Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260818 07.12.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУР|ГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ти граждански състав
На двадесет и трети октомври две
хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Елена Христова
като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело №2656 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 ЧРЕЗ
адв. В.Н. Със съдебен адрес и
адрес за призоваване и съобщения гр, С., *** СРЕЩУ Й.М.Т., с адрес: ***, ***.
От съда се иска постановяване
на решение, възоснова на което да се признае за естановено в отношенията между
страните, че Й.М.Т. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 343,39 лв.
(триста четиридесет и три лева и тридесет и девет стотинки), представляващи
неплатени абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски, неустойка и
сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***.
Претендира се законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането;
В исковата молба се твърди, че На
05.02.2018г. между Й.М.Т. и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по план Тотал 24.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. /20,82 лв. без ДДС/. Т. не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер 75,20 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.04.2018г. -
14.07.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно чл. 11 от договора,
мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62,46 лв., чийто размер не
надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/15.09.2018г.
На същата дата -
05.02.2018г., мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Й.Т. -
лизингополучател, Договор за лизинг. с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство NOKIA 2 Black за обща лизингова цена в
размер на 142,47 лв., дължима чрез внасяне на първоначална лизингова вноска в
размер на 30,00 лв. и 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на
4,89 лв. По договора за лизинг Т. дължи заплащане на сума в общ размер на 97,80
лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.04.2018г. -
14.09.2018г„ според ищеца както следва:
- 4,89 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 15.04.2018г. - 14.05.2018г., начислена във фактура №
**********/15.05.2018г.;
- 4,89 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 15.05.201 8г. - 14.06.2018г., начислена във фактура №
**********/15.06.201 8г.;
- 4,89 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 1 5.06.2018г. - 14.07.2018г., начислена във фактура №
**********/15.07.2018г.;
- 83,13 лв. - сбор от 17 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг, дължими за отчетен период ) 5.08.2018г.
- 14.09.201 8г., начислени във фактура № 7278105 148/15.09.2018г.;
Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ***, се
твърди, че Т. дължи сума в размер на 107,93 лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. Сумата е начислена във фактура №
**********/15.09.201 8г.
Отделно от
горепосоченото се твърди, че е налице и и обща изискуемост. поради изтичане срока на
договорите за лизинг, посочен в чл. 2.
предоставеното
устройство не е върнато на мобилния оператор.
В месечния срок е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответната страна .Заявени са обсотятелства за
вероятна перносимост на номера.
След цялостна, поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Представени и приети като
доказателства по делото са : Договор
за мобилни услуги /приложен към заповедното производстово от 05.02.2018г. Договор за лизинг от същата дата към заявка №********* копие
на общи условия, фактури
Към настоящото производство е
приложено в цялост ч.гр.д.№721 по описа на РС-Бургас, от материалите по което
се установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД, подадено на 03.02.2020г.
съдът е издал заповед за изпълнение, връчена при уславията на чл415 ГПК.
При така
установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи:
В
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че общият размер на
задължението му по главниците по двата договора – съответно за абонаментна
такса и лизингова вноска, включва и неустойка поради предсрочно прекратяване на
договори по вина на длъжника – потребителя. Сочи, че една от фактурите,
издадена за сумата в размер на 62.46 лева, включва неизплатено задължение за
неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги, чийто рразмер не
надвишава трикратния размер на месечна вноска., както и предсрочно изискуем
остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство в общ размер на 97.80 лева,
равняваща се на седемнадесет начислени вноски,
Сочи се,,че
основанието за претенцията са четири бр.фактури, издадени възоснова на посочените по-горе догори,
както следва:
За фактура с №
********** от 15.05.2018г./8 за отчетен период 15.04.2018г. – 14.05.2018г.
/вероятно погрешно технически посочен 14.05.2015.г/ за сума 31.04 лева
За фактура
№********** от 15.06.2018г. за периода 15.05.2018г.-14.06.2018г. за сума в
размер на 31.29 лева.
За фактура
№********** от 15.07.2018г. за периода 15.06.2018г.-14.07.2018г. за сума в
размер на 29.90 лева и
За фактура
07278105148 от 15.09.2018г за периода 15.08.2018г.-14.09.2018г. за сума 253.52
лева.
Ищецът не
представя доказателства да е изпълнил задълженията си по договор за далекосъобщителни
услуги.Липсват доказателства и за дата на прекратяване на договорите и на какво
основание.
Издаването на фактура не е основание за
плащане – плащане се дължи не защото са издадени фактури, а защото длъжникът е
обвързан и е поел задължение за плащане по силата на конкретно договорно
правоотношение, а фактурата удостоверява само факта на предаване на стоката или
предоставената услуга.
На ищеца е изрично указано, да докаже реалното предоставяне на услугите, както и
тяхната стойност, но ищецът не
го стори, а основа ищцовата си претенция на възраженията на особения
представител на ответника, като прояви съмнение досежно иизточника на
информираност, но не представи доказателства за оспорените положителни факти. Въпреки това по делото се установи наличието на валидно сключен
и действащ към процесния период договор между страните, по силата на който
ищецът дължи заплащане на месечен абонамент в размер на 75.20 лв., като дължимостта на този абонамент произтича пряко
от договора и не е обвързана от това дали ответникът реално е ползвал
предоставени от ищеца услуги, т.е. дори и услуги да не са били ползвани,
абонаментната такса е била дължима от ищеца ежемесечно по време на действие на
договора.
В случая ответникът не твърди и
не ангажира доказателства за плащане на претендираните месечни абонаментни
такси за процесния период, поради което съдът намира, че предявеният
установителен иск е частично основателен – за тази сума.
По отношение на
претендираната неустойка за
предпочетен номер в
размер на 62.46лв. съдът намира, че същата не се
дължи от ответника, тъй като според съда клаузата на договора, предвиждаща
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на
стандартните такси до края на срока на договора, е нищожна на осн. чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
Отделно от това не се доказа и валидно
прекратяване на сключения между страните договор, което е допълнително
основание да се приеме, че ответникът не дължи процесната неустойка.
Съдът намира за дължими и
лизинговите вноски за полученото молбино устройство в размер на 83.13 лева, но
не и сумата от 107.93 лева за която се твърди, че е разлика между действителна
цена на устройството без абонамент и за услуга-предпочетен номер. Извън
гореизложеното, настоящия състав на съда не намира за обоснована и равноправна
клаузата – предпочен номер. Видно от съдържанието на ползвания от ответника
номер, съдът е в обективна невъзможност да прецени в какво точно се изразява
тази предпочитаност и какви допълнителни услуги, екстри или преференции и
привилегии позволява.
С оглед на горното
съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен до размера
от 158.33 лв., която сума представлява сбор от дължимите абонабентни такси за
периода 15.04.2018г.-14.07.2018г. в робщ
размер на 75.20 лева и 83.13 лева-стойността на лизинговите вноски за
полученото устройство., а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен, включително и по
отношение на претендираната неустойка.
С оглед частичното
уважаване на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 223.62 лв., представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски
в исковото производство, съответна на уважената част от иска, както и сумата от
177.52 лв., представляваща част от
направените от него разноски в заповедното производство.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Й.М.Т., с адрес: ***, ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 158.33 лв., която сума представлява сбор
от дължимите абонабентни такси за периода 15.04.2018г.-14.07.2018г. в общ размер на 75.20 лева и 83.13
лева-стойността на лизинговите вноски за полученото устройство., по сключен
между страните Договор за мобилни услуги от 05.02.2018г. Договор за лизинг от същата дата към заявка №*********, ведно със
законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, което вземане е част от
предмета на Заповед № 265 от
05.02.2020г.по ч.гр.д.№721 по описа на РС-Бургас като в останалата му
част над уважения до предявения общ размер 343.39 ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОСЪЖДА Й.М.Т., с адрес: ***, ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 223.62,
представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата от 177.52, представляваща част от
направените от ищеца разноски в заповедното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД