гр. Велико
Търново, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 816 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 251 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба на С.Х.С. ***,
чрез адв. К.А. от ВТАК, против Заповед
№ ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба „Военна полиция“, с която на
основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ му е наложено
дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Оспорваната заповед притежавала само част от
нормативно изискуемите реквизити. Липсвали времето и мястото на извършване на
нарушението; не било посочено какво по същността си представлява действието или
бездействието, третирано от страна на дисциплинарнонаказващия орган като
нарушение на чл. 45 от Заповедта на Министъра на отбраната, т. е.
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсвали мотиви кои
действия, извършени от капитан С. представляват нарушение на конкретни правни
норми и следва да бъдат квалифицирани като неизпълнение на задължение по военна
служба по чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. На следващо място С. не бил запознат със
Рапорт рег. № RB211101-007-04/604-370/02.08.2018г.
и приложенията към протокол рег. № RB211101-005-04/604-711/05.10.2018г.
Като самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед сочи, че не били
изпълнени императивните изисквания на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ППЗОВСРБ относно
провеждането на беседа с нарушителя, на която да го запознаят със събраните
доказателства. Относно индивидуализацията на наказанието намира мотивите на
органа за неубедителни, неясни, противоречиви и без достатъчна конкретика. В
нарушение на чл. 274 от ЗОВСРБ заповедта само формално удостоверявала
приложението на въпросната императивна разпоредба. Не било посочено в какво се
изразяват вредоносните последици. Изложени са и подробни доводи за липсата на
нарушение, тъй като липсват каквито и да било действия или бездействия, които
да бъдат третирани като нарушение на т. 45 от Заповедта на МО. Моли се за
отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото
разноски в размер на 210лв.
Ответната страна Директора на Служба „Военна полиция“ гр. София, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
като излага доводи за запознаване на С. с рапорта и доказаност на
дисциплинарното нарушение. Налице било бездействие, проявено в редица срещи със
сътрудника по отношение на обучението му. Проверката не била тенденциозна, а инициирана от
рапорт на непосредствения началник на жалбоподателя. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед № ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на Служба
„Военна полиция“ на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ
на С.С. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
С.Х.С. е капитан и заема длъжността инспектор
в сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на престъпления“ в регионална
служба „Военна полиция“ гр. Плевен.
В изпълнение на заповед № RB 211101-005-04/604-554/09.08.2018г., изменена със
заповед № 30/27.08.2018г. на Директора на Служба
„Военна полиция“ е извършана служебна проверка от комисия за изясняване на фактите
и обстоятелствата, посочени в рапорт с рег.
RB
211101-007-04/604-370/02.08.2018г., изготвен от майор Д.З.Х.– началник на
сектор „Разкриване на престъпления“ в отдел „Разкриване и разследване на
престъпления“ в регионална служба „Военна полиция“ Плевен.
В протокола за проверка, рег. № RB 211101-005-04/604-711/05.10.2018г., приложенията към
него, както и предвид настъпилите вредни последици, изразяващи се в
неизпълнение на заповед № RB 211101-005-04/604-490/11.07.2018г.
на Директора на Служба „Военна полиция“ е
посочено, че капитан С.Х.С. е извършил нарушение на т. 45 от заповед на
Министъра на отбраната № RB 211101-005-04/604-448/17.06.2016г.
Като доказателства, въз основа на
които е установено нарушението са посочени заповед № RB 211101-005-04/604-448/17.06.2016г. на министъра на
отбраната; заповед № RB 211101-005-04/604-490/11.07.2018г.
на Директора на Служба „Военна полиция“; рапорт с
рег. RB
211101-007-04/604-370/02.08.2018г., изготвен от майор Д.З.Х.; протокола за
проверка, рег. № RB
211101-005-04/604-711/05.10.2018г., ведно с приложенията към него; работно дело
на доброволния сътрудник.
На основание чл. 144 от Правилника
за прилагана на закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, с капитан С.Х.С.
е проведена беседа, на която същият е запознат със събраните доказателства. За
беседата е съставен протокол с рег. № 36/09.10.2018г.
Допълнителни мотиви за издаването
на процесната заповед се съдържат в протокол рег. № RB 211101-005-04/604-711/05.10.2018г. и в приложения към
него рапорт RB
211101-007-04/604-370/02.08.2018г., изготвен от майор Д.З.Х..
Като е приел, че описаното
представлява нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, ал. 1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, а именна неизпълнение на
задължение по военната служба Директора на Служба
„Военна полиция“ е издал процесната заповед.
Мотиви за налагане на дисциплинарното наказание
„строго мъмрене“ са, че нарушението е на основно и изключително важна правило
при работа с доброволни сътрудници и по-ниските наказания не биха имали
необходимия възпитателен и дисциплиниращ ефект, но предвид, че досега не му е
налагано дисциплинарно наказание при работата с доброволни сътрудници не
следвало наказанието да е и от най-тежките.
В съдебното производство като доказателства по
делото са приети материалите, изпратени с административната преписка вх. №
01-07/22.11.2018г., вкл. класифициран том с гриф „ПОВЕРИТЕЛНО“; препис
извлечение от Заповед № ВП-1127/27.02.2012г. на директора на служба „Военна
полиция“ и сигнал до министъра на отбраната от С.Х.С.; разписание рег. №
КА-1018/02.10.2018г. и 2 бр. грамоти за награждаване на ст. лейт. С.С..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от
надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален
административен акт. Местната компетентност на Административен съд Велико
Търново се обосновава с наличието на територията на гр. Велико Търново на
териториално звено Втори сектор на отдел „Контрол и охрана“ в РС „ВП“ гр.
Плевен, в който смисъл са Определения № 4133/29.03.2018г. на ВАС по адм. дело №
2354/2018г., V о. и № 11789/06.10.2017г. на ВАС по адм. дело № 10957/2017г., V
о.
При разглеждането й по същество и след
проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал.1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
След извършване на служебна проверка, съдът
установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган.
От представената административна преписка се установява спазване на
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание – извършена е проверка на
фактите от определена комисия, установените данни са обективирани в нарочен
доклад, който е връчен на лицето, връчени са му и събраните доказателства и е
проведена беседа, на която военнослужещия е изслушан, като същия заявява
несъгласие с наложеното наказание.
За неоснователно съдът намира възражението на жалбоподателя, че не бил
запознат със Рапорт рег. № RB211101-007-04/604-370/02.08.2018г.
и приложенията към протокол рег. № RB211101-005-04/604-711/05.10.2018г.,
както и, че не били изпълнени императивните изисквания на чл. 144, ал. 1, т. 1
от ППЗОВСРБ относно провеждането на беседа. Целта на предвидената в чл. 144 ППЗОВСРБ беседа е да бъде запознат
военнослужещият с резултата от проведената служебна проверка, да бъде изслушан
или да бъдат приети писмените му обяснения по случая, като в конкретния случай
са изпълнени и двете алтернативно предвидени условия, за да се гарантира
правото му на защита в проведеното дисциплинарно производство. Доколкото тази
цел на закона е изпълнена, така допуснатото нарушение не води до извод за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като постановено при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл
Решение № 6590 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2014 г., V о.
Предвид съдържанието на
протокола липсва констатираното от съда нарушение на чл. 144 от ППЗОВСРБ. Налице е надлежно
удостоверяване на запознаването с доказателствата и изслушването на С..
Провеждането на беседата в служба „Военна полиция“ София не представлява
нарушение на административн- производствените правила. Жалбоподателят не се е
позовал на командироването му за участие в курс по защита на класифицираната
информация в МО и не е поискал отлагане на беседата, нито пък ЗОВСРБ или ППЗОВСРБ съдържат
забрана същата да се проведе по време на разрешен отпуск за участие в курс. В
този смисъл Решение № 1964 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12753/2014 г.,
V о.
Основателно обаче съдът намира оплакването за липса на нормативно
изискуеми реквизити по чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, а именно мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението.
Съгласно ал. 2 от горепосочената разпоредба мотивите представляват
описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са
нарушени, и настъпилите вредни последици. В случая липсва времето и мястото на извършване на
нарушението; не е посочено какво по същността си представлява бездействието,
третирано от страна на дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на чл. 45
от Заповедта на Министъра на отбраната, т. е. обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Липсват мотиви кои бездействия, извършени от капитан С.
представляват нарушение на конкретни правни норми и следва да бъдат
квалифицирани като неизпълнение на задължение по военна служба по чл. 242, т. 1
от ЗОВСРБ.
Неспазване на
установената в чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ форма,
съставлява основание за отмяна по смисъла на т. 2
на чл. 146 от АПК. В този смисъл Решение № 8901 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №
13951/2014 г., V о. С
оглед много общото описание в заповедта, фактически не е посочено какво точно
нарушение на дисциплината е извършил С.. При липсващата в заповедта
конкретизация на нарушението ВАС приема, че фактически липсва изобщо
посочването му. По посочената причина, административния акт се явява издаден в
нарушение на установената форма и като такава следва да бъде отменена. В този
смисъл Решение № 13738 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5840/2014 г., V о.
Настоящият състав намира и, че от
представената административна преписка не се обосновава и твърдяното нарушение
на т. 45 от Заповед на министъра на отбраната № 211101-005-04/604-448/17.06.2016г.
Съгласно разпоредбата на
чл.
241 от ЗОВСРБ нарушение на военната дисциплина е виновно неизпълнение на
служебните задължения от военнослужещите. В случая не установен съществен
елемент за съставомерност на деянието, а именно виновно неизпълнение. В този
смисъл Решение № 5653 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11551/2014 г., V о.;
Решение № 7047 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2013 г., V о. Представени
са множество рапорти, в които има нарочен раздел инструктаж във връзка с
конкретно поставени задачи на всяка една от срещите с доброволния сътрудник. Съгласно
анализа на тези протоколи С. се е стремил към обучение и възпитание на
доброволния сътрудник, затвърждавайки мотивацията му и създаване на усещане за
лоялност към службата. Липсата или недостигът на последните обаче пряко не може
да се вмени във вина на обучителя, а в голяма степен зависи от обучаемото лице,
за чието поведение и избор да не се яви на среща, С. не следва да носи
отговорност. От друга страна фактът, че контролната среща не е проведена, е в правото
на доброволния сътрудник, който не е щатен служител и не е длъжен да се яви на
срещата. Следва да се отчита и обстоятелството, че по отношение на идентичен
отказ на същия доброволен сътрудник да проведе контролна среща в края на 2017г.
на жалбоподателя е била извършена идентична служебна проверка от комисия с
председател ресорния зам. Директор, който в становище и две докладни записки до
директора на Служба „Военна полиция“ посочва, че няма извършени нарушения и
преценява действията на С. и доброволния
сътрудник като логични и законосъобразни.
В чл. 241
от ЗОВСРБ се съдържа дефиниция на понятието "нарушение на военната
дисциплина" - виновното неизпълнение на служебните задължения от
военнослужещите. Съгласно чл.
178, ал. 1 от ЗОВСРБ, военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите,
нормативните и административните актове на органите за ръководство на
отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените
сили, както и заповедите на командирите или началниците. Доколкото в т. 45 от
Заповедта на МО има подточки и липсва и фактическо описание на нарушението, не
става ясно в какво точно се изразява неизпълнението от страна на дисциплинарно
наказаното лице и коя от трите подточки се визира.
С оглед на така установеното настоящият състав намира, че изложените в
обжалваната пред него заповед обстоятелства не съдържат факти от които да може
да се изведе извод за конкретно извършено нарушение от страна на С.. Такива не
се съдържат и в протокола за извършената проверка. Така установената липса на
мотиви не позволява да бъде изведен извод за наличие на връзка между
обстоятелството за неявяването на доброволния сътрудник на среща с поведение на
жалбоподателя, осъществяващо вменените му със заповедта нарушения на служебната
дисциплина.
Предвид горното съдът
приема, че в случая не е спазено императивното изискване на закона - чл. 252
ЗОВСРБ във вр. с чл.
148, ал. 1 ППЗОВСРБ, дисциплинарното нарушение да бъде описано и като
разпоредби и задължения, които са нарушени. Неизлагането на конкретни мотиви
относно конкретни задължения, които са нарушени, представлява самостоятелно
правно основание по чл.
146, т. 2 АПК във вр. с чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК и във вр. с чл.
148, ал. 1 ППЗОВСРБ за отмяна на обжалваната заповед, като
незаконосъобразна, тъй като тази липса на конкретни мотиви в процесната заповед
и цитираните в нея други документи, към които тя препраща, препятства както
съдебния контрол по законосъобразност на обжалваната заповед, така и защитата
на засегнатото лице.
По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание за издадена в нарушение на материалния закони, поради
което и същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора
основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и същото
следва да бъде уважено съобразно представения списък с разноските. Жалбоподателят
е направил такива в размер на 10 лв. за държавна такса и 200лв. платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
02.11.2018г.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2
и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Х.С. ***, чрез адв. К.А. от
ВТАК, Заповед № ВП-5409/12.10.2018г. на Директора на
Служба „Военна полиция“, с която на основание чл. 244, т. 3, във вр. с чл. 242,
т. 1 от ЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на С.Х.С., ЕГН: **********,***
сумата от 210 (двеста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.