Решение по дело №207/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 334
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20223520100207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Попово, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров чрез адв. Виолета Герова, САК, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „България” №81, вх. В, ет. 8, ПРОТИВ: Г. Р. Г. с ЕГН: ********** с
адрес гр. П., ж.к. „М.“ вх. „“, ет. ап., за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от лв. - представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договор, сключен между ответника и „БТК” ЕАД.
В исковата молба се твърди, че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, и Г. Р. Г. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 17148104001 от дата 23.11.2018. г., с който абонатът е добавил за
ползване мобилен номер, по избран тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в
размер на 29.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 17148104001 от дата 23.11.2018. г, от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, били издадени фактури, обективиращи вида и
размера на незаплатената услуга, а именно: № *********/01.05.2019г., №
**********/01.06.2019г., № **********/02.07.2019г., **********/02.08.2019г., за периода от
01.04.2019 г. до 01.08.2019 г., от които:
За отчетен период от 01.04.2019 - 30.04.2019 г., операторът бил начислил за
незапалатени услуги сума в размер на 71.83 лв. с ДДС, от които се претендират
незаплатения и цедиран остатък от 51.25 лв. с ДДС, обективиран във фактура №
*********/01.05.2019, от които: Smart L+24.16 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв.
без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС;
SMS 32.00 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% -11.97 лв.
Дължимата сума била платима в срок 18.05.2019г.. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
1
За отчетен период от 01.05.2019 - 31.05.2019 г., операторът бил начислил за
незапалатени услуги сума в размер на 28.99 лв. с ДДС, обективирани във фактура №
**********/01.06.2019 г., от които: Smart L+ 24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83
лв.
Дължимата сума била платима в срок 18.06.2019г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 01.06.2019 - 30.06.2019 г., операторът бил начислил за
незапалатени услуги сума в размер на 29.61 лв. с ДДС, обективирани във фактура №
**********/02.07.2019 г., от които: Smart L+ 24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83
лв.; Лихва за забавено плащане 0.62 лв.
Дължимата сума била платима в срок 18.07.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 01.07.2019 - 31.07.2019 г., операторът бил начислил Лихва за
забавено плащане 0.86 лв. обективирани във фактура **********/02.08.2019 г., платима в
срок до 18.08.2019 г.
Абонатът бил потребил, но не бил заплатил мобилни услуги, от която дружеството
ищец имало правен интерес да претендира цедираната му незаплатена услуга в размер на
110.71 лв., фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 05/2019г., 06/2019 г.,
07/2019 г. и за месец 08/2019 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги на стойност 110.71 лв. лева обусловило правото на „БТК“ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер
№17148104001 крайна фактура №**********/02.08.2019 г., платима в срок до 17.08.2019 г.,
с начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не е предмет на иска,
фактурирана е цената, дължима се за потребените мобилни услуги от предходните отчетни
периоди в размер на 110.71 лв.
Датата на деактивация на процесиия абонамент е 30.08.2019 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил
крайния срок за ползване на абонамента Smart L+ за мобилен номер ********** до
23.11.2020 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 23.11.2018. г.
Ищцовото дружество предявява исковата претенция в качеството си на цесионер по
договор за цесия от дата 16.10.2018 г., с което вземането спрямо ответника е прехвърлено на
„С. Г. Груп“ ЕАД, на дата 24.02.2020 г., а "С. Г. Груп" ЕАД с ЕИК: ********* от своя страна
го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК: ********* на дата 10.03.2020 г., посредством
Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок, особеният представител на ответника е депозирал писмен
отговор, но конкретни възражения и оспорвания не са направени.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа
2
на исковите претенции, като се моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от особения си представител
адв. Р. А. – ТАК, която поддържа писмения отговор.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД:
За да бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже
качеството си на кредитор, факта, от който произтича вземането му, както по основание,
така и по размер, т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни
услуги с ответника; че е „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е изправна страна
по договора, като е изпълнила всички свои задължения по него, както и валидно сключен
договор за цесия, за които длъжникът е надлежно уведомен.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, и Г. Р. Г. е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17148104001 от дата
23.11.2018. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер , по избран тарифен
план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с ДДС за срок от 24
месеца.
За потребените от абоната-ответник услуги, операторът е издал фактури,
обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: № *********/01.05.2019
г., № **********/01.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г., № **********/02.08.2019 г., за
периода от 01.04.2019 г. до 01.08.2019 г., от които:
За отчетен период от 01.04.2019 - 30.04.2019 г., операторът е начислил за
незапалатени услуги сума в размер на 71.83 лв. с ДДС, от които се претендират
незаплатения и цедиран остатък от 51.25 лв. с ДДС, обективиран във фактура
*********/01.05.2019, от които: Smart L+24.16 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв.
без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС; Допълнителни 100МВ 0.83 лв. без ДДС;
SMS 32.00 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% -11.97 лв.
Дължимата сума е платима в срок 18.05.2019 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 01.05.2019 - 31.05.2019 г., операторът е начислил за
незапалатени услуги сума в размер на 28.99 лв. с ДДС, обективирани във фактура №
**********/01.06.2019 г., от които: Smart L+ 24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83
лв. Дължимата сума е платима в срок 18.06.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 01.06.2019 - 30.06.2019 г., операторът е начислил за
незапалатени услуги сума в размер на 29.61 лв. с ДДС, обективирани във фактура №
**********/02.07.2019 г., от които: Smart L+ 24.16 лв. без ДДС; ДДС ставка и сума 20% 4.83
лв.; Лихва за забавено плащане 0.62 лв. Дължимата сума е платима в срок 18.07.2019 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За отчетен период от 01.07.2019 - 31.07.2019 г., операторът е начислил лихва за
забавено плащане 0.86 лв. обективирани във фактура № **********/02.08.2019 г., платима в
срок до 18.08.2019 г.
При така установените факти, в тежест на ищеца е да докаже, че реално е предоставил
3
услугите, чиято цена се претендира.
Няма спор между страните, че са били в твърдените облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги. Договорът за мобилни услуги касае доставката на
електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се
регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена услуга.
В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури, от които се
установяват ползвани от номер ********** мобилни услуги. При липсата на оспорване на
представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в
които доставените услуги са конкретно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена
реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са
определени в сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до
това операторът да поддържа телекомуникационните си системи в изправност и по начин,
че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в
условията по договора изключения, е ограничен във възможността да влияе на обема на
заявения от потребителя трафик на информация.
Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от
абоната входящи и изходящи услуги, служещо за основание за определяне ликвидността на
дължимото за съответния отчетен период възнаграждение.
В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са дължими, поради
което потребителят дължи цената за тях. Доказателства за извършено плащане на
потребените услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница се явява доказана по основание и размер.
На 16.10.2018г. е сключен договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД. По
силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от
името на цедента за прехвърлянето на вземането.
Видно от приложения по делото Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между
„С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, анекс от 01.10.2019г. и извлечение от приложение № 1
към него се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“
ЕООД вземането си към ответника в размер на 110,71 лв., придобито по силата на Договора
за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и С.Г. Груп“
ООД.
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от „БТК” АД, до ответника
за извършените цесии, но не са представени доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
4
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента е приложено към исковата молба на цесионера и е
достигнало до особения представител на длъжника със същата, и това представлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите,
когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на
цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Въпреки че
липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди
образуване на настоящото дело, с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на
цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът е узнал за цедирането
на вземането. Връчването на всички книжа по делото, в т.ч и на назначения особен
представител на ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
При това положение настоящият състав приема, че е изпълнено изискването по чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство, както по-горе се посочи е настъпило в хода на делото и
следва да бъде съобразено при решаване на спора.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
материална легитимация по предявения иск. Тъй като исковата претенция се доказа по
основание и размер, същата следва да бъде изцяло уважена.
Доколкото предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 359/25.11.2021г. по ч.гр.д № 939/2021 г. на РС – Попово е била и сумата от 25.20 лв. –
лихва за забава за периода от 18.08.2019г. до 16.11.2021г., която не е предявена като искова
претенция в настоящото производство, посочената заповед, в частта касаеща тази сума,
следва да бъде обезсилена.

По разноските:
За образуване на делото и в хода на процеса, ищецът е направила следните разноски:
25.00 лв. – заплатена държавна такса;
180.00 лв. – за адвокатско възнаграждение;
150.00 лв. – депозит за особен представител;
Общо: 355.00 лв.
С оглед изхода на делото, и предвид направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна сумата в общ размер на 355.00 лв., представляваща направени по повод съдебното
5
производство разноски.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направила разноски в общ размер на 205.00 лв.,
от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така, пропорционално на уважената част от завените в заповедното производство
вземания, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 166.99 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Р. Г. с ЕГН: ********** с адрес
гр. П., ж.к. „М.“ вх. „“, ет. ап., че ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: *********,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, действащ чрез адв. Виолета Герова, САК, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „България” №81, вх. В, ет. 8, СУМАТА от 110.71 лв. /сто и
десет лева и седемдесет и една стотинки / - задължения по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17148104001, сключен с БТК“ ЕАД на
23.11.2018. г., за периода от 01.04.2019г. до 01.08.2019г., по издадени фактури №
*********/01.05.2019 г., № **********/01.06.2019 г., № **********/02.07.2019 г. и №
**********/02.08.2019 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 359/25.11.2021г. по ч.гр.д № 939/2021 г. на РС – Попово.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
359/25.11.2021г. по ч.гр.д № 939/2021 г. на РС – Попово, В ЧАСТТА, с която на длъжника Г.
Р. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр. П., ж.к. „М.“ вх. „“, ет. ап. е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, действащ
чрез адв. Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България” №81, вх. В,
ет. 8, СУМАТА от 25.20 лв. /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/ – лихва за забава за
периода от 18.08.2019г. до 16.11.2021г..
ОСЪЖДА Г. Р. Г. с ЕГН: ********** с адрес гр. П. ж.к. „М.“ вх. “, ет. ап., ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от Юлиян Бойчев
Цампаров, действащ чрез адв. Виолета Герова, САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България” №81, вх. В, ет. 8, СУМАТА в общ размер на 355.00 лв. /триста петдесет и пет
лева/, представляваща направени по повод съдебното производство разноски, както и
СУМАТА в общ размер на 166.99 лв. /сто шестдесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки/ - разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от
заявените претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6