Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 09.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 8143/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Й.С.П. твърди, че на 27.09.2017 г., около
09,00 ч. в гр. София, като пътник в
автобус на масовия градски транспорт с рег. №
********, управляван от водача С.И.Н. по линия № 314 е пострадала. Сочи, че в следствие противоправното
поведение на водача на автобуса, който при движение по ул. „Рачов П.
Казанджията“ в близост на кръстовището с ул. „Витошки камбани“ извършва рязък
завой на ляво с несъобразено скорост, в следствие на което ищецът пада от
седалката, на която е седял и получава многофрагментно счупване на дясна
бедрена кост. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” отговаря за
вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство.
Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпените увреждания, за които се е наложило извършването на оперативно
наместване с поставяне на интермодуларна остеосинтеза. Твърди, че през
продължителния период на лечение е била
на постелен режим и не е могла да се обслужва сама, както и че и към момента
на подаване на исковата молба болките и страданията продължават, че не е
приключил възстановителният период и все още е зависима от грижите и помощта на
своите близки. Сочи, че инцидентът се е отразил негативно и на психиката й –
имала понижение в съня, понижено настроение, тревожност, чувство на
безпомощност и малоценност. Счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер
от 70 000 лева, като предявява частичен иск за сумата от 40 000 лева. Претендира
и сторените към датата на предявяване на иска разходи за лечение в размер на
общо 3203,00 лева. Сочи, че 15.11.2017 г. е предявила извънсъдебна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение от ответника, който с писмо от
08.06.2018 г. предложил изплащането на такова за претърпените имуществени и
неимуществени вреди в общ размер на 10 000 лева, но така предложеното
обезщетение счита за непокриващо вредите й, поради което предявява иск за посочените
по-горе суми, както и за лихва за забава от датата 15.11.2017 г. г. до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” оспорва иска. Прави
възражение за съпричиняване от пострадалата, изразяващо се в това, че тя не се
е държала в превозното средство. Оспорва и размера на иска за неимуществени
вреди като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване
– поведение на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 27.09.2017 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 09,00 ч., в гр. София,
на бул. „Рачо П. Казанджията“ в района на кръстовището с ул. „Витошки камбани“ е
настъпило ПТП, при което в автобус с рег. № ********, управляван от С.И.Н.,
пътникът Й.С.П. пада, като е настанена в УМБАЛ „Св.Анна“ с работна диагноза
„фрактура на дясната бедро“.
Наличието на противоправно поведение на водача на
автобуса не е спорно между страните, спорно е наличието на такова у пострадалата,
което да е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Според показанията на свидетеля С.И.Т. той помни за
случай, при който бил водач на автобус по линия 314, през септември 2017 г.,
когато на спирката на метрото в ж.к. „Младост 4“ слезли много хора и видял в
огледалото, че има паднала жена. Свидетелят сочи, че се е зачудил защо никой не
му е сигнализирал и предполага, че жената е паднала на завоя, защото не се е
държала. Сочи, че на спирката преди това спрял, след това потеглил внимателно и
леко минал завоя с около 15-20 км./ч.. Според показанията на свидетеля
пострадалата не му споделила как е паднала, но му казала, че е тръгнала на
нагревки на ръцете в поликлиниката в Младост 3, защото има проблеми. Сочи, че
на място дошла полиция и служители от дружеството, негов работодател.
Според показанията на свидетелката М.П. в край на
месец септември 2017 г. сутринта се качила на автобус 314 от спирка „Бункера“
към кв. „Младост“. Свидетелката сочи, че преди завоя в близост до кино Арена
автобусът не спрял на автобусната спирка и карал бързо, леко валяло и било
влажно. На завоя автобусът завил рязко и жена, която седяла на седалка от ляво,
в близост до средната врата изхвръкнала от седалката, ударила се в дясната
страна на седалките и паднала в средата. Свидетелката сочи, че седяла най-отзад
и видяла всичко. Пътниците в автобуса, които не били много, се развикали на
шофьора да реагира, но той не сторил нищо, продължил и спрял чак на Бизнес
парка. Според П. на завоя всички пътници залитнали, в това число и тя, тъй като
било остро завиване, но падналата жена, направо изхвърчала. На спирката
свидетелката слязла, тъй като бързала, но в последствие се сетила, че падналата
жена й е позната – баба на нейн приятел и му се обадила да го пита дали това е
се оказало вярно. Според свидетелката падналата жена непосредствено преди това
се държала, но не може да бъде напълно сигурна за този факт.
Според заключението на комплексната автотехническата
и медицинска скоростта на движение на автобуса при завоя е била между 19 и 28
км./ч. като комфортната скорост, при която пътниците не изпитват неприятни
усещания е 21,83 км.ч. Според заключението при завиване на автобуса пътниците
изпитват центробежна сила, която е най-силна в задната част на автобуса и
по-слаба в средната му част. За да не изпадна от седалката, в случай че е
тапицирана, е необходимо пътник на мястото на пострадалата да се е държал на предната ръкохватка със сила
около 6-9 кг, която е била във възможностите на пътник с обичайни възможности.
Според заключението, за да изпадне пътникът от седалката най-вероятно скоростта
на автобуса е била близка до критичната, а пътникът не се е държал. Според
отговорите на вещото лице доц. д-р инж. А. в съдебно заседание, проведено на
10.12.2019 г., ако автобусът се е движел с комфортна скорост, дори и пътникът
да не се държи и при гладки седалки той няма да изпадне. Според отговорите на
вещото лице д-р М. в случая е налице многофрагментно счупване на горната част
на диафизата на дясната бедро, като силите действали при тази фрактура са първо
сили на огъване, сили на ротация и най-вероятно сили на ациална компресия по
дължината на бедрото, т.е. едновременно е имало огъване на костта, ротация, залитане
и усукване на крайника. Според заключението настъпването на такава травма е в
причинна връзка с произшествието като най-вероятно е имало запъване на крака
при залитане под предната седалка, усукване и падане, тъй като центробежните
сили не са били толкова големи, че пътникът директно да изхвърчи, за да удари
бедрото си в десния ред от седалки.
Съдът намира, че е налице противоречие в показанията
на свидетелите относно скоростта и начинът, по който се е движел автобусът
непосредствено преди и по време на произшествието, като в тази връзка съдът кредитира
показанията на свидетелката П., тъй като същите са логични, последователни и
незаинтересовани. Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
свидетеля Т., тъй като констатира вътрешно противоречие в тях – от една страна
свидетелят сочи, че пострадалата не му споделила как е паднала, от друга страна
сочи, че му била разказала, че е тръгнала на нагревки, тъй като има проблеми с
ръцете. Тези показания съдът намира за противоречиви, житейски нелогични, като
цялостният разказ на свидетеля съдът намира, че е коригиран от него от стремежа
за собственото му оневиняване.
Според заключението на приетата медицинска
експертиза същото
е изготвено и след извършен медицински преглед от вещото лице. Според
експертизата в следствие на произшествието ищцата е получила многофрагментна
фрактура на дясна бедрена кост с дислокация на фрагментите в следствие на
процесното ПТП. По спешност е проведено болнично лечение, при което е извършено
и оперативно наместване на фрактурата и фиксация с интрамедуларен пирон и 3
броя серклажи. След изписване е продължило домашно лечение с прием на
антикоагулант (ксарелато за 30 дни), антибиотик (ципрофлоксацин за 7 дни)
проведено е еднократна рехабилитация – за 7 дни. Според експертизата
възстановителният период е продължил около 10-12 месеца в рамките, на който е
приключило костното зарастване в много добра анатомична позиция. Според
заключението, в т.ч. и отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на
10.12.2019 г., към момента на извършване на прегледа ищцата все още се
придвижва с патерица и е налице леко накуцване, което се дължи на по-малката на
активност на пациента от гл.т. на рехабилитация, като според вещото лице все
още не късно пациентът да навакса с рехабилитацията, което обаче е
затруднително и съмнително с оглед възрастта му. При прегледа от вещото лице е
констатиран лек оток в областта на десния крак и оперативни цикатрикси по
външната страна на бедрото. Според заключението извършените от ищцата разходи в
общ размер на 3203,00 лева са в причинна връзка с полученото увреждане и са
били необходими за възстановяване на ищцата.
Според показанията на
свидетелката М.А.тя е снаха на ищцата. След произшествието свекърва й се
обадила на сина си и казала, че по спешност трябва да отидат в „Окръжна
болница“. Веднага отишли и я видели на екстензия, със страшни болки, ревяла,
била объркана, пребледняла, трепереща. След операцията ищцата била неподвижна и
след 10-дневния престой с линейка я прибрали до дома й. При домашното лечение
ищцата отново била на легло и трябвало да бъде обгрижвана, като свидетелката
сочи, че за около 3-4 месеца ползвала болнични, за да я гледа. Според
показанията на А.закупили тоалетни столове и други проспособления. Свекърва й
за около 2 месеца била на легло, като тоалетната се намирала по стълби на
долния етаж, до който не можела да слиза и била на памперси. След тези два
месеца започнали да я изправят, за да може да ползва поне тоалетния стол, което
било доста трудно. След четвъртия месец започнала с проходилка да прави по
няколко крачки, като свидетелката сочи, че поне половин година минало за да
може свекърва й да проходи с проходилка, а после и с патерици. Свидетелката
сочи, че П. до инцидента била работлива и активна жена. След това станала
нервна и докачлива, това че не излизала и разчитала само на другите я изнервило
много.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Според задължителната практика на ВКС - решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2012
г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК, решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. №
540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Съпричиняването като действие или бездействие на
пострадалия, свързано с настъпването на транспортното произшествие, е
релевантно само в случаите, когато това поведение е противоправно. В този
смисъл в мотивите на т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС е прието, че следва да се прави разграничение между поведението на
пострадалия като факт, който причинява самото произшествие и като правно значим
факт, водещ до настъпване на вредата спрямо самия него. В последния случай
релевантно е това поведение на пострадалия, с което той е спомогнал за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
В настоящия случай се установява, че
при движение на автобуса, пътник в който е била ищцата, със скорост при завоя в
рамките на т.н. от вещите лица като „комфортна“ тя не би паднала от седалката
дори и да не се е държала. В процесния случай обаче автобусът е влязъл в завоя
с т.н. „критична“ скорост, което е довело до въздействие на центробежни сили
върху пътниците и конкретно върху ищцата, като именно тези центробежни сили са
причинили падането й от седалката. Установява се също така, че в случай че
ищцата се е държала за ръкохватката на седалката, тя най-вероятно не би паднала
и не би получила процесните травматични увреждания.
Съдът намира, че доколкото не е
изрично предвидено задължение на пътниците в масовия градски транспорт да се
държат, то от тях не следва да се очаква да предвиждат противоправно, опасно
поведение на водачите и да предприемат действия по защитата си при движение. В
тази връзка поведение на седящия пътник, изразяващо се в това той да не се е
хванал за ръкохватката пред него не представлява негово рисково поведение,
което да се приеме за „допринасяне“ за настъпване на вредите по смисъла на чл.
51, ал.2 ГПК.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Й.С.П., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 40
000
лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалата към датата на
произшествието – 75 г.; обстоятелството, че два месеца след произшествието е
била абсолютно зависима от околните, на легло и памперси; че чак след около 6
месеца след произшествието без чужда помощ, но с помощни средства е започнала
да се придвижва; че и след изтичане на оздравителния период все още не е
напълно възстановена. В тази връзка следва да се отбележи, че за непълното
възстановяване на ищцата след произшествието съдът не взема предвид принос на
пострадалата, тъй като на нейната възраст и предвид трудния процес на „вдигане“
от легло от нея не следва да се очаква да провежда активна рехабилитация. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че в следствие на
травмите от произшествието животът на ищцата коренно се е променил – тя за
дълго е била на легло, зависима от околните и абсолютно неспособна да се обслужва
в битов план.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
Установява се, че в следствие на
произшествието ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на медицински изделия по фактура № **********/28.09.2017 г. за 2800,00 лева и
по фактура № **********/27.11.2017 г. за комбиниран стол и проходилка за сумата
от 403,00 лева.
Предвид изложеното искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен за общата сума от 3203,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на
първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на специалните норми.
В настоящия случай
ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си на 15.11.2017 г., като с
писмо от 16.11.2017 г. ответникът е изискал представянето на документи от
наказателното производство. Съдът намира, че изисканите документи не са били
необходими за доказване на настъпването на застрахователното събитие и размера
на обезщетението, поради което приема, че ответникът е изпаднал в забава в
изплащането на обезщетението за неимуществени вреди на 07.12.2017 г., от която
дата следва да бъде присъдена лихва за забава.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. К.М.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1826,09 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1728,12 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК:
********, да заплати на Й.С.П., ЕГН:
**********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 40
000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените
от реализирано на 27.09.2017 г., в гр. София, пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на С.И.Н., като водач
на автобус по линия № 314, с рег. № ********,
неимуществени вреди – болки и страдания
от настъпило многофрагментно счупване на дясна бедрена кост, както и сумата от 3203,00
лева – имуществени вреди от горния деликт, изразяващи се в разходи за
медицински изделия, проходилка и комбиниран стол, ведно с лихва за забава върху
горните главници, считано от 07.12.2017 г. до плащането.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК: ********,
да заплати на адв. К.М.Д. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1826,09 лева.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.”, ЕИК: ********да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 1728,12 лева – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: