Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Й.Панайотова,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15668 по описа за
2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Й.В.П., която е починала в хода на делото и на нейно място е
конституирана М.Р.Х., против С.Б.Д. иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че в нощта на 01.04.2015г. срещу 02.04.2015г. в с.Щърково,
обл. Пазарджик, ответникът нанесъл множество удари по главата и тялото на
дъщеря й Д.М.Х., която починала на 08.04.2015г. С влязла в сила присъда по
наказателно дело общ характер ответникът бил признат за виновен в убийството на
дъщеря й и осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода”. Ищцата претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейната
дъщеря. Счита, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е
200 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в
посочения размер, ведно със законната лихва от 02.04.2015 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
твърденията, че между ищцата и нейната дъщеря е имало нормални семейни отношения;
поддържа становището, че между тях липсвала близост, отнасяли се една към друга
„като непознати“; твърди, че ищцата отказала да подпише необходимото по Закона
за здравето информирано съгласие за извършване на неотложна мозъчна операция на
дъщеря й, което забавило операцията с няколко дни и пострадалата била оперирана
по жизнени показатели, без подписано информирано съгласие; ищцата не посетила
нито веднъж дъщеря си в болницата; оспорва дъщерята на ищцата да е била в добро
здравословно състояние – твърди, че от години употребявала алкохол и страдала
от тежки заболявания. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявения иск, трябва да е осъществен следният
фактически състав: 1/противоправно
деяние; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
вредата; 4/вина на дееца.
С оглед на представената присъда № 48/28.10.2015г. по НОХД № 411/2015г. на ОС
– Пазарджик, НО, съдът приема за установено по делото, че на 01.04.2015г. срещу
02.04.2015г. в с.Щърково, обл.Пазарджик, в къща, находяща се на ул. “Четвърта“,
кв.9, УПИ II - 432 ответникът е нанесъл
множество силни удраи в главата и тялото на Д.М.Х., с които умишлено я е
умъртвил, като смъртта е настъпила на 08.04.2015г. в М. “П.“ АД и убийството е
извършено с особена жестокост – престъпление по по чл.116, ал.1, т.6, предл. четвърто,
вр. чл.115 от НК.
От представените по делото удостоверение за раждане от ***г. и
удостоверение за наследници от 24.04.2017 г. се установява, че Й.В.П. е майка
на починалата Д.М.Х..
Й.В.П. е починала в хода на делото на 24.04.2017г., поради което на нейно
място е конституирана нейната внучка М.Р.Х. - дъщеря на Д.М.Х. /удостоверение
за наследници от 08.03.2018г. – л.76/.
Спорен въпрос по делото е дали Й.В.П. е претърпяла неимуществени вреди.
Ответникът в отговора на ИМ поддържа становището, че между Й.В.П. и нейната
дъщеря Д.М.Х. не е имало близки отношения, отнасяли са се една към друга като
непознати, майката дори не подписала информирано съгласие за животоспасяваща
операция на дъщеря си, което забавило операцията.
За установяване на отношенията между Й.П. и Д.Х. по
искане на страните по делото са събрани гласни доказателствени средства.
Ответникът ангажира в подкрепа на възраженията си и писмени доказателства – медицински
документи за лечението на Д.Х. през периода 02.04.2015г. - 08.04.2015г. в М. “П.“
АД, както и протоколи за разпити на Й.П. и М.Х. по ДП № 462/2015г. на РУ на МВР
– Пазарджик, които протоколи за разпит в настоящето производство съдът
разглежда като писмени изявления пред разследващия орган от ищците по делото за
неблагоприятни за тях факти.
От показанията на св.Х.– бивш съпруг на починалата Д.Х. и баща на
новоконституираната ищца М.Х., се установява, че през периода от 1990г. до
2012г. е бил съпруг на Д.Х.. Зявява, че отношенията между свекърва му П. и бившата
му съпруга били „добри, нормални“. След като се развел с Д.Х. ищецът спрял да
поддържа контакти с нея, но продължил да общува с бившата си свекърва П.. Тя
била останала без съпруг, а дъщеря й Д.Х. често прекалявала с алкохола и не се
държала добре с нея, нито със
собствената си дъщеря. Когато не пиела, се държала нормално. На П. й било мъчно,
че дъщеря й се проваля по този начин,
искала да й помогне, предложила й да се лекува, но Д.Х. отказала. П. била над
80 годишна, имала проблеми с краката и не можела да излиза от къщи. Тя не била
съгласна с връзката на дъщеря й с ответника, защото двамата пиели заедно. След
като научила за смъртта на дъщеря си, П. извикала фирма за погребения да
репатрирара тялото на починалата от пазарджишката болница до София и взела
решение дали да бъде кремирана. Физически П. не можела да ходи, за това
свидетелят и дъщеря му/внучка на П./ отишли да приберат тялото. Свекърва му не успяла
да присъства на погребението на дъщеря си, тъй като не можела да излезе от къщи
по друг начин, освен на носилка, не я държали краката. След няколко месеца си
счупила таза, след което се залежала и нещата тръгнали на зле. След смъртта на
Диана, свидетелят и неговата дъщеря М.Х./новоконтитутираната ищца по делото/
поели грижата за П., настанили я в хоспис, тъй като била прикована на легло, до
края на дните й се грижели за нея. Тя търсела причината за това, което се е случило,
не можела да си обясни къде е сбъркала, какво не е получила дъщеря й, за да се
държи приживе по този начин.
В своите показания св.И.– позната на св. Х., заявява, че отношенията между П.
и нейната дъщеря били добри. П. била отдадена на дъщеря си. Д.оценявала високо
грижите на майка си, цял живот била разчитала на нея. Свидетелката заявява, че се е запознала с Д.Х. няколко дни преди да
почине. Независимо от това, твърди, че познавала живота на пострадалата,
защото свидетелят Х.й разказвал за нея. След смъртта на Д.свидетелката поддържала
връзка с П., тъй като грижите за нея легнали изцяло върху плещите на Х.. П.
тежко преживяла загубата на дъщеря си, с течение на времето отслабнала и
починала. Споделила със свидетелката, че дъщеря й липсва, казала й, че не е
одобрявала присъствието на Д. в къщата, през цялото време търсела контакти с Д.Х.,
до последно я чувствала като своя дъщеря. Свидетелката описва отношенията си със
св.Х., като прятелски, заявява, че не живеела с него, просто били познати, но „винаги
била до него“, когато „се борел, присъствал и помагал“ на П..
От показанията на св. Б.Д. – баща на ответника, се установява, че от първи
април до осми април заедно със съпругата
си били всеки ден при хирурзите в Пазарджик и се интересували от здравословното
състояние на Д.Х.. Искали те да подпишат документите за операцията й, тъй като
роднините й не подписали документите. По тази причина Д.Х. била оперирана на
трети април, а не на втори април. Свидетелят научил от д-р П.– хирург в
отделението по неврохирургия в болницата в Пазарджик, че се опитали да се
свържат с роднните й, но майка й казала “Хвърлете я на кучетата, нас не ни интересува“.
Свидетелят знаел, че Д.Х. и майка й не поддържат отношения помежду си, имал
лични наблюдения, а и самата пострадала споделила с него, знаел го и от сина
си. Свидетелят посещавал жилището на Д.Х. и сина си – купил им матрак, ходел им
на гости не много често, може би 2 - 3 пъти. За инцидента разбрал същия ден, защото синът
му се обадил, че е станало нещо лошо. Свидетелят веднага телефонирал на 112 - казал на
разследващите органи да търсят сина му, защото може би е участник. Св. Д. счита,
че е помогнал да стане по-бързо
задържането на сина му. Заявява, че между Д.Х. и сина му нямало проблеми, той
не знаел за такива. С Д.Х. се виждал може би един път месечно.
От показанията на св. В.– приятел на ответника, се установява, че се е
познавал с него от около 8 години. Познавал и Д.Х. по физиономия, виждал ги в
градинката на Заимов. Знаел за влошените отношения на Д.Х. с майка й, защото тя
говорела за тях в заведението „Кестена“, където се събирали 5-6 човека редовни
посетители, пред които тя разказвала, че не се разбира с майка си, че двете не контактуват и не иска да се виждат. Д.Х. не
била пияна, когато разказвала за майка си. Никой не се напивал в заведението
„Кестена“, пиели умерено алкохол. Свидетелят познавал ответника отдавна, от
около осем години, имали общ интерес към музика - към „Бийтълс“. Д. посещавал
дома му, обядвали заедно.
По искане на ответника по делото са приети медицински документи за
лечението на Д.Х. през периода 02.04.2015г. - 08.04.2015г. в М. “П.“ АД. Представено
е Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури, което не е
подписано от пострадалата/л.117 – 118/. Видно от предоперативна епикриза от
03.04.2015г., подписана от хирург С.П., е взето решение за операция по спешност
при наличие на огромен оперативен риск. След
подписа на хирурга е напечатан текст, в който е посочено, че близки и
роднини на пациентката не са запознати с нейното състояние – отказват контакт,
не поддържат контакти с нея и не се интересуват от нейното състояние. Отказват да отидат в болницата и да подпишат
документите./л.128-129/. От епикриза от 08.04.2015г. се установява, че на
03.04.2015г. е извършено оперативно лечение на пострадалата, но на шестия ден
след постъпването й в болницата е починала. Епикризата е подписана от специалист
неврохирург д-р С.П..
Представени са от ответника протоколи за разпит от 08.05.2015г. и от 05.05.2015г.
по ДП № 462/2015г. на РУ на МВР – Пазарджик на първоначалната ищца по делото Й.В.П.
и на нейния правоприемник в настоящото производство - М.Р.Х., които съдът допусна
като писмени доказателства по делото, тъй като съдържат писмени изявления на
самите ищци пред органите на досъдебното производство за неизгодни за П. факти,
касаещи отношенията с дъщеря й.
Видно от протокола за разпит на първоначалната ищца Й.П. тя е заявила пред разследващия орган, че с дъщеря
си са живеели в една и съща жилищна сграда в гр. София, бул.“*******, но на
различни етажи – П. е живеела на първия етаж, а дъщеря й заедно с ответника са
живеели на третия етаж. Посочила е, че не познава ответника, нито й е известно
какви са били отношенията между него и дъщеря й. Заявила е, че през последните три години не е
поддържала добри отношения с дъщеря си, не й е известно ответникът да е проявявал
насилие спрямо Д.Х., не е била свидетел на такива прояви. От изявленията й пред
разследващия орган става ясно, че е знаела, че дъщеря й употребява ежедневно
алкохол. Заявила е, че дъщеря й не се е лекувала в клиника за борба с
алкохолизъм, тъй като не е искала. Посочила е, че Диана, след като пиела, ставала агресивна. Заявила
е, че не й е известно дали Х. е страдала от някакво заболяване и дали е
приемала медикаменти, не си спомня кога за последно я е виждала, не подържала контакт
с нея по телефона и не знаела телефонния й номер. Посочила е, че допреди три
години е поддържала много добри отношения с дъщеря си, но след това тя започнала
да злоупотребява с алкохол, след което ставала агресивна към семейството си. Тя
многократно заплашвала П., която била принудена да потърси помощ от съда по Закона
за защита от домашно насилие. По гр.д. № 16011/2012г. на СРС, ГО, 82 състав,
била издадена заповед срещу Д.Х. за защита от домашно насилие. Пред
разследващия орган П. е заявила, че е научила за смъртта на дъщеря си на 08.04.2015г.,
но не знае каква е причината за кончината й. В протокола за разпит е отразено,
че разпитът е проведен в дома на свидетелката, поради нейната трудна
подвижност.
Видно от протокола за разпит от 05.05.2015г. по ДП №
462/2015г. на РУ на МВР – Пазарджик на М.Р.Х., която е конституираната като
ищца в хода на настоящото дело на мястото на починалата Й.В.П., тя е заявила
пред разследващия орган, че е живяла заедно с баба си на първия етаж в къща на
ул. „Мадрид“ 4 след развода на родителите си през м.май 2012г., а от м.октомври
2012г. е заживяла с баща си. През м.януари 2015г., когато ходила при баба си,
последно видяла майка си. Видяла я за около половин час, но не разговаряла с
нея, баба й си говорела с нея. На М.Х. й
направило впечатление, че лицето на майка й е подуто, но не видяла синини по
него, а и не я загледала. От баща си научила на 02.04.2015г., че майка й е в
болница, а от баба си, че е починала на 09.04.2015г. На 10.04.2015г. с баща си
ходили до болницата в гр. Пазарджик, за да вземат тялото на майка й да я
погребат в София. Взели решение да бъде кремирана.
С молба от 24.07.2012г. до Софийски районен съд Й.В.П. е поискала да бъде
издадена заповед срещу Д.М.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие и
да й забрани да приближава жилището й и местатата за социални контакти при
условие и срок, каквито прецени съда. В молбата е заявила, че Х. от пет години злоупотребява с алкохол.
Посочила е, че е била викана от органите на реда да прибира дъщеря си,
изпаднала в безпомощно състояние, вследствие на алкохолно опиянение. Заявила е, че винаги е поемала
отговорност за нея и не е позволила да бъде откарана в изтрезвителя, но поради
зачестили прояви на агресия, на които свидетел е станала и внучка й, която е
живеела заедно с нея, е принудена да потърси помощ от съда. В молбата е
заявила, че многократно е викала органите на реда и е била съветвана от своите
близки да подаде молба по ЗЗДН, но се е въздържала, тъй като се касае за
нейната дъщеря, както и че е подала сигнал на 29.05.2012г. с вх. № 18432/2012г.
в СРП за принудително лечение на Д.Х. от алкохолна зависимост.
Видно от решение от 16.11.2012г. по гр.д. №16011/2012г. на СРС, ГО, 82
състав, по искане на П. е издадена заповед, на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН,
срещу Д.М.Х., с която е била задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Й.В.П. и й е била наложена забрана да приближава
жилището и местатата за социален отдих и контакти на П. на разстояние, по-малко
от 20 метра за срок от шест месеца. Със същото решение е наложена глоба на Д.М.Х.
в размер на 200 лв. При така събраните доказателства съдът приема за доказано по делото, че Й.В.П. е претърпяла неимуществени вреди, като съображенията за това
са следните:
По делото се установи, че отношенията между Й.В.П. и нейната дъщеря действително
са били влошени през последните три години, тъй като починалата е злоупотребявала
с алкохол и е била агресивна към нея. Самата Й.П. пред разследващия орган е
признала този неизгоден за нея факт – заявила е, че не поддържа отношения с
дъщеря си от три години, както и че е
поискала от съда да издаде заповед срещу нея по Закона за защита срещу домашно
насилие. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Х., св.Д. и
Вичев, както и от представеното по делото решение от 16.11.2012г. по гр.д.
№16011/2012г. на СРС, ГО, 82 състав.
Единствено св.И.сочи, че отношенията между П.
и дъщеря й били много добри, но съдът не даде вяра на нейните показания, тъй
като същите са противоречиви и не се подкрепят от останалите доказателства. От
една страна свидетелката заявява, че познава Д.Х., а от друга страна твърди, че
се е запознала с нея няколко дни преди смъртта й и представата й за нея е
формирана изцяло от разказите на бившия й съпруг – свидетелят Х.. От
показанията на свидетелката не става ясно и какви точно са отношенията й със свидетеля
Х.– от една страна заявява, че винаги била до него, когато „се борел“ и „помагал“
на П., а от друга страна твърди, че са „приятели“, „просто познати“, не живеели
заедно, но Х.й споделял лични неща от живота си с бившата си съпруга. Нените
показания не се подкрепят нито от решението
от 16.11.2012г. по гр.д. №16011/2012г. на СРС, ГО, 82 състав, нито от
показанията на останалите свидетели, вкл. и от показанията на св. Х., ангажиран
от ищцата, поради което съдът не ги кредитира. Независимо, че отношенията
между Й.П. и нейната дъщеря Д.Х. са били влошени през последните три години, заради
злоупотребата с алкохол от страна на Х., от доказателствата по делото се
установява, че П. е обичала дъщеря си и се е тревожела за нея. Видно от
показанията на св.Х.тя е предложила лечение на дъщеря си, но Д.Х. е отказала. Дори
в молбата от 24.07.2012г./л.204-206/, с която П. е потърсила помощ от съда за закрила по ЗЗДН срещу дъщеря си, е изразила
загриженост за нейния живот и здраве, като е заявила, че никога не е допуснала
дъщеря й да прекара нощта в изтрезвителното, както и че е подала сигнал до
прокуратурата за принудителното й лечение от алкохолизъм. От молбата става
ясно, че П. се е въздържала преди това да поиска издаване на заповед по ЗЗДН срещу
дъщеря си, макар да е имало и други прояви на агресия спрямо нея, като
единствената причина да подаде молбата до съда е проявеното агресивно поведение
в присъствието на нейната внучка, която по това време, след развода на
родителите си, е живеела при нея. В показанията си по досъдебното производство П.,
която по това време е била трудно подвижна, прикована на легло, е изцяло
дистанцирана от проблемите около дъщеря й – заявява, че не й е известно да е
имало прояви на насилие спрямо нея, че не познава мъжа, с който е живеела, че не
е общувала с нея и не желае да й се предявяват материалите по следственото дело,
че дори не знае от какво е починала дъщеря й.
Тази
ясно изразена от ищцата по досъдебното производство отчужденост от дъщеря й обаче
не се потвърждава от нейното поведение – П. е искала Х. да бъде лекувана, предложила
й е лечение; независимо от напредналата си възраст, след развода се е грижела
за внучка си – дъщеря на Д.Х., не е одобрявала ответника Д., тъй като двамата с
дъщеря й са употребявали алкохол/св.Х./. След смъртта на дъщеря си е страдала,
питала се е защо това се е случило, къде е сбъркала, какво не е дала на дъщеря
си./св.Х./.
Съдът
не кредитира показанията на св.Д. в частта, в която твърди, че П. е заявила на
д-р П.“Хвърлете я на кучетата, нас не ни интересува“, тъй като този свидетел е
заинтересован от изхода на делото, а липсват други доказателства, които да
установят какъв точно разговор и с кой от роднините на пострадалата е бил
проведен от лекуващия лекар. От медицинските документи се установява, че липсва
подпис от близките на Х. за извършване на операцията, но това обстоятелство
само по себе не означава, че майката на пострадалата е изрекла горецитираните
думи. През м.април 2015г. Й.П. е била на преклонна възраст/над 80 г./, трудно
подвижна, останала сама в своя дом,
живеела е с огорчението от проблемите с алкохолизма на
дъщеря си и дори и да е била информирана, че е необходим подпис върху
медицински документи, не е могла да отиде до болницата в Пазарджик, за да ги
подпише. Следва да се отбележи, че към 02.04.2015г. – датата на постъпване на Д.Х.
в болницата, нейната дъщеря М.Х. вече е била на 18 години и именно тя е могла
да подпише документите за операцията. В предоперативна епикриза от
03.04.2015г., подписана от хирург С.П., след
подписа на хирурга е напечатан текст, в който е посочено, че „близки и
роднини на пострадалата не са запознати със състоянието на пациентката –
отказват контакт, не поддържат контакти с нея и не се интересуват от нейното
състояние. Отказват да дойдат в
болницата и да подпишат документите“./л.128-129/, но в тази част епикризата има
характер на свидетелски показания, които не са събрани по установения от ГПК
ред, поради което не е годно доказателствено средство да установи отразените
обстоятелства. Фактът, че не е подписано съгласие за операцията на Д.Х., се
установява от самия документ “Информирано съгласие за медицински и хирургически
процедури“, върху който липсва подпис от нейните родственици. Това
обстоятелство обаче само по себе си не доказва, че П. не се е интересувала от
дъщеря си. Както вече бе посочено, дори и да е била уведомена за необходимостта
да се подпишат документите за операцията, тя физически не е могла да пътува до
болницата в Пазарджик, поради напредналата си възраст и влошеното й здравословно състояние. Нейният разпит е
проведен един месец по късно в дома й, поради трудната й подвижност.
С оглед
на изложените мотиви, съдът приема, че Й.В.П. е страдала от смъртта на дъщеря
си. Осъществени са всички факти от състава на чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на П. към датата на смъртта на дъщеря й – 82
г., обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните връзки в живота на
човека – тази на родителя с неговото дете; самата П. е била към края на живота
си, когато човек неминуемо прави равносметка на изминалия път и принудителната
смърт на дъщеря й, причинена по особено жесток начин, несъмнено се е отразила
на емоционалното й и психическо състояние. Съдът отчете обстоятелството, че
през последните три години отношенията между П. и дъщеря й са били влошени, но
това се е дължало на факта, че Х. е страдала от алкохолизъм и е била агресивна
към нея и внучка й. Макар и в напреднала възраст, когато самата П. е имала
нужда от грижа, тя е потърсила начин да помогне на дъщеря си – предложила е
лечение, но Х. е отказала да се лекува. След смъртта на дъщеря й Й.П. се е
измъчвала от мисълта каква е причината Х. да започне да злоупотребява с алкохол,
дали е сбъркала някъде, какво не е дала на дъщеря си./св.Х./. Съдът отчете и периода,
през който Й.П. е търпяла неимуществените вреди – две години от 08.04.2015г./датата на смъртта
на дъщеря й/ до 24.04.2017г./датата, на която
самата тя е починала/.
Като съобрази горепосочените обстоятелства,
социално икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2015 г. – 2017 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи обезщетението за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 300 лв., съобразно уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** /***, да заплати на М.Р.Х., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** - за адв.П., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20
000лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени
от починалата в хода на делото Й.В.П. от смъртта на нейната дъщеря Д.М.Х., настъпила
на 08.04.2015 г., причинена от С.Б.Д./, ведно със законната лихва от 08.04.2015
г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 200 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Б.Д. да заплати на М.Р.Х., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 300 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ
: