Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 22.11.2018
г. гр.Плевен
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, първи въззивен наказателен състав
На двадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар : Жени Стойчева
Прокурор : КРАСИМИР ЯЧЕВ
Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА
ВНАХД № 994 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба на А.А.С. срещу Решение № 854 от 26.10.2018 година
постановено по НАХД 2084/2018 година по описа на Районен съд Плевен.
С обжалваното решение Плевенския
районен съд е освободил обвиняемия А. А. С., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с висше образование, вдовец, пенсионер, не осъждан, ЕГН **********
от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за това,
че на 27.09.2017 г. в гр. Плевен, в сградата на Районен съд - Плевен по гр.д.
№7467/2017 г. по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД по описа на същия съд е потвърдил неистина
в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 83 ал. 2 т. 2 от
Гражданско-процесуалния кодекс и чл. 23 ал. 3 т. 2 от Закона за правна помощ се
дава пред орган на властта - Районен съд - Плевен за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства относно семейно положение и материално имотно състояние,
а именно, че лицето А.А.С. не притежава леки автомобили — престъпление по чл.
313 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК му наложил административно
наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА В РАЗМЕР на 1000 /хиляда лева/. Лицето е осъдено на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените деловодни
разноски в размер на 55.96 лв.
възнаграждение за вещо лице по сметка на ОД на МВР-Плевен.
Във въззивната жалба се
съдържа оплакване за неправилност на съдебния акт, като се твърди, че
обстоятелствата които са отразени в инкриминирания документ от страна на
обвиняемия са следствие на въздействието на адвоката по делото, който дал такъв
съвет на обвиняемия. В съдебно заседание се иска намаляване на размера на
наказанието глоба до 300 лева, така както е посочено в разпоредбата на чл.313
от НК.
Пред въззивния съд
представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че решенето на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Плевенският окръжен съд
като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на невлязлатото в сила решение по
реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред първоинстанционният съд се е развило във връзка с Постановление на Районна
прокуратура – Плевен от 12.07.2018, с което е наравено предложение за
освобождаване на обвиняемия А.А.С., ЕГН ********** *** от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 27.09.2017
г. в гр. Плевен, в сградата на Районен съд - Плевен по гр.д. №7467/2017 г. по
чл. 87 ал. 3 от ЗЗД по описа на същия съд е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл. 83, ал. 2 т. 2 от
Гражданско-процесуалния кодекс и чл. 23 ал. 3 т. 2 от Закона за правна помощ се
дава пред орган на властта - Районен съд - Плевен за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства относно семейно положение и материално имотно състояние,
а именно, че лицето А.А.С. не притежава леки автомобили — престъпление по чл.
313 ал. 1 от НК.
За да постанови
атакуваното решение , първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и е приел за установено
от фактическа страна следното:
На 17.04.2015 г.
обвиняемият декларирал пред органите на Община Плевен, дирекция „Приходи от
МДТ“, че притежава лек автомобил „***“ с рег. № ЕН 4470 КА.
В Районен съд - Плевен е
било образувано гр.д. №7467/2017 г. по искова молба от А.А.С. против А.А.А. във
връзка с иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. С. решил да депозира искане до Районен съд -
Плевен за освобождаване от държавна такса по делото и за предоставяне на
безплатна правна помощ, като тази възможност му била разяснена от св. Н., в качеството
му на адвокат. Последният съобщил на обвиняемият, че условието за освобождаване
на такси и предоставяне на правна помощ е липсата на средства, имоти и вещи от
категорията на леки автомобили. А.С. решил да сезира съда с такова искане, поради
което следвало да попълни декларация за семейно положение, - материално и
имотно състояние, в която да декларира определени обстоятелства относно
получаваните от него доходи, притежаваните недвижими имоти, автомобили или
други скъпоструващи движими вещи, както и ценни книги и земеделски земи.
Декларацията следвало да съдържал и други обстоятелства относно семейното и
здравословно състояние на обвиняемото лице.Ппрез м. септември
От заключението на изготвената по делото
графологическа експертиза се установява, че подписът за „декларатор“ в
декларация за семейно положение, материално и имотно състояние по гр.д.
№7467/2017 г. дадена и подписана от обвиняемия, е положен от А.А. С..
Доказателствата, върху които
съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на съдебното
производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на
писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. По същество няма никакво
съмнение, че обвиняемият е участвал в развилото се гражданско производство пред
Плевенският районен съд в качеството си на ищец, като е сезирал съда с искане
за освобождаване от държавна такса и получаване на правна помощ. Няма съмнение,
а това не се отрича и от обвиняемият, че последният е подписал инкриминираният
документ,както и това, че в него не бил посочен притежавания от С. лек
автомобил. Съдът няма основание да не кредитира с доверие показанията на св.Н.
относно това, че е разяснил на обвиняемият каква е възможността да бъде
освободен от заплащане на държавна такса и получаване на правна помощ по гражданското
производство. Това води до извода, че С. напълно е съзнавал целта на
попълването, подписването и подаването пред съда на процесната декларация.
По тези съображения въззивният
съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са
правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа
обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция. При така направените фактически констатации може да
се направи обоснован правен извод, че с действията си обвиняемия А.А.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
313 ал.1 от НК. Престъплението е формално и за неговата съставомерност е
достатъчно в случая умишленото потвърждение на неистина. От субективна страна,
обвиняемият А.А.С. е действал при условията на пряк умисъл, а именно като е
знаел, че е собственик на лек автомобил е решил да впише в инкриминираният
документ, че не притежава такива вещи. Напълно е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване с
цел да постигне освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и
възможността да ползва безсплатна правна помощ по делото, по което той е бил
ищец.
При определяне на вида и
размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил
обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане,
конкретната фактическа обстановка при извършване на деянието и наличието на
предпоставките по чл.78а от НК и е определил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, ПлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 854 от 26.10.2018 година постановено по НАХД
2084/2018 година по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
2.