Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Пазарджик, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 886 по описа за 2019 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение на Районен съд
Велинград по гр.д.№ 1053/2018 година са отхвърлени исковете
на С.Ф.Я. , ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** - съпрузи и двамата от гр.С.,
ул.С. № 21, против М.С.Я., ЕГН: ********** *** - отрицателен иск за собственост
по чл.124 от ГПК, иск по чл.537, ал.2 от ГПК и кумулативно съединен осъдителен
иск по чл.59 от ЗЗД -за признаване за установено, че ответника не е собственик
на ½ идеална част, представляваща западна част от двуетажна стопанска
постройка плевня, построена в УПИ V-415 от кв.46 с площ
от 899кв.м., по плана на гр.С.; отмяна на нотариален акт № 1, том.2, рег.№2735,
дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 , като и за осъждане на ответника
да заплати обезщетение в размер на 1320лв. /съобразно допуснато изменение/,
представляващо месечния наем за използваната ½ идеална част
от стопанската постройка плевня на 88 кв.м. за период от 5 години назад,
считано от завеждане на искова молба - 03.08.2018г., като неоснователни.
С определение по реда на чл.248
от ГПК е допълнен постановения акт в частта за разноски като са осъдени С.Я. и Р.Я. да заплатят на М.С.Я., 943,09лв.
/деветстотин четиридесет и три лева и 09 ст./,
представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, като е отхвърлено искането на М.Я. за допълване на
решението в частта за разноски, чрез присъждане на пълния размер на адвокатско
възнаграждение от 1600лв, като неоснователно.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от С.Я. и Р.Я.. Излагат оплаквания за неправилност и правят искане
да бъде отменено изцяло и постановено ново решение ,с което предявените искове
да се уважат.
За
да отхвърли първия от предявените искове – отрицателен установителен за собственост
, съдът излязъл извън границите на търсената от него защита и е обсъждал
доказателства, които не са надлежно приобщени по делото , допускайки съществени
нарушения на ГПК , нарушил е материалния закон и постановил необосновано
решение.
Съдът в отклонение от доклада по делото и разпределението на
доказателствената тежест приел, че ответникът е доказал, че е собственик на
процесната сграда в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност от
повече от 10 години, и е станал собственик на западната половина от стопанската
постройка - плевня от 88 кв.м.Считат ,че ответникът не се е позовал на
придобивна давност и съдът приложил служебно този институт,което не е могъл да
прави.
Съдът
се позовал на доказателства – съдебни решения по други дела,които не били
събрани по делото.Не съобразил обаче ,че по делото е представена искова молба
,в която се съдържало твърдене ,че ответникът е собственик на ¼ идеална
част от сградата. Свидетелите А.О./ съпруг на сестрата на ответника / и Ш.О./
негова съпруга/,били заинтересовани от изхода на спора и съдът неправилно
кредитирал показанията им,приемайки че собственика е предоставил плевнята на
двамата си сина.Такива обстоятелства не били установени и поради това решението
било необосновано.
Необоснован
бил извода на съда ,че ответника М.Я. бил
станал много преди това собственик на западната половина от тази плевня в резултат
на давностно владение,както и ,че бил владелец ,а не държател на имота. По
делото нямало доказателства ответникът да е владял за другиго.Тези изводи били направени
в противоречие със съдебната практика.
В нарушение на
материалния закон съдът приложил презумпцията на чл.69 от ЗС, без да държи сметка ,че по делото липсват доказателства,
че ответникът е противопоставил на останалите наследници явното си намерение да
свои вещта и от държател да се е
превърнал във владелец . До 2012 г., когато е образувано гр.д.№990/2012
г на Велинградския PC, ответникът М.Я. е твърдял, че е владелец
на 1/4 ид.част, а ВКС е приел, че правата на ищците са по 1/20 ид.част, а за
плевнята иска е отхвърлен.
Съдът не
съобразил и представения по делото от С.Я. нотариален акт №1/07.01.2015 г с който той
доказва, че е собственик на цялата плевня. Този нотариален акт не бил отменен от ВКС в частта за плевнята и
легитимирал С.Я. като неин собственик изцяло.
Съдът служебно се е позовавал и на решение по гр.д.№
7/2016 г на PC Велинград за делба между страните / изменено с Решение по в.гр.д.№444/2018
г на ОС-Пазарджик/ което не касаело процесната сграда. Кредитирани били доказателства
,събрани по друго дело.
Съдът не оценил правилно и настъпилите нови
обстоятелства , установени с представените писмените доказателства , че след предявяване
на иска с постановление от 7.12.18 година, влязло в сила 05.12.2018 г, по изп
д.№ 47/2018 г на ДСИ при РС-Велииград , на ищците е възложено цялото дворно
място - застроена и назастроено ,цялото от 899 кв.м, представляващо У ПИ V-415 /пет римско, тире. четири, едно, пет/от кв.46 / четири ,шест/ по плана на
гр. С., област Пазарджишка, с административен адрес: пк.4633. гр. С., ул. С. №
21. в което място се намира и процесната плевня ,която е без разрешение за
строеж/който факт е безспорен/, поради което те са собственици и на сградите
които са застроени върху него по силата на приращението .На тези обстоятелства
изрично ищците се позовали в допълнителната си молба.
Неправилно било и решението на съда в частта , с която
отказал да отмени нотариалния акт.
С оглед изхода по първия предявен иск съдът отхвърлил
и иска за заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД независимо, че по делото е
приел за установено от фактическа страна/ и по този факт не се спори между
страните/ , че ответника М.Я. е използвал/но като държател, не като владелец /
западната половина от стопанската постройка през процесния период от 5 години
/от 03.08.2013 г до 03.08.2018 г/ преди завеждане на исковете , като е
отглеждал животни на първия етаж, а втория е ползвал за сено.Искът в предявения размер като частичен бил доказан и следвало
да бъде уважен ,ведно със законната лихва.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.
Ответникът счита,че жалбата е неоснователна.
Ищец бил само С.Ф.Я.. Исковите претенции не били
предявени и от Р.Я.Я..
Предявеният иск не бил отрицателен установителен иск за собственост
по чл.124 ГПК във връзка с чл.108 от
ЗС. Не били ясни и доводите относно законовите лихви.
Неясни били оплакванията относно нарушения на
процесуалния закон.
Неправилно се подържало в жалбата ,че от страна на
ответника няма позоваване на придобивна давност.Такова било направено с
отговора и било доказано от ответника.
Свидетелите разпитани по делото не били зинтересовани
от изхода му , поради което правилно съдът ценил показанията им.
Оспорва останалите оплаквания,като сочи,че нотариалния
акт за собственост върху спорната сграда ,на който се основават оплакванията не
бил представен по делото.
Считат още,че съдът правилно е преценил настъпилите в
хода на производството обстоятелства , касаещи приключване на публична продан
по отношение на дворното място , в което е разположена сградата.
Претендират разноски.
В срок е постъпила частна жалба от С. и Р. Я. против определението
по реда на чл.248 от ГПК.
3а да допълни решението в частта за разноските, съдът
приел, че се
касае за отхвърлени три обективно съединени иска, предявени от ищеца по
делото.Искането за отмяна на нотаралния акт не представлявало самостоятелен иск.
Съдът не отговорил на възражението ,направен в
отговора на молбата за допълване на решението ,че се дължат разноски само за
един адвокат.Както и на възражението , че за втория адвокат —адв. В. няма данни
тя да се явява безплатно при наличието на
някоя от предпоставките на Закона за
адвокатурата чл.38 ал.1.
Поради това и тъй като не е определено кой от двамата
защитници по -колко е получил от претендираните разноски, то и съдът не можел
да определи размер на разноските претендирани от адвокат Х.,поради което
искането не следвало да бъде уважавано .
Молят определението да бъде отменено изцяло,евентуално
намален размера на дължимите разноски до 463,09 лева.
В срок е постъпил отговор на тази частна жалба от М.Я..
Ответникът я намира за неоснователна.
Твърдят,че ищеца е само един - С.Ф.Я. и само той
следва да бъде осъден да заплати разноски. Това било видно от исковата молба. Съдът
допуснал грешка,приемайки,че ищците са двама. Нямало нито искане за
конституиране на страна ,съответно произнасяне на съда.
Неоснователно се подържало, че разноски по иска по
чл.537, ал.2 ГПК не се дължат, тъй като не е самостоятелен.
Независимо, дали даден иск е главен или акцесорен,
разноски за адвокатско възнаграждение се дължат според разпоредбите на ГПК и Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от 9 юли 2004 г. на Висшия адвокатски съвет .
Без направено искане не можел съдът да се произнася по
отмяна на нотариалния акт , тъй като би се произнесъл в повече от поисканото.
Съдът изрично се мотивирал, че независимо колко
адвокати са упълномощени да представляват и защитават пред съда страната, дължи
се присъждане на разноски за платено възнаграждение за един адвокат.
В представените два договора за правна защита и
съдействие по делото пред първоинстанционния съд било договорено и
материализирано заплащане на един адвокат- адв. Х., че е получил първоначално
1290 лв. и допълнително още 310 лв. Договорите били сключени само с него.
Постановеното определение е обжалвано с частна жалба и
от М.Я. в частта , с която не е уважено
искането му за присъждане на разноски в пълния размер до 1600 лева.
Излагат оплаквания за неправилност и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
По делото се явявали двама адвокати, видно от
представеното адвокатско пълномощно. Договор бил сключен само с един- адв. Б.Х.,
на когото е и платено.
Не следвало съдът да разделя разноски, договорени с
едни адвокат и заплатени на един адвокат, между двама адвокати.
Коментирайки мотивите на съда сочат в жалбата ,че са
предявени четири иска.
Претенцията за разноски също била акцесорна искова
претенция.
Изложени са отново подробно доводи,че адв.В. не е
страна по договора за правна защита и съдействие Видно от договора,като от
съда допуснато сместване на договорните
отношения с такъв предмет с упълномощаването на двама адвокати по делото.
Подържа се още,че съдът грешно е пресмятал разноските
,като не е съобразил,че има два неоценяеми иска ,както и ,че се дължи
възнаграждение за проучване на делото и даване мнение по него,като не е отчел и
възнаграждението ,дължима за всяко заседание.
Неправилна била преценката на фактическата и правна
сложност на делото,като се излагат и доводи ,относими към С.та на договаряне.
В нормата на чл.78 ал.5 от ГПК била предвидена
възможност , не и задължение на съда и дори при преценка за прекомерност не
следвало винаги да се присъжда минимален размер.Подържа се ,че мотивите на съда
в обжалваното определение влизат в противоречие с приетото от него в мотивите
на съдебното решение относно разноските.
Моли жалбата да бъде уважена и претендираните разноски
, присъдени в пълен размер.
В срок е постъпил писмен отговор.Излагат се доводи за
неоснователност на жалбата ,като се претендират и разноски за това
производство.
Всички страни в производството по обжалване
определението ,постановено по реда на
чл.248 от ГПК правят искания за разноски ,както като жалбоподатели ,така и като
ответници.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си
молба против М.Я. ищецът С.Я. твърди,че е собственик при условията на имуществена
общност на 18/20 идеални части от поземлен имот – УПИ -415 в кв.46,ведно с
18/20 идеални части от построените в имота
двуетажна жилищна сграда на 88
кв.м.и стопанска сграда на 88 кв.м.
Имота бил
наследствен и принадлежал на техните дядо и баба.
С влязло в сила
решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС било прието за установено ,че М.С.Я.
и А.С.Т. са собственици на по 1/20 идеална част всеки от тях на имота ,ведно с
построената в него жилищна сграда,като съответно бил отменен и издаден
нотариален акт.
В останалата част
съдебното решение било потвърдено от ВКС-по отношение на претенцията на А.Т. за
¼ идеална част от плевнята.
По отношение на
другата ¼ идеална част от тази стопанска постройка , претендирана от М.Я.,въззивният
бил отхвърлен ревандикационния му иск и решението било потвърдено от въззивната
инстанция.
Ответникът
ползвал ½ идеална част от плевнята,като отглеждал животни на първия етаж
и държал сено на втория.Твърди,че той се явява владелец на своите 1/20 ид.части
и държател на останалите 19/20 ид.части.
С покана от
28.02.2018 година бил поканен да заплаща наем в размер на 200 лева и за минал
период- пет години – общо в размер на
12000 лева.
Независимо ,че
ответникът отказал да получи поканата , получили отговор,в който той заявил
отказ да изплаща каквито и да е суми,с мотив,че ищецът не е изключителен
собственик на имота.
След получаване
на поканата ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка
за ½ идеална част от сградата.
Това предизвикало
правния интерес на ищеца от предявяване на иска,с който цели и отмяна на
нотариалния акт ,който оспорва.
Твърди,че
ответникът не е придобил по давност част от тази сграда и при висящ спор за
собственост давност не е текла.
Давността била
прекъсната и с изпращане на поканата с претенция за обезщетение в размера на
наема.
Моли да бъде
прието за установено ,че ответникът не е собственик на на
½ идеална част, представляваща западна част от двуетажна стопанска
постройка плевня, построена в УПИ V-415 от кв.46 с площ
от 899кв.м., по плана на гр.С. и да се отмени
нотариален акт № 1, том.2, рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус
рег.№650 .
Моли ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за ползването на ½ ид.част от стопанската постройка
в размер на 1200 лева за период пет години преди предявяване на иска.
В изпълнение указанията на съда за
отстраняване нередовности на исковата молба ищецът е посочил,че притежава имота
при условията на имуществена общност с Р.Я.,като пълномощник на която действа
действа.
Счита че имота е придобит при условията
на имуществена общност ,тъй като през 2011 година се бил снабдил с нотариален
акт на целия имот , а брака им бил сключен през 1995 година.
Позовава се на решение ,с което
твърди,че е разрешаван спор за собственост върху имота ,включително и за стопанската постройка ,като в производството
са участвали страните в настоящото и А.Т..Още тук следва да се посочи,че това
съдебно решение не е прието като доказателство по делото.
Обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с действията на ответника по снабдяване с констативен
нотариален акт.
В молбата се възпроизвеждат същите
искания ,като от нея ,макар и не достатъчно
процесуално точно, става ясно че ска се предявява и от съпругата ,така
както се е произнесъл съдът.
Поради това и въззивната инстанция намира
за напълно неоснователни доводите във въззивната жалба и частните жалби
,основаващи се на твърдението ,че С.Я. е единствен ищец.
Действията по предявяване на иска и от Р.Я.
са предприети преди размяната на книжата , поради което макар и да има известна
процесуална неточност , съдът приема,че исковете са предявени от двамата
съпрузи.В доклада си съдът също е приел,че
исковете са предявени от двамата съпрузи и възражения по доклада не са
направени.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Счита че двете главни претенции са
недопустими , тъй като ищецът не е единствен собственик на имота.
Първоинстанционният съд не е счел за
основателни тези доводи и въззивният съд се писъединява.По отношение на
осъдителната претенция правния интерес е винаги на лице.Не е вярна дадената
правна квалификация на тази претенция ,като съображенията си съдът ще развие
,обсъждайки я.По отношение на първата претенция – за изясняване допустимостта
и бе необходимо да се съберат
доказателства ,несъбрани от първоинстанционният съд и касаещи проведени други
производства , включително по искове за собственост , делбено и производство по
извършване на публична продан.
Снабдяването на ответника с констативен
нотариален акт за ½ идеална част от сградата и претенцията на ищците ,че
той няма такива права обаче , обуславят правния му интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск за собственост.Тази преценка съдът прави въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства.
По същество се подържа ,че ответникът е
строил стопанската постройка , ползвал и владял западната и половина от 30
години и до момента на предявяване на иска,а другата част не се ползвала от
никого.
Ищецът не бил собственик на стопанската
постройка , а цитираните решения в производство по което се е произнасял и ВКС
нямали за предмет стопанската постройка.
Оспорва се иска за собственост ,както и
претенцията за заплащане на обезщетение ,като се сочи ,че такова не се дължи ,а
и не може да се претендира за период от пет години.
От С. и Р. Я. е постъпила молба ,в която
по реда на чл.143 от ГПК са изложили
твърдения,че стопанската сграда е построена от дядото на ищеца Я..Тя не била
разделена на две самостоятелни половини – западна и източна,а и ищеца се бил
снабдил с нотариален акт за ½ идеална част от нея.
Твърди още,че след вписване на исковата
молба ответникът се разпоредил със спорния имот.
Съдът , като прецени всички събрани
доказателства по делото и доводите на страните,прие за установено следното:
Видно от представения нотариален акт № 1
том І рег.27 д.№ 1 /2011 година на
нотариус Ю.К. ищецът С.Я. се е бил снабдил с нотариален акт за собственост
,позовавайки се на придобивна давност върху целия имот – УПИ V -415 в кв.46 по
плана на гр.С. ,ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и
стопанска постройка.
Очевидно този нотариален акт е
предизвикал спора за собственост ,решенията по който се обсъждат в исковата
молба.Видно от представената скица по
1/20 ид.ч от имота е записана на А. и М. като е направено позоваване на съдебно
решение от 8.10.2015 година на ВКС.
По делото е представена искова молба ,в
заверен от страната препис.От съдържанието и е видно ,че А. Т. и М.Я. са
предявили против ответника С.Я. иск ,като са твърдели ,че са наследници ,заедно
с други лица на Д. Я.,който бил собственик на имота – V-415 в гр.С. ,ведно с
построената в него стопанска и жилищна сграда.
Изложени са обстоятелства относно начина
по който се владее и ползва жилищната сграда , като освен това е посочено ,че
ответникът , който живеел в къщата заедно с майка си и сестра си ползвал и половината
от стопанската сграда.
Всеки от тях е заявил права върху
¼ идеална част от дворното място и от жилищната и стопанската сграда.
Ответникът се е снабдил с нотариален акт
№ 1 том ІІ рег.№2735 дело № 184 от 3.07.2018 година на Нотариус Р. за собственост
по наследство и давностно владение върху ½ идеална част от стопанската
сграда – плевня , построена върху имота.Именно този нотариален акт е породил
правния интерес на ищците от предявяване на иска.
До ответника е отправена покана ,която
носи дата 15.02.2018 година.
В тази покана ищците са изложили
твърдения , че са собственици на целия имот и цялата стопанска сграда,а
ответникът ползва половината от нея.Заявили са искане ответникът да им заплаща
200 лева месечно и за период пет години преди предявяване на иска.
Няма данни тази покана да е връчена на
ответника ,но с дата 8.03.2018 година ответникът е отговорил на ищците ,като не
е приел исканията им ,сочейки,че не са изключителни собственици на дворното
място и стопанската сграда и претенцията им за обезщетение е неоснователна.
В хода на производството по делото са
представени доказателства , от които е видно ,че е извършена публична продан на
недвижимия имот , като е съставено постановление за възлагане от 21.22.2018
година по отношение на УПИ V-415 и имота е възложен на С.Я. и Р.Я..Има
отбелязване за връчване постановлението на страните и няма данни по делото дали
е влязло в сила.
Съдът не се е произнесъл по искането на
ищците да се задължи ответника да представи нотариалния акт , с който се е
разпоредил със спорната сграда ,каквито данни имат в представените справки от
регистъра по вписванията.
По делото са събрани гласни
доказателства относно собствеността на спорната стопанска сграда ,построена в
УПИ V-415 .
Тези гласни доказателства са относими
към начина на построяване на тази сграда.Свидетелите установяват ,че е имало
пожар и след него през 1974-1975 година,приживе на наследодателя,плевнята е
възстановена и с активното участие на ответника М.Я..
Отчитайки допуснатите процесуални
нарушения ,касаещи събирането и обсъждането на доказателствата и направеното
искане още в исковата молба за прилагане на гражданското дело , в което се е
развила спора за собственост между страните ,както и с цел установяване
допустимостта на иска ,като се има предвид развитието на отношенията между
страните ,въззивната инстанция е приложила към производството двете водени между страните граждански дела и
изпълнителното производство , за което в хода на делото е установено ,че е
приключило с публичната продан на имота , в който се намира процесната
стопанска постройка.
Производството по гр.д.№ 990 по описа на
Велинградски районен съд за 2012 година е образувано по искова молба на А. Т. и
ответника М.Я. против ищеца С.Я..В това производство ищците са твърдяли,че
недвижимия имот , в който се намира стопанската сграда е останал в наследство
от Д. Я..Ответникът се е бил снабдил с нотариален акт за целия имот.
Ищците твърдят относно стопанската
постройка ,че половината се владее от ответника , а другата половина от тях
двамата.
Предявили са ревандикационен иск по за
¼ идеална част от имота за всеки от тях.
С първоинстанционното решение са
признати права на ищците за всеки от тях върху
¼ идеална част от имота – дворното място , жилищната и
стопанската сграда,като по отношение на първите два обекта ревандикационния иск
е уважен ,а по отношение на стопанската сграда е отхвърлен в осъдителната му
част.
Въззивната инстанция е обезсилила
решението , в частта ,с която са уважени
исковете в установителната им част по отношение на дворното място , жилищната
сграда и плевнята ,като е мотивирал решението си с природата на предявените
искове.Потвърдено е решението ,в частта с
която е отхвърлен иска на М.Я. против С.Я. за ½ ид.част от
плевнята.Изложил е доводи за правата на С. , приемайки ,че той е придобил по
давност имота – с ½ идеална част от стопанската постройка и тъй като
ищецът М. е ,упражнявал фактическа власт върху ½ от тази постройка е
счел ,че ревандикационния иск е неоснователен ,както е приел и
първоинстанционния съд.В останалата част е отменил решението и отхвърлил
ревандикационните искове за по ¼ от дворното място , жилищната сграда и
стопанската сграда / на А. против С./.
С решение на ВКС е отменено решението в
последната част ,като са признати права на М. и А. върху 1820 ид.част от
дворното място и жилищната сграда .
В останалата част решението е оставено в
сила,включително и в частта ,с която е отхвърлен предявения от А. против С. иск
относно стопанската постройка.Следователно в това производство изцяло са
отречени правата на А. Т. ,което обстоятелство е неотносимо към спора и с
влязло в сила решение е отхвърлен ревандикационния иск на М. срещу С. относно стопанската сграда ,поради това ,че всеки от
тях е упражнявал фактическа власт върху половината от тази жилищна сграда
.Претенциите на М. са били за ¼ идеална част от стопанската постройка.
Решението на ВКС е постановено през 2015
година.
След приключването на това производство
е инициирано производство за съдебна делба от С. и Р. Я. против М.Я. и А. Т..Поискана
е делба на дворното място и жилищната сграда,като стопанската постройка не е
изрично посочено в исковата молба.
В това производство страните не са
поставили по никакъв начин въпроса с собствеността върху стопанската сграда ,
намираща се в имота.Съдът е допуснал делба между първоначално конституираните
страни на дворното място и жилищната сграда.
Във втората фаза на дебата са разгледани
претенции по сметки,като никоя от страните ,на никакво основание отново не е
поставяла за разглеждане въпроса относно намиращата се в имота стопанска
постройка – плевня.
Във втората фаза делбата е приключила с
изнасяне на публична продан на недвижимия имот , представляващ дворно място и
двуетажна жилищна сграда в него.
Въззивната инстанция се е произнасяла в
това производство само относно претенцията по сметки ,заявена от С. и Р. Я..
Именно основавайки се на участието на
същия състав във въззивното производство във второто съдебно заседание
представителите на ответника по жалбата са мотивирали искането си за
отвод.Съдът е отговорил с мотивирано определение ,като счел ,че няма каквито и
да било основания за отвод.
След влизане в сила на решението за
извършване на делбата е образувано изпълнително производство под № 47/2018
година на ДСИ при РС Велинград и имота е изнесен на публична продан.видно от
данните в изпълнителното производство в оценката на имота стопанската сграда не
е включена.
Публичната продан е приключила ,като е
съставено постановление за възлагане от 21.11.2018 година/ в хода на
първоинстанционното производство/ и с
влязло в сила постановление имота е възложен на С. и Р. Я..
При висящност на изпълнителното
производство всъщност ответникът М.Я. се е снабдил с констативен нотариален акт
– по обстоятелствена проверка за ½ идеална част от стопанската сграда –
плевня.
Именно действията по снабдяване с този
нотариален акт обосновават правния интерес на ищците от предявяване на
отрицателния установителен иск.Прието е в ТР № 8 от 2012 година ,че интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта,както и при конкуренция на твърдяни от
двете страни вещни права върху един и същ обект.Затова съдът приема,че при
наличието на оспорване на права от страна на ответника ,чрез снабдяване с констативен
нотариален акт и то след приключили спорове за собственост и делбено
производство ,обосновава правния интерес на ищците.
Предявеният
иск е основателен.
При
така приетата фактическа обстановка ,тъй като при условията на чл.235 от ГПК ,
съдът е длъжен да съобрази всички факти ,настъпили след предявяване на иска от
значение за спорното право,според настоящия състав не се налага обсъждане на
доказателствата ,касаещи упражнявано владение върху сградата и възможността да
се придобие част от нея по давност от ответника.
Разбира
се ,не може да се подмине в този ред на мисли обстоятелството , че макар в хода
на производството по гр.д.№ 990/2012 година М.Я. изрично да е заявил в исковата
си молба претенции върху ¼ идеална част от стопанската постройка ,през
2018 година той се позовава вече на давност , тоест твърди,че е имал намерение
да свои ½ идеална част от нея.
Съществено
за изхода на спора ,според съдът е ,че
към момента е извършена публична продан на недвижимия имот и ,че този имот е
възложен на ищците като купувачи.
Прието
е в Тълкувателно
решение № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК,че при придобиване на правото на собственост върху недвижим
имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е
било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и
оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако
същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение
правилото на чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата
на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В
случай че същата представлява несамостоятелен обект на собственост, правилото
на чл. 92 от ЗС се
прилага на общо основание.
Чрез прилагането
на гражданските дела и изпълнителното производство бе изяснено,че по отношение
на имота ,именно след приключилото делбено производство е насочено изпълнение
,извършена е публична продан и имота е възложен на ищците.Нито в хода на
делбеното производство ,нито в хода на изпълнителното производство е поставян и
обсъждан въпроса за наличие на второстепенна постройка в това дворно място –
плевнята , правата върху която са предмет на спора.Тя не е оценявана от
съдебния изпълнител ,не фигурира в постановлението за възлагане.
В конкретния
случай се касае за сграда ,която не е самостоятелен обект на собственост. Прието е в съдебната практика /напр. решение №100 от
25.06.14г. по гр.д.№4966/13г. на ВКС, І ГО/, че стопанските постройки в
дворното място са принадлежност към жилищната сграда и следват нейната
собственост, както и че в този случай презумпцията на чл.92 ЗС е изключена.
Второстепенните постройки в дворното място са предназначени да обслужват
жилищната сграда, представляват принадлежност към тази сграда по смисъла на
чл.98 ЗС .Тези постройки не са приращение към дворното място по смисъла на
чл.92 ЗС, тъй като не могат да се ползват самостоятелно от собственика на
мястото, без той да има жилище в това място.Следователно едно лице би могло да
притежава постройка от такъв вид в собствено или съсобствено дворно място.Но
като се има предвид и приетото с цитираното ТР от 2017 година то ответникът не
би могъл да притежава идеална част от стопанската постройка ,след като не
притежава вече права върху дворното място или жилищната сграда в
него.Положението на ответника М.Я. е точно такова ,защото след приключване на
публичната продан той няма вече никакви права върху дворното място и жилищната
сграда,следователно не може да притежава и права само върху идеална част върху
стопанската постройка.
При така изложеното , съдът намира ,че
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено ,като вместо
него бъде постановено друго ,с което предявеният отрицателен ,установителен иск
уважен.
Последица от уважаването на иска е и
произнасяне на съда по смисъла на чл.537 ал.2 от ГПК ,като се отмени
констативния нотариален акт на ответника за 1/2 идеална част от стопанската
постройка.Съществуването на този нотариален акт с оглед изхода на спора създава
правна несигурност ,като по този повод във връзка с доводите на страните
,пространно изложени по повод претенциите им за разноски ,следва да се посочи
,че отмяната на констативен акт при разрешен спор за собственост е последица от
произнасяне по основния спор и не е самостоятелен иск.
При този изход на спора,разноски както в
първоинстанционното така и във въззивното производство се дължат на ищците и
ответника следва да бъде осъден да заплати такива ,съобразно представените
списъци.
Това пък от своя страна лишава от правен
интерес частните жалби и на двете страни,касаещи присъждането на разноски в
тежест на ищците и по-точно дължимия размер при изхода на спора в
първоинстанционното решение ,с оглед начина по който е оформен договора за
правна помощ и съдействие и пълномощното за адвокатите ,представляващи ищеца.
Произнасяне по тези частни жалби не се
дължи ,тъй като с преуреждането на въпроса за разноските правния интерес е
отпаднал.
Обективно съединен с отрицателния
установителен иск за собственост е и иск за присъждане на обезщетение ,като се
твърди,че ответникът ползва ½ идеална част от плевнята ,въпреки ,че
според ищците ,собственици на 18/20 ид.части от имота той е собственик на 1/20
ид.част от тази сграда.Претендира се обезщетение в размера на наема за период
от пет години преди предявяване на иска.
Този иск ищецът /без да е негово
задължение/ и съдът са квалифицирали като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Тази квалификация е невярна и съдът се е
произнесъл по непредявен иск.Това е така ,не само защото е дадена невярна
правна квалификация , а защото именно ,поради невярната квалификация не са
обсъдени относимите към спора факти и обстоятелства.Предявеният иск безспорно е
с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и съдът не давайки вярната квалификация не
се е занимал с относимите към нея доказателства по делото ,нито пък е напътил
страните за попълване на делото с относимите към този спор доказателства.
Затова решението в тази част следва да
бъде обезсилено , а делото върнато за произнасяне по предявения иск.
При този изход ,за да присъдят разноски
по спора ,съдът съобрази следното - на ищците се дължат сторените разноски пред
първоинстанционния съд по иска,който е уважен – държавна такса по него,такса за
вписване на исковата молба.Адвокатското възнаграждение пред първата инстанция е
посочено общо в размер на 900 лева и тъй като се реализира защита по два иска
,то съдът няма друг критерии ,освен да приеме,че за всеки от исковете то е в
размер на 450 лева ,или дължимите разноски на ищците за производството пред
първата инстанция са 510 лева.За втората инстанция тези разноски са в размер на
475 лева ,тъй като се дължат само разноските ,относими към предявения
отрицателен установителен иск.
Разноските ,във връзка с втория иск ще
се присъдят след решаване на спора по същество ,с оглед изхода.
По отношение частните жалби и на двете
страни- и двете страни имат такива против определението по чл.248 от ГПК и и
двете страни са направили искания за присъждане на разноски ,както като
жалбоподатели ,така и като ответници.
Това определение следва да бъде отменено
,но не поради обжалването от страните ,а поради изхода на спора ,възприет за
правилен от въззивната инстанция.Именно поради това и разглеждането на частните
жалби е лишено от правен интерес и съответно не следва да се присъждат разноски
, а да останат за страните ,така както са направени.
Мотивиран от изложеното пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
решение на Районен съд
Велинград по гр.д.№ 1053/2018 година,В ЧАСТТА,с която е отхвърлен иска на С.Ф.Я. , ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********
- съпрузи и двамата от гр.С., ул.С. № 21, против М.С.Я., ЕГН: ********** *** - отрицателен
иск за собственост по чл.124 от ГПК, иск по чл.537, ал.2 от ГПК за признаване
за установено, че ответника не е собственик на ½ идеална част,
представляваща западна част от двуетажна стопанска постройка плевня, построена
в УПИ V-415
от кв.46 с площ от 899кв.м., по плана на гр.С. и съответно отмяна на нотариален акт № 1, том.2,
рег.№2735, дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 , както и определение №
529 от 25.06.2019 година по същото дело.
По иска на С.Ф.Я. , ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********
- съпрузи и двамата от гр.С., ул.С. № 21, против М.С.Я., ЕГН: ********** ***
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че М.Я. не е собственик на ½ идеална част, от
двуетажна стопанска постройка плевня, построена в УПИ V-415 от кв.46 с площ
от 899кв.м., по плана на гр.С. и ОТМЕНЯ нотариален акт № 1, том.2, рег.№2735,
дело №184/03.07.2018 г на нотариус рег.№650 .
Осъжда М.С.Я., ЕГН: ********** *** да заплати на С.Ф.Я.
, ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** - съпрузи и двамата от гр.С., ул.С.
№ 21,сумата от 985 лева ,разноски за двете инстанции ,съобразно изхода на
спора по предявените два иска.
Решението в тази част подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Велинград по гр.д.№ 1053/2018 година ,в
частта,с която са отхвърлени исковете
на С.Ф.Я. , ЕГН: ********** и Р.Я.Я., ЕГН ********** - съпрузи и двамата от гр.С.,
ул.С. № 21, против М.С.Я., ЕГН: ********** *** - осъдителен иск по чл.59 за
осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1320лв. /съобразно
допуснато изменение/, представляващо месечния наем за използваната ½ идеална част
от стопанската постройка плевня на 88 кв.м. за период от 5 години назад,
считано от завеждане на искова молба - 03.08.2018г. и ВРЪЩА делото на друг
състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Решението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.