О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр. Сливен, 13.03.2019
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева
въззивно ч. гр. д. N 119 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по частна жалба против определение, с което е прекратено производството по
гр.д. № 6389/2018 г. по описа на Сливенски Районен съд и се движи по реда на
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от процесуалния представител на ищеца в прекратеното производство – адв. Х.,
против протоколно определение, обективирано в протокол от 30.01.2019 г. постановено
по гр. дело № 6389 по описа за 2019 г. на Сливенски районен съд, с което производството
е прекратено, на осн. чл. 238, ал. 2 ГПК и ищецът К.Г.Г. е осъден да заплати на
ответника – Г.Х.Г., сторените по делото съдебно - деловодни разноски в размер на
300.00 лева.
В жалбата се излагат
аргументи, че неявяването на процесуалния представител в съдебното заседание, в
което производството по делото е било прекратено, се е дължало на особени непредвидени
обстоятелства, свързани с настъпило внезапно заболяване. Към жалбата се прилага
Болничен лист № Е 2019 6065988/30.01.2019 г., където в графа бележки е
записано, че „не може да се яви в съдебно заседание“. Излагат се твърдения, че
същата не е уведомила ищеца по делото, тъй като същият е бил на училище в
последен час от първа смяна.
В срока по чл.
276, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от ответната страна.
Частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по гр.
дело 63/2018 г. е образувано по искова молба от К.Г.Г., ЕГН ********** *** –
пълнолетен, ученик в 12ти клас на ПГИ „Проф. Димитър Табаков“ – Сливен, чрез
процесуалния му представител адв. Х., против Г.Х.Г., за осъждането на последния
да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. до навършване на 20 годишна
възраст и такава на основание чл. 149 от СК в размер на 600 лв., считано от
навършване на пълнолетие за периода от 27.09.2018 г. -27.11.2018 г. Приложена е служебна бележка от ПГИ Проф. д-р
Д. Табаков – Сливен, че същият е ученик в 12г клас, дневна форма на обучение, през
учебната 2018/2019 г.
На 08.01.2019 г. от
Г.Х.Г. е постъпил отговор на исковата молба.
На 09.01.2019 г. в
закрито съдебно заседание, съдията-докладчик по делото е извършил проекто-доклад,
допуснал е събиране на доказателства, указал е връчване на отговора на исковата
молба на ищеца и е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание
за 30.01.2019 г. от 13.30 ч., като е указал на страните, че в едноседмичен срок
могат да вземат становище по отговора и доклада.
Съобщението за
насрочването, ведно с копие на разпореждането и отговора на исковата молба са
били връчени лично на процесуалния представител на ищеца на 10.01.2019 г.
Призовката за
ответника е върната в цялост.
На 30.01.2019 г.
въпреки редовното призоваване на ищеца, същият не се явява в съдебно заседание
и не се представлява, а въпреки нередовното призоваване на ответника, същият не
се явява, но се представлява от процесуален представител, упълномощен с
пълномощно от 25.01.2019 г., който не възразява срещу нередовното призоваване.
Даден е ход на делото и процесуалният представител на ответника е направил
искане делото да се прекрати на основание чл. 238 ал. 2 от ГПК. Направено е и искане
за присъждане в полза на ответника на сторените разноски по делото. Предвид така
направеното искане първоинстанционния съд, след като е установил, че ищецът не
се явява, не се представлява, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, е намерил, че
са налице предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК, поради което и с оглед направеното
от ответната страна искане, е прекратил производството по делото.
Разпоредбата на чл.
238, ал.2 ГПК дава възможност на ответника да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Анализът на така посочената
разпоредба води до извода, че за ответника са предвидени алтернативни права, при
кумулативното наличие на визираните в хипотезата на правната норма предпоставки,
да може да поиска прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца.
В настоящия случай
за насроченото за 30.01.2019 г. съдебно заседание ищецът и процесуалният му
представител са били редовно уведомени, на осн. чл. 51, ал.1 ГПК. Установява се
от отбелязването в съдебния протокол, че ищецът не се явява и не се представлява
за датата на съдебното заседание. Същият не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед
на което съдът приема, че са се осъществили трите предвидени в чл.238, ал.2 ГПК
кумулативни условия, при които ответника може да иска прекратяване на делото. На
ищеца със съобщението за насрочване са разяснени неблагоприятните последици с оглед
горепосочения законов текст.
Съдът намира за недоказани
изложените от процесуалния представител на ищеца твърдения, че неявяването му съдебно
заседание се дължи на внезапно заболяване, което по своята същност се поддържа,
че съставлява особено непредвидено обстоятелство, което възпрепятствало явяването
му в зала. За доказване на това твърдение, е ангажиран болничен лист, където е посочено,
че на процесуалния представител на частния жалбоподател на 30.01.2019 г. е препоръчано
домашно лечение, като е отбелязано, че статусът му не позволява явяване пред органите
на съдебната власт.
Съдът намира, че така
ангажирания писмен документ не може да се разглежда като доказателство за фактите,
които същото обективира, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НАРЕДБА
за медицинската експертиза на работоспособността приета с Приета с ПМС № 120 от
23.06.2017 г., при определен домашен амбулаторен
или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите
органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради
временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение"
по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието,
в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите
органи и пред органите на съдебната власт
Гореизложеното налага
извода, че доколкото не се ангажират пред настоящата въззивна инстанция писмени
доказателства, на които закона е придал съответната удостоверителна сила, то съдът
намира, обстоятелствата изложени в жалбата за недоказани, поради което намира, че
са налице визираните в хипотезата на чл. 238, ал.2 ГПК предпоставки за прекратяване
на делото по искане на ответника.
На следващо място
не са представени и доказателства, че самият ищец е бил в невъзможност да се
яви на заседанието. Излагат се твърдения, че същият е бил в последен час на
училище и затова процесуалният представител не могъл да се свърже с него по
телефона. Представя се снимка на разписание на часове. Съдът извърши справка в
общодостъпния сайт в интернет на ПГИ Проф. Д. Табаков и установи, че изнесените
твърдения от процесуалния представител противоречат с обявената информация и
публикуваните официални документи с подпис и печат на директора на училището. А
именно за периода от 15.09.2019 г. до 06.02.2019 г. учениците са били в първи
срок (https://drive.google.com/file/d/14RvOPcS0WgtzjG1yr YK5L7wWLmGyUkt6/view), а през първия
срок 12 г клас е бил втора смяна (https://drive.google.com/file/d/12Pm1v1e74vK-Fpcuhs2tK2RUkdhm9iwU/view),
т.е. през времето което процесуалният представител твърди че ищецът е бил на
училище и поради това не е вдигал телефона си, същият не е бил на училище,
което не изключва липсата на връзка с него. Опровергаването на изнесеното от
процесуалния представител оставя невъзможност да се провери дали ищецът
действително е бил възпрепятстван да се яви на съдебното заседание.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции определението на Сливенския районен съд следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, подадената от процесуалния представител на К.Г.Г., ЕГН **********
***, частната жалба против протоколно определение,
обективирано в протокол от 30.01.2019 г. постановено по гр. дело № 6389 по описа
за 2019 г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.