Решение по дело №3225/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2294
Дата: 15 ноември 2018 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20171100903225
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 3225 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Фонд „Н.и.“ (ФНИ) твърди в исковата си молба, че ответникът „Х.Г.“ ООД кандидатствал пред него в национален конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни И. в приоритетните области“ - 2012 г. Проектното му предложение „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“ било допуснато и класирано от Временно-научна експертна комисия. Направеното предложение за финансиране било одобрено от Изпълнителния съвет на ФНИ и министъра на образованието, младежта и науката, въз основа на което между ФНИ, доц. д-р Н.П.Л.и „Х.Г.“ ООД бил сключен договор № ДФНИ М01/0015 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01652 за срок от 24 месеца и предоставяне на средства в размер на 150 000 лева. На 27.11.2012 г. ФНИ превел на „Х.Г.“ ООД авансово плащане в размер на 105 000 лева.

По-късно била проведена проверка и били констатирани нарушения по конкурсната процедура. На 11.02.2013 г. Министъра на образованието, младежта и науката издал Заповед РД-09-122, с която отменил утвърденото класиране на проектните предложения за финансиране от ФНИ.

Ищецът поддържа, че с отмяната на индивидуалния административен акт, по силата на който бил сключен договор между страните, породените от него последици отпаднали с обратна сила и направеното плащане от ФНИ било такова на отпаднало основание и следва да бъде върнато от ответника. Освен това ответникът дължал лихва за забава от датата на превеждане на сумата 27.11.2012 г. до датата на исковата молба в размер на 53 413.75 лева.

Предвид изложеното, ищецът ФНИ иска да бъде осъден ответника „Х.Г.“ ООД да му заплати сумата от 105 000 лева – платено на отпаднало основание авансово плащане по договор № ДФНИ М01/0015 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01652, ведно с лихвата за забава върху главницата в размер на 53 413.75 лева за периода 27.11.2012 г. до 27.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът „Х.Г.“ ООД оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че е изпълнявал точно задълженията си по сключения договор и по-конкретно по Работна програма за I етап, за което представя множество писмени доказателства. За изпълнение на първия етап от проекта бил осигурил допълнителни собствени парични средства в размер на 45 228.99 лв., като общата сума на извършените плащания към трети лица в изпълнение на процесния договор възлизала на 150 228.99 лв. Всички разходи били съобразени с договореното и с указаното от ФНИ. За всички направени плащания изготвил надлежно отчетни документи, които представил пред ФНИ, по които фондът не направил възражения. Поддържа още, че ищецът не е изпълнил някои от задълженията си по договора, включително по чл. 4, ал. 5 и ал. 6. Неоснователността на претенцията произтичала и от факта, че ФНИ черпи права от собственото си противоправно поведение във вреда на ответника, който е изправна страна в правоотношението. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 150 228.99 лв., представляваща вреди, причинени от отменения административен акт и неправомерните действия на ищеца, които вреди се изразяват в разходите по изпълнение на процесния договор. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца по отношение на главницата и лихвите за забава. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В допълнителната си искова молба ищецът е пояснил, че Фонд „Н.и.“ има специфични функции при изпълнение на държавната политика в областта на насърчаване на научните И.. Според чл. 6 от ЗННИ средствата за финансово насърчаване на изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени от Националната стратегия за Н.изследвания и от Националната програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет, а съгласно чл. 24 от Закона насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон. Ответникът от своя страна е участник в конкурсна процедура и бенефициент на финансова помощ за развитие на научен проект с наименование „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“. Поддържа, че сключеният между страните договор представлява формално съглашение, което е постигнато в резултат на сложна процедура за определяне на проекти за финансиране по конкурсна процедура с наименование „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетни области - 2012 г.“ Същият представлява смесен фактически състав, състоящ се от административен елемент и гражданскоправен елемент.

Административноправният елемент представлява осъществяване на законова процедура, завършващата с решение за одобряване на финансирането. Насърчаването на научните изследвания и проекти се осъществява, съгласно чл. 24 от ЗННИ, чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон. Съгласно чл. 14 от ЗННИ органите на ФНИ са изпълнителният съвет, председателят на изпълнителния съвет и управителят. Към ФНИ се създават временни и постоянни научно-експерни комисии, като временните научно-експертни комисии организират оценяването и извършват класирането на кандидатстващите в конкурсите научноизследователски проекти в съответствие с критериите по чл. 25 от ЗННИ и съответната методика – чл. 15, ал. 2 от ЗННИ. Конкурсът се открива въз основа на решение на изпълнителния съвет със заповед на управителя на фонда (чл. 26 от ЗННИ), оценяването и класирането на представените проекти става при условия и ред, определени с Правилника на ФНИ, резултатите се представят от ВНЕК (чл. 29, ал.2 от ЗННИ), а въз основа на класирането Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани и размера на предоставяните средства (чл. 29. ал. 3 от ЗННИ).

Решението на Изпълнителния съвет по чл. 29, ал. 3 от ЗННИ, т.е. решението, с което съветът определя кои от класираните проекти ще бъдат финансирани, е правопораждащият юридически факт за правото да се сключи договор за финансиране и въз основа на него да се получи желания финансов ресурс. Това е актът, който прави сложния фактически състав завършен и който поражда права или засяга законни интереси, породени от участието в конкурса. Видимо от гореизложеното, сбъдването на административноправия елемент е условие за сключването на гражданския договор. Двата елемента са йерархически обвързани и осъществяването им води до пораждане на целените правни последици. Естеството на средствата., предмет на престацията, обуславя приоритета на административния елемент над гражданскоправния.

Ищецът сочи, че чл. 99 от АПК предвижда възможност за отмяна на влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен по съдебен ред. В осъщественото административно производство са установени наличие на пороци, които обуславят недействителността на част от взетите с Протокол № 11 от 09.11.2012 г. решения.

Поддържа, че действието на издадената от Министъра на образованието, младежта и науката Заповед РД-09-122 oт 11.02.2013 г. е обратно (ех tunc), като тя отменя правните последици на обективираните в Протокол № 11 от 09.11.2012 г. решения, касаещи проекти, класирани от ВНЕК „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление“, т.е. тя отменя административния елемент на сложния фактически състав, обуславящ финансирането на научните проекти в конкурса. Отпадането на административния елемент в сложния фактически състав води до неговата невалидност, поради което същият не може да породи правни последици и получените по него суми реализират хипотезата на неоснователното обогатяване. След влизане в сила на Заповед РД-09-122 oт 11.02.2013 г. ответникът е бил поканен с писмо с изх. № 26/32 от 31.01.2014 г. да възстанови получената по договора сума, но изпълнение не е последвало. Именно реализирането на хипотезата на отпаднало основание и липсата на изпълнение от страна на „Х.Г.“ ООД обосновават правния интерес на ищеца да потърси защита на правата си по съдебен път.

В допълнителния си отговор ответникът оспорва твърденията на ищеца по допълнителната искова молба като ги счита за неоснователни и необосновани. Оспорва становището на ищеца, че договорът представлява формално съглашение със смесен фактически състав, състоящ се от административен и гражданскоправен елемент, при йерархическа обвързаност и приоритет на административния елемент. Ответникът поддържа, че договорът има гражданскоправен характер, като конкурсната процедура и съответните актове по нея не са част от фактическия състав на договорното правоотношение. За възникването на облигационното правоотношение било напълно достатъчно подписването на договора от законните представители на двете юридически лица. Счита, че нередовности или пороци на актове на Изпълнителния съвет на ФНИ не могат да се противопоставят на трети лица и да засегнат техни права и интереси. Тези актове биха имали значение единствено за вътрешните отношения  между съответното юридическо лице и лицата, изпълняващи управителни функции в неговата органна структура. Твърди, че дори да се приеме, че прекратяването на административния елемент води до прекратяване на облигационните отношения, такова прекратяване няма обратно действие и не е предпоставка за връщане на платените по договора парични средства.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца за обратно действие на издадената от Министъра на образованието, младежта и науката Заповед № РД-09-122 oт 11.02.2013 г., като счита, че същата няма нито обратно действие, нито пряко действие спрямо сключения договор, а е от категорията на конститутивните актове и има действие само занапред. Договорът бил сключен след влизане в сила на решение на Изпълнителния съвет на ФНИ и отношенията по изпълнение на договора са се осъществили при действието на този акт, който бил редовен акт и подлежал на изпълнение. Евентуални пороци на решението на Изпълнителния съвет, според ответника, биха имали значение единствено за отговорността на членовете на Изпълнителния съвет, но не и по отношение на сключения и изпълнен договор.

Отново излага твърдения, че е действал добросъвестно, в изпълнение на договореното и дадените указания от ФНИ. По време на изпълнение на договора ФНИ не бил поискал спиране на изпълнението на договора, а напротив – дал е указания за изпълнение на договорните задължения на ответника в срок под страх от имуществени санкции в значителен размер, обективирани в Писмо от 06.02.2013 г. Счита за неоснователни твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, че е бил недобросъвестен, тъй като е продължил изпълнението на договора след издаване на процесната заповед за отмяна на Министъра на образованието, младежта и науката, но преди същата да е влязла в сила. Преустановяването на изпълнението по договора от страна на изпълнителя, без за това да има съгласие от насрещната страна по договора, би поставило изпълнителя в забава, което би довело до неблагоприятни санкционни последици за него. Твърди, че дори да се приеме обратното действие на заповедта за отмяна, то и в тази хипотеза отмяната на административния акт не може да засегне вече изпълнените договорни отношения. Поддържа искането си за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол № 11 от заседанието на Изпълнителния съвет на ФНИ от 09.11.2012 г. на това заседание е разгледано класирането на проектните предложения в конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012, изготвен е списък на предлагани за финансиране проектни предложения, изготвен е списък на предлагани за финансиране проектни предложения, съдържащ и размера на предложеното финансиране, който да бъде предложен за утвърждаване от министъра на образованието, младежта и науката. Сред предложените за финансиране проекти е и Проектното предложение на „Х.Г.“ ООД „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“ със сума за финансиране от ФНИ 298 490 лева.

На 26.11.2012 г. е подписан Договор № ДФНИ-М01/0015 между ФНИ – възложител и от друга страна доц. д-р инж. Н.П.Л.и „Х.П.Г.“ ООД – Изпълнител, на осн. чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 24 от Закона за насърчаване на научните изследвания и чл. 16, т. 7 и чл. 35, ал. 1 от Правилника на ФНИ и въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на ФНИ с Протокол № 11/09.11.2012 г. Предмет на договора е финансиране на научноизследователски проект с тема „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“, като за изпълнението му Изпълнителите са се задължили да изпълнят дейностите, посочени в Работна програма за етап 1 (Приложение 1) и работна програма за етап 2 (Приложение 2), които са неразделна част от договора. Срокът на договора е определен на 24 месеца. Според чл. 4, за изпълнението на научната програма и постигане на предвидените в проекта резултати, възложителят предоставя на Изпълнителя средства в размер на 150 000 лева, като Възложителят финансира в пълен размер, в рамките на посочената сума, разходите, свързани с изпълнението на Работните програми, направени от Изпълнителя. Възложителят извършва авансово плащане за изпълнение на първия етап в размер на 70% от отпуснатите средства, а за изпълнение на втория етап – 30% от отпуснатите средства. Уговорено е още, че средствата за втория етап се изплащат в срок до един месец след приемане на междинния отчет по първия етап, но ако възложителят няма финансова възможност, срокът се удължава с необходимото време до получаване на нужното финансиране. В чл. 6 са уговорени допустимите разходи по проекта. Уговорени са правата и задълженията на страните, договорът съдържа разпоредби относно правата върху изготвените продукти по проекта. В чл. 20 е уговорено, че Изпълнителят отчита работата по проектите в сроковете и по реда, посочени в Работната програма, а възложителят е длъжен да се произнесе в 60-дневен срок, а при особена сложност – в 90 дневен срок. В Раздел IX страните са уговорили условията за прекратяване на договора – в чл. 23 са уговорени следните хипотези: по взаимно съгласие; при виновно неизпълнение на някоя от страните; когато настъпят съществени промени във финансиране на проекта, предмет на договора, извън правомощията на Възложителя, които той не е могъл да предвиди или предотврати. Според чл. 24 възложителят може да прекрати договора едностранно и без вина на Изпълнителите, в случаите когато възникнат някои от обстоятелствата по чл. 19 (напр. по-нататъшното изпълнение на договора е нецелесъобразно по икономически или други причини), но в този случай Възложителят заплаща фактически направените разходи.

Видно от представено платежно нареждане от 27.11.2012 г., на тази дата НФИ са превели на НБУ 105 000 лева – авансово плащане за първи етап.

  Със Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 99, т. 1 АПК е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ, предложени от Временните научно-експертни комисии по „Педагогика“ и по „Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление, съгласно приложение“. В приложението, под № 4 е и процесното проектно предложение на НБУ.

Представено е уведомително писмо от ФНИ до ответника, изпратено по електронна поща на 06.02.2013 г., в което е оправено искане договърт да се изпълнява точно, въпреки направени от трети лица изявления, включително в медиите, като е отправено и предупреждение, че в противен случай неизпълнението на договора ще се счита за виновно неизпълнение.

Представен е Научен доклад по първи етап от процесния проект от ноември 2013 г.

Представен е Финансов отчет по работна програма за първи етап относно изпълнение на Договор М01/0015/26.11.2012 г., както и Научен отчет по работна програма за първи етап относно изпълнение на Договор М01/0015/26.11.2012 г., с период на изпълнение 29.11.2012 г. – 28.11.2013 г.

Представена е Работна програма за първи етап от изпълнението на процесния договор.

С писмо изх. № 26/32/31.01.2014 г. ФНИ е уведомил „Х.Г.“ ООД, че съгласно решение на Изпълнителния съвет от Протокол № 22/14.01.2014 г.  договор № ДФНИ-М01/0015 от 26.11.2012 г. се прекратява, поради отпадане на основанието за неговото сключване и следва да възстанови получените п одоговора суми. Посочено е, че със заповед № РД-09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието и науката е отменено утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ по направление „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление. Посочено е още, че след обжалването й от ответника , заповедта е влязла в сила на 31.01.2014 г. Отправена е покана за възстановяване на авансово платената сума в 10-дневен срок от получаване на поканата по посочена сметка.

Ответникът е представил документи, свързани с обявяването и провеждането на процесния конкурс, както и Доклад за резултатите от извършена проверка по повод постъпили сигнали за допуснати нарушения в работата на ФНИ № 02.12-138/12 от 25.01.2013 г., като според доклада нарушения не са открити.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П., което не е оспорено от страните. След проверка в счетоводството на ответника, тя е установила осчетоводени разходи по процесния проект в размер на 150 228.99 лева. Всички посочени разходи са платени към трети лица в брой или по банков път. За всеки един установен разход е налице разходооправдателен документ, като вещото лице ги е описала изчерпателно. От общия размер на извършените разходи 105 000 лева са финансирани от ФНИ, а 45 228.99 лева – от „Х.Г.“ ООД. Разходени за първи етап са 105 160.30 лева, при предвидени по финансов план 105 000 лева. Извършените и осчетоводени от ответника разходи като вид съответстват на заложените такива спрямо финансовия план от І етап на процесния договор, записани в Приложение № 3 към него. Като размери разходите се разминават с тези, посочени във финансовия план, но разминаването не е голямо, като е допуснат преразход от 160.30 лева. От извършените и платени разходи след издаване на Заповед № РД.09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, такива са на стойност 142 609.99 лева1 като последните разходи са от 30.11.2013 г.

По делото е разпитана като свидетел М.Д.Ц., която е участвала в изработването на процесния проект. Нейните показания установяват подробно как са се развили отношенията между страните, включително как е протекла работата по първи етап от процесния проект, нейното финансиране и осчетоводяването на разходите.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът ФНИ претендира връщане на сумата 105 000 лева – авансово платена сума по Договор № ДФНИ М01/0015 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01652 - „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“ на отпаднало основание, поради отмяна на административния акт, въз основа на който е сключен този договор. Претендира и лихва за забава от датата на изплащане на сумата - 27.11.2012 г. до 28.11.2017 г. в размер на 53 413.75 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

За да бъде основателен главният иск ищецът следва да докаже сключването на договора при твърдяната фактическа обстановка, изплащането на авансова сума по него и настъпването на обстоятелство, водещо да отпадане действието на договора, при което авансовата сума е изплатена, включително, че Заповед № РД-09-122/11.02.2013 г. е отменена с влязъл в сила административен акт, доколкото последното обстоятелство изрично е оспорено от ответника. Относно акцесорния иск ищецът следва да докаже момента на изпадане на ищеца в забава за връщане на сумата и размерът на дължимата лихва за процесния период.

Ответникът от своя страна, за да отблъсне исковете, следва да докаже, че съществува основание, при което има право  да задържи платената авансова сума по Договор № ДФНИ М01/0015 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е сключен Договор № ДФНИ М01/0015 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01652, по силата на който ищецът се е задължил да финансира ответника със 150 000 лева за осъществяването на проект „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“, както и че в изпълнение на договора ищецът е превел на ответника сумата 105 000 лева – авансово плащане за първи етап от договора. Установи се още, че договорът е сключен след проведен конкурс и съответно класиране по реда на ЗННИ и Правилника за дейността на ФНИ.

Съгласно чл. 24 от ЗННИ насърчаването на научните изследвания се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на този закон.

Съгласно чл. 6 ЗННИ средствата за финансово насърчаване на научните изследвания се осигуряват от държавния бюджет и от други източници, в съответствие с целите и приоритетите, определени от Националната стратегия за Н.И. и от Националната програма за реформи на Република България, приета с решение на Министерския съвет.

Съгласно чл. 29 ЗННИ конкурсните проекти се оценяват от независими национални и/или международни оценители (ал. 1). Временните научно-експертни комисии представят на Изпълнителния съвет резултатите от проведените конкурси и класираните проекти съобразно получените оценки (ал. 2). Въз основа на класирането за всеки конкурс, извършено по реда на чл. 28. Изпълнителният съвет с решение определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства (ал. 3) и) Въз основа на решението по ал. 3 управителят на фонд "Научни и." сключва договор, с който се определят условията за финансиране и изпълнение на всеки от определените за финансиране проекти (ал. 4).

Посочената правна уредба на финансирането на проектите от ФНИ установява сложен фактически състав, който се състои както от административноправни елементи – провеждане на конкурс, оценяване и класиране на проектите от временни научно-експертни комисии и финално решение на Изпълнителния съвет на ФНИ относно това, кои проекти ще бъдат финансирани и с какви по размер средства, така и от гражданскоправен елемент – договор, сключен въз основа на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ. По делото не е спорно, че са се осъществили всички елементи от посочения фактически състав, като въз основа на решение на Изпълнителния съвет на ФНИ от 09.11.2012 г. е сключен и процесният договор между страните, по силата на който ищецът се е задължил да финансира проект на ответника, а последният се е задължил да го осъществи и да постигне целените с него резултати т.е, настъпили са гражданскоправните последици от един смесен фактически състав.

Не е спорно, а и се установява от представената Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, че с нея е отменено утвърденото класиране на проектни предложения. Макар формулировката на заповедта да е неточна, доколкото класирането се извършва от временните научно-експертни комисии, като техният акт има помощно значение, а въз основа на предложеното класиране Изпълнителният съвет е този, който определя кои измежду класираните проекти ще бъдат финансирани и в какъв размер, съответно – неговото решение е индивидуален административният акт, който поражда права за участниците в конкурса да получат финансиране, като сключат договор с ФНИ, то ясно е, че всъщност заповедта отменя решението на Изпълнителния съвет, с което са определени финансираните класирани участници в конкурса. Ищецът не е ангажирал доказателства относно влизането в сила на посочената заповед, въпреки дадените му изрични указания в първото съдебно заседание, че дължи да докаже това оспорено от ответника обстоятелство.

Спорно е между страните и какво е действието на тази заповед на министъра на образованието, младежта и науката, дали и по какъв начин засяга действието на сключения между страните договор и дали е довела до отпадане на основанието за заплащане на авансова сума по договора от ФНИ.

Видно от основанието, на която е издадена заповедта – чл. 99, ал. 1 АПК, тя е издадена в извънредното производство по отмяна на влезли в сила индивидуални административни актове. С влизането й в сила отмененото решение относно класирането и финансирането на проекти се смята отменено от момента на неговото издаване. Това е така по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, която норма урежда по изричен начин едно изключение, а именно, че общите подзаконови нормативни актове се смятат отменени от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което са отменени. АПК не съдържа обща норма, която да сочи какво е действието на отмяната на административните актове по време. След като обаче има изрична уредба само относно отмяната на определен вид административен акт, то това означава, че целта на закона е да уреди едно изключително правило, а именно изключение от правилото, че отмяната на административните актове има действие от тяхното издаване. Следователно, след отмяната на класирането и определеното финансиране, следва да се приеме, че решението на Изпълнителния съвет е отменено от момента на издаването му, т.е., последиците на отмяната са отпадане действието на административния акт с обратна сила.

Нито административният, нито гражданският закон уреждат изрично последиците на последващо отпадане на административния елемент от един смесен фактически състав. Несъмнено, когато административният елемент от сложен фактически състав изобщо не е породил действие, защото е нищожен, то тогава нищожен ще бъде и договора, сключен въз основа на него -  по този въпрос съдебната практика е безпротиворечива (така Решение № 19/22.02.2009 г. по т.д. № 474/2008 г. на ВКС, 1-во т.о. и Решение № 183/02.11.2011 г. по т.д. № 209/2011 г.) Когато обаче този административен елемент първоначално е породил действие, при което е станал правопораждащ факт за сключването на граждански договор и с осъществяването на всички факти от фактическия състав са настъпили целените гражданскоправни последици, последващата му отмяна от датата на издаването му не прави нищожен, нито унищожаем сключения договор – липсва законово основание за това. Договорът, макар да е финалният елемент от сложен фактически състав, е относително самостоятелен, той е завършил фактическия състав и целените правни последици са вече породени.

Възможно е обаче отмяната на административния акт да бъде основание за прекратяване или разваляне на договора при съответните законови или договорни основания.

При разваляне на договора всяка страна дължи да върне на другата страна даденото по разваления договор поради отпадане с обратна сила на основанието за даването му – чл. 88 ЗЗД. Законът предвижда разваляне на договора в случай на неизпълнение на една от страните – чл. 87 ЗЗД и в случай на погасяване задължението на едната страна поради невъзможност за изпълнение – чл. 89 ЗЗД. Страните също биха могли да уговорят хипотези на разваляне на договора с обратна сила.

Процесният договор по своята същност се доближава най-много до договора за изработка, при отчитане спецификите на осигуряване финансирането на изпълнението от държавния бюджет. Така например, съгласно чл. 268 ЗЗД, ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Процесният договор съдържа идентична по смисъл разпоредба, а именно клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора – възложителят може да прекрати договора едностранно, когато възникнат обстоятелства, които правят по-нататъшното изпълнение нецелесъобразно, при възникване на обстоятелствата по чл. 19, едно от които е икономически причини, но при заплащане на фактически направените от изпълнителя разходи (при процесния договор, предвид спецификата му, няма задължение за заплащане на възнаграждение, а на разноските за осъществяването на възложения проект). Следователно, и доколкото с отмяната на решението за класиране и финансиране на конкретни участници в конкурса посредством заповедта на министъра на образованието и науката, за ФНИ е отпаднала възможността за по-нататъшно финансиране на проекта на ответника, то за него е възникнало правото едностранно да прекрати договора, да се откаже от него, но след като плати фактически направените от ответника разноски. Установи се, че ищецът се е възползвал от това свое право, като е направил изявление за прекратяване на договора с писмо изх. № 26/32/31.01.2014 г.

По делото се установи, че ответникът е изпълнил поетото с договора за финансиране задължение да отчете изпълнението на първи етап от работната програма, включително да направи финансов отчет за изразходените средства. Ищецът не е твърдял, нито е установявал да е открил недостатъци в предложеното изпълнение и да е направил съответни възражения във връзка с него близо четири години от отчитането му (докладът е от 2013 г., а делото е заведено през 2017 г.) Следва да се приеме, че изпълнението е точно. Установи се посредством ССЕ, че до датата на прекратяване на договора ответникът е изразходвал по договора 150 160.30 лева. Следователно, ищецът може да се откаже от договора, но като заплати на ответника посочената сума за направените от последния разноски по изработване на проекта до размера на отпуснатото финансиране в размер на 150 000 лева.

Всичко изложено би довело до извод, че при получаване от ответника на писмото от 31.01.2014 г. е отпаднало основанието, на което ищецът е заплатил на ответника авансова сума в размер на 105 000 лева, а именно договорът за финансиране. В случая обаче по делото не се установи от ищеца, чиято е доказателствената тежест за това обстоятелство, която изрично му е указана в първото по делото съдебно заседание, заповед № РД-09-22/11.02.2013 г. да е влязла в сила, т.е., да е отменено с обратна сила решението на Изпълнителния съвет, с което са определени финансираните класирани участници в конкурса, съответно – не се установи да се е породило право на ФНИ да прекрати едностранно договора, съответно – направеното изявление в този смисъл не е породило целените правни последици. Следователно, не е възникнало и задължение за ответника да върне даденото по договора на отпаднало основание.

Дори са приемем, че договорът е прекратен, то предвид задължението на ищеца да заплати всички разноски към момента на прекратяването ответникът пак би имал право да задържи сумата от 105 000 лева, доколкото се установи, че направените разноски я надхвърлят.

Главният иск е поради изложеното неоснователен и подлежи на отхвърляне.

След като е изцяло неоснователен главният иск, неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва и същият следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователно е и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба, която се присъжда само като последица от уважен осъдителен иск.

Направеното възражение за прихващане не подлежи на разглеждане, предвид отхвърлянето на исковете.

По разноските: При този изход от спора ответникът има право на разноски, на основание  чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в общ размер на 7122.80 лева, които следва да му бъдат заплатени изцяло. Неоснователно е възражението на ищеца, че сумата 12.80 лева, направена за копирни услуги, не се дължи на ответника. Ответникът е представил на 28.09.2018 г. писмени доказателства под опис, като е направил и препис за ищеца. Представената квитанция за копирни услуги е от същата дата, поради което това обстоятелство и платената сума, съизмерена с обема на писмените доказателства, установява, че това е разход, свързан с настоящото производство и се дължи от насрещната страна, предвид изхода от спора.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на ФОНД „Н.И.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** против „Х.Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Търговска зона, бл. *******, за присъждане на сумата 105 000 (сто и пет хиляди ) лева – платена на отпаднало основание авансова сума по Договор № ДФНИ М01/015 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект № FFNNIPO_12_01652 „Изследване на хидроенергийния потенциал и екологичното му използване при съществуващи съоръжения в средното и долното течение на река Марица и притоците ѝ“ – иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД и за присъждане на сумата 53 413.75 лева (петдесет и три хиляди четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва върху главницата за периода 27.11.2012 г. до 28.11.2017 г. – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно с искането за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА ФОНД „Н.И.“ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Х.Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, Търговска зона, бл. *******, сумата 7122.80 лева (седем хиляди сто двадесет и два лева и осемдесет стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                         СЪДИЯ: