№ 3925
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Въззивно гражданско
дело № 20221100512431 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 18.10.2022 г., по изп.д.
№ 20228510402671 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските,
дължими на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено
процесуално действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното
производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на
таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на
длъжника.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
1
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от
обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението
в производството по изп.д. № 20228510402671 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие
СГС. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
От представените материали по изп.д. № 20228510402671 по описа на ЧСИ М.П., с
район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателите Й.С.Ч.,
Л.Н.М. и П.Н.Б. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите, присъдени с
изпълнителен лист от 11.08.2022 г., издаден по гр.д. № 54793/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 171-ви състав, които са в общ размер от 900 лв., като на всеки от кредиторите е
присъдена сума от по 300 лв.
Установява се и това, че по изпълнителното дело всеки от тримата взискатели е
представляван от адвокат Г.М., като в хода му и преди изпълнителното производство да
бъде приключено са представени доказателства, че всеки от тях е заплатил в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 400 лв. Това се доказва от трите
договора за правна защита и съдействие, които са сключени на 01.09.2022 г. между адвоката
и всеки от взискателите. Договорите са подписани от адвокат М., който е кредитор на
задълженията за получаване на възнаграждение и с изявление, направено в чл. 9 от всеки от
договорите е удостоверил факта, че сумата от 400 лв. му е заплатена в брой при подписване
на договора.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателите адвокатско
възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в
производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат
разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство в размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е
настоящия, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от
Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на
договорите за правна защита и съдействие от 01.09.2022 г., както и на извършване на
плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС -
Определение № 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС,
II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
2
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера
на вземането на всеки от взискателите е в размер на 200 лв. / чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
От договорите за правна защита и съдействие от 01.09.2022 г. се установява, че на
адвокатa е възложено да извършва всички правни действия по процесуално
представителство по изпълнителното производство, което включва както действия по
неговото образуване, така и действия по процесуално представителство по това
изпълнително дело, които по своя характер са такива, които имат за цел да бъде постигнато
удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и минималният размер на
възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата. В
случаите на повече от един взискатели по едно изпълнително производство възникват
отделни процесуални правоотношения между всеки един взискател и длъжника за събиране
на присъдените в полза на конкретното лице парични вземания. Ето защо и по процесното
изпълнително дело са възникнали отделни процесуални правоотношения между всеки един
от тримата взискатели и длъжника за събиране на присъдената в полза на всеки от тях
парична сума, която е в размер на по 300 лв. за всяко отделно лице. Всеки един от тримата
взискатели има право да упълномощи адвокат, който да го представлява по възникналото
между него и длъжника процесуално правоотношение по принудително събиране на
присъдената в негова полза сума. Именно това свое право са упражнили тримата взискатели
по изпълнителното дело като всеки от тях е упълномощил адвокат Г.М. да го представлява
по делото. С оглед на това и минималното възнаграждение, което се следва на авоката
трябва да се определи по всяко едно отделно правоотноошение, което възниква между него
и съответния взискател. При съобразяване на това и на размерите по чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредбата се налага изводът, че минималния размер на адвокатското възнаграждение, който
се дължи на адвокат М. по всяко едно от трите правоотношения, възникващи между него и
всеки отделен взискател е 400 лв. или общо за тримата взискатели е в размер на 1 200 лв.
Предвид изложеното се налага изводът, че в случая в полза на тримата взискатели не
може да се присъди адвокатско възнаграждение под 1 200 лв., която сума е тази на
минималното възнаграждение, без значение каква е правната и фактическа сложност на
делото и какви и колко процесуални действия е извършил упълномощеният от тях адвокат
за събиране на присъдените в тяхна полза суми. Претендираното от взискателите и платено
в полза на упълномощения адвокат възнаграждение е равно на тази сума, поради което
разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата на чл. 78, ал. 5
ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника. Това прави подадената
частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител М.П., постановено на 18.10.2022 г., по изп.д.
№ 20228510402671 по описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските,
дължими на взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4