата на алкохол с техническо средство, а е направила няколко опита да издиша въздух в техническото средство, но не е успяла. Твърди, че не и е била предоставена възможност за кръвна проба.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП ВПД Началник група, сектор ПП при ОД на МВР Видин, е наложил на жалбоподателката принудителна административна мярка, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Съдът дава вяра на показанията, дадени от свид. Илиев и Йорданов, тъй като те са подробни и непротиворечиви, както и се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Двамата заявяват, че жалбоподателката действително е направила няколко опита да издиша въздух в техническото средство, но така и не е издишала необходимото количество въздух, за да бъде отчетена действителна проба, въпреки техните подробни обяснения как да бъде извършена пробата, за да бъде отчетена успешно. Опитите да бъде изпробвана с дрегер били неуспешни. След това и било обяснено, че ще и бъде връчен талон за медицинско изследване, за да може да и бъде извършена кръвна проба в рамките на 45 минути след връчването му, но тя заявила, че ще отиде при личната си лекарка на следващия ден в работно време, въпреки че била предупредена, че тогава ще бъде късно за извършването на такава проба. Отказала връчването на талона за медицинско изследване и впоследствие не посетила ЦСМП, за да даде кръв.

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните администра-тивни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е ВПД Началник група, сектор ПП при ОД на МВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него.

По смисъла на чл.171,т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171,т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на алкохол – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП. В конкретния случай Началник група в сектор ПП е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа за проверка с техническо средство за наличието на алкохол, както и отказа ѝ да получи талон за медицинско изследване и поведението му в момента на проверката съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателката по надлежния ред.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените от жалбоподателката разпоредби, в качеството ѝ на водач на МПС. В заповедта, освен, че е описана фактическа обстановка има и препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение. Съдът счита, че липсата на пълно възпроизвеждане на констатациите в акта, доколкото има препращане към него, не представлява липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП, на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство се налага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца. В процесния случай е безспорно установено, че жалбоподателката при извършената ѝ проверка, като водач на МПС, е отказала да бъде проверена с такова техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказала получаването на медицински талон. Отказът за извършване на такава проверка е надлежно удостоверен. Установява се, че са налице предпоставките за налагане на описаната по – горе принудителна административна мярка.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателката относно липсата на фактическа обстановка в заповедта, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено и въз основа, на което е издадена обжалваната заповед, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че не е отказала извършването на проба за употребата на алкохол с техническо средство, тъй като е направила няколко опита, но те били неуспешни. Действително потвърждава се твърдението ѝ, че опитите са били неуспешни, но това се е дължало на издишането на по – малко от необходимото количество въздух, както и на прекратяване на издишването за по – кратко от необходимото време за извършването на пробата. Що се касае до твърдението, че не и е бил връчен талон за медицинско изследване, то също е недоказано. Видно от свидетелските показания на Илиев и Йорданов, е бил направен опит да ѝ бъде такъв талон, но тя е отказала, като отказът е надлежно удостоверен. Дори и да приемем, че проверяващите действително не са ѝ връчили талон за медицинско изследване, за да даде кръв, не е имало пречка лицето въпреки всичко да отиде да се изследва. Такива обстоятелства не се и твърдят.

Според съда от една страна това е нейна защитна теза, която обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От друга страна тези възражения са недоказани, тъй като други доказателства не са ангажирани, съответно тези твърдения не са доказани. В този смисъл и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателката не е опровергала констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

В заповедта, която се обжалва по настоящото дело е посочено, че се постановява временно отнемане до 18 месеца. Съгласно закона мярката има действие до 18 месеца, независимо дали в този срок ще бъде решен въпросът с отговорността или не.

При законовата регламентация на чл.171т.1б.“б“ от ЗДвП, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки - с техническо средство или кръвното изследване.

В тази насока неоснователно е възражението на касатора, че в случая тя не е отказала извършването на проба с техническо средство, но въпреки опитите, такава не е извършена, тъй като е имала възможност да отиде и да даде кръв за биологично изследване.

Принудителната административна мярка неправилно се смесва от жалбоподателката като правен институт с „административнонаказателната отговорност“. И административното наказание и принудителната административна мярка са вид държавна принуда. Но докато административнонаказателната отговорност е реализация на санкцията на правната норма, принудителната административна мярка представлява приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е вид наказание и не се реализира чрез издаване на наказателни постановления от административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален административен акт от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото.

Мярката по чл.171,т.1,б."б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи на жалбоподателката в подадената жалба.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл.6,ал.1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по  чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателката в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.6,ал.5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Принудителната административна мярка е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения за определен срок – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Определения със заповедта срок е в рамките на законоустановения в съответствие с чл.6,ал.2 от АПК, поради което и възражението в тази насока също се явява неоснователно.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закон, поради което тя е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                            Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.В. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20 – 0953 - 000110 от 22.02.2020г. на ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,ал.1,т.1,б.”б” от ЗДвП, като неоснователна.

ОСЪЖДА В.Н.В. *** да заплати на ОД на МВР – Видин, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :