Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
15,04,2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 175/20 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Г.Т.,***, ЕГН ********** против
Електронен фиш за налагане на глоба с. К № 1890282на ОДМВР Пазарджик, с който
жалбоподателят е бил санкциониран като законов представител посоченото
юридическо лице за извършено нарушение
по чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3
от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата
отмяна, основано на критика досежно материално-правната и процесуално-правната
изправност на акта .
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не
се представлява, представя писмено становище.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Депозирала е писмено становище, че
жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде потвърден.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
На 10,01,18г.
с мобилна радарна система TFR 1 -M606/12 било заснето
движение на главен път І-8, 203+700, к-ще да с. Говедаре , на л.а. с Мерцедес с
ДКН ********, който се движел в посока Пловдив
със скорост от 84 км/ч при ограничение за
движение - до 60 км/ч, въведено с пътен
знак.
Установен бил собственикът на автомобила в лицето на жалбоподателя дружество и с обжалвания
ЕФ последният е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 81 км/ч
( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по
чл.21,ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.2,
т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 100 лв.
Атакуваният ЕФ не страда от претендираните с жалбата против него недостатъци.
Формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с
нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП
ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено
с разпоредбата на чл.2 от Закона за
електронния документ и електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП
и специалния в случая ЗДвП, даваше
основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой
обявен и известен издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил
автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която
регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните
норми относно коментираното понятие,
задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189,
ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на
предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се
издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената
процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на
контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася
до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от
собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е
акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него
се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед
на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери
проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия
(чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен
фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е
признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се
извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания
(арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо
намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за
видеонаблюдение; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след
включването й от оператор , разположена на паркирания встрани от контролирания
пътен участък полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в
съответствие с цитираната горе
дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства
са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси
неговия край.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде
електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са
били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично
и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с
уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните
настройки , които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще
бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда, които действия са също
нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата и инструкцията за
експлоатация на процесното средство за измерване , достъпна от сайта на
производителя).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване
на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и
записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат
на този процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси -
четири (приложени към ЕФ). Освен визуализация на момента на
заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т-0сек), са
налице т.нар. в инструкцията на производителя „предистория „ (Т = -1 сек) - или
секунда преди установяване на нарушението, налице е фотос три ( долния ляв
ъгъл), отразяващ ситуацията секунда след отчитането на скоростта (Т= 1сек) и
последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък план,
така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно
ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за
видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са разположени относимите
към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и
режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по
предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски
координати на точката, в който е извършено засичането на скоростта и номера на
заснетия автомобил.
Така, налични са правно-релевантните данни, че процесния автомобил е
регистриран поради движението си със
скорост от 84км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния
уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 81 км/ч
с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния
уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като
данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено
средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани
горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която
се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в
достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано техническо
средство, което е поставено на позиционирания патрулен автомобил. При
позиционирането му и преди активиране на системата за контрол е спазено
изискването за се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.
165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване акцентира и задължителното за
прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/
15 г. ( виж на л.27) ,
тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство (АТС) е било в работен режим по зададените параметри ( виж
в протокола). Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено
АТС -то с неговия регистрационен номер и разположение.
По
делото липсва фотос, който да онагледява поставянето на измервателния уред , а
изискването на чл. 10 от наредбата е : „При работа с временно разположени на
участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда“. В този смисъл липсата на снимка е само
формално нарушение на изискването на цитираната норма и причините за това са без
значение При наличие на официалния документ по чл. 10 от Наредбата - на л. 16 , липсата на съпровождащ фотос
не води до липса на достоверни данни за спазване на изискването на
позициониране на пътния знак , тъй като тази информация е удостоверена с протокола
на л. 4 . ( виж решение на ПРС по анд
571/19 потвърдено с Решение на АС Пазарджик от4.12.2019г. по канд 835/2019 ).
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо извършени
нарушения от процесния вид, е станало по
нормативно определена процедура, при спазване на нормативно поставените
изисквания и технически инструкции на производителя на измервателния уред.
Пътният участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол няма данни да е бил обозначен по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба
8121з-532/12,05,15г., но с оглед
изменението на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г. от тази дата не се изисква поставяне на пътен
знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания
измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, дадено при
първоначалното сертифициране ( л. 7)
и последващата периодична проверка - л.
8.
Не е спорно и е
установено, че собственик на процесното
МПС е ( виж на л. 11) е именно
жалбоподателя ( виж приложеното СРМПС).
Както става ясно от съдържанието на жалбата ( още първия
абзац) ЕФ е бил връчен на жалбоподателя,но няма информация кога е станало това,
като отразяването на л. 17 е неясно и не може да се приеме за надлежно връчване
на препис от ЕФ. Все пак с подаването на жалбата е ясно, че жалбоподателят е
информиран за фиша и дори ме е връчен, но в срока по чл. 5 на чл. 189 ( зачитан
от датата на жалбата) той не е подавал декларация.
Обжалваният ЕФ страда от порок , който не е заявен и
дефиниран с жалбата. С чл. 189, ал. 4 от ЗДвП като задължителен реквизит на ЕФ са „нарушените разпоредби“ , които в
процесния ЕФ са посочени две, които отразяват състава на две различни
нарушения: едната е нормата на чл. 21, ал.1 , която въвежда конкретни стойности
за скорост и те са посочени , а другата - по ал.2 - въвежда стойност по пътен
знак, който я определя. В случая от
описанието на нарушението става ясно, че има пътен знак, с който е въведено
ограничение до 60 км/ч извън населено място, но това е нарушение по ал.2 на чл.
21 от ЗДвП, която ни може да бъде „във вр. с ал.1“, както е приел издателя на
фиша и както и неправилно е квалифицирал нарушението. Защото, така се създава
неяснота относно волята на санкциониращия орган - коя норма приема за нарушена
, а тя , освен това, следва да е и съответна на описанието на нарушението, за
да се гарантира правото на защита.
Констатираното несъответствие в посочения смисъл обуславя
неизправността на ЕФ като санкционен документ и е основание за отмяната му.
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба с. К № 1890282на
ОДМВР Пазарджик, с който Н.Г.Т.,***, ЕГН ********** е санкциониран на осн. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.2, т.3 от с.з. с глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд-гр.Пазарджик в
14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: