№ 730
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия К № 3721778, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на М. Т. Т., на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага доводи за
незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш.
Поставеният знак не бил поставен съгласно изискванията на закона. Била
изтекла давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания
електронен фиш като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
1
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Постъпила е молба, в която сочи, че не може да се яви в
съдебно заседание, моли да се даде ход на делото и поддържа подадената
жалба. Моли да бъде отменен електронният фиш.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.06.2020г. в 08.58 часа в
път 2-64, км.44 посока от с. Труд към гр. Пловдив, при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В 26 (60 км/), заснето със система за автоматично
фиксиране TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от минус 3 %, в полза на
водача, лек автомобил Сузуки суифт, с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост от 95 км/ч, а именно с превишаване на скоростта с 35 км/ч.
Собственик на моторното превозно средство е М. Т. Т..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е недоказан, издаден при нарушение на материалния и процесуалния
закон, предвид което се явява незаконосъобразен.
От
представените по делото- писмо с вх.№ 14721/ 23.02.2022г. от ОПУ- Пловдив,
ведно със снимков материал, схема, хоризонтална и вертикална планировка,
се установява, че процесният участък (път 2-64, км.44) попада в отсечката
между селата Граф Игнатиево и Труд, нарастването на километража на пътя е
в посока Карлово- Пловдив. За процесният пътен участък няма ограничение
на скоростта със знаци В 26 за нито една от посоките на движение.
Гореизложеното води до единствено възможния извод, че на въпросния пътен
участък път 2-64, км.44 липсва въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с
надлежно поставен пътен знак В 26 (60 км/ч), поради което се явяват оборени
2
фактическите констатации в електронния фиш, че е допуснато превишение на
режима на скоростта. Съгласно чл. 50 ППЗДвП забраните, въведени с пътни
знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище
или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна
табела Т2. При липса на надлежно поставен знак В26 няма как да е допуснато
и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на режима на
скоростта, въведен с пътен знак В 26. Отделно от това, предвид
констатираната скорост на движение от 95 км/ч и при липса на надлежно
поставен знак В26 се оказва, че поведението на жалбоподателя е изцяло
ненаказуемо, доколкото би се явило приложимо общото ограничение на
скоростта от 90 км/ч извън населено място. В подкрепа на горния извод
следва да се посочи, че именно Областно пътно управление- Пловдив към
Агенция „Пътна инфраструктура“ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие. Това е така, доколкото в чл. 4, от
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък. В чл. 17 от същата Наредба е
предвидено, че проектът за организация на движението се одобрява, както
следва: за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища"; за републикански пътища II
и III клас - от директора на съответното областно пътно управление; за
местни пътища - от кмета на съответната община. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от
Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация
на движението включва и организацията на скоростните режими, което
съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на
съответната пътна маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е
предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен
режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори
и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с
3
извършвани строителни или ремонтни дейности. Компетентен да одобри
плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна
или временна организация) е именно директора на ОПУ-Пловдив на АПИ,
респективно от тази институция ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
На следващо място, от посочените координати в статичното
изображение и от служебно извършена справка в „Google maps” се
установява, че видеоконтролът се е извършвал на съвсем различно от
посочено в електронния фиш, място. Видно от приложеното статично
изображение, се установява, като ясно се вижда, че автомобилът е заснет на
място (с табели в градски условия, наличие на сгради- Рефан и Лорели и т.н.),
което се различава съществено от мястото, посочено в електронния фиш-
извънградско място, посочено и в писмото от ОПУ. За да се определи
еднозначно точното местоположение на даден участък от земната
повърхност, следва правилно да бъдат въведени определящите за
извършването на проверката величини – географска ширина и дължина.
Изходните данни са неотносими към мястото на извършване на вмененото
нарушение в електронния фиш. При използването на техническото средство
липсва човешка намеса при отчитането на географското местоположение. В
тази връзка, съдът приема, че е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на
място, различно от вмененото нарушение, което от своя страна опорочава
процедурата по видеозаснемане на нарушението. Това само по себе си е
самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.
По нататък, в представения протокол по чл.10 от Наредбата за
използване на АТСС е посочено, че видеоконтролът се е осъществявал на път
ΙΙ- 64 км 49, а електронният фиш е издаден за това, че автомобилът е заснет
на път ΙΙ- 64 км 44. От представеното писмо с вх.№ 14721/ 23.02.2022г. от
ОПУ- Пловдив се установява, че двата процесни участъка ( км 44 и км 49) са
на 5 (пет) километра един от друг. Не става ясно в крайна сметка, къде се е
осъществявал видеоконтролът, на кой от двата посочени пътя, за кой от двата
посочени пътя е издаден електронния фиш, и за кой от двата пътя е съставен
протокола по чл.10 от Наредбата. В електронния фиш е посочено, че
видеонаблюдението се е осъществявало извън населено място, а в протокола
по чл.10 от Наредбата е посочено друго различно място. В допълнение, от
представеното писмо с вх.№ 14721/ 23.02.2022г. от ОПУ- Пловдив, ведно със
4
снимков материал, схема, хоризонтална и вертикална планировка се
установява, че на посочения километър 49 в протокола по чл.10 от Наредбата,
също няма въведено ограничение на скоростта със знаци В 26 за посоката на
движение Труд- Пловдив, предвид което, дори и видеоконтролът да се е
осъществявал на км. 49, то отново деянието е несъставомерно, тъй като и на
този пътен участък липсва ограничение на скоростта с надлежно поставен
знак В 26. Отделно от това, в представения по делото протокол по чл.10 от
Наредбата е посочено, че съществува общо ограничение на скоростта от 90
км/ч, като в същото време е посочено и, че има поставен пътен знак за
ограничение на скоростта (60 км/). В крайна сметка, не става ясно, кое е
действащото ограничение- общото или това с поставения знак. В този
смисъл, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане на цялата
административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала
последваща метрологична проверка, е оборена.
За пълнота, неоснователно е възражението за настъпила погасителна
давност по чл.34 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. В
електронния фиш е посочена, датата на издаването му, датата на
нарушението, доколкото електронните фишове на основание чл.189 ал.4 от
ЗДвП, се издават по образец. Този извод обаче, не променя крайния извод и
акт на съда.
Така констатираните нарушения на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
5
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но
такива не са сторени, не са поискани, съответно и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3721778, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на М. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: ****, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за извършено нарушение по чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6