Решение по дело №486/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 225
Дата: 6 юли 2017 г. (в сила от 28 юли 2017 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20175140100486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 06.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Невена Калинова

                                      

при участието на секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 486 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът Н.С.Б. твърди, че с ответника Х.А.Б. са съпрузи от 1995г., и от брака имат нямат родени деца, живее в жилище, което съпругът й е прехвърлил, не желае повече да живее с него и да му бъде законна съпруга. Твърди, че има от друг мъж дете на 8 години, което е с удостоверена 95 % инвалидност от ТЕЛК, и само тя се грижи за разходите на домакинството, а съпругът й Х.Б. не й помага и я тормози.Моли за разтрогване на брака, без да прави други искания.В съдебно заседание лично поддържа иска за развод и сочи, че със съпруга й са  разделени от 5 месеца, когато тя му намерила квартира през месец април 2017г.Сочи и, че има собствен бизнес и съпругът й работел при нея, а сега получавал пенсия, но нищо не й давал, но предишният й мъж й плащал издръжка.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който счита, че предявеният иск за развод е допустим, но неоснователен, тъй като изложените в молбата обстоятелства не са верни. Оспорва, че е тормозил ищеца и нейната дъщеря, и твърди, че е прехвърлил на ищеца собствеността на единствения си апартамент, и сега живее на квартира. Твърди, че е болен и затова не може да поддържа перфектна хигиена. Въпреки необосноваността  на иска, заявява, че не желае да живее повече с ищеца и моли съда да постанови решение, с което брака да се прекрати по взаимно съгласие.

Районният съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Искът е по чл.49, ал.1 от СК, като никой от съпрузите не прави искане за произнасяне по въпроса за вината и по въпроса за семейното жилище.

Страните сключват граждански брак на 01.11.2013г., от който нямат родени деца, и живеят заедно до м.април 2017г., когато съпругата намира квартира на съпруга си.Последният преди това, на 23.06.2016г., дарява на съпругата си собствения си апартамент N 24 със застроена площ от 31.57 кв.м., находящ се в ***, запазвайки си правото на ползване, в което жилище понастоящем живее съпругата и роденото й от преди брака дете, на 8 години.

От изявленията на страните в исковата молба и отговора по нея, както и тези на ищеца в съдебно заседание, се установява, че близостта в отношенията им е изчезнала и същите живеят разделно от м.април 2017г., без да правят опити да заздравят брачната връзка.При липса на желание да се запази брака и заявеното от двамата съпрузи бракът да се прекрати, искът за прекратяване на брака е основателен и доказан.Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, сключен между страните. Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Така определени задълженията на съпрузите се явяват критерий за нивото на отношенията им по време на брака. От общите усилия в смисъл на взаимодействие между съпрузите зависи благополучието в семейството.В настоящото производство се установява, че благополучието в брака между страните по него, разгледано в плоскостта на личните отношения, т.е. като морално-емоционално единство в семейството, не е постигнато, поради настъпилата фактическа раздяла, сочеща на липса на желание за запазване на брака, което обуславя правомощие на съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да изследва брачните провинения на съпрузите и да се произнася по въпроса за вината, при липса на искане за това.

При този изход на делото и на осн. чл.329, ал.1, изр.2-ро, предл.1-во от ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните така както са ги направили, и на основание чл.6 т.2 от ТДТГПК същите бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда по 20 лв. окончателна държавна такса по делото.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Н.С.Б. с ЕГН **********,*** и Х.А.Б. с ЕГН **********,***, понастоящем ***, сключен с Акт за граждански брак N ***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината.

ОСЪЖДА Н.С.Б. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 20 лв., представляваща окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Х.А.Б. с ЕГН **********,***, понастоящем ***, да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 20 лв., представляваща окончателна държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                                                               СЪДИЯ: