№ 148
гр. Бургас, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500236 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби,
депозирани от ЗАД „Армеец“ и К.Р. С., ЕГН **********, чрез адв.Р. М. –
САК, срещу решение № 260080/ 08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 592/
2020 г. по описа на Окръжен съд – Я..
Въззивницата-ищца К.Р. С. обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП от 19.01.2020 г., за
разликата над уважения размер от 250 000 лв. до размера от 1 000 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от 30.03.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и в частта, с която ищцата – въззивник е
осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 702 лв. разноски по
делото и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поддържа се, че в обжалваните си части решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че определения от съда
размер на обезщетението е занижен с оглед претърпените телесни увреждания
и продължителността и интензитета на болките и страданията, които е
претърпяла и търпи към момента К.С.. Сочи се, че трайната инвалидизация на
въззивницата, изразяваща се в 100 % трайно намалена работоспособност и
1
нужда от чужда помощ, е в пряка причинно – следствена връзка с процесния
инцидент, а прогнозите за състоянието са негативни и се очаква влошаване.
Сочи се, че е налице осакатяване на всеки един от долните крайници и трайно
затрудняване движенията на всеки един от горните крайници, както и трайно
затрудняване движението на врата. Първоинстанционният съд не взел
предвид доказания продължителен и болезнен период на възстановяване,
характера на получените увреждания – част от тях – животозастрашаващи, и
хроничния характер на болките. Ежедневието на ищцата било изцяло
променено, като на 40 години същата не може нито да се храни, нито да
задоволи физиологичните си нужди и е изцяло зависима от чужда помощ.
Въвежда се оплакване, че не е изследвано задълбочено емоционалното и
психологическо отражение върху пострадалата, като не са взети предвид
свидетелските показания за поведението ѝ към момента.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за немотивираност на
решението. Съдът не обсъдил поотделно получените увреждания и не
анализирал свидетелските показания и заключенията на вещите лица, в частта
им относно периода на възстановяване, претърпените болки и страдания и
отражението им върху емоционалното състояние на С., икономическите и
социалните условия в страната, както и застрахователната сума, осигурена от
застрахователя. Във връзка с аргументите на страната се навежда съдебна
практика.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване
на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.И. и В.К.М., чрез юрк.М.Я., срещу решение № 260080/
08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд –
Я., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К.Р. С. сумата от
250 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, сумата от 6 443.01 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни
увреждания при ПТП, възникнало на 19.01.2020 г., причинено от К.Й.С.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 26 618.58 лв.,
2
представляваща адвокатско възнаграждение; сумата от 10 257.72 лв. –
държавна такса върху уважения размер на исковете; сумата 892.50 лв. –
разноски за експертизи, както и 5 лв. – държавна такса при служебното
издаване на изпълнителен лист.
Поддържа се, че в обжалваните си части решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, а исковата претенция е недоказана, както
по основание, така и по размер. Според въззивника, не е доказан по
категоричен начин, в условията на пълно и главно доказване, механизмът на
настъпване на процесното ПТП, респективно наличието на противоправно и
виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество
водач на МПС. Сочи се, че водачът съблюдавал правилата за движение по
пътищата, и въпреки, че извършил действия в опит за предотвратяване на
ПТП, то било неизбежно. Пострадалата сама пожелала прекратяване на
образуваното наказателно производство. Първоинстанционният съд не отчел
и наличието на принос, тъй като С. била без поставен обезопасителен колан,
докато останалите пътници и водачът, които имали колани, не били
пострадали.
Твърди се, че съдът е приложил неправилно нормата на чл.52 ЗЗД,
като определеното от него обезщетение не съответствал на обема и
интензитета на търпените от ищцата вреди. Сочи се, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отклоняване искането
на ответника за допускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза
от вещо лице – лекар-невролог. Сочи се, че ТЕЛК определил 100 %
инвалидност с чужда помощ за срок от 1 г., с оглед динамично наблюдение, и
се твърди, че по делото липсват медицински документи, обективиращи хода
на лечебно-възстановителния период при пострадалата. Твърди се, че за
установяване на възстановителния процес са изслушани свидетелски
показания само на близки и роднини. Психологичните преживявания, които
изпитвала ищцата, били нормални, тя била преживяла остра стресова
реакция, но без проява на други психични разстройства.
Поддържа се, че исковата претенция за имуществени вреди е
останала недоказана, както по основание, така и по размер, тъй като от
приложените фискални бонове, без фактури, не става ясно от кого и за какво
са закупени.
3
Поддържа се, че неправилно е определен и началния момент, от
който е присъдена законната лихва. Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното
предявяване и от този момент застрахователят е в забава.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.
Постъпила е и частна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
представлявано съвместно от изпълнителните директори М.И. и В.К.М., чрез
юрк.М.Я., срещу определение № 260134/ 14.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Я., с което е оставена без уважение
молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 260080/
08.11.2021 г., в частта за разноските.
Навеждат се оплаквания, че присъденото адвокатско възнаграждение
не отговаря на изискванията, посочени в чл.7, ал.2, т.3 и т.5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същото възлизало на сума в размер на общо 7 182.15 лв., върху която
следвало да се начисли 1 436.43 лв. ДДС. Било направено и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване молбата
с правно основание чл.248 ГПК.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Я. е с правно основание чл.432 от
КЗ, от К.Р. С. против ЗАД „Армеец“, за присъждане на обезщетение в
размер на 600 000 лв. за претърпени от въззивницата-ищца неимуществени
вреди – болки, страдания и психически стрес по повод телесни увреждания в
резултат на ПТП от ****., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на уведомяване на застрахователя – 30.03.2020 год. до окончателното
изплащане и обезщетение за имуществените вреди в размер на 6 443,01 лв.,
представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 30.03.2020 год. до
окончателното изплащане. Твърди, че в резултат на произшествието,
допуснато от водача на застрахован при ответника лек автомобил, са й били
причинени телесни увреждания – горна парапареза и долба параплегия,
4
фрактура на С6 прешлен с компресия на гръбначния мозък на това ниво,
суспектна фрактура на дъгата на Тх1 в задната част, стеноза на
гръбначномозъчния канал от костен фрагмент, контузия на
гръбначномозъчния канал на това ниво с едем, като и е поставена диагноза
закрито счупване на шиен прешлен, паралитични синдроми - пареза на
горните крайници и плегия на долните крайници. Ищцата е поддържала, че
отправила извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение от
застрахователя, по която ЗАД“Армеец“ не определил и не изплатил
обезщетение. В хода на първоинстанционното производство претенцията за
обезвреда на неимуществените вреди е била увеличена от 600 000 лв. на 1
000 000 лв.
В отговора си ответникът ЗАД“Армеец“ е поддържал, че водачът на
автомобила не е имал вина за произшествието и не е имал техническа и
професионална възможност да го предотврати; че пострадалата е допринесла
за настъпването на вредите, тъй като е пътувала без поставен предпазен
колан; че здравословното й състояние към момента на инцидента, като
самостоятелен фактор, е допринесло за динамиката, вида, степента и тежестта
на уврежданията и е оспорил, че дължи обезщетение за забава от момента на
уведомяването си.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение в размер на
250 000 лв. за неимуществените вреди и 6 443,01 лв. за имуществените, ведно
със законната лихва от 30.03.2021 год., без редукция поради съпричиняване.
ЯОС е счел, че пострадалата е пътувала без колан, но стъпвайки на съдебно-
медицинската експертиза е приел, че условия за настъпване на травмите са
били налице и ако С. би пътувала с колан.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че на ****. е
настъпило произшествие с участието на л.а.***, че вината на водача на лекия
автомобил е била застрахована от ответното дружество, както и че
въззивницата-ищца е получила урежданията, сочени от нея като източник на
имуществените и неимуществените вреди.
Според чл.429 КЗ с договора за застраховка "гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
5
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде
насочен и пряко срещу застрахователя. Отговорността на застрахователя е
функционална от тази на деликвента и се реализира само в случай, че са
осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. В
случая, за да се освободи от своята отговорност, застрахователят поддържа,
че вредите не са били причинени виновно от водача, че първопричина за
настъпване на произшествието е била каруца, която се е движила
неправомерно и без светлини и водачът е бил поставен в невъзможност да
избегне удара и въпреки, че извършил действия в опит за предотвратяването
му, той бил неизбежен.
Образувано е било ДП №282 ЗМ-25/20 год. по описа на РУ К.,
прекратено с постановление от 16.10.2020 год. на прокурор в РП К. на осн.чл.
343 ал.2 т.2 от НК по искане на пострадалата. При липса на присъда или
приравнен на същата акт на наказателен съд, гражданският съд е този, който
извършва преценка за наличието или липсата на вина като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Механизмът на
произшествието е установен в настоящото производство посредством
свидетелските показания и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Свидетелите изнасят, че по време на пътуването пред колата се
появила каруца без светлини и в опит да я избегне водачът предприел
изпреварване, което завършило със загуба на контрол, излизане от платното
за движение и преобръщане. От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, изготвено въз основа на материалите от ДП, се установява, че
скоростта на движение на л.а. към момента на настъпване на произшествието
е била 88 км/ч. Автомобилът се е движил в дясна пътна лента, в определен
момент предприел изпреварване на движеща се попътно пред него каруца с
животинска тяга и навлизане в насрещна пътна лента, след прибиране в
собствената си пътна лента изгубил напречна устойчивост , изпадайки в
аварийно безконтролно движение – странично плъзгане косо надясно,
напуснал платното за движение и се преобърнал в отводнителния канал.
Според заключението, автомобилът се движил с включени къси светлини и
при скорост, несъобразена с опасната му зона за спиране от 91,92 м., която е
била по-малка от зоната на осветеността. От това вещото лице е направило
заключение, че при избраната скорост на движение, водачът не би могъл да
6
предотврати удара чрез аварийно спиране при възприемането на
светлоотразителите на каруцата на къси светлини. Това наложило водачът да
предприеме маневра „изпреварване“, но скоростта му и траекторията на
движение, която описал при извършване на маневрата, са довели до загуба на
контрол с последващо напускане на платното за движение отдясно и
еднократно преобръщане на автомобила по надлъжната му ос. Вещото лице е
направило категоричен извод, че от техническа гледна точка причина за
настъпването на ПТП е загуба на контрол над управлението на автомобила от
страна на водача. Последният, след завършване на маневрата „изпреварване“,
е завъртял волана рязко надясно с цел по-бързо да се прибере в собствената
си пътна лента поради приближаване на насрещно движещи се автомобили;
при това движение на автомобила последният е описал моментна крива с
радиус на завиване, за преодоляването на която се е изисквала критична
скорост, по-ниска от действителната скорост на движение. Вещото лице сочи,
че водачът на автомобила не е съобразил скоростта си на движение с
избраната от него траектория по време на изпреварването, в резултат на която
автомобилът е изгубил напречна устойчивост и е изпаднал в режим на
аварийно странично плъзгане, напуснал платното за движение, преминал през
десен банкет, затревени площи, отводнителен канал, преобърнал се
еднократно и паднал върху задните си десни състави. От заключението е
видно, че загубата на контрол над управлението на автомобила е била
продиктувана от несъобразената скорост на движение преди произшествието:
а/ със зоната на видимост пред автомобила при включени къси светлини,
която е по-малка от опасната му зона за спиране и б/ с радиуса на кривата,
описана от автомобила в момента, в който е завършвал маневрата
изпреварване и се прибирал в собствената си пътна лента. От техническа
гледна точка водачът е имал възможност да предотврати произшествието, ако
е могъл запазил контрола над управлението на автомобила, т.е ако е
управлявал с такава скорост, която изисква опасна зона за спиране в
съответствие с дължината на видимост пред автомобила при включени къси
светлини и ако е съобразил начина на промяна на траекторията на автомобила
с постъпателната му скорост на движение, така че същата да не превишава
моментната критична скорост на завиване (отговор на въпрос ІІ.2.1 на
ответника).
От свидетелските показания и заключението на съдебно-
7
автотехническата експертиза се налага извод, че произшествието е настъпило
поради виновното поведение на водача на лекия автомобил. При шофиране в
тъмната част на денонощието водачите са длъжни да съобразяват скоростта
на движение на автомобила не само със ЗдвП и въведените ограничения с
пътни знаци, но и със зоната на осветеност на късите си светлини, така че при
внезапно възникване на опасност не само да я забележат, а и да успеят да
спрат пред нея - тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84
г., ОСНК. Чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП поставят изискване към водачите на пътните
превозни средства, а именно да ги контролират непрекъснато, да съобразяват
скоростта си за движение, освен с допустимите скорости по чл.21, така също
и с множество други условия, които са примерно изброени, така, че да бъдат в
състояние при възникване на опасност за движението да намалят скоростта си
и дори при необходимост да спрат. В случая, избраната от водача скорост на
движение и производната й опасна зона са били несъответни на зоната на
осветеност на къси светлини и не са му е позволили своевременно да
забележи движещата се пред него каруца – свидетелите съобщават, че
каруцата се появила на пътното платно внезапно, т.е. била е забелязана в
последния момент. Тъй като не е имал време за аварийно спиране, водачът е
избрал техническа правилната маневра „изпреварване“, но несъобразената
траектория при прибиране на автомобила в собствената му пътна лента е
станала причина за загубване на контрола. При скорост на движение,
съобразена със зоната на осветеност на късите светлини и с траекторията на
автомобила при изпреварването, произшествието е било предотвратимо.
Поведението на водача на л.а. представлява нарушение на правилата за
движение, от което противоправно са причинени вреди на пострадалия
пътник, следователно представлява деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
От медицинската документация и от колективната
съдебномедицинска експертиза се установява, че К.С. е получила контузия на
шийния сегмент на гръбначния стълб с клинични и от образните изследвания
данни за закрито счупване на тялото на шести шиен прешлен (С6) с
формиране на костен фрагмент, стесняващ гръбначномозъчния канал,
наложил извършването на оперативно лечение, и контузия, компресия и оток
на гръбначния мозък на нивото на 6-ти шиен прешлен с клинично изявени
тежка парапареза и долна параплегия със засягане на повърхностната и
дълбоката сетивност. Счупването на тялото на шести шиен прешлен само по
8
себе си е довело до затруднение в движенията на врата за срок не по-малък от
пет месеца при нормален ход на оздравителните процеси. Контузията на
гръбначния мозък на нивото на 6-ти шиен прешлен, проявена клинично с
тежка спастична пареза на горните крайници, затруднява в значителна степен
техните движения и осъществяването на основната функция на горния
крайник - по този начин е осъществен смисълът на медико-биологичния
характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на всеки един от
горните крайници. Контузията на гръбначния мозък на нивото на 6-ти шиен
прешлен, проявена клинично с пълна невъзможност за движение на двата
крака (долна параплегия) поради отнетата им напълно основна функция,
осъществява смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
осакатяване на всеки един от долните крайници. От заключението и от
медицинската документация е видно, че въззивницата-ищца е била приета на
****. в ОАРИЛ Бургас, където се предприети спешни лечебни мероприятия и
лечение за минимализиране на последиците от тежката гръбначно-мозъчна
травма. На 20.01.2020 година е осъществена екстензия на шийния сегмент на
гръбначния стълб, а на 28.01.2020 година е била извършена оперативна
интервенция за отстраняване на костните фрагменти от фактурираното тяло
на 6-ти шиен прешлен и стабилизиране на гръбначния стълб със
стабилизираща плака. Според вещите лица, налице са трайни последици за
здравословното състояние на въззивницата-ищца - тя има тазово-резервоарни
смущения, изразяващи се в невъзможност за задържане на урина и
изпражнения, не може да движи долните си крайници изобщо и не ги чувства,
горните крайници движи с външна помощ. Налице е изразен болков и отпаден
синдром, локализиран в шийния сегмент на гръбначния стълб, сетивни
разстройства, хипестезия, мускулна хипотония и хипотрофия, с невъзможна
походка. Оценката, дадена от проведените рехабилитационни процедури и
изследвания е, че рехабилитационния потенциал е незадоволителен.
Проследено във времето тежкото й състояние е без подобрение и дори в
съдебно заседание вещите лица са допуснали, че не се очаква подобрение, а
по-скоро зазляване. Вещото лице д-р Б. е заявил, че пострадалата има
декубитални рани и е възможно инфектирането им и дори жизнен край.
Вещото лице д-р С. допуска в съдебно заседание, че частичната загуба на
движенията на ръцете може да се задълбочи с времето. Пред настоящата
инстанция са представени нови доказателства, от които е видно, че не се
9
забелязва подобрение в състоянието на въззивницата-ищца. Видно е от
етапната епикриза, изготвена от лекар със специалност неврохирургия, че
персистира квадрипаретичен синдром, флексията и екстензията на пръстите е
невъзможна, липсва двигателност на долни крайници, горните крайници се
движат ограничено - раменни и лакътни стави, липсва двигателност на двете
длани.
Със свидетелски показания е установено, че въззивницата-ищца била
в много тежко състояние след катастрофата, прогнозите за оцеляването й
била спорни. Била напълно обездвижена, оплаквала се от болки в гръбначния
стълб и главата, не можела да движи ръцете и краката си. След изписването
от болницата продължава да се оплаква от болки, приема обезболяващи, не
може да движи ръцете и краката си, да се храни, да се обслужва, не може да
се обръща в леглото и да сяда, има рани по тялото, нуждае се от постоянна
рехабилитация, която се осъществява от съпруга й в домашни условия поради
липса на средства. Свидетелите сочат, че психическото й състояние е
влошено, тя е изгубила надежда за възстановяване и нормален живот, отчаяна
е от това, че изцяло зависи от грижите на близките си.
От съдебно-психологическата експертиза става ясно, че въззивницата-
ищца преживяла остра стресова реакция в резултат на възникналото ПТП, но
няма данни за тежки психични разстройства.
От събраните доказателства въззивният съд достигна до извод, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди от деликта, представляващи
силни физически болки и страдания, емоционални страдания и
психологически стрес. Неимуществените вреди се обезщетяват от съда по
справедливост, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва
да отчете характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания,
продължителността на проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
внезапното преживяване, възрастта на пострадалия и икономическите
условия към момента на настъпване на деликта. Въззивницата е получила
трайни и необратими увреждания на здравето си, завинаги е изгубила
функциите на долните си крайници, а горните може да движи само в областта
на раменете и лактите, като е загубила напълно хватателната им функция,
походката е невъзможна, не може да контролира тазови резервоари. Тя е
10
преживяла поредица от операции, по-късно е проведена и рехабилитация, но
болката, макар и намаляла, няма да отшуми. Изцяло и доживот ще бъде
зависима от близките си – за хранене, хигиена, преместване, обръщане в
леглото, извеждане от дома. Продължителното залежаване е причинило рани
по тялото, които допълнително влошават качеството на живот. При
определяне на обезщетението съдът отчете, че към момента на
произшествието К.С. е била на 40 годишна възраст, сама се грижела за
семейството и дома си, работела физическа работа като лозарка, нямала
здравословни проблеми, преди това тя и съпругът й работели в Г. (св.Р.К.). Тя
е изгубила предишния си начин на живот в активна възраст, което
допълнително я потиска, кара я да се чувства обречена и непотребна. Поради
пълната си обездвиженост са прекъснати контактите й с външната среда, с
приятели и колеги. Съобразявайки горните обстоятелства и лимита на
застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2020
г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
въззивницата-ищца е справедлива и достатъчна сума в размер на 370000 лв.
Претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди,
представляващи разходи за лечение, също е доказана по основание и размер.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
разходите, за които се представят фактури, са свързани с провеждането на
необходимото лечение на К.С. и повечето фактури са за закупуване на
консумативи, свързани най-вероятно с получените от пострадалата
декубитални рани. Вещите лица сочат, че фактурата с най-голяма стойност
3587,12 лв. е за заплатена по клинична пътека № 211 предна шийна
стабилизация с титаниева плака и титаниев меш, която не се поема от НЗОК.
Въз основа на заключението на СМЕ и представените разходни документи,
въззивния съд счита претенцията за обезщетяване на имуществените вреди за
основателна в пълен размер.
Възражението на въззивника-ответник за съпричиняване на вредите
от пострадалата е неоснователно. Няма категорични данни, подкрепящи
твърдението на застрахователя за предприето пътуване от пострадалата без
колан. От заключението на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че в протокола за оглед на местопроизшествието и конкретно в
частта му за оглед на автомобила не е посочено състоянието на
обезопасителните колани след преобръщането. В заключението се сочи, че
11
след задействане коланите биха останали в блокирано състояние, за което
няма необходимата информация. Вещите лица от съдебно-медицинската
експертиза са посочили, че не са описани в медицинските документи следи от
възпиращото действие на предпазен колан, но в съдебно заседание са
уточнили, че специалистите, приели, ищцата за лечение, са действали в
порядъка на спешен случай и не са обърнали внимание дали има други
увреждания, в частност от предпазния колан. Въпреки горното въззивният
съд отбелязва, че според вещите лица и по двете експертизи предпазният
колан не би допринесъл за намаляване на травмите на пострадалия пътник.
К.С. е пътувала на задна дясна седалка, където именно са съсредоточени най-
значителните поражения по купето на лекия автомобил след преобръщането
му. Изхождайки от механизма на произшествието и деформацията на тавана
на автомобила върху мястото, където е седяла ищцата, вещите лица от СМЕ
допускат, че и при поставен колан тя би получила същите увреждания, тъй
като те се дължат на транспонирано по протежение на гръбначния стълб
действие на травмиращата сила с посока отгоре-надолу при седнало
положение на пътника, а в съдебно заседание са уточнили, че е възможно да
има и елемент на хиперфлексия – рязко прегъване на главата напред. От това
съдът заключава, че поведението на пострадалата не е допринесло за
настъпването на вредите и липсва основание за приложението на чл.51 ал.2 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
въззивницата-ищца е предявила претенция на 30.03.2020 год. и по същата
застрахователят е постановил два отказа на 29.06.20 год. и 11.08.2020 год.
Липсват данни за уведомяване от водача, ето защо обезщетението за забава
следва да бъде присъдено от 30.03.2020 год.
12
Оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, поради неназначаване на допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, са неоснователни. Доказателственото искане на
ответника за назначаване на допълнителна експертиза, е било мотивирано с
необходимостта да бъде изпълнена от вещо лице лекар невролог, който да
извърши личен преглед на пострадалата, както и поради липсата на актуална
медицинска документация в делото. Искането е било отклонено от
първоинстанционния съд с мотиви, че заключението не е било оспорено, на
поставения първи въпрос вече е бил даден отговор от неоспореното
заключение, а отделно вещите лица са изразили становище за невъзможност
за възстановяване на здравословното състояние на пострадалата.
За съда съществува задължение да установи правно-релевантите
факти по спора и да ги подведе под приложимата правна норма – чл.235 ал.2
от ГПК. Когато за преценката относно осъществяването на определен факт са
необходими специални знания в някоя област, съдът назначава вещо лице –
чл.195 ал.1 от ГПК. В случая първоинстанционният съд е назначил
комплексна съдебно-медицинска експертиза, в състава на която включил
вещи лица със специалност съдебна медицина и нервни болести. На стр.10 от
заключението е цитиран амбулаторен лист, издаден от д-р Б., със специалност
нервни болести, участващ в състава на експертизата. От това следва, че в
състава на експертизата е бил включен лекар с посочената от ответното
дружество специалност, който лично е прегледал ищцата. Вещите лица
нееднозначно са заявили, че не се очаква подобрение в състоянието на
пострадалата – стъпвайки на тежкото й състояние, което проследено във
времето не се подобрява, са направили неблагоприятна прогноза.
Заключението им е било прието без оспорване в съдебното заседание на
30.06.2021 год., от което следва, че ответната страна не е поставила под
съмнение обосноваността и правилността му. При категорично мотивираното
становище на лекарите в състава на експертизата, включително на д-р Б.,
който притежава необходимата специалност, че не се очаква подобрение,
назначаване на допълнителна експертиза с въпросите, формулирани в
съдебното заседание и писмено на 07.07.2021 год., не е било нужно и от
първоинстанционния съд не е допуснато съществено процесуално нарушение
на задълженията му във връзка с изясняване на спора от фактическа страна.
13
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции
за размера на обезщетението за неимуществени вреди не съвпадат и това
налага решението на Я.ския окръжен съд да бъде отменено в частта, в която
претенцията е отхвърлена над размера от 250 000 лв. до размера от 370 000
лв. и да се постанови друго, с което в полза на въззивницата-ищца се присъди
допълнително обезщетение от 120 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на извънсъдебната претенция, а в останалата част
решението следва да се потвърди.
Въззивникът-ответник е депозирал частна жалба против определение
№260134/14.03.2022 год., с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на решението в частта за разноските. В насрещната си въззивна
жалба ЗАД“Армеец“ е посочило, че адвокатското възнаграждение, присъдено
на адв.М., е било изчислено неправилно, както и неправилно са изчислени
дължимите разноски за държавна такса и експертизи. Я.ският окръжен съд е
счел, че липсват основания за изменение на решението относно разноските. В
частната си жалба ЗАД“Армеец“ поддържа, че адвокатското възнаграждение,
изчислено по реда на Наредба №1/2004 год. на ВАС върху присъдените
размери на главниците, възлиза на 8 618,58 лв. с ДДС, а разходите, сторени от
бюджета на съда, следва да бъдат възложени върху ответника съразмерно на
уважената част от исковете.
Жалбата против определението е частично основателна:
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите на ал.1
възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, се
определя от съда, в размер, не по-нисък от Наредба №1/2004 год. и се възлага
върху насрещната страна. От това следва, че размерът на възнаграждението
се определя върху уважения размер на иска, а не върху предявения, доколкото
няма основание насрещната страна да отговаря и за разноски, сторени за
неоснователната част на претенцията. На адвоката се дължи възнаграждение
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно
– чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004 год. Изчислено върху присъдения размер на
обезщетенията на неимуществени и имуществени вреди, по реда на Наредба
№1/2004 год. на ВАС, дължимото възнаграждение възлиза на 7 182,15 лв. +
1 436,43 лв. с ДДС, общо 8 618,58 лв., а не 26 618,58 лв., колкото са
присъдени с решението. Освен това, сторените разходи от бюджета на ЯОС
14
(892,50 лв. за възнаграждения на вещи лица), следва да бъдат възложени
върху ответника съразмерно на уважената част от исковете, а не изцяло. Това
налага да се отменят определение №260134/14.03.2022 год. и решение
№260080/08.11.2021 год. в частта, в която са изчислени дължимите разноски
от ЗАД“Армеец“ и К.С. и дължимите разноски да се разпределят отново,
съобразно изхода на делото в настоящата инстанция. Дължимото от
застрахователя възнаграждение на адв.М. възлиза на 11 498,58 лв. с ДДС, или
общо 22 997,16 лв. за двете инстанции. От разходите, сторени от бюджета на
съда, в тежест на ответника следва да се възложат 333,82 лв. на осн.76 ал.6 от
ГПК. Дължимата държавна такса е била определена правилно и в тази част
отсъства основание за отмяна на определението, но следва да бъде присъден
допълнителен размер от още 4 800 лв.
В полза на ЗАД“Армеец“ също следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Пред първата инстанция е
представен списък на разноските, включващ възнаграждения на вещи лица,
такса за съдебно удостоверение (общо 941 лв.) и юрисконсулстко
възнаграждение. Според въззивния съд, последното трябва да бъде
определено по реда на чл.25 ал.2 от НЗПП и възлиза на 540 лв., или общо
разноските пред първата инстанция са 1481 лв. Пред въззивната инстанция
по списък се претендират разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение. Поради неоснователността на въззивната жалба, в полза на
ЗАД“Армеец“ не може да бъде присъдена таксата за въззивно обжалване, но
следва да бъдат признати разходите за д.т. от 15 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв. Общо разходите, подлежащи на
заплащане от насрещната страна, са в размер на 2 036 лв. От тях, съразмерно
на отхвърлената част от иска, въззивницата-ищца дължи 1282,68 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260080/ 08.11.2021 г., постановено по гр.д. №
592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Я., в частта, в която е отхвърлена
претенцията на К.Р. С. против ЗАД“Армеец“ АД с ЕИК ********* за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от телесни
увреждания при ПТП от 19.01.2020 г., за разликата над уважения размер от
15
250 000 лв. до размера от 370 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата
от 30.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.И. и В.К.М., да заплати на К.Р. С. с ЕГН **********, с адрес в
****, допълнително обезщетение за неимуществени вреди от телесни
увреждания при ПТП от 19.01.2020 г. в размер на още 120 000 (сто и двадесет
хиляди) лева, ведно със законната лихва от 30.03.2020 год. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОТМЕНЯ определение №260134/14.03.2022 год. и решение 260080/
08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд –
Я., в частта, в която ЗАД“Армеец“ е осъдено да заплати възнаграждение на
адв.М. в размер на 26 618,58 лв. с ДДС, в частта, в която ЗАД“Армеец“ е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС
Я. сумата от 892,50 лв. разноски за експертизи и в частта, в която К.Р. С. е
осъдена да заплати на ЗАД“Армеец“ разноски в размер на 702 лв. и 540 лв.
възнаграждение на юрисконсулт, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.И. и В.К.М., да заплати на адв.Р. М. от АК София
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на К.Р. С. по
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 22 997,16 (двадесет и две хиляди деветстотин
деветдесет и седем лева 0.16) лв. с ДДС за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.И. и В.К.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметката на ОС Я. разноски за експертизи в размер на 333,82 (триста
тридесет и три лева 0.82) лв.
ОСЪЖДА К.Р. С. с ЕГН **********, с адрес в **** да заплати в
полза на ЗАД“Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано съвместно от изпълнителните директори
М.И. и В.К.М., разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 1282,68 (хиляда двеста осемдесет и два 0.68) лв. за двете
16
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260080/ 08.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 592/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Я. в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *****, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.И. и В.К.М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Апелативен съд Бургас държавна такса в размер на 4 800 (четири
хиляди и осемстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17