Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8711 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от “М.” *** със седалище и адрес на
управление:***, представляван от А.В.Д„ и М.М. против Н.Х. ***, в която се
твърди, че между страните бил подписан Договор с индвидуален потребителски ***,
сключен за *** по ***. Излага се, че съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор при ползването на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издавала ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуален
договор потребителя бивал уведомен за
датата от месеца, на която щяла да му бъде издавана фактура, а неполучаването й
не го освобождавало от задължението за плащане на дължимите суми. Твърди се, че
за потребени от ответницата услуги по процесния договор били издадени следните
фактури: ***за отчетен период на ***с начислена за периода сума за плащане в
размер на 61,88лв., платима в *** за отчетен период на ***с начислена за
периода сума за плащане в размер на 72,08лв., платима в срок ***за отчетен
период на ***с начислена за периода сума за плащане в размер на 0,36лв.,
платима в срок ***за отчетен период на ***с начислена за периода сума за
плащане в размер на 0,36лв., платима в срок до 19.07.2014г. или общо по
сочените фактури сума в размер на 134,68лв.
Излага се, че горните вземания за
неплатени мобилни услуги били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в
производството по ч.гр.д.№5043/2017г. по описа на ***била издадена съответна
заповед за изпълнение, срещу която постъпило писмено възражение от длъжника в
законоустановения срок.
Претендира се да се признае за
установено вземането на ищеца спрямо ответницата за сумата от 134,68лв.,
представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги.
Претендират се и направените в заповедното и исковото производство деловодни
разноски.
Ответницата Н.Х.Х. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
но в съдебно заседание ангажира становище, според което не оспорва исковата
претенция. Моли да се намали размера на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение до минималния такъв.
Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд
по ч.гр.д.№5043/2017г. по описа на ***и се явява допустим. Разгледан по
същество, искът е и основателен.
Вземането на ищеца „М.”
***произтича от сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни ***
При изпълнение на договора ищцовото дружество е издавало ежемесечно на
ответницата фактура за предоставените и ползувани от абоната услуги. Основното
задължение на ответницата е било да заплаща стойността на тези услуги в уговорените
срокове, но същото не е било изпълнено. По делото са приложени издадени от
ищеца фактури: ***за
отчетен период на ***с начислена за периода сума за плащане в размер на
61,88лв., платима в *** за отчетен период на ***с начислена за периода сума за
плащане в размер на 72,08лв., платима в срок ***за отчетен период на ***с
начислена за периода сума за плащане в размер на 0,36лв., платима в срок ***за
отчетен период на ***с начислена за периода сума за плащане в размер на
0,36лв., платима в срок до 19.07.2014г. Тези писмени доказателства не са
оспорени в преклузивния срок по чл. 193 от ГПК и представляват годни
доказателства за количеството и стойността на доставените през отчетните
периоди услуги. Общата стойност на
ползваните и неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от 134,68 лв.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото
производство ищецът следваше да докаже наличието на вземане спрямо ответницата
за сумите, посочени в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото
дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. Ответницата
не е навела и доказала правоизключващи или правопогасяващи факти. При тези
обстоятелства съдът приема, че предявеният положителен установителен иск по чл.
422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 134,68 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.
В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 25 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. или
общо разноски в размер на 205лв. Ответницата е направила възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и моли да
бъде намалено. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая дължимото за заповедното
производство минимално възнаграждение, с оглед цената на вземането, чието
съществуване се установи, се изчислява на 300лв. в съответствие с разпоредбата
на чл.7, ал.7, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
е по-ниско от минимално предвиденото и не са налице основания за намаляването
му. В исковото производство са направени от ищеца отново разноски за държавна
такса в размер на 25лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв.
Заплатеното в настоящото производство възнаграждение на адвокат също е под
минимално дължимото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и не са налице основания за
намаляването му по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Поради това ответницата дължи
изцяло направените от кредитора разноски в заповедното и исковото производство.
По
изложените съображения ***Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.Х.Х. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “М.” *** със седалище и адрес на управление:***, сумата от 134,68лв.,
представляваща стойност на потребени и незаплатени далекосъобщителни ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.07.2017г. по
ч.гр.д.№5043/2017г. по описа на ***
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Н.Х.Х. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “М.”
*** със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 205лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 205лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: