Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на двадесет и
трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 3987 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 288330/07.12.2017 г. на СРС, ГО, 37 с-в, постановено по гр. д. № 39270/2014 г., поправено
по реда на чл. 247 ГПК с решение № 130577/03.06.2019 г., постановено по гр. д.
№ 39270/2014 г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в е признато за установено по иск на В.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******срещу Б.С.Д., ЕГН **********,
Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София,
кв. „Бусманци“, ул. „*******с правно основание чл. 108 ЗС, че В.Д. притежава
вещно право на ползване на основание договор за продажба от 20.11.2002 г. върху
реална част от недвижим имот, представляваща източната част на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се от три стаи,
баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща
се в четириетажна жилищна сграда с адрес с. Бусманци, Столична община, ул.*******,
изградена в УПИ ХІ-486, кв. 2 по плана на с. Бусманци (поземлен имот с
идентификатор 07106.1419.486), като целият етаж е с идентификатор
07106.1419.486.1.3 и площ от 118,70 кв. м, и са осъдени Б.Д., Х.Д. и Н.Д. да
предадат на В.Д. владението на посочената реална част от горепосочения недвижим
имот.
С решение №
288330/07.12.2017 г. на СРС, ГО, 37 с-в, постановено по гр. д. № 39270/2014 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 130577/03.06.2019 г., постановено
по гр. д. № 39270/2014 г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в и на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД всеки един от ответниците Б.С.Д., ЕГН **********,
Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София,
кв. „Бусманци“, ул. „*******е осъден да заплати в полза на В.Г.Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******сумата от по 2 075 лв. (две хиляди
и седемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за лишаването от
ползването на реална част от недвижим имот, представляваща източната част на
третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се
от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща
се в четириетажна жилищна сграда с адрес с. Бусманци, Столична община, ул.*******,
дължимо за периода 01.02.2011 г. – 15.07.2014 г.
С решение №
288330/07.12.2017 г. на СРС, ГО, 37 с-в, постановено по гр. д. № 39270/2014 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 130577/03.06.2019 г., постановено
по гр. д. № 39270/2014 г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК всеки един от ответниците Б.С.Д., ЕГН **********,
Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София,
кв. „Бусманци“, ул. „*******е осъден да заплати в полза на В.Г.Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******сумата от по 638,95 лв.
(шестстотин тридесет и осем лева и 95 ст.), представляваща разноски в
производството пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба
от името на ответниците, чрез адвокат В.Д.. В жалбата
се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционното
решение и се моли за неговата отмяна в цялост. Поддържа се становище за
допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения, довели до неправилност и незаконосъобразност на
постановеното от същия решение, предмет на въззивно
обжалване. Поддържа се, че не е спорно, а се установява и от събраните по
делото доказателства, че считано от 12.07.2006 г. ответниците
владеят процесния имот. Сочи се, че от заключението
на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза се установило по делото, че процесният
имот, представляващ източната част на тавански етаж е скосен, т.е. се намира
под ската на покрива, като при това положение същия представлява подпокривен етаж. Поддържа се, че от
наследодателя на ответниците е било учредено право на
строеж за таван като обслужващо помещение, което е обща част на етажната
собственост на сградата. Излагат се твърдения, че промяната на предназначението
на таванските в жилищни помещения не променя правото на собственост, т.е. че ответниците са собственици на процесния
имот, съответно ползват същия на самостоятелно правно основание, противопоставимо на ищцата. Моли се за отмяна на
обжалваното първоинтанционно решение и за отхвърляне
на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на въззиваемата страна, чрез
адвокат К.Б. е депозиран отговор на въззивната жалба,
в който се излагат съображения за неоснователност на доводите, изложени в
жалбата. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установило, че
с договор за продажба от 20.11.2002 г., обективиран в
нотариален акт № 001, дело № 166/2002 г., рег. № 2286, ищцата и покойния
ѝ съпруг са прехвърлили собствеността на четвъртия /тавански/ етаж от
сградата на ул. *******в с. Бусманци и са си запазили правото на ползване
докато са живи, както и че ответниците са ползвали
само част от таванския етаж, а именно източната част, а по отношение на
западната част, същата се е ползвала от ищцата. Сочи се, че по архитектурен
проект не е било предвидено изграждане на отделни тавански помещения, както и
че в случая се касае за изграждане на отделен самостоятелен етаж, който по
своята характеристика съставлява жилище, отговарящо на всички законови
изисквания. В тази връзка се поддържа, че учредено право на строеж по отношение
на този обект липсва, поради което и построеното в повече от това, за което е
учредено правото на строеж по силата на приращението
е станало собственост на собствениците на земята /дворното мяст/,
а именно ищцата В.Д. и покойният ѝ съпруг Н.Д..
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират
се разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната
проверка, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата В.Д.
твърди, че е ползвател на недвижим имот, представляващ тавански етаж, който е
самостоятелно жилище с площ от 118,70 кв. м, от жилищна сграда, находяща се на адрес с. Бусманци, Столична община, ул.*******,
изградена в УПИ ХІ-486, кв. 2 (поземлен имот с идентификатор 07106.1419.486). Процесният имот представлява самостоятелен обект в сграда,
който обект е с идентификатор 07106.1419.486.1.3 и се състои от четири стаи,
кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона. Ищцата твърди, че с договор
за продажба от 20.11.2002 г. е продала, заедно със съпруга си Н. Ц.Д., (който е
починал през 2005 г.) имота на сина им Ц.Ц., като си
е запазила правото на ползване. Ищцата твърди, че ответниците
Б.Д., Х.Д. и Н.Д., които са собственици на друг етаж от същата жилищна сграда,
обитават без основание източната част на процесния
имот, включваща три преходни стаи, баня-тоалетна и два балкона, която част е
обособена със самостоятелно входно антре. Поради това ищцата иска ответниците да й предадат владението на посочената част от
имота, както и да й заплатят обезщетение за ползването, от което са я лишили за
периода 01.02.2011 г. – 15.07.2014 г. в размер от по 2 075 лв. от всеки от ответниците, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.07.2014
г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответниците Б.Д., Х.Д. и Н.Е.Д.
оспорват исковете. Твърдят, че са наследници на Е.Д., който е починал през 2001
г. и който е другият син на ищцата и на съпруга й Н. Ц.Д. (последният починал
през 2005 г.). Ответниците твърдят още, че през 1984
г. Н. Ц.Д. е учредил по реда на чл. 56 ЗТСУ (отм.) (с две заявления) право на
строеж върху парцел ХІ-486, кв. 2 по плана на гр. София, м. „Бусманци“ в полза
на синовете си Е.Д. и Ц.Ц., като ищцата (като негова
съпруга) е одобрила това действие с декларация от същата година. Правото на
строеж е учредено за изграждане на жилищна сграда на четири етажа с гаражи,
която е сградата, в която се намира и процесният
тавански етаж. Съпругът на ищцата е разпределил ползването на таванския етаж
между двамата си сина, като наследодателят на ответниците
Е.Д. следва да ползва източната част, а Ц.Ц.
западната част. Сградата е построена от двамата братя и е завършена през 1987
г., като таванският етаж се ползва за жилищни нужди, а ответниците
твърдят, че е спазено посоченото разпределение. Ответниците
твърдят още, че през 2002 г. незаконосъобразно е издаден акт за узаконяване на процесния тавански етаж на името на общия наследодател на
страните Н. Ц.Д., въпреки че този етаж също е обект на учреденото право на
строеж и ползването му е било разпределено по посочения начин. През същата
година Н. Ц.Д. и ищцата извършват сочената от ищцата разпоредителна сделка, с
която, според ответниците, са се разпоредили с чужда
вещ, тъй като ищцата и съпруга й не са били собственици на процесния
етаж. По посочените съображения ответниците твърдят,
че са собственици на 1/2 ид. част от процесния тавански етаж, като не оспорват, че владеят
източната половина от него. Сочат и това, че владението на тази половина от
етажа им е било отнето по скрит начин от Ц.Ц. през
2003 г., като им е възстановено по силата на решение на съда и са отново
въведени във владение през 2006 г. При евентуалност правят възражение, че дори
и ищцата да притежава право на ползване върху процесния
имот, то е погасено по давност поради неупражняването му.
По делото са
представени заявления от 01.06.1984 г. и 25.06.1984 г. с нотариална заверка на
подписите, с които на осн. чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ Н.
Ц.Д., като собственик на празно дворно място с площ от 750 кв. м., съставляващо
парцел ХІ-10,11 от кв. 2 по плана на гр. София, м. “Бусманци”, е отстъпил
безвъзмездно на сина си Ц.Н.Ц.правото на строеж за построяването на първия етаж
от двуетажна фамилна жилищна сграда с площ до 120 кв. м. съгласно одобрен
архитектурен проект, а на сина си Е.Н.Д. правото на строеж за построяването на
втория етаж от същата сграда, както и правото да построят в приземния етаж на
сградата в съсобственост на двамата югозападния гараж по архитектурния проект с
площ от 17,7 кв. м., както и избата с площ от 7,6 кв. м., източно от този
гараж, както и останалото развитие по проектния план за приземния етаж, а
именно: входно стълбище, тоалетно помещение, антре и ПР укритие. Собственикът
си е запазил правото да построи югоизточният гараж с площ от 17,30 кв. м. и
складовото помещение с площ от 4,73 кв. м., северно от него.
Представени са и
позволителен билет № 14/15.06.1984 г. и одобрен на 12.06.1984 г. архитектурен
проект за жилищна сграда на два етажа с два гаража, издадени на името на Е.Н.Д.
и Ц.Н.Д..
С нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 001/20.11.2002 г., том ІІ, рег. № 2286, нот. д. № 166/2002 г., Н. Ц.Д. и В.Г.Д. са продали на Ц.Н.Ц.следния
техен съсобствен недвижим имот: тавански етаж на кота 7,84 от
четириетажна жилищна сграда, находяща се в с.
Бусманци, ул. “*******, със застроена площ от 118,70 кв. м., състоящ се от
четири стаи, кухня, баня-тоалетна, входно антре и три балкона, при съседи на
етажа – от всички страни: двор, заедно с припадащите са идеални части от общите
части на сградата и заедно със стопанска сграда, намираща се на горепосочения
адрес, със застроена площ от 32 кв. м., състояща се от три стопански помещения,
при съседи – жилищна сграда и от три страни – двор, заедно с УПИ ХІ-486 от кв.
2 по плана на гр. София, м. “Бусманци”, целият с площ от 750 кв. м., който е
идентичен с парцел ХІ-10,11 по стария регулационен план, при съседи по скица:
УПИ X-156, ул. *******и УПИ XII-485.
Видно от
удостоверение за наследници № 316/21.05.2001 г., издадено от район “Младост” –
СО, Е.Н.Д. е починал на 08.05.2001 г.,
като е оставил за свои наследници по закон: 1) съпруга Б.С.Д., 2) син Х.Е.Д., и
3) син Н.Е.Д..
Видно от
удостоверение за наследници № 1698/22.02.2006 г., издадено от район “Искър” –
СО, Н. Ц.Д. е починал на 07.12.2005 г. и е оставил за свои наследници по закон:
1) съпруга В.Г.Д., 2) син Ц.Н.Ц., и 3) внуците Х.Е.Д. и Н.Е.Д. – деца на
починалия преди наследодателя син Е.Н.Д..
Представени са
скица от 02.04.2003 г., издадена от район “Искър” – СО; декларация от 01.06.1984
г. на В.Г.Д.; констативен акт № КС-221/19.02.2002 г. на район “Искър” – СО за
изградена стопанска сграда; акт № КС-218/19.02.2002 г. за надстрояване на
тавански етаж; акт от 2.08.1999 г.; искане за узаконяване на тавански етаж №
94-Е-16/17.12.1998 г.; акт за узаконяване № 12/22.09.2002 г. за тавански етаж и
стопанска сграда. Представени са също
удостоверение за граждански брак № 49/09.07.1956 г. на Общински народен съвет –
гр. Батак, Пещерска околия, удостоверение за граждански брак №
007053/06.07.1980 г. на В. Левски народен съвет – гр. София, окръг София,
протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 12.06.2006 г. на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 в КЧСИ, район на действие – СГС по изпълнително дело №
20067880400142, както и платежни документи за заплатени от страните данъци и такси
за процесния имот.
Пред първоинстанционния съд е допуснато, излушано
и прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява по делото, че процесният
недвижим имот, представляващ източна част на тавански етаж от жилищната сграда
няма необходимите технически характеристики на самостоятелно жилище, тъй като
не са спазени необходимите нормативни изисквания за това.
Пред въззивният съд е допуснато, изслушано и прието заключение
на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото
лице по делото се установява, че процесният етаж е
тавански, завършен е като такъв на основание одобрено архитектурно заснемане и
проект част архитектура на обект „тавански етаж в жилищна сграда, УПИ XI-486 от кв. 2, с. Бусманци – София“. Установява се още,
че процесният имот е надстроен във височина с
приблизително 1,50 м. над плана от 1984 г., че е узаконен с акт за узаконяване
№ 12/22.08.2002 г. , но съгласно застроителен,
регулационен и кадастрален план на с. Бусманци, област София, одобрен със
Заповед № 197/29.04.1991 г., сградата е потвърдена като двуетажна и не се
предвижда трети жилищен етаж. Установява се също, че предвид изпълнената при
строителството височина, процесният етаж не отговаря
на изискванията за жилищен етаж. В проведеното пред въззивния
съд открито съдебно заседание на 31.01.2019 г., вещото лице заявява, че
изграденият в процесната жилищна сграда тавански етаж
не отговаря на изискванията за жилищен, че същият е с височина по-малка от 230
см. и представлява тавански етаж. Посочва също, че независимо, че в етажа има
някакво разпределение, това обстоятелство не променя факта, че същия е тавански
етаж.
Пред въззивният съд е допуснато, изслушано и прието заключение
на вещо лице по нова /втора в производството пред въззивната
инстанция/ съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице по
делото се установява, че от одобрения проект по част Архитектура от 1984 г., процесният имот представлява неразпределено подпокривно пространство с дървена покривна конструкция,
разположено над втори жилищен етаж. Установява се още, че към датата на
извършване на строителството, съгласно одобрения проект и издадения
позволителен билет, процесната част от сградата не е
била самостоятелен обект, а е представлявала обща част за сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и
допустимо, като по отношение неговата правилност намира следното:
Не се спори, а и
от данните по делото се установява, че процесната
сграда е била изградена във връзка с учреденото от собственика на земята Н. Ц.Д.
по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /отм./ право на строеж в полза на синовете
му Ц.Н.Ц.и Е.Н.Д. – видно от представените заявления от 01.06.1984 г. и
25.06.1984 г. с нотариална заверка на подписите. С реализирането на правото на
строеж Ц.Ц. е придобил собствеността върху жилището
на първия етаж, Е.Д. – собствеността върху жилището на втория етаж, а двамата
заедно са придобили в обикновена съсобственост при равни дялове (по 1/2 ид. ч.) югозападния гараж по архитектурния проект с площ от
17,7 кв. м., намиращ се в приземния етаж. Вторият предвиден в приземния етаж
самостоятелен обект на право на собственост – югоизточен гараж с площ от 17,30
кв. м. и принадлежащото към него складово помещение с площ от 4,73 кв. м.,
северно от него, са били придобити от собственика на земята по приращение /чл. 92 ЗС/, а доколкото същият е бил в брак по
време на възникване на обектите с ответницата В.Д. върху тези обекти е
възникнала съпружеска имуществена общност – чл. 19, ал. 1 СК /отм./.
Следователно, в така построената сграда е възникнала етажна собственост по
смисъла на чл. 37 ЗС, доколкото отделните самостоятелни обекти в нея принадлежат на повече от един собственик.
Спорният въпрос е за вещноправния статут на таванския
етаж. При отговора на този въпрос следва да се има предвид, че етажната
собственост е съчетание между индивидуална собственост върху самостоятелни
обекти и съсобственост върху общите части /чл. 38 ЗС/, като всичко, което няма
качеството на самостоятелен обект на право на собственост или принадлежност към
такъв, може да бъде само обща част на етажната собственост – друг вещноправен статут е невъзможен. Към всеки от
самостоятелните обекти на право на собственост в сградата принадлежи по силата
на закона съответна идеална част от общите части, изчислена по правилата на чл.
40 ЗС. По становище на настоящият съдебен състав процесния
тавански етаж няма характера на самостоятелен обект, нито изрично е придадена
принадлежност към такъв. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 34 от
15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. ОСГК на ВС, подпокривното
пространство което има нужната височина, пространство, обем, до което има
нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни
изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в
долните етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на
отделни обекти или сервизни помещения може да стане по съгласие на всички
етажни собственици и при спазване на законните изисквания за извършване
преустройството. Ако няма решение на съсобствениците /какъвто е настоящия
случай/, подпокривното пространство остава обща по
предназначение част и всеки етажен собственик може да го ползва, но така че да
не пречи на другите етажни собственици. Същевременно от приетите, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния
такъв заключения на вещи лица по допуснати, изготвени и приети като
доказателства по делото съдебно-технически експертизи безспорно се установи, че
процесният етаж не
отговаря на изискванията за жилищен етаж и не представлява самостоятелен
обект. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че същият представлява обща част на сградата и няма характер на
самостоятелен обект. Дял от същият обаче не се притежава от собственика на
земята към датата на учредяване на правото на строеж, доколкото според изрично
изразената от Н. Ц.Д. воля в заявленията по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ същите
следва да се считат общи части само към обектите на другите двама етажни
собственици, което е допустимо съобразно чл. 38, ал. 2 ЗС. При това положение договорът
за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 001/20.11.2002 г., том ІІ, рег. № 2286, нот.
д. № 166/2002 г., по силата на който Н. Ц.Д. и ищцата В.Д. са се разпоредили в
полза на Ц.Ц. и с непритежавания от тях тавански етаж,
няма вещноправно действие – продавачите не са били
собственици на тези помещения, за да могат да ги прехвърлят, респективно същите
не са могли да си запазят право на ползване върху тази част от продадените
имоти.
Дори да се
приеме, че процесният тавански етаж има характер на
жилищен такъв, то съставянето на акта за узаконяване № 12/22.08.2002 г.,
издаден на името на Н. Ц.Д. не е достатъчно основание за придобиване на
собственост от лицето, на чието име е издаден. Изграденият без строителни книжа
обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни
сделки, както и за придобиване право на собственост едва след издаването на
удостоверението за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ. В този смисъл е и решение
№ 399/10.05.2010 г. по гр. д. № 1013/2009 г. на I ГО на ВКС. Този акт касае
статута на обекта и с оглед изискването на устройствените
закони и строителните правила и норми дава възможност за последващо
придобиване на собствеността, тъй като придава на обекта характера на
самостоятелна вещ. Предвид горното, дори да се приеме, че процесният
тавански етаж има характер на жилищен такъв, то доколкото същият е незаконно
построен не може да бъде предмет на прехвърлителни
сделки, както и за придобиване право на собственост, доколкото за същия липсват
доказателства за издадено удостоверение за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ,
следователно същият не е придобил характер на самостоятелна вещ и на това
допълнително основание.
Предвид
гореизложеното и доколкото от събраните по делото доказателства се установява,
че в полза на ищцата В.Г.Д., ЕГН ********** не е валидно учредено вещно право
на ползване върху процесния имот по силата на
договора за продажба, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 001/20.11.2002 г., том ІІ, рег. № 2286, нот. д. № 166/2002 г., то предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение отменено в тази част.
Предвид
неоснователността на иска с правно основание чл. 108 ЗС и липсата на
доказателства по делото за валидно учредено право на ползване върху процесния недвижим имот, то се налага извод, че ищцата не е
била лишена от съществуващо в нейната правна сфера право на ползване по
отношение на процесния имот за периода 01.02.2011 г.
– 15.07.2014 г., следователно и претенциите с правно основание чл. 59 ЗЗД се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а първоинстанционното
решение отменено в тази част.
По отношение разпределението на отговорността за
разноските в производството пред СРС:
С изхода на
спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено изцяло и в частта за разноските.
Право на
разноски в производството пред СРС имат ответниците,
които своевременно са направили искане за присъждането на такива, но не са
представили доказателства за извършването им, поради което и разноски в
производството пред СРС не следва да им бъдат присъждани.
По отношение разпределението на отговорността за
разноските в производството пред СГС:
С оглед изхода
на спора право на разноски в производството пред СГС имат въззивниците
– ответници. От името на същите своевременно е напраено искане за присъждане на разноски, като са
представени и доказателства за извършването на такива, а именно за заплатена
държавна такса в производството пред СГС в размер на 472,29 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в размер на
800 лева и депозит за вещо лице по изготвена и приета във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза в размер на 649,83 лева.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК
В.Г.Д.,
ЕГН **********, адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Б.С.Д., ЕГН **********, Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д.,
ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******сумата
от 1922,12 лева, представляваща разноски в производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 288330/07.12.2017 г. на
СРС, ГО, 37 с-в, постановено по гр. д. № 39270/2014 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с решение № 130577/03.06.2019 г., постановено по гр. д. №
39270/2014 г. по описа на СРС, ГО, 37 с-в, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******срещу Б.С.Д., ЕГН **********, Х.Е.Д.,
ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София, кв.
„Бусманци“, ул. „*******обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че В.Г.Д., ЕГН ********** е
носител на вещно право на ползване на основание договор за продажба от
20.11.2002 г. върху реална част от недвижим имот, представляваща източната част
на третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща
се от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща
се в четириетажна жилищна сграда с адрес с. Бусманци, Столична община, ул.*******,
изградена в УПИ ХІ-486, кв. 2 по плана на с. Бусманци (поземлен имот с
идентификатор 07106.1419.486), като целият етаж е с идентификатор
07106.1419.486.1.3 и площ от 118,70 кв. м, и за осъждането на Б.С.Д., ЕГН **********,
Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** да предадат на В.Г.Д., ЕГН **********
владението на посочената реална част от горепосочения недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г.Д., ЕГН **********,
адрес гр. София, кв. „Бусманци“, ул. „*******срещу Б.С.Д., ЕГН **********, Х.Е.Д.,
ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София, кв.
„Бусманци“, ул. „*******обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на всеки един от ответниците
Б.С.Д., ЕГН **********, Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** да
заплати в полза на ищцата В.Г.Д., ЕГН ********** сумата от по 2 075 лв. (две
хиляди и седемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за лишаването от
ползването на реална част от недвижим имот, представляваща източната част на
третия надпартерен тавански жилищен етаж, състояща се
от три стаи, баня-тоалетна, два балкона и входно антре, находяща
се в четириетажна жилищна сграда с адрес с. Бусманци, Столична община, ул.*******,
за периода 01.02.2011 г. – 15.07.2014 г.
ОСЪЖДА В.Г.Д., ЕГН **********, адрес гр.
София, кв. „Бусманци“, ул. „*******да заплати в полза на Б.С.Д., ЕГН **********,
Х.Е.Д., ЕГН ********** и Н.Е.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр. София,
кв. „Бусманци“, ул.*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 273 ГПК сумата от 1922,12 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.