Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Кюстендил,
06.12.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 195 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 27 ал. 3 -
ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с
чл. 166 от ДОПК.
А.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, оспорва
Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/121/06296/3/01/04/02
с изх. № 01-6500/4708-8 от 16.02.2021 г., издаден от И.д.н.Д. фонд „З.“***.
Релевирани са основания за незаконосъобразност на оспорения акт по чл. 146 т. 2,
т. 3 и т. 4 от АПК. Сочи се на неясни мотиви относно
изводите за характера на бизнес плана към договора и предвидените в него
приходи. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдения
за неприложимост на процедурата по чл. 27
ал. 7 от ЗПЗП. Поддържат се доводи, че
след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019,
в сила от 28.06.2019 г., публичните вземания по мерките и подмерките от програмите
за развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция,
а не с акт за установяване на публично държавно вземане. Нарушението на материалния закон се свързва
с неверни констатации от проверката, промяна в икономическата обстановка в
страната след подписване на договора, липса на нормативно изискване за
реализация на икономическите показатели в бизнес плана, като се счита, че приходите не са самостоятелен критерии за допустимост на
подпомагането.
Допълнително се сочи, че е налице добросъвестно изпълнение на сключения договор
за земеделска дейност, в която се поддържа заложените в бизнес плана приходит. Наведени са твърдения, че дължимата проверка
на реализираните приходи с одобрения бизнес план следва да обхване периода и за
2018 и 2019 години, а в случая същата е ограничена до 2016 г.
и 2017 г. Оспорва се правната сила на
Правилата за определяне на размера на помощта, които не са нормативен акт и се приемат за
неприложими за
заварените случаи, като нямат ретроактивно действие. Прави се
искане за отмяна на оспорения акт, като
незеконосъобразен, евентуално се претендира неговата нищожност. Претендират се
деловодни разноски по приложен
списък.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Представени
са и писмени бележки.
Ответникът – Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител ст.
ю. Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Видно от представените писмени бележки от гл. юр. И.,
оспореният акт се счита за законосъобразен като издаден от компетентен орган, в
надлежна писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила на ЗПЗП във вр. с § 12, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗПЗП, в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 8/03.04.2008
г. и при безспорна установеност на неизпълнението на договорното задължение от страна на
бенефициента, а размерът на вземането е определен при усл. на т. 30 от действащите Правила, обн. в ДВ,
бр. 69/30.08.2019 г. Евентуалното
ако се приеме, че процедурата е по ЗУСЕСИФ вр. с чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП, се
поддържа тезата, че не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като процесното
вземане се основава на материалноправните изисквания на Регламент на Съвета (ЕС)
№ 1698/2005 от 20 септември 2005 г. и Наредба № 30/11.08.2008 г. и има характер на публично държавно вземане по чл. 162 ал. 1
т. 8 от ДОПК. Прави се
искане за отхвърляне на жалбата. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Представени са и писмени бележки.
Кюстендилският
административен съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият
А.С.Т. е регистриран с УРН 573755
и е подал заявление по мярка 121 „Модернизиране на селските стопанства“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. за финансиране на разходи, свързани с
осъществяването на проект № 10/121/06296 от 18.08.2014 г. за отпускане на
финансова помощ за модернизиране на земеделско стопанство. Въз основа
на проекта и на основание чл. 35 ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Модернизиране на земеделските стопанства“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /Наредбата/,
между Държавен фонд „Земеделие“,
представляван от изпълнителния директор и А.С.Т., в качеството на ползвател, е
сключен договор № 10/121/06296 от 18.08.2014
г. за отпускане на финансова помощ по
мярка 121 „ Модернизиране на земеделските стопанства“. Съгласно т. 1.1 и 1.2
от договора, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 60 % от одобрените и реално извършени разходи,
свързани с осъществяването на проекта, като изплащането на помощта става при
условие, че се извърши инвестицията съгласно одобрения проект, условията и
сроковете в договора и действащите нормативни актове. Предвидено е в т.
2.1, че първоначално одобрената помощ е в размер на 270 276,00 лв.,
съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а ползвателят
има право на междинно и авансово плащане. Съобразно
разпоредбите на раздел ІV от договора,
Фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за
целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на място и на документацията, както и задължения
за изплащане на окончателния размер на помощта в срок до два месеца, а за
строително – монтажни работи в срок до три месеца, от постъпване на заявката за
плащане, придружена с необходимите документи, доказващи направената инвестиция
съгласно Наредба № 8/2008г. /т. 4.13 от договора/. Ползвателят има право да получи финансовата помощ в
договорения размер, като същият се задължава да извърши изцяло одобрената
инвестиция до 15.09.2015 г. /т. 3.1/, в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи
/т. 4.18/, а в срок от 5 години
от сключването на договора - да спазва
одобрения проект /т. 4.23/; да използва
по предназначение придобитите активи, да не преустановява подпомаганата
дейност, да спазва условията на чл. 57 от Наредбата / т. 4.23/. Съгласно т. 4.5
от договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата или част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата
или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не е изпълнил някое
от задълженията си по договора и Наредбата / т. 4.4, б. „б“/.
Следват изменения на сключения договор с анекси от 19.12.2014 г., 17.06.2015г. и 17.07.2015г.,
видно от които е предвидено междинно плащане по договора и е създадена нова Таблица на одобрените инвестиционни
разходи / л. 36 и сл./. Съобразно последната, размерът на разходите е 468 300 лв.;
одобрените за финансиране разходи са в размер на 450 460 лв., а одобрената
субсидия е в размер на 270 276 лв.
В съответствие с изискванията на чл. 16 ал. 1 от Наредба
№ 8/2008г., приложение към одобрения
проект на жалбоподателят е бизнес
план – Приложение № 5 към чл. 16 ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. От съдържанието на представения
бизнес план, се установяват следните
относими за спора обстоятелства: сумата на инвестицията е 446.000 лв., с която се финансира закупуването
на трактор с прикачен инвентар, описани в талбица 1 на р. ІІІ, за производство
на биологичен зрял фасул, коъто е основната култура за отглеждане по проекта, а
другите култури се отглеждат с цел постигане на разнообразие на продукцията; приходите по проекта съобразно таблиците
- приложения към бизнес плана, включват приходите, както следва: по т.
А1. „Приходи от дейността“ - по таблица 12 – Производствена програма се
предвиждат приходи от продажба на продукция от зрял фасул в количество от
63 000 кг. за всяка година в рамките на 5 – годишния период, които приходи
са в размер на 220 500 лв. за първата година; в размер на 233 100 лв.
за втората година; в размер на 233 100 лв. за третата година; в размер на
239 400 лв. за четвъртата и петата година; по т. А.2 „Други приходи“ –
таблица 17 – приходи от директни плащания на площ от ДФЗ-РА в размер на
6 300 лв. за всяка от 5-те години по проекта, плащания за
необлагодетелствени райони – по 5 250 лв. за всяка от 5-те години,
субсидия по мярка 214 – по 11 300 лв. за първата и втората година, по
8 400 лв. – третата, четвъртата и петата години или съответно други
приходи в общ размер на 22 850 лв. за първата и втората година и на
19 950 лв. за третата, четвъртата и петата години. В „Прогноза за нетните
парични потоци на проекта“ в раздел ІІІ.3.А – таблица 25, в частта относно
приходите са заложени: за първата година – приходи от продажба – 22 500
лв. и други приходи – 22 850 лв. /общо 243 350 лв./; за втората
година – приходи от продажба – 233 100 лв. и други приходи 22 850 лв.
/общо 255 950 лв./; за третата година - приходи от продажба – 233 100
лв. и други приходи 19 950 лв. /общо 253 050 лв./; за четвъртата
година – приходи от продажба – 239 400 лв. и други приходи 19 950 лв.
/общо 259 350 лв./; за петата година – приходи от продажба – 239 400
лв. и други приходи 19 950 лв. /общо 259 350 лв./. Видно от
поясненията към таблица 12 и 17 на бизнес – плана – Приложение № 5 към чл. 16
ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., в таблица 12 „Производствена програма“, се
посочват видовете продукти, които кандидатът произвежда и които са пряко
свързани в инвестицията, за която кандидатства, а в случай, че даден вид
продукция на кандидата е свързан косвено с дейността, в която се инвестира, тя се
описва в таблица 17 „Други приходи“.
С оглед заложените финансови показатели в бизнес плана, фондът е
приел проекта като допустим и го е
одобрил.
Във връзка с подадена от ползвателя заявки за плащане и положителни констатации от извършена
проверка, отразени в Контролен лист от 28.08.2015г., ДФЗ издава
писма за оторизация
на плащанията и на Т. е изплатената
безвъзмездна финансова помощ в размер на 270 094.05 лв.
В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с
изпълнението на сключения договор, е издадена Заповед № 352314/11.04.2018 г. за извършване на проверка на място на
ползвателя Т.. Констатациите на проверяващия екип от Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ,
са отразени в Контролен лист от 17.04.2018 г. приложен по адм. дело № 402/2018
г., присъединено по настоящето дело, като същият е предявен на Т..
С писмо № 01-6500/4708 от 23.05.2018
г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на осн. чл. 26 ал. 1 от АПК,
Т. е уведомен за открито производство за
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, във връзка с
констатациите от направена проверка за неизпълнение на задълженията по т. 4.18
от договора, сключен с ДФЗ относно заложените приходи за финансови години –
2016 г. и 2017 г. по одобрения бизнес план./.
Издадено е Решение №
10/121/06296/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/4708 от 11.07.2018 г. на ИД на ДФ „Земеделие“,
с което на А.С.Т. *** е наложена финансова корекция в размер на 27 009.41
лв. във връзка с договор № 10/121/062292 от 18.08.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по ПРСР
2007 – 2013 г. Същото е било оспорено и с Решение № 229/11.10.2019 г. по адм.
дело № 402/2018 г. по описа на АС – Кюстендил е било отменено и преписката върната на административния
орган за определяне размера на финансовата корекция. Това решение е обжалвано
от административния орган и с Решение № 8012/23.06.2020 г. на ВАС по адм. дело
№ 14152/2019 г. същото е отменено в една част, а в друга е оставено в сила, а
именно – преписката е върната на административния орган за определяне на финансовата
корекция, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, които
са в смисъл, че е установено наличието на бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в
неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес – плана за 2016 г. и
2017 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на
инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
Изпълнявайки указанията на ВАС, ИД
на ДФ „Земеделие“ е инициирал ново административно производство по издаване на
АУПДВ на основание чл. 24 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от АПК. За установеното
неизпълнение на одобрения проект /непостигане на нивата на показатели,
предвидени в бизнес – плана/ за две пълни финансови години – 2016 и 2017,
съгласно т. 30, предложение първо от Приложение към раздел І „Общи положения“
от „Правила за определяне на размера на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от
ПРСР 2007 – 2013 г.“, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са
под 50% и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес – план,
изчислени средноаритметично за същия период и времетраенето на неизпълнението е
две финансови години, се налага санкция в размер на 10 % от предоставената
финансова помощ по договора. В случая е наложена санкция в размер на
27 009.41 лв – 10% от получената финансова помощ.
С писмо с изх. № 05-2-100/77 от
05.04.2019 г. ДФ „Земеделие“ отказва да съгласува искането за промяна на
финансово – икономическите параметри на бизнес – плана за пълвите две финансови
години /2016 г. и 2017 г./ изискани от бенефициента с молба с вх. № 05-2-100/77
от 11.04.2018 г.
С писмо с изх. № 01-6500/4708-7 от
13.10.2020 г. на Т. е дадена възможност в 14 – дневен срок от получаването му
да представи писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане, връчено на 16.10.2020 г.
С писмо вх. № 02-100-6500/789 от
30.10.2020 г. в ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е депозирал възражение относно
основателността и размера на финансовата корекция.
Административният орган не приема
изложените възражения, след което следва
издаване на Акт за установяване
на публично държавно вземане № 10/121/06296/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/4708-8 от
16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 27 ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, както и чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, на А.С.Т.
с ЕГН **********, е
определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на
27 009,41 лв. за неизпълнение на нивата на приходите от
подпомаганата дейност, предвидени в
бизнес - плана към договор № 10/121/06296 от 18.08.2014 г. по мярка 121 „Модернизиране
на земеделските стопанства“ по ПРСР за периода 2007 – 2013 г., сключен с ДФЗ.
Органът е
приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т. 4.18 от договора за спазване на одобрения проект за
срок от 5 години от сключване на
договора, както и на разпоредбата на
чл. 16 ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране
на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013г. /наричана Наредбата/, според която бизнес планът за
разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години. Сочи се, че в представения и одобрен бизнес план са
залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като
допустим и е сключен договор за подпомагане, по който е изплатена субсидия в
размер на 270 009.41 лв., но след извършени административни проверки и проверка
на място, е установено, че за две пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г., ползвателят
е реализирал приходи в
размери по - ниски от заложените в
бизнес плана, а именно: за 2016 г. – от
заложените 233 100 лв. приходи, са
реализирани 34 531.20 лв. или 14,08 %; за 2017 г. – от заложените 239 400
лв. приходи, са реализирани 80 504.60 лв. или 33,60%,
като средно за двете години
реализираните приходи от ползвателя
възлизат на 24,3 % . С оглед на горните констатации
относно продължителността и процента неизпълнение на заложените в бизнес плана
приходи и на основание т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от
ПРСР 2007 – 2013 г., одобрени
от Изпълнителния директор на ДФЗ на основание
чл. 27 ал. 9 от ЗПЗП, обн. ДВ бр.69/2019 г., е определена подлежаща на възстановяване финансова помощ в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по договора,
равняваща се на 27 009.41лв.,
тъй като реализираните приходи през двете проверявани финансови години са под
50% и над 20% от предвидените по бизнес плана, изчислени средноаритметично за
същия период.
Органът
е посочил, че съгласно чл. 16 ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. бизнес - плана е
част от проекта по договора за подпомагане, от което следва, че е част и от
проекта. Визирани са задълженията за
ползвателя по т. 4.18 от договора и правилото по чл. 16 ал. 1 от Наредбата. Посочено
е, че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за
предоставяне на финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да
бъде проверяван посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като
неделима част от проекта; че целта на контрола е проследяване изпълнението на
заложените от ползвателя резултати при осъществяване на дейността във връзка с
жизнеспособното функциониране на инвестицията, нейната конкурентноспособност и
пазарния потенциал; че това задължение произтича и от необходимостта при
разходването на средствата от бюджета на ЕС да се спазва принципа за добро
финансово управление по чл. 30 § 2
от Регламент № 966/2012 г. на ЕП и Съвета от 25 октомври 2012 г. и по - специално
принципа за ефикасност, който изисква да се постигне най - добро съотношение
между използваните ресурси и постигнатите резултати и принципа за ефективност,
който изисква осъществяването на набелязаните конкретни цели и постигането на
планираните резултати от подпомаганата дейност. Посочено е, че в тази връзка ползвателят
е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими
предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията, т.е. да
придобие активите – обект на финансово подпомагане и да постигне набелязаните
резултати във връзка със заложените финансови показатели в бизнес плана.
В акта са формирани изводи
за неоснователност на възраженията на Т.. Прието е, че са неприложими
правилата на ЗУСЕСИФ; че въпреки прогнозния характер на показателите в бизнес
плана същите подлежат на оценка и контрол във връзка със задълженията на
ползвателя по договора и Наредба № 8/2008г.; че приетите Правила от 2019 г.
предвиждат изключително голям толеранс в неизпълнението и че с тях не се
въвеждат нови задължения към бенефициентите, а еднотипен подход при определяне
размера на налаганите санкции във вр. с изискванията на чл. 35 от
Регламент № 640/2014 на Комисията.
Издаденият
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя с Констативен протокол по реда на чл. 18а ал. 10 от АПК – публикуване на акта на
интернет – страницата на ДФ „Земеделие“ на 16.04.2021 г., като жалбата срещу
него е подадена на 09.06.2021 г.
В съдебното производство е прието заключение с вх. № 4351/13.10.2021
г. на вещото лице Е.Т., изготвено по назначена съдебно - икономическа
експертиза. Същото не е оспорено от страните, а
съдът го счита за обективно и достоверно, съответстващо на писмените
доказателства по делото. От експертното заключение, изготвено въз основа на
проверка на административната преписка, на счетоводните и данъчни документи по
делото, се установяват следните обстоятелства: за 2016 г. - Т. е реализирал приходи в размер на 39 217,00
лв., които съпоставени със заложените приходи по одобрения бизнес - план в
размер на 194 250,00 лв., формират 20.19 % изпълнение на приходите; за 2017 г. - Т. е
реализирал приходи в размер на 89 704.17 лв., които съпоставени със
заложените приходи по одобрения бизнес план в размер на 199 500 лв., формират 44,96 % изпълнение на приходите; ; общо
за трите години /вещото лице е изчислило и включило и приходите за 2018 г./ - Т.
е реализирал приходи в размер на 238 049.34 лв., които съпоставени със
заложените приходи по одобрения бизнес план в размер на 452 083.33 лв., формират 52,66 % изпълнение на приходите средноаритметично.
Ответникът, чрез пълномощника си, е представил по делото писмо с
вх. № 02-100-6500/1595 от 14.03.2018 г., касаещо искане за промяна в бизнес –
плана по договор с № 10/04/1/0/02138 от 25.02.2016 г. – Мярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 – 2020 г. на А.С.Т. и уведомително писмо с
вх. № 02-100-6500/1595-3 от 05.04.2019 г., касаещо горепосочения договор, т.е.
доказателства, които са неотносими към договорът предмет на настоящето
производство.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателствени средства. Преценката
на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу индивидуален административен акт по чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП, вр. с чл. 166 ал. 2, вр. с чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, от надлежен правен субект с право на обжалване
по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК.
По допустимостта на жалбата, съдът
ще изложи следните мотиви:
От приобщената по делото административна преписка по издаване на
оспорения ИАА е видно, че административният орган не е изчерпал всички редовни
способи за връчване на същия, регламентирани в чл. 18а от АПК, преди да
пристъпи към връчване на акта по реда на чл. 18а ал. 10 от АПК – публикуване на
акта в интернет – страницата на ДФ „Земеделие“. Представените известия за
обратно доставяне не се оформени по надлежния ред – липсва подпис на връчител
или съдържат само подпис на лице, за което не е ясно кое и каква длъжност
заема. На следващо място, от приложените известия за обратно доставяне е видно,
че актът е връчван единствено на постоянния адрес на жалбоподателя, а дори и в
самия АУПДВ е посочен адрес за кореспонденция, който е посочен пред ДФ
„Земеделие“ като адрес, на който Т. е пожелал да бъде осъществявана
кореспонденция. Такива опити за връчване не се представят по делото. Отделно от
горното от представените от ответника доказателства в о.с.з. от 09.11.2021 г. е
видно, че същите разполагат с данни за настоящ адрес на Т., несъвпадащ с
постоянния му, както ис телефонен номер за контакт и електронна поща за
кореспонденция с ДФ „Земеделие. От всичко изложено, за съдът не остава никакво
съмнение, че не са били използвани всички способи за връчване на оспорения акт
на жалбоподателя, преди де се пристъпи към съобщаване на същия по реда на чл.
18а ал. 10 от АПК и в този смисъл съдът приема подадената жалба за подадена в
срок.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Проверен
изцяло на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по
чл. 146 от АПК, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен административен акт при
наличие на основания по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съображенията са
следните:
АУПДВ е постановен от
оправомощен орган в
пределите на неговата законова компетентност. ДФ „Земеделие“ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1 т. 13
от ДР ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а ал. 5
от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ. Изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр. 51/2019 г. е в сила от 28.06.2019 г., т.е. същото е действащо
правило към момента на издаване на АУПДВ. Следва, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен по степен и материя орган. Страните
не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото
съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. Същият съдържа
изложение на фактическите и правни основания, въз основа на
които е издаден. Органът е посочил фактите,
на
които
кореспондират посочените правни норми и разпоредените правни последици.
Спазена е процедурата по чл. 26 ал. 1
от АПК във вр. с препращането от чл. 166 от ДОПК. Преди издаване на акта
органът е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по
установените нарушения. Писмото на
органа от 13.10.2020 г. е поставило начало на административното производство за
издаване на оспорения АУПДВ и в него се съдържат всички обективирани в акта
фактически обстоятелства по преписката. В изпълнение на общите правила по чл. 35
и чл. 36 от АПК актът е издаден от органа след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства.
Независимо
от горните констатации за спазване на
процесуалните правила на АПК и на писмената форма на оспорения акт, съдът
счита, че административният орган е
допуснал съществени нарушения относими
към вида на акта и реда за неговото издаване, както и нарушения на материалния
закон във връзка с материалноправните основания за установяване дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради следното:
Страните не спорят и от доказателствата по делото се установи
наличието на сключен договор за подпомагане между А.Т. и ДФ „Земеделие“ от 18.08.2014
г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР. Съгласно
т. 1.1 и 1.2 от договора, Фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 60 % от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта, като
изплащането на помощта става при условие, че се извърши инвестицията съгласно
одобрения проект, условията и сроковете в договора и действащите нормативни
актове. Съответно, ползвателят има право
да получи финансовата помощ в договорения размер, като се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция и в
срок от 5 години от сключването на договора да спазва одобрения проект, т.е.
договорения период на мониторинг е 5 години - до 18.08.2019г. /вж. т. 4.23 /. В раздел VІІІ от договора са предвидени
отговорности при неизпълнение, вкл. по т. 8.1 е предвидено в случай, че
ползвателят не изпълнява което и да е нормативно и/или договорно задължения
след изплащане на помощта, Фондът може да поиска връщане на всички изплатени по
договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя при спазване на изискванията по чл. 51 и чл. 52
от Наредба № 8/03.04.2008г.
Тук е мястото да се анализира
характерът на бизнес - плана към сключения договор и правните последици от неизпълнението му,
респ. правилността на твърденията в жалбата за
липсата на нормативно изискване за реализация на икономическите
показатели в бизнес плана, доколкото оспорващият счита, че приходите не са самостоятелен
критерии за допустимост на подпомагането. Така поддържаните доводи са
неоснователни и са в противоречие с относимите разпоредби на процесния договор и
на Наредба № 8/2008 г. В раздела ІХ „Други условия“ на договора се
съдържат дефиниции на понятия по същия, вкл. на понятието „одобрен проект“,
който е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и
одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно
Наредба № 8/2008г. документи /включително и представения и одобрен бизнес
план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с
тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 121.
Дефиниция на понятието „проект“ има и в §1 т. 12 от ДР на Наредба № 8 от 03.04.2008г.,
съгласно която, проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРРС. Сред нормативно установените изисквания към проектите на кандидатите за
подпомагане според чл. 16 ал. 1 от
Наредбата, е представянето на бизнес план по образец съгласно приложение № 3, за
разнообразяване на дейността за период не по-малък от 5 години, който следва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни
работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.
В §1 т. 17 от ДР на Наредбата е
дадена дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генерирането на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието
за периода на бизнес плана. От горното следва, че бизнес планът е част от заявлението за подпомагане, като
същият и предвидените в него стойности са относими за постигане на целите на
мярката, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и
устойчива заетост на проекта за съответния период. Изготвянето на бизнес плана
и заложените в него приходи са извършва от кандидата за подпомагане и именно
чрез тях същият доказва жизнеспособността на инвестицията, което пък е
основание за одобряване на проекта. В
този смисъл, основателна е преценката на органа във връзка с изпълнението на договорните
задължения от страна на ползвателя, въз
основа на предвидените в бизнес плана показатели за приходите от дейността в
рамките на договорния период. Същите са
индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им води до задължение за
възстановяване изцяло или частично на
финансовата помощ.
Не е спорно по
делото и от съдържанието на представения
бизнес - план, се установява, че приходите
по проекта съобразно таблиците са
изпълнени частично, а именно: в размер на 14,81% за 2016г.; в размер на 33,63% за 2017г.,
като процентите за 2018 г. са неотносими съм случая.
При горните безспорни фактически обстоятелства, спорът по
делото е относно вида на акта за установяване дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, процесуалния
ред и материалноправните основания за
неговото издаване. Съдът счита за приложима хипотезата на чл. 27
ал. 6 от ЗПЗП, респ. органът, като е приложил
реда по чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП, е издал незаконосъобразен административен акт. Визираните
норми са нови, създадени са със ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019г.
в сила от 28.06.2019 г., т.е. същите са действащо право към датата на образуване на настоящото административно производство и към датата на постановяване
на оспорения АУПДВ на 16.02.2021 г. Съгласно
чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова
корекция по чл.
70 ал. 1 т. 1 – 9
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение
за налагане на финансова корекция по реда на чл.
73 от същия закон. Съгласно чл.
27 ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.
6,
се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане
по реда на ДОПК.
Последният в чл.
166 ал. 2, препраща към реда по АПК.
Както се посочи по - горе, съгласно чл.
20а ал. 5 от ЗПЗП, компетентността за издаване на
административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие".
От цитираните
разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, в сила от
28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които
публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на
установяване на публично държавно вземане. Вложената
от законодателя воля при новата регламентация на правоотношенията по чл. 27 ал.
6 и ал. 7 от ЗПЗСП е за разграничаване на различни нарушения на ползвателите на
помощта, които водят до възстановяване на БФП и въведен различен ред за
установяване на тяхната дължимост. Така, по ал. 6 се установява дължимостта на
възстановяването на помощта при нарушения, представляващи основания за налагане
на финансова корекция по чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а по ал. 7 – се установява
дължимостта на възстановяването на помощта, при неизпълнение на други нарушения
по условията за предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи от
секторното законодателство. По начин на законодателна редакция, ал. 7 е
приложима само ако нарушенията не се квалифицират по ал. 6, т.е. по силата на чл. 27 ал. 7
ЗПЗП
издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70 ал. 1 т.
1 - 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на
финансова корекция.
В случая, видно от мотивите в акта, фактическото основание за издаване на същия е неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план на Т. приходи за периода 2016 г. – 2017 г. В административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение представлява неизпълнение на предвидените в одобрения бизнес план индикатори в приходната им част, което поражда задължение за възстановяване изцяло или частично на финансовата помощ. Константно в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл. 70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение на одобрени индикатори / в този смисъл са: решение № 15687 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8586/2020 г., I о.; решение на ВАС по адм. дело № 11174/2019 г., ІV о.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 9703/2018 г. на ВАС, ІVо. и цитираните в него съдебни решения; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7468/2019 г., ІVо. и др. /. Причина за това е цитираното по - горе нормативно изискване по см. на §1 т. 12 от ДР и чл. 16 ал. 1 на Наредба № 8/2008 г. за това, бизнес - планът да бъде част от изискуемите се документи към проекта за подпомагане, чиято цел е да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по т. 4.18 от договора е да извърши одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект и да спази същия.
От горното
следва, че е налице хипотезата на чл.
70 ал. 1 т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на
финансова корекция по реда на чл.
73 ЗУСЕСИФ, т.е. органът
е следвало да приложи правилото на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП като издаде решение на налагане на финансова корекция, а не
АУПДВ, както е процедирал
в случая. След цитираното изменение
на ЗПЗП,
в
сила от 28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл.
27 ал. 6 ЗПЗП изрично
препраща към ЗУСЕСИФ:
по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция -
по чл.
70 ал. 1, т. 1 -
9
от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на административния акт –
решение и реда за неговото издаване - по чл.
73 от същия закон. С оглед на изложеното и по аргумент от чл.
27 ал.7 ЗПЗП,
при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на
финансова корекция по чл.
70 ал. 1 т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на АПК
съгласно чл.
166 ал. 2 ДОПК, не се издава. Обратно на поддържаната
от ответника теза, неправилната преценка на органа относно приложимия вид на акта и процедурата по неговото
издаване, представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта и
административнопроизводствените правила, тъй като засяга материалноправните
основания за дължимост на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ и разграничението им, предвидено в чл.
27 ал. 6 и ал.
7 от ЗПЗП /вж. решение № 15687/17.12.2020г. по адм.д.
№ 8586/2020г. и решение
№1457/03.02.2021г. по адм.д. №10650/2020г., двете на I о. на ВАС/. За коректност на мотивите е нужно да се посочи, че има и обратна практика на ВАС, според
която смешението на вида и процедурите по двата закона (ЗУСЕСИФ
и АПК)
е несъществено нарушение на изискванията за форма на акта и на
административнопроизводствените правила,
по-новата от която е обективирана в решение
№
1581/08.02.2021г. на ВАС по адм.д.№
8437/2020г., VIII о., и е формирана при действието на измененията на
чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019г. Съдът не споделя становището на
ответника, тъй като решенията на ВАС, са за издадени АУПДВ преди изменението на
ЗПЗП,
при действие на правилата на §4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и §12 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.2/03.01.2018г. Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019 г. е нов закон, поради което се прилага спрямо
новите правоотношения, каквото е настоящето. Безспорно ЗПЗП и Наредба № 8/2008г. са изключенията, които
правят неприложим ЗУСЕСИФ по см. на §4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, но правилата на чл. 27 ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП въвеждат нова правна уредба без да засягат
старата по §4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тъй като нямат ретроактивно действие. Правилото пък на §12 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗПЗП е неприложимо, макар Наредба № 8/2008г. да е издадена до датата на влизане му в сила, доколкото
периодът на мониторинг на договора е изтекъл преди издаване на процесния АУПДВ
/на 18.08.2019 г. във вр. с т. 4.18 от договора/.
По изложените правни съображения съдът намира оспорения
АУПДВ за незаконосъобразен на основанията
по чл. 146 т. 2, 3 и 4 от АПК
и постановява решение за неговата отмяна.
Вън от изложеното и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
счита за необходимо да посочи, че нарушенията, водещи до възстановяване на част
от изплатената на жалбоподателя финансова помощ, са доказани от документите от извършената проверка от техническия
инспекторат на фонда и от заключението на вещо лице. Ползвателят на помощта е нарушил задължението
по чл. 16 ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., тъй като нереализирайки приходите, заложени в бизнес
плана, не е установил жизнеспособност на
инвестицията за период от 5 години и осъществяването целите
на мярката по чл. 2 т. 1 от Наредбата. Видно
е, че заложените в бизнес плана финансови приходи са изпълнени
средноаритметично за финансовите 2016 г. – 2017 г. на 24.3 %, с което Т. е нарушил и изискванията
на т. 4.18 от договора.
Налице е основанието за връщане на изплатените средства по
чл. 51 ал. 1 от Наредба № 8/2008г. поради неизпълнение от ползвателя на
нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както е
приел органа. Размерът на средствата,
които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по правилото на чл. 54
от Наредба № 8/2008 г. и в съответствие с
т. 30 от Приложението към раздел I „Общи
положения“ от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване
БПФ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6
и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г. /обн. ДВ,
бр.69/30.08.2019 г., в сила от същата дата/. Органът е отчел вида, степента и
продължителността на неизпълнението по проекта. Неоснователно жалбоподателят
оспорва правната сила на Правилата.
Същите са нормативен акт и са приложими за процесния случай, тъй като АУПДВ е
издаден при тяхното действие. Проверката за законосъобразност на Правилата е
приключила с решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС
по адм.д. № 14154/2019 г., I о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г.
на ВАС по адм.д. № 8071/2020 г., 5 -членен
състав.
Констатираното по - горе
нарушение на изискването на чл. 27 ал. 6
от ЗПЗП обаче води до отмяна на оспорения административен акт.
На основание чл. 143 ал. 1 във вр. с §1 т. 6 от ДР на АПК, ДФ „Земеделие“
дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в размер на 302.50
лв., от които 10 лв. – държавна такса и
292.50 лв. – възнаграждение за изготвена експертиза на вещото лице.
Поради изхода от спора, ответникът няма право на деловодни
разноски.
Водим от изложеното и на осн. чл.
172 ал.2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане № 10/121/06296/3/01/04/02
с изх. № 01-6500/4708-8 от 16.02.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр. София, с който на
основание чл. 27 ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и
чл.162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, на А.С.Т.
с ЕГН: **********, с адрес за кореспонденция: гр. Кюстендил, ул. „Бузлуджа“ №
78, ет. 1, е
определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на
27 009.41 лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, да заплати на А.С.Т., с ЕГН ********** и посочен по –
горе адрес за кореспонденция, деловодни разноски в
размер на 302.50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: