Р Е Ш
Е Н И Е
№
137
гр. Враца, 11.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, втори състав,
в публично заседание на 14.03.2022г. /четиринадесети март, две хиляди
двадесет и втора година/, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря
Даниела ВАНЧИКОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 677
по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. със Закон за добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по ЖАЛБА на „Е.“ ЕООД ***,
с ЕИК ****, представлявано от * П. Г. Ч., чрез пълномощник – адв. М.М. ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/ № Р-04000621002209‑091-001/27.08.2021г.
издаден от И. А. - * на Сектор и Н.Т. - ** по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърден с Решение № 135/17.11.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на
НАП, Б. Н., с който по отношение „Е.“ ЕООД са установени /допълнителни/
задължения за ДДС в размер на общо 15 012.76 лв., в т.ч. главница и лихви.
С жалбата се твърди, че ревизионният
акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и
необоснованост, представляващи отменителни основания
по смисъла на чл.160 ал.1 и ал.2 от ДОПК. Сочи се, че в нарушение на
материалния закон не е прието, че по отношение дейността на дружеството –
доставки на торти „Н.“ и напитки в обект „** „Н.“, не е приложимо определението
за „ресторантьорски и кетърингови
услуги“, дадено в чл.61 на § 1 от ДР на ЗДДС. Твърди се, че е приложима
разпоредбата на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС със ставка от 9 %, като стеснителното
тълкуване направено в хода на ревизията е недопустимо, за което са изложени
подробни съображения. Иска се отмяна изцяло на оспорения РА, като
незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя адв.
М.М. развива доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт по изложените в жалбата съображения Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Съображения за незаконосъобразност
на РА са изложени и в представена по
делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя, идентични
с тези в жалбата.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител ** М.Н. моли за решение, с което да
се отхвърли жалбата и потвърди атакувания с нея ревизионен акт, като
неоснователна и недоказана, и като се вземе предвид Решение № 135/2021г. на Директора на
Дирекция ОДОП – Велико Търново. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък. В писмена защита се излагат доводи за законосъобразност на обжалвания
РА и неоснователност на жалбата, за което се излагат подробни мотиви.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да
се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14/четиринадесет/
дневен срок от получаването на решението.
Жалбата
е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от
надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата
е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по преписката е видно, че жалбоподателя „Е.“ ЕООД *** развива търговска дейност в центъра на ***
– продажби на торти „Н.“ и напитки в
обект „** „Н.“. Обекта е преместваем, представляващ оборудван специален
автомобил „Фиат-Дукато“, тип „К.“, с рег. № ***, с бранд „Н.“ – фактически „*“, разположен на наета тераса 50
кв.м. пред търговски център „*“ от към *** През ревизирания период персонала на
обекта включва трима работници – шофьор на т.а. и двама продавач-консултанти на
гише. На терасата има три броя маси за правостояща консумация, без места за
сядане. За ревизирания период жалбоподателя е приложил диференцираната ставка
за облагане в размер на 9 % съгласно
чл.62 ал.2 т.3 от ЗДДС.
Ревизионно производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000621002209-020-001/15.04.2021г. /на
л.38 от делото/, издадена от И. К. А. - *
сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, надлежно оправомощен
за това, съгласно представената Заповед
№ 6/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП Велико Търново /л.41/.
С посочената ЗВР е определен
обхват на ревизията – задължения за Данък добавена стойност /ДДС/ за периода от 01.12.2020г. до 28.02.2021г.,
със срок за завършване на ревизията три месеца от връчване на ЗВР. Със
заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Н. Ч. Т. – ** по
приходите,**и Д. Б. Д. - **. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя
„Е.“ ЕООД на дата 20.04.2021г. /л.39-40/
На
ревизираното ЮЛ е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/ от 26.04.2021г. /л.46-47/ с което е изискана счетоводната
и търговската документация за ревизирания период, като подробно са
посочени документите които следва да бъдат представени на органите по приходите,
за което жалбоподателя „Е.“ ЕООД е
уведомен в същия ден на 26.04.2021г. /л.48/.
Представени са от страна на жалбоподателя
на ревизиращия екип – Писмени обяснения от управителя /л.50/, Главна Книга на „Е.“
ЕООД за периодите от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. и от 01.01.2021г.
до 28.02.2021г. /л.51/., Декларация /л.54/, Договор за учредяване право на
строеж върху общинска земя за пристройка /л.55/, Удостоверение №
118/08.11.2007г. за въвеждане в експлоатация от Община-Враца /л.56/, Инвентарна
книга на фирмата към дата 30.04.2021г. /л.57/, Оборотна ведомост за периодите
от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. и от 01.01.2021г. до
28.02.2021г. /л.58-59/, Констативен Протокол от 07.05.2021г. на ОБДХ-Враца
/л.60/, различни справки /л.61 - л.68/, Оборотни ведомости /л.69-70/,
Реализации на стоки по стокови разписки /л.72-74/ и Договор за счетоводно обслужване
/л.75/.
На 13.04.2021г. ревизиращия екип посетил
обекта в присъствието на управителя на фирмата П. Ч., за което бил съставен
Протокол /л.108/, приобщен с Протокол /л.106/ към ревизионното производство.
На
16.06.2021г. е проведена работна среща на ревизиращия екип с представител на
ревизираното ЮЛ – С. Л., *, описана в
Протокол /л.92/ с приложени документи Договор за отдаване под наем, длъжностни
характеристики и справка за извършени продажби с 9 % ДДС за периода от
01.12.2020г. до 28.02.2020г. /л.93-100/.
На 02.08.2021г. е проведена втора работна
среща на ревизиращия екип с представител на ревизираното ЮЛ – С. Л., *, като действията са описани в Протокол /л.77/. Приети са
документи описани в протокола – Договор за наем и счетоводни документи
/л.79-91/.
В хода на ревизията са приложени справка
за трудови договори /л.102/, справка за регистрирани фискални устройства
/л.103-104/, справка за лихви /л.105/, Декларация за банкова сметка /***.110/, оборотни ведомости /л.111/ и Декларация
/л.112/. С Протокол /л.113/ са приобщени 3бр. Заповеди издадени от Министъра на
здравеопазването /л.115-121/. Приложени са справка за регистрирани данни
/л.122-123/ и Справка-Декларация по ДДС /л.124-126/.
Съставен е Ревизионен доклад /РД/ №
Р-04000621002209-092-001/ 03.08.2021г. /л.30/ от определения ревизиращ екип, с който са
установени задължения за ДДС, подробно отразени в доклада. В доклада
подробно са отразени и анализирани събраните доказателства в хода на
ревизионното производство, като РД с
приложенията е получен от жалбоподателя „Е.“ ЕООД на 03.08.2021г /л.37/.
Срещу съставения РД от жалбоподателя „Е.“ ЕООД е подадено Възражение, чрез адв.
М.М., по чл.117, ал. 5 от ДОПК /л.27/. Към възражението не са приложени
допълнителни доказателства, а само Пълномощно /л.29/.
Ревизията
е завършила с издаването на
Ревизионен акт /РА/ № Р-04 000621002209-091-001
от 27.08.2021г. /л. 19/ издаден от И.А.
- * на Сектор и Н.Т. - ** ТД на НАП – Велико Търново, на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК. С РА е
определено за ревизирания период от 01.12.2020г. до 28.02.2021г.
допълнително задължение по ДДС в размер на 14 299.04 лв. и лихви 809.05
лв., след приспадане на декларирани и платени – /минус/ 9 148.39 лв.
/л.20-гръб/. В РА са
посочени, както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени
са събраните доказателства в хода на производството, както и
подаденото възражение от жалбоподателя срещу РД, като същото е прието за неоснователно. Изложени са
мотиви във вр. със събраните доказателства,
установените задължения и определения размер на същите, като такива са посочени
и в РД, който е неразделна част от РА. Обсъдени са подробно и възраженията на
жалбоподателя. Мотиви за издаване на РА се съдържат и в РД, който е неразделна
част от него.
Жалбоподателят „Е.“ ООД е
обжалвал РА по административен
ред с
жалба вх. № 94-Е-5/15.09.2021г. /л.16/, като същият е потвърден изцяло с Решение по жалба
срещу ревизионен акт № 135/17.11.2021г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново /л.10/, като законосъобразен. В решението са посочени, както правни, така и
фактически основания, в резултат на които е потвърден РА в обжалваната му част,
обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са
приети за неоснователни. Решението е връчено
на оспорващия на дата 19.10.2021г. /л.15/,
а жалбата до съда е депозирана на 03.12.2021г. пред адм.орган,
видно от вх. номер на същата /л.6/, като е подадена по пощата на 01.12.2021г. /пощ. плик на л.9/.
По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, приложени по преписката по опис и
приети, като доказателства по
делото. Представен е и СД диск /л.131/, приет като доказателство съдържащ ЗВР,
РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по приходите,
с Опис на информацията съдържаща се на магнитния носител /л.127/.
В хода на съдебното производство, по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя и със съгласието на
процесуалния представител на ответника, беше допуснат и разпитан свидетел – Ц.И.Х.,
служител на жалбоподателя, работещ в обекта, като ** първоначално, а
впоследствие, като *. Същата посочи, че работи във фирмата от самото й отваряне
27.11.2020г., и посочи как се обслужват клиентите, какви хранителни стоки и
напитки се продават в обекта, както и какво представлява търговския обект в
който работи.
В хода на съдебното производство, отново по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя беше допусната и изготвена
Съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че отчетените
разходи на обект „* „Н.“ са отнасяни по дебита на счетоводна сметка 702
„Приходи от продажби на стоки“ в края на отчетния период в намаление на
реализираната печалба от дейността на търговския обект, тъй като същите са част
от отчетната стойност на продаваните стоки.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция.
Седалището на жалбоподателя „Е.“
ЕООД ***, както и търговския обект се намира в ***, от което следва, че
компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне
на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по 50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват
съда с материална доказателствена сила по отношение
на фактите, установени с тях.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на
жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената
част на ревизионния доклад, който е
неразделна част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените
срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото
решение също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически
основания за издаването
му.
С
РА е извършен анализ на реализираните приходи от търговска дейност на „** „Н.“,
за ревизирания период от
01.12.2020г. до 28.02.2021г., за
които е била приложена от жалбоподателя диференцирана ставка за облагане с ДДС
от 9 % по реда на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС. Установено е, че за реализацията на
стоките в търговския обект е използван специализиран товарен автомобил за
продажба и съхранение на стоките. Персонала е двама продавач-консултанти, които
предлагат и продават стоките на гише в автомобила и един работник – шофьор,
който доставя тортите „Н.“ от складово помещение на доставчика „С.п. *““ ЕООД в
***, до обекта в ***. Предмета на доставките – основно торти „Н.“ от 99 до 99.6
% от реализираните приходи. Тортите са получавани от доставчика под формата на
готов продукт в цялост, готов за консумация от крайния потребител, без да се
налага допълнително влагане на материали и дейности по завършване на продукта.
При придобиване на тортите, ревизираното ЮЛ – жалбоподателя „Е.“ ЕООД, е получил фактури от доставчика „С. п. *“
ЕООД с начислен ДДС в размер на 20 %, по които е упражнил правото на приспадане
на данъчен кредит в пълен размер. Не са установени други осчетоводени и вложени
съпътстващи услуги, чрез които да се завършва вида на предлаганите стоки към
момента на реализацията до крайния клиент. Предлагането на крайния продукт –
торти на парче или цяла торта, се свежда главно до общи и стандартни действия –
рязане на парче, опаковане на тортата, подаване на прибори за еднократна
употреба и почистване на търговската зона, като тези действия през повечето
време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в
зависимост от общите очаквания за търсенето. В обекта няма сервитьор, няма
обслужване в същинския смисъл, което да се състои в предаване на поръчки в
кухня, в допълнително оформяне на ястията и сервиране на масата на клиента,
няма специално предназначени за консумация места за сядане, няма съдове, мебели
или прибори за подреждане. Другия вид предлагане в обекта – опаковане на
храната за в къщи, също не налага допълнително влагане на материали или услуги
– тортата е получена от доставчика в готов вид и е продадена в същия вид на
клиента, без допълнителна обработка. Услугата по рязане на тортата и
опаковането не може да бъде определена, като съпътстваща услуга, която да заема
значителна от част от доставката.
Прието е правилно в РА, че не е приложимо
за жалбоподателя в обекта определението „ренторантьорски
и кетърингови услуги“, дадено в т.61 на § 1 от ДР на
ЗДДС. Съгласно чл.6 пар.1 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ № 282/2011, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите, са услуги, които се състоят в доставката
на приготвени или не приготвени храни или напитки, или и на двете, за
консумация на човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да
се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и двете е
само един компонент от едно цяло, в което услугите са по-голяма част. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в
заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката е
доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Съгласно пар.2 на същата разпоредба, доставката на приготвени или
неприготвени храни или напитки, или и на двете, но без каквито и да е било
други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг
услуга по смисъла на пар.1. В хода на ревизията не са
установени обстоятелства за наличие на достатъчно помощни услуги, съпътстваща
доставките на стоки – торти и напитки, за да се квалифицират извършените от жалбоподателя
„Е.“ ЕООД доставки, чрез „** „Н.“, като „ренторантьорски
и кетърингови услуги“ по смисъла на т.61 на § 1 от ДР
на ЗДДС и за тях не е приложима диференцираната ставка на данъка от 9 на сто по
реда на чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС, а е приложима ставката на данъка 20 на сто по
реда на чл.66 ал.1 от ЗДДС, който извод съда споделя.
Пред съда беше изслушана
свидетелката Ц.Х., служител на жалбоподателя и работеща в обекта „** „Н.“ в ревизирания период от
01.12.2020г. до 28.02.2021г. Св. Х. посочи как се обслужват клиентите, какви
хранителни стоки и напитки се продават в обекта, както и какво представлява
търговския обект в който работи. По същество показанията на свидетелката не установиха
нови конкретни факти, различни от установените с РА. Свидетелката посочи, че в
обекта е била „*-*“, като е назначен сервитьор, но след ревизирания период, а
именно от м.март и в ревизирания период е имало маси без места за сядане, тъй
като е зимен период. Съдът приема частично показанията на свидетелката, а
именно в частта им, в които показанията й не противоречат на установеното с РА.
В останалата част не приема показанията й, с оглед на твърдени обстоятелства,
станали след ревизирания период и нейната заинтересованост, като служител на
жалбоподателя, както и показания за обстоятелства за които се изисква писмен
документ.
Относно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, същото беше
оспорено по същество от страна на процесуалния представител на ответника. На
въпроса поставен от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно: „Какви разходи са
осчетоводени за извършените доставки на обекта „** „Н.“ през ревизирания период,
като представи разходите по видове и дали същите разходи са включени в
себестойността на предлаганата услуга ? “, заключението е, че отчетените
разходи на обект „* „***“ са отнасяни по дебита на счетоводна сметка 702
„Приходи от продажби на стоки“ в края на отчетния период в намаление на
реализираната печалба от дейността на търговския обект, тъй като същите са част
от отчетната стойност на продаваните стоки. При изпълнение на задачата вещото
лице е проверило освен материалите приложени по делото и Дневник на сметки от
гр.60 разходи и икономически елементи и 611/1 разходи за основна дейност „С. Н.
**“, предоставена от счетоводството на „Е.“ ЕООД за периода от 01.12.2020г. до
28.02.2021г. Този дневник на сметки не е бил представен на ревизиращите и не е
приложен към делото, като доказателство, поради което основателно се явява
възражението да не се приема заключението. Затова и съдът не приема и не
кредитира заключението на ССчЕ.
Спорът по делото е правен и касае
тълкуването и правоприлагането на относимите правни
норми от ЗДДС в контекста на разграничаването на ресторантьорските
и кетъринг услуги от доставката на стока – храна за
консумация. Жалбоподателя твърди, че извършените доставки на торти „Н.“ и
напитки в обекта – „** Н.“ попадат в определението за ресторантьорски
и кетъринг услуги, дадено в т.61 от §1 от ДР на ЗДДС
и, че дружеството основателно е прилагало диференцираната ставка за облагане с
ДДС 9 % по чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС.
Ответника твърди, че органите по приходите в РА са установили, че приложимата
данъчна ставка е тази по чл.66 ал.1 от ЗДСС в размер на 20 %, защото дейността
в обекта, представлява извършване на „продажба на стоки“, а не представлява
предоставянето на услуги – „ресторантьорски или кетъринг“.
Фактически за да се приеме за ресторантьорска услуга, доставката на храна е необходимо да
е придружена от достатъчно помощни услуги, за да може доставените храни да се
консумират непосредствено. Ресторантьорската услуга
се състои в предоставянето на храна за консумация на място в стопанисвани от
доставчика закрити помещения и/или обособени зони на открито и с подходящо
съответно оборудване, включително маси и столове, и с включено сервитьорско
обслужване. В хода на производството по делото не бяха опровергани
констатациите в РА, че в процесния търговски обект на
жалбоподателя „Е.“ ЕООД липсва същинско обслужване, състоящо се в приемане на
поръчка от клиента, предаването й в кухнята, допълнително оформяне на порции и
сервирането им на масата на клиента. В този смисъл не се събраха доказателства,
които да очертаят фактически състав на евентуално извършвани от жалбоподателя “ресторантьорски и кетъринг“
услуги, а се потвърди извода, че са извършвани именно доставки на храни и
напитки, която дейност е облагаема с ДДС в размер на 20 на сто. Правилно и
законосъобразно в РА е определено за ревизирания период от 01.12.2020г. до
28.02.2021г. допълнително задължение по ДДС в размер на 14 299.04 лв. и
лихви 809.05 лв., след приспадане на декларирани и платени 9 148.39 лв.
В хода на ревизията не са допуснати съществени
процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното
производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи
формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните в хода
на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по
приходите, издали РА. В РД, РА и
приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на
посочените като основание за установените обстоятелства и доказателства към
тях, които факти не са оборени в хода на съдебното производство, както и
изводите в оспорения РА.
С оглед на изложено следва да се
приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението
на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят
данъчната основна за облагане и да
начислят следващия се от това данък - по реда на чл.66 ал.1 от ЗДДС. Констатациите
им са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон. Жалбоподателят „Е.“ ЕООД не е
представил доказателства, с които да опровергае верността на фактическите
констатации в ревизионния акт поради което законосъобразно органите по
приходите са определили ДДС приемайки че,
ставката е 20 % ДДС, а не 9 % ДДС. В тази насока възраженията на жалбоподателя
за нарушения на материалния закон са изцяло неоснователни.
Съдът намира оспорения РА за постановен при липсата на
съществени нарушения на административно производствените правила, в
определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми,
поради което същият е ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, а подадената жалба срещу него изцяло
неоснователна.
Следва жалбата на „Е.“
ЕООД ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000621002209‑091-001/27.08.2021г.
издаден от И. А. - * Сектор и Н. Т. - ** ТД на НАП – Велико Търново, потвърден
с Решение № 135/17.11.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, Б. Н., с
който по отношение „Е.“ ЕООД са установени /допълнителни/ задължения за ДДС в
размер на общо 15 012.76 лв., в т.ч. главница и лихви, бъде отхвърлена, като неоснователна и
НЕДОКАЗАНА.
При този изход на делото частично основателно
се явява искането на процесуалния представител на ответника за разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото /чл.8/.
Съгласно представен списък от процес. представител на ответника се
претендира ю.к. възнаграждение в размер
на 1233 лева, определено с оглед материалния
интерес по делото. Материалния интерес
обаче не е сумата от 24 256.48 лв., каквато сума няма посочена в
обжалвания РА, а сумата от
15 012.76 лв. допълнително дължимата сума по ДДС, която именно се
обжалва. При този материален интерес и съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата,
минималното възнаграждението е 980.38 лв. Над
тази сума до претендирания
размер, съгласно представен списък искането следва да се отхвърли, като
неоснователно. Разноските следва да се присъдят в полза на НАП-София.
Водим
от горното и на основание
и чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА
на „Е.“ ЕООД ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04000621002209‑091-001/27.08.2021г.
издаден от И. А. - * Сектор и Н. Т. - ** ТД на НАП – Велико Търново, потвърден
с Решение № 135/ 17.11.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на НАП, Б. Н., с
който по отношение „Е.“ ЕООД са установени /допълнителни/ задължения за ДДС в
размер на общо 15 012.76 лв., в т.ч. главница и лихви.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на НАП-София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
980.38 лева и отхвърля искането над тази сума до пълния претендиран размер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София в 14
/четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138
от АПК да
се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: