НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 261302
гр.
Пловдив, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.11.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6194 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Магистрали“ АД срещу „Хеброс Бус“ АД, с
която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 3320.33
лева, неплатен остатък от дължима „такса сектор“ в Автогара К.“ за месец март
2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.06.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в уточнителна
молба от 02.07.2020 г. са изложени твърдения, че „Магистрали“ АД е търговско
дружество, което оперира автогарите в ****. В това си качество ищцовото
дружество продава билети за сметка на превозвачите, чиито автобуси спират на автогарите,
като получените приходи се заплащат на превозвачите срещу комисионна. Твърди
се, че ответното дружество се занимава с автобусен превоз на пътници, като
изпълнява линията П. – К., както и още няколко линии от общинската транспортна
схема на Община П. При изпълнение на превозите използва Автогара *** и Автогара
***, срещу което заплаща такса сектор, съгласно чл.52 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.
Такава такса за Автогара **** е възприета на стойност 8 лева без ДДС на
влизане. За месец март 2020 г. била останала незаплатена сума в размер на
3320.33 лева при общо 717 влизания за този месец.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея чрез свой служител на 13.07.2020 г. /л.20/, не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като е получил призовка за
насроченото съдебно заседание чрез свой служител на 02.09.2020 г. /л.24/,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца,
както следва - 132.81 лева разноски за
държавна такса и 470 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане
на което са представени доказателства, разписка, обективирана в представения
договор за правна защита /л.5/. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК са в размер на 602.80 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хеброс Бус“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, Автогара „Родопи“,
ет.2 ДА ЗАПЛАТИ НА „Магистрали“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Ген.
Заимов“ № 28 че *****, ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 3320.33 лева, неплатен остатък от
дължима „такса сектор“ за преминаване през Автогара **** за месец март 2020 г.,
ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 602.80 лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.