О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 27.12.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ИВАН И.
при секретаря …………………........................................................
като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА ч.гр. дело № 697 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.418 ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба от "БАНКА ДСК"ЕАД-София,
със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”'Московска” № 19, представлявано от Главния изпълнителен
директор Виолина Маринова Спасова от гр София,
и Изпълнителния директор Доротея Николаева Николова от гр.
София, чрез пълномощника им Гл. юрисконсулт на "Банка ДСК” ЕАД - Регионален център Плевен, Н.М.И., съдебен адрес: ***, срещу Разпореждане № 4201/03.12.2019 г.
на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2237/2019 г., в частта, с която PC- Ловеч е отхвърлил
искането им по реда на чл. 417т.2 от ГПК срещу К.Р.К. за присъждане на сумата
120 лв., явяващи се разходи по изискуем кредит, като е приел, че сумата
представлява разходи по управлението на кредита.
Изтъква, че при сключването на
Договора за преструктуриране на револвиращ кредит в
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК'"ЕАД и К.Р.К. от 29.05.2017
г. са подписани Общите условия на „Банка ДСК” ЕАД за КТП, извлечение от
Тарифата на Банката за такси и комисионни, както и Приложение № 3. В т. 5 от
приложението са описани разходи при изискуем кредит - сума в размер на 120
лева, като размерът на сумата не е променян едностранно от Банката. Съгласно
чл. 12 и чл. 13 от Договора за кредит кредитополучателят предварително е запознат
с таксите дължими по кредита, приел ги е и се е задължил да ги заплаща на
Банката.
Посочва, че разходите при
изискуем кредит не представляват такса и не са начислени с оглед управлението
на кредита. Същите не се дължат във връзка с някаква предоставена услуга от
Банката на потребителя. Аргумент за това е, че при изпълнение на договорените
задължения по договора за кредит, разход при изискуем кредит няма да бъде
начислен, защото кредитополучателят в срок и съгласно погасителния план заплаща
на Банката дължимите суми по договора. В случая сме изправени пред хипотезата
на недобросъвестно поведение на длъжника, при което той е просрочил вноските по
кредита, като в резултат на недобросъвестното поведение на длъжника Банката,
при наличието на условията, предвидени в договора за кредит е обявила
предсрочна изискуемост на кредита.
Потребителят дължи такса при
разрешаването на кредита, която се събира след одобрението на искането му. В
Тарифата на банката, с която кредитополучателят предварително е запознат, са описани
подробно дължимите такси и размерът им.
Смисълът на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК и кои точно такси се забранява да бъдат събирани, е изяснен в
мотивите към законопроекта за изменение на ЗПК от м. януари
От цитирания текст е очевидно, че
разходите на банката при изискуем кредит не са свързани с отпускане, обслужване
и погасяване на кредита. Таксите за управление на кредита представляват такива
такси, които кредиторът събира за обслужване на кредита докато отношенията с
клиента следват своя нормален ход, т.е. докато задължението се обслужва
съгласно договореното. Разходите, свързани с настъпването на предсрочната
изискуемост излизат от тази рамка.
Изводът е, че таксата, събирана
при отпускането на кредита не цели, а и няма как да покрие административните
разходи при събирането на изискуем кредит. Самата процедура по събирането не
представлява услуга, предоставяна от банката, а са действия, които банката е
принудена да извърши заради некоректното поведение на своя клиент. Пояснява, че
с оглед изложеното, паричното вземане в размер на 120 лв. не е начислено за
предоставени от банката услуги, не е такса, а представлява усреднен разход,
свързан е превръщането на кредита в изискуем, направените разноски за намиране
на длъжника, за изпращане на писма, връчването на покани за доброволно
изпълнение, уведомления за предсрочна изискуемост и др., длъжникът
предварително е уведомен, че дължи този разход, приел е че следва да го заплати
на банката, като размерът му не е променян едностранно от банката. В
конкретният случай, уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, е връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, рег. №879 на КЧСИ.
Разходите при изискуем кредит се
начисляват след деня на настъпване на изискуемостта на вземането - когато в
Банката постъпи обратната информация за връчването на уведомлението на
длъжника. Основанието е неправомерното поведение на потребителя, изразяващо се
в неизпълнение от ЗПК, още повече в това на ал. 4 от същия член.
Кредитополучателят предварително е запознат с размера на разходите при изискуем
кредит, приел ги е и се е задължил да ги заплати на Банката. Моли да бъде
отменено Разпореждане № 4201/03.12.2019 г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2237/2019
г. в обжалваната част, и постановено издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата 120 лева, разходи при изискуем кредит.
Частната жалба е подадена в срока
по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на
чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.
Настоящата инстанция като
съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че
частната жалба е частично основателна. В производството по издаването на
заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът
проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна
изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата
изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са
легитимираните страни и дали не е издадена такава.
В конкретния случай
производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия
районен съд от „Банка ДСК” ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от
счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр.
с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу К.Р.К., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, за сумата 574.24 лева, представляваща
главница по Договор за преструктуриране на револвиращ кредит в кредит за текущо потребление от
29.05.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.11.2019 година до окончателното изплащане на вземането,
сумата 70.12 лева, представляваща договорна лихва за периода от
07.03.2019 година до 07.10.2019 година, сумата 6.54 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от
08.10.2019 година до
18.11.2019 година, сумата 120.00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, сумата 50 лева
- разноски по делото за платена
държавна такса, както и сумата 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
При действието на чл. 60 ал.2 от
Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не
бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една
или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води
счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че
извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл.
11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно
задължение на длъжника.
Поради това, че заповедното
производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то
съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая,
тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от
счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то
съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на
вземането.
Представените към заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист документи -
извлечение от счетоводни книги за сметка № 24444715 от 29.05.2017 година на
„Банка ДСК” ЕАД и Договор за преструктуриране на револвиращ
кредит в кредит за текущо потребление от 29.05.2017 г. са сред изброените в чл.
417, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ документи. Съгласно чл. 18.2 от общите условия към договора при допусната
забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем. При действието на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т.18 вземането
на кредитора става изискуемо, ако същият е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Действието на предсрочната изискуемост е
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, в този
смисъл, за да се установи настъпването на предсрочна изискуемост на заявеното вземане
- предпоставка за издаване на заповед за изпълнение, банката-заявител следва да
докаже, че е съобщила на кредитополучателя, че кредитът е предсрочно изискуем.
В конкретния случай към заявлението е представена разписка за извършване
връчване на поканата-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, на Радостин Радославов Кирков, баща на длъжника, на 08.10.2019
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК съдът в заповедното производство е длъжен да извърши
служебно проверка за наличие на
противоречие със закона и добрите нрави, вкл. и за
наличието на нищожна клауза в потребителски договор.
В конкретния случай, с оглед очертания предмет на
въззивното производство, е претендирана сумата от 120
лева, като разноски при изискуемост на кредита,
уточнени във въззивната жалба, като представляващи усреднен разход, свързан с
превръщането на кредите в изискуем, направени разноски за намиране на длъжника,
за изпращане на писма, връчването на покани за доброволно изпълнение,
нотариални покани, уведомления за предсрочна изискуемост и други. В
приложения договор, тази сума не е конкретно уговорена, а се съдържа препратка
към тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които “Банка ДСК” ЕАД прилага
по отношение на извършваните услуги на клиентите, която е представена към
въззивната жалба. Настоящият състав, счита, че по отношение на така заявената
сума е налице противоречие с разпоредбите на чл. 10а,
ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се
установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се
събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В Тарифата също липсва конкретизация какво е съдържанието на определената такса,
като това, че тарифата е подписана от длъжника не освобождава кредитора от
задължението за точно и ясно определяне на задълженията на кредитополучателя в
договора. Не е изпълнено и императивното изискване на чл. 58, ал.2 от ЗКИ
разходите по кредита трябва да бъдат
изрично и изчерпателно определени с договора за кредит.
Така определената сума, макар и наречена
разход е свързана с договора за потребителски кредит и е обусловена от
забавеното изпълнение по договора, като в този смисъл заобикаля разпоредбата на
чл. 33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че
при забава на потребителя кредиторът има право единствено на лихва за времето
на забавата.
С оглед изводите за
противоречие и заобикаляне на закона, е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК, поради което искането за издаване на заповед за изпълнение за това
конкретно вземане, следва да бъде отказано.
При тези съображения Разпореждане № 4201/03.12.2019 г. на РС-Ловеч по
ч.гр.д. № 2237/2019 г., в частта, с която е отхвърлено заявлението на банката
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
длъжника К.Р.К., с
постоянен адрес:***, ЕГН **********, за сумата 120.00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4201/03.12.2019
г. на РС-Ловеч по ч.гр.д. № 2237/2019 г.
Определението не подлежи на
касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.