Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.11.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 3637 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от В.Т.Н. *** съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за сумата 2 891.67лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 03.04.2018г. до подаване на исковата молба; сумата 1346.80лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди и за сумата 126.37лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за периода 16.04.2008г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 02.04.2018г. в гр.София при движение по десния тротоар на ул.Поп Евстати Витошки в посока от ул.Кумата към ул.Воденичица попаднала в дупка, образувана от липсващи тротоарни плочи, паднала и като последица получила счупване на дясната тазобедрена става. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение, където  извършена операция чрез имплантиране на еднополюсна биполарна протеза, а след изписването й на 16.04.2019г. провела рехабилитация. Поради ограничения в движенията на десния крак за дълъг период след травмата изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди в ежедневието си, налагащи придвижване с проходилка, както и постоянни грижи и помощ от страна на близките. От инцидента преживяла емоционален стрес, появили се проблеми със съня, станала раздразнителна и неспокойна и ограничила социалните си контакти. Като последица от поставената упойка при операцията при ищцата се отключила деменция, станала разсеяна, трудно комуникативна, дезориентирана във времето и пространството, безразлична и с чести промени в настроението. Твърди се и понастоящем да не е напълно възстановена, поради продължаващите ограничения в двигателните функции на тазобедрената става и десния крак с изпитваните болки при всяко движение. Във връзка с лечението направила разходи в общ размер на 1346.80лв. Претенциите си за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди насочва против С.о. в хипотезата на чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задълженията по чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП, които вменяват задължение за ремонт и поддръжка в изправно състояние на тротоарите в рамките на урбанизираната територия. 

Ответникът оспорва спрямо ищцата да е осъществен деликт по чл.45 ЗЗД, който да обуслови пораждането на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД. Оспорва като последица от падането да е получила посоченото в исковата молба травматично увреждане и в този смисъл претърпени болки и страдания, които да обосноват обезщетение в поискания размер, който счита и завишен. Твърди ищцата да е страдала от деменция преди произшествието, поради което навежда на липса на причинна връзка с произшествието. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да не е проявила обикновено внимание при движение по тротоара.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. На основание чл.51, ал.1  ЗЗД тя обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД са: възлагане на работа от възложителя; противоправно деяние на изпълнителя с причиняване на вреди при или по повод изпълнението на работата; причинна връзка между деянието и вредите.

По делото е разпитана свидетелката Л.Н., която живее  в кв.Бояна съвместно с ищцата и полага грижи за нея поради напредналата й възраст /на 82г./.  В показанията си сочи, че на 02.04.2018г. около 16ч. излезли на разходка с ищцата. На връщане вървели по тротоара на ул.Поп Евстати Витошки откъм страната на къщата, в която живеят. Улицата била с наклон надолу, а тротоарът покрит с плочи от дялани камъни, които били неравномерни и поставени върху пясъчна основа. Тъй като не били слепени с цимент с годините плочите се чупели, размествали и били изваждани. Допълнително настилката се компроментирала поради качването на камиони на „Софийска вода” за отстраняване на аварии по канализацията на улицата, които били често явление.  Тротоарът не бил поддържан и имало бурени. По тази причина решили да слязат на уличното платно, но в опит за слязат от тротоара ищцата стъпила в дупка от липсваща плоча, препънала се и паднала. Свидетелката сочи още, че това положение на тротоара било от поне 20  години, за което общината била неведнъж уведомявана, както и живущите правили подписка, но без резултат.

Показанията на свидетелката са последователни, непротиворечиви и основани на лични възприятия. Те не се опровергават от други доказателства, поради което съдът ги възприема като достоверни и обективни. Въз основа на тях приема за установено, че на посочената дата и място настъпилият инцидент с ищцата е последица от стъпване на дупка на тротоара.

Мястото на произшествието е тротоар, предназначен за придвижване на пешеходци, който по силата на чл.3, ал.3, и чл.8, ал.3 ЗП във връзка с §6,т.6 от ДР на ЗДв.П е публична общинска собственост.  На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението  и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12, 13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П.

В качеството си на юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.

По делото не се твърди, а и доказателства не са ангажирани ответникът да е предприел действия по възлагане, съответно да са били изпълнени дейности по ремонт и поддръжка на конкретния тротоарен участък или да е бил обозначен като препятствие за безопасно преминаване. Обратно установи се, че състоянието му понастоящем е такова, каквото е било в деня на инцидента. Не са събрани и доказателства, които да изключват ищцата да е пострадала като последица от падане на тротоара поради нарушената му цялост. 

При горното съдът намира, че е налице основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника на основание чл.49 ЗЗД поради виновно бездействие на негови служители по изпълнение на вмененото със закон задължение по ремонт и поддръжка на тротоара.

С поведението си ищцата по никакъв начин не е допринесла за настъпване на вредите, поради което възражението на ответника за съпричиняване по чл.51 ал.2 ЗЗД е неоснователно.

От събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на вещи лица по КСМЕ се установява, че вследствие на произшествието ищцата получила счупване на шийката на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник. Непосредствено след инцидента постъпила във ВМА-гр.София, където на 04.04.2018г. претърпяла операция по отстраняване на счупената шийка и подмяна на дясната тазобедрена става с еднополюсна ендопротеза. След гладко протекъл без усложнения следоперативен период на 16.04.2018г. била изписана, а впоследствие за времето от 19.04.2018г.-26.04.2018г. провела рехабилитация в МБФР „Сердика” гр.София. Общият лечебен и възстановителен период продължи около 4 месеца, в който е търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите 30 дни след инцидента и в през първите 2-3 седмици от провеждане на рехабилитацията. Извън тези периоди е търпяла периодично явяващи се болки в поясната област при движение и по хода на дясното бедро най-вече при рязка промяна на времето, които бързо преминават след прием на обезболяващи медикаменти. Наред с това през първите 3 месеца от лечението се придвижвала с проходилка, довело до затруднения в ежедневието и самообслужването.  Въпреки поставената протеза при ищцата е останал дефицит само при движението абдукция /отвеждане встрани/ с 15 градуса. В тази посока са и показанията на св.Н., която сочи, че след инцидента ищцата не можела да се обслужва самостоятелно, била на легло около 5 месеца, поради което трябвало да бъде обгрижвана. Сочи още, че след падането се отключила деменция, първите симптоми за което се проявили и били забелязани от докторите по време на рехабилитацията, изразяващи се в невъзможност за разпознаване на хора и за отговор на елементарни въпроси, включително дали изпитва болка.

Според заключението на КСМЕ ищцата е с дементен синдром, характеризиращ се с емоционална лабилност, невъзможност за самообслужване, дезориентираност за време и собствена личност, паметов дефицит за близки и текущи събития и нарушения в цикъла на съня. Отпреди инцидента страдала от мозъчна атеросклероза /психоорганичен мозъчен синдром/ и от дълги години от артериална хипертония, които заболявания стоят в основата на деменцията и много често се наблюдават при хора в напреднала възраст-към деня на инцидента ищцата е била с навършени 82г. В заключението е посочено, че наред с напредналата възраст, травмата от падането е изиграло ролята на катализатор  за изява на дементния синдром. Лечението му е продължително, в случая до живот с песимистична прогноза, тъй като води до пълна невъзможност за самостоятелен битов и социален живот и поставяне в пълна зависимост от чужди грижи. Според вещото лице П.П. няма причинна връзка между отключването на деменцията при ищцата и поставената й упойка при операцията. В съдебно заседание обяснява, че психоорганичния мозъчен синдром е заболяване на мозъчните съдове, който се характеризира с упадък на множество когнитивни /познавателни функции/, достатъчно значими да се нарушат ежедневните дейности на болния и проявяващ се при нормална степен на съзнание. В съчетание с високото кръвно налягане предизвиква микроинсулти в бялото мозъчно вещество, които повлияват на мозъчня кръвоток с отражение върху появата на симптомите на деменцията, в случая неадекватност и дезорганизираност.

Въз основа горното съдът приема за безспорно установено ищцата да е претърпяла неимуществени вреди във връзка с полученото травматично увреждане, последица от инцидента. При определяне техния размер съдът отчита възрастта на ищцата към деня на произшествието, естеството и тежестта на увреждането-счупване на дясната бедрена кост; продължителния лечебен и възстановителен период-над 4 месеца включващ извършването на операция и последваща рехабилитация, съпроводени с болки и страдания с различна интензивност. Поради счупването на тазобедрената става ищцата е била силно затруднена в придвижването, което създало в относително дълъг период затруднения при обслужването и извършването на обикновени дейности от ежедневието, наложило активното й подпомагане от близък. Налице е възстановяване от травмата във физическо отношение, но следва да се отчете останалия известен дефицит при абдукция, който ще оказва занапред отражение върху възможността за нормално придвижване и за пълноценно движение на десния долен крайник.

Събраните по делото доказателства опровергават твърдението в исковата молба поставената при операцията упойка да е отключила деменцията при ищцата. От тях се установява, че предпоставки за това заболяване са били налични и преди инцидента, тъй като е страдала от хипертония и атеросклероза, и не е необичайна предвид напредналата й възраст. Според заключението на вещото лице злополуката е изиграла ролята на катализатор за изява на заболяването, т.е. тя не е провокирала самото заболяване, а единствено проявата на типичната му симптоматика. Следователно не е налице причинно-следствена връзка между деменцията и злополуката, поради което и вредите от настъпилите при ищцата личностови изменения като неадекватност, дезорганизираност и затруднена комуникация не подлежат на репариране от ответника.

При горното намира за справедливо по чл.52 ЗЗД и съответно на претърпените вреди обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв., до който размер предявения иск следва да се уважи.

Обезщетението при деликт, включително в хипотезата на чл.49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД. Те могат да бъдат както неимуществени, така и имуществени. Като доказателства по делото са представени фактури  /стр.11-12/, от които се установява направени от ищцата на 11.04.2018г. и 16.04.2018г. разходи за закупуване на медицински консуматив-тазобедрена ендопротеза от 1288лв. и заплатена потребителска такса за медицински прегледи от 58лв.  на обща стойност 1346лв. Според заключението на СМЕ тези разходи са свързани с  проведеното лечение. Предвид това съдът намира тази сума да съставлява за ищцата имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от ответника.

Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.84, ал.3 вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът дължи заплащането на лихва за забава, която за периода от увреждането до подаване на исковата молба /02.04.2018г.-15.03.2019г./ възлиза на сумата 1933.33лв. Върху обезщетението за имуществени вреди на същото правно основание дължи заплащането на лихва за забава, която за периода от извършване на разходите-16.04.2018г. до подаване на исковата молба 15.03.2019г. възлиза на сумата 124.89лв.

Следва да се присъди и законната лихва върху обезщетенията от подаване на исковата молба до изплащането.

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Представлявана е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител адв.М.Д.-САК адвокатско възнаграждение от 1063.09лв., определено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

Ответникът не е направил разноски по делото. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение от 47.84лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 936.17лв. за уважените искове, както и 272.42лв. заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица, пропорционално на уважената част от исковете или общо сумата 1208.59лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.****, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на В.Т.Н., ЕГН **********, с адрес *** ****,  сумата от 20 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на 02.04.2018г. от падане в дупка на тротоар в гр.София, сумата 1346лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечението; сумата от 1933.33лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.04.2018г.-15.03.2012г. и сумата от 124.89лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху обезщетение за имуществени вреди за периода 16.04.2018г.-15.03.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от подаване на исковата молба-15.03.2019г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 30 000лв.; иска по чл.49 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълня предявен размер 1346.80лв.; иска за лихви за забава по чл.86 ЗЗД върху обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 2891.67лв. и иска по чл.86 ЗЗД за лихви за забава върху обезщетение за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 126.37лв.

ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.****, да заплати на адв.М.Д.-САК с адрес *** Бизнес център „****”, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1063.09лв.

ОСЪЖДА В.Т.Н., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на С.о. разноски по делото на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 47.84лв.

 ОСЪЖДА С.о., гр.София, ул.****, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1208.59лв.

 

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: