РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Силистра, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20243420200511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят С. Р. С. от гр.Силистра, . ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 4/ 04.04.2024г., издадено от д-р П. Й. И. на длъжност Директор на РЗИ-
Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 /
триста / лева за извършено нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
Административно-наказващ орган – д-р П. Й. И.- Директор на РЗИ-Силистра,
надлежно уведомен, не се явява, вместо него- проц.представител юриск. М. Н.,
упълномощена и приета от съда.
Жалбоподателят С. С., редовно призован, не се явява, не изпраща проц.представител.
Заявява чрез жалбата си, че не е налице нарушение по чл.56, ал.1 от Закона за здравето,
излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП, както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
По делото с оглед изясняване на обективната истина, съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителя- В. С. Т. и свидетеля по акта- Р. П. Г., които
дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени
средства към делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
1
на страните, прие за установено следното:
На 06.03.2024г., около 09,30-10,00 часа била извършена проверка от органите на РЗИ-
Силистра на заведение за обществено хранене „А. Ре.“, находящ се на адрес- гр.Силистра,
ул.“....“ № 9. При проверката, извършена от актосъставителя В. Т. и Р. Г. било установено, че
в търговската зала на обекта, на две от масите в заведението, четирима клиенти пушат
тютюневи цигари. Търговската зала била с четири плътни стени и таван. На масите имало
поставени пепелници с угарки от тютюневи цигари в тях. Самото помещение по показания
на проверяващите органи било задимено.
Въз основа на горните констатации на управителя на заведението- жалбоподателя С.
бил съставен АУАН № 00220/ 08.03.2024г., препис от който бил връчен лично на управителя
на заведението. В последствие същия бил уведомен за правото си да отправи предложение
до РЗИ- Силистра за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство с уведомление с изх. № АН-01-18-1/
15.03.2024г., което било връчено на 18.03.2024г. В 14-дневния срок, до 01.04.2024г. такова
предложение не е постъпило до АНО, поради което на 04.04.2024г. било издадено
процесното НП № 4, предмет на настоящето административнонаказателно производство. С
обжалваното НП нарушителя бил наказан на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето с
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за извършеното от него нарушение
на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи
следното от правна страна:
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от показанията на актосъставителят и свидетелката при
съставяне на АУАН, и от констатациите направени в АУАН, отразили с точност
хронологията и същността на развилите се събития. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя и свидетеля по АУАН, като обективни, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи на писмените доказателства.
Съдът цени с доверие и писмените доказателства по делото като относими към
предмета на доказване и съответни както на гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят С. Р. С..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление, съставено въз основа на него,
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът не
констатира. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка, изложена в акта и НП,
2
съдържа обстоятелства и факти, които описва в достатъчна степен нарушението вменено на
жалбоподателя. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, както и адекватната, относима към фактите нарушена законова
норма.
С НП на жалбоподателя е наложено наказание за нарушаване нормата на чл.56, ал.1
от ЗЗ. Посочената разпоредба вменява забрана за тютюнопушенето в закритите обществени
места. В тази връзка, настоящия съдебен състав счита направеното възражение в жалбата за
това, че административнонаказателната разпоредба на чл.218, ал.2 от 33 е формулирана като
бланкетна, и доколкото препраща към три отделни нарушения, е съставна и нееднородна,
включва три рискови фактора (алкохол, тютюневи изделия и райски газ) и наказващият
орган е следвало да индивидуализира деянието, като неоснователно и неправилно
изтълкувано от страна на жалбоподателя. Съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН „Наказателното
постановление трябва да съдържа...законните разпоредби, които са били нарушени виновно“.
В НП № 4/04.04.2024 г. се съдържат всички реквизити, предвидени от законодателя в чл.57
от ЗАНН. В обстоятелствената част е налице описание на нарушението, от което става ясно
какво е извършил нарушителят. Непосредствено след описанието е посочена разпоредбата и
съответният нормативен акт, който е нарушен, а именно чл.56, ал.1 от ЗЗдр., според който се
забранява „тютюнопушенето в закритите обществени места“. Тази разпоредба предвижда
ограничение конкретно за тютюнопушенето на закрити обществени места. Разпоредбата на
чл.218, ал.2 от ЗЗдр., която се посочва от жалбоподателя, въвежда санкция за три вида
нарушения, но тя е посочена в НП като основание за налагането на санкцията, а не като
разпоредба, която е нарушена, т.е. това е санкционната разпоредба, съобразно която се
налага адиминистративно наказание за извършено административно нарушение. По този
начин жалбоподателя не прави разграничение между нормата, конкретизираща какво
нарушение е извършил, а именно тази на чл.56, ал.1 от ЗЗ и нормата, санкционираща това
нарушение- чл.218, ал.2 от ЗЗ, като смесва двата института абсолютно неправилно.
Относно основанието за издаването на НП, в него е посочена разпоредбата на чл.231,
ал.2 от 33, според която "Нарушенията по чл.218, ал.1 - 6 се установяват с актове, съставени
от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции..., а наказателните
постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция...“.
Като следващо възражение от страна на жалбоподателя, помещението нямало
характер на закрито обществено място, тъй като е изпълнено като зимна градина и е било
снабдено с плъзгаща врата, която е била отворена и помещението е можело да се проветрява.
Настоящия съдебен състав счита твърдението на жалбоподателя в тази насока за
неоснователно и недоказано. Действащата понастоящем уредба в чл.56 от 33др. въвежда
пълна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. В ЗЗдр. не е въведено легално
определение на понятието "закрито обществено място". Съгласно нормата на § 1а, б. в от ДР
на Закона за здравето "обществени места" по смисъла на чл.56 са всички места, които са
обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на
собствеността или правото на достъп, включително и търговските обекти по смисъла на § 1,
3
т.41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, към
които се отнася и процесният обект.
От гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта, които съдът кредитира като непротиворечащи помежду си и
взаимносвързани, се установява безспорно фактическата обстановка, описана в АУАН и НП,
а именно че на посочената в същите дата и час в заведението стопанисвано от въззивника е
имало клиенти, които са пушили цигари от тютюн в закрита търговска зала на обекта, което
поведение е запретено от нормата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
За изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в официалния уеб-
сайт на Министерството на здравеопазването е прието, че закрито обществено място е
закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три
плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните,
и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна. Прието е също, че открито
обществено място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и има
естествена въздушна циркулация. Тези доводи на M3 са възприети в съдебната практика и са
цитирани в подкрепа на влезли в сила съдебни решение. Поради наложеното тълкуване на
закона, каквото е официалното публикуване от Министерство на здравеопазването,
правилно АНО е приел, че проверяваният обект, стопанисван от жалбоподателя, отговаря на
критериите за закрито обществено място.
В АУАН е описано, че помещението се състои от четири плътни стени и таван.
Решаващ критерий за това, дали едно обществено място е открито или закрито в контекста
на забраната за тютюнопушене / чл.56, ал.1 от Закона за здравето/, е наличието или липсата
на естествена циркулация - естествено въздушно течение. Това следва от целта на
въведената законова забрана, насочена към опазване здравето на обществото. В настоящия
случай, предвид характера на заведението, в което е установено нарушението, помещението
следва да се счита за закрито. Следва да се отбележи и периодът, в който е установено
нарушението -06.03.2024 г., което е през зимния сезон. Температурите не са позволявали
трансформирането на помещението в открито. Според жалбоподателя е имало една отворена
врата, което обаче не кореспондира с установените обстоятелства.
Но дори и хипотетично да се възприеме неговия довод за достоверен и да е била
отворена една врата, то тя не би осигурила естествена вентилация на помещението. Самите
доводи в жалбата сочат за възможност за проветряване, но забраната на чл.56 от 33 не
отпада при тази възможност.
В тази връзка дали конструкцията е временна и дали принципно прозорците могат да
се отварят изцяло е без всякакво значение, доколкото към момента помещението е било
затворено от всички страни без циркулация на свеж въздух.
И доколкото в стопанисвания от жалбоподателя обект е била нарушена забраната за
тютюнопушене визирана в чл.56, ал.1 от ЗЗ, то правилно е била ангажирана и неговата адм.
наказателна отговорност.
4
В случая следва да бъде отбелязано че нормата на чл.218, ал.2 от ЗЗ предвижда
санкция за ФЛ което наруши разпоредбите на чл.56, ал.1 от ЗЗ. В тази връзка за
съставомерността на адм. нарушение е без значение дали законовата забрана се нарушава с
действие или с бездействие. Достатъчно е да е налице обективния факт на неспазване на
забраната за тютюнопушене, която не е свързана само и единствено с поведението на ФЛ
пушач, а ангажира и поведението на лицата стопанисващи закритите обществени места
където се забранява тютюнопушенето. Именно в тази връзка и законът е предвидил санкция
и за ФЛ, които при стопанисване на посочените обекти нарушават въведената забрана като
допускат или разрешават с тютюнопушене в стопанисваните обекти като е без значение
дали са допуснали или разрешили (с действие или с бездействие) тютюнопушене в
забранените за това места. А в случая видно от показанията на двамата разпитани по делото
свидетели самият управител е създал предпоставки за нарушаване на забраната поставяйки
пепелници на масите.
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение, поради
което наложил санкция в минимален размер- глоба в размер на 300 лв.
Доколкото конкретното нарушение не се отличава със степен на опасност по-ниска от
обичайната за всички останали подобни нарушения, то нормата чл.28 от ЗАНН не може да
намери приложение. Касае се за формално нарушение, което не изисква настъпването на
конкретни вреди. С факта на тютюнопушенето в затворено обществено място нарушението е
довършено. В случая наказващият орган е съобразил правилно, че се касае за първо
нарушение от този вид, което налага приложимата санкция в минималния размер от 300
лева, доколкото по делото не се събраха доказателства в обратна насока, а и такива не се
твърдят от АНО.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно издадено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При извода за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на разноски /
такива се изискват от него, но в тази насока липсват каквито и да е доказателства за
направени от жалбоподателя някакви разноски по делото /, а наказващият орган не
претендира и не доказва такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4/ 04.04.2024г., издадено от д-р П.
Й. И. на длъжност Директор на РЗИ- Силистра, с което на основание чл.218, ал.2 от Закона
за здравето на С. Р. С. от гр.Силистра, ., ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.56, ал.1 от
5
Закона за здравето като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, ПРАВИЛНО, ДОКАЗАНО И
ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6