Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х
състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова АНД № 1188 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. М.К., обл.
Пазарджик, ул. „70-та” №4, представлявано от управителя А.П.Д.-Ц.против Наказателно
постановление № 332307-F362626 от 12.04.2018 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик
при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на
чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се
свеждат до нарушение на процесуалния и материалния закон, като се сочат
допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на АУАН и неправилна
правна квалификация и алтернативно се излага становище, че случаят е маловажен,
като се иска отмяна на НП.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не се явява законовия му представител, но изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли съда да отмени НП,
излагайки аргументирано становище.
За въззиваемата страна- АНО, редовно призована
не се явява законовия представител, а изпраща процесуален представител, който
оспорва жалбата и счита постановлението за законосъобразно, като иска то да
бъде потвърдено, излагайки подробни доводи.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и
писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, при извършена проверка
чрез справка в Система за управление на приходите в НАП, било установено, че „***“ООД
с. М.К., като регистрирано по ЗДДС лице не е осигурило подаването
на информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за
продажбите“ на технически носител и копия от тях в законоустановения срок- до
14.08.2017 г. за данъчния период 01.07.2017 г.- 31.07.2017 г. Информация от
отчетните регистри за посочения период е подадена по интернет с КЕП в офис за
обслужване гр.Пазарджик при ТД на НАП гр. Пловдив на 30.03.2018 г. с вх.
№13001536081/30.03.2018 г. Налице било закъснение от 7 месеца и 16 дни.
Така установеното от св. В.К., в качеството й на инспектор по приходите в
ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик, съставлявало нарушение на чл.125 ал.3 и
ал.5 от ЗДДС. С оглед на това на дружеството-нарушител била изпратена покана изх. №22834/17.08.2017 г. (л.21 от делото) за явяване на законовия
му представител в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на акт. Поканата
била изпратена с препоръчана поща и видно от оформената разписка (л.22 от
делото) поканата е била връчена на 19.08.2017 г. на упълномощено лице в
дружеството. В определения в поканата срок, не се явил законовият представител
на дружеството, нито упълномощен такъв. Поради това АУАН бил съставен в
отсъствие на представител на дружеството-нарушител на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН на 13.11.2017 г. Впоследствие на 03.04.2018 г. АУАН бил връчен на
пълномощник на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, връчено на
пълномощника на санкционираното дружество на 06.07.2018 г., видно от разписката
към НП. Жалбата против НП била подадена чрез пълномощник на санкционираното
дружество по пощата на 13.07.2018 г. чрез АНО до РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. В.К..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.125 ал.3 от ЗДДС установява задължение на всяко
регистрираното по този закон лице да подава отчетните регистри по чл.124 за съответния
данъчен период, заедно със справка-декларация, като в ал.5 е конкретизиран и
срока за подаване- до 14-то число включително на месеца следващ данъчния
период, за който се отнася.
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател към периода 01.07.2017 г.- 31.07.2017
г. е било регистрирано по ЗДДС, с оглед на което е имало статут на данъчно
задължено лице по този закон.
Констатациите, че дружеството е подало информация от отчетните регистри за
този отчетен период 7 м. и 16 дни след изтичане на законовия срок, не се оспорват.
При тези данни съдът прие, че е осъществен състава на административно
нарушение на чл.125 ал.3 и 5 от ЗДДС.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да са
основание за отмяна на атакуваното НП.
Както АУАН така и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Нарушението е било довършено на 15.08.2017 г., т.к. законоустановения срок
по чл.125 ал.5 от ЗДДС за процесния данъчен период е изтекъл на 14.08.2017 г.
АУАН е съставен на 13.11.2017 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на
нарушението и нарушителя. Актът е съставен на горепосочената дата в отсъствие
на нарушителя, т.е. при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази
хипотеза е абсолютно законосъобразно, имайки предвид изложеното по-горе, а
именно че дружеството е било надлежно поканено и неговият управител или
упълномощен представител не се е явил на указаната дата за съставяне на акта. С
оглед на това съдът не споделя направеното в жалбата и поддържано в съдебно
заседание от процесуалния представител възражение, че АУАН неправилно бил
съставен в отсъствие на нарушителя, с което било допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита.
Неоснователно е и възражението за наличие на
съществено процесуално нарушение, поради това че в АУАН не било посочено при
която от хипотезите на чл.40 ал.2 от ЗАНН се съставя. Действително в акта не е
посочено словесно конкретната хипотеза, при която се е пристъпило към неговото
съставяне в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не засяга правото
на защита на санкционираното лице, тъй същото е абсолютно наясно, че е получило
покана за съставяне на АУАН и въпреки това не се е явил представител на
дружеството- управител/ упълномощено лице на указания в поканата срок, поради
което и актът против дружеството-жалбоподател е съставен в отсъствие на негов
представител. Но дори и хипотетично да се допусне, че е налице допуснато
нарушение при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, то това нарушение
не е от кръга на съществените, т.к. не е накърнило правото на защита на
нарушителя. това е така защото АУАН е бил връчен на пълномощник на дружеството,
след което е последвало и писмено възражение срещу него, с което правото на
защита е било реализирано.
Според настоящия съдебен състав не е налице и допуснато съществено
процесуално нарушение при посочването на цифровата квалификация на нарушението,
както се твърди в жалбата, а именно че посочената правна квалификация на
нарушението по чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС, затруднявало дружеството да разбере
кои точно документи посочени в ал.5 на чл.125 от ЗДДС е следвало да подаде в
посочения срок и по този начин било нарушено правото му на защита. Съдът
намира, че от посочената правна квалификация и словесното описание на
нарушението в обстоятелствената част на НП, както и в АУАН, по несъмнен начин
става ясно, че дружеството на е подало в срока по ал.5 документите посочени в
ал.3- отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период, а
именно „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“. Поради това
неприемливо звучи твърдението, че дружеството не съзнавало какви документи или информация
не е подало в срок.
Същите доводи са валидни и за възражението, че дружеството не можело да
разбере защо е санкционирано на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и наведените жалбата доводи за маловажност на административното
нарушение, респ. доводите за приложението на чл.28 от ЗАНН, поради това, че
нарушението формално било извършено, но понеже дружеството не развивало дейност
през 2017 г., то липсвала обществена опасност на нарушението. Липсвала
обществена опасност и защото нарушението било отстранено преди издаването на
НП. В разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС изрично е предвидено, че задължението
за подаване на информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да
се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице
не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос
за този данъчен период, т.е. регистрираното лице не е осъществявало дейност.
Отделно от това с неподаването на въпросната информация от отчетните
регистри за процесния данъчен период, данъчно задълженото лице практически
лишава приходната администрация от възможността на установи дали то наистина
развива или не дейност, както дали коректно се разчита с държавния бюджет и
фиска. Напротив става ясно от описа на издадените НП и справка в деловодната
програма на съда, че задълженото данъчно лице системно не е изпълнявало
задълженията си, както за подаване на информация от отчетните регистри, така и
справки-декларации за различни отчетни периода на 2017 г. Няма съмнение, че информацията
от отчетните регистри е била подадена на 30.03.2018 г., т.е след откриване на
нарушението, съставянето на АУАН и неговото връчване, т.е нарушението е било
отстранено по повод на съставения акт и няма гаранции, че то щеше да бъде
отстранено ако не бе започнало АНП против дружеството. Освен това закъснението
е за един дълъг период от време- повече от седем месеца и половина. Всичко това
сочи, че конкретно извършеното нарушение е със завишена степен на обществена
опасност.
При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания като е отчел тежестта на нарушението, която е висока тъй като засяга
обществени отношения от бюджетната сфера. Определил е законосъобразна санкция,
равняваща се на минималния размер на предвидената за съответното нарушение.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 332307-F362626 от
12.04.2018 г. издадено от Директор Офис- Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с
което на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. М.К., обл.
Пазарджик, ул. „70-та” №4, представлявано от управителя А.П.Д.-Ц., на основание
чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: