Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 01.10.2019 год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17784/2018 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от "В.и к." ООД ***, ЕИК
********* представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт
Пламенка Василева, против К.А.Т. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.
422 от ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено,
че ответникът К.А.Т. ЕГН **********, в качеството си на
потребител на В и К услуги на адрес гр.Варна, ****, дължи на „В.и к." ООД
следните суми: сума в общ размер на 71.67лв. (седемдесет и един лева и 67ст.),
представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода
от 23.11.2017г. до 25.04.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1150398,
ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 25.05.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от 0.96лв. (деветдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 71.67лв. за
периода от 24.02.2018г. до 20.05.2018г.; сума в общ размер на 42.98лв.
(четиридесет и два лева и 98ст.), представляваща сбор от незаплатени главници
за ползвани В и К услуги за периода от 31.05.2015г. до 31.10.2015г., отчитани
по партида с абонатен номер 1349470, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 25.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от
10.68лв. (десет лева и 68ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане
на главницата от 42.98лв. за периода от 29.10.2015г. до 20.05.2018г., за които
суми е издадена заповед № 3738 от 28.05.2018г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 8000/2018г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3738 от 28.05.2018г., а именно: 25лева, заплатена държавна такса и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на К.А.Т. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с клиентски номер 1150398 (включващ абонатен номер 1150398 и абонатен номер 1349470). Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил, а съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че на 25.05.2018г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Т., въз основа на което било образувано ЧГД № 8000/2018г. по описа на ВРС, ГК-XVI състав. Твърди се, че на 28.05.2018г. съдът издал заповед № 3738 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Т. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 114.65лв, включваща главница в размер на 71.67лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 23.11.2017г. до 25.04.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1150398 и главница в размер на 42.98лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 31.05.2015г. до 31.10.2015г., отчитани по партида с абонатен номер 1349470; сумата от 11.64лв., включваща сумата от 0.96лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 71.67лв., дължима за периода от 24.02.2018г. до 20.05.2018г., и сумата от 10.68лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 42.98лв., дължима за периода от 29.10.2015г. до 20.05.2018г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на-заявлението в съда-25.05.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Твърди се, че на 22.10.2018г. заявителят е уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че претендиралите от ищеца суми за главници и лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1150398 до 20.05.2018г. и Справка за недобора на частен абонат № 1349470 до 20.05.2018г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал в съда писмен отговор по предявения срещу него иск. Оспорва предявените искови претенции.
В
проведено открито съдебно заседание ищцовата страна
не се представлява.
Ответникът
се представлява от нажлежно упълномощен представител,
който оспорва исковите претенции.
От събраните по делото
доказателства се установява от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че титуляр на партиди с абонатни №1150398 и с абонатен номер 1349470 на водомер и обект на потребление гр.Варна, ****, е К.А.Т..
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението на ВИК услуги по партидите на частен абонат №1150398 и №1349470 за периода 20.12.2010г. до 24.07.2018г. с титуляр К.А.Т., за имот на адрес ***. Установява се, че потреблението на ВИК услуги за претендираните периоди е формирано като „служебно количество“ със съгласието на ползвателите на ВиК услуги.
От представено по делото писмо от „****“ ЕАД се устгановява, че процесния имот е топлоснабден, ползва топлинна енергия през процесния период и абонат по партидата е именно ответника Т..
От приложеното писмо и удостоверения от Община варна-Район „Младост“ се установява, че на посочения адрес на потребление на ВиК услуги е административния адрес именно на ответницата, като тя е декларирала и имот като своя собственост и е данъчно задължено лице за местни данъци и такси.
От
заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че задълженията
на ответнтицата към ищцовото
дружество за
двата абонатни номера възлизат на обща стойност за главница 114,65 лв., от които сумата от 71,67 лв за абонатен номер 1150398 и сумата от 42,98 лв за абонатен номер 1349470. Вещото лице
приема, че законна
лихва върху посочените задължения - за всяко едно месечно задължение поотделно,
считано от деня следващ датата на падежа - 30 дни след датата на
издаване на съответната фактура - съобразно чл. 33, ал. 2 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК-Варна,
изчислени до 20.05.2018 г. е в общ размер от 11,63 лв, в това число 0,99 лв. за абонатен
номер 1150398 и 10,64 лв. за абонатен номер 1349470.
Безспорно
се установява, че от страна на ответницата няма извършени плащания по тези
задължения.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през процесния период собственик на водоснабдения обект е ответникът по делото, от което следва да се приеме, че същият има качеството на ползвател на ВиК услуги за процесния обект находящ се в гр.Варна, ****. Между страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Гореизложеното
обуславя извода, че бе установено съществуването на облигационно
правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по договора и
негово е задължението да заплаща доставеното и потребено
количество на ВиК услуги.
Спорен е
въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало изискуемо
задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и потребени от него ВиК услуги.
На първо
място ищецът следваше да установи, че претендираният
обем на ВиК услуги е реално доставен и съответно
отчетен посредством техническо средство, което е изправно и сертифицирано.
По делото не
се спори, че към имота е налице монтиран водомер за отчитане на консумираните
количества вода.
Следва да се посочи, че по силата на чл.68, б.”а” от ЗЗД паричните задължения са търсими, а не носими, поради което задължение на длъжника е да предложи изпълнение. Задължението на потребителя за заплащане на услугата не произтича от фактурата, а от сключения с конклудентни действия договор за предоставяне на ВиК услуги. На основание чл.113, ал. 3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. В тази връзка следва да се приеме, че по силата на законова делегация счетоводството на ищцовото дружество е организирано така, че фактурите съществуват в системата в електронен вид и се генерират на хартиен носител едва при заплащане на начислените суми, каквото плащане през процесния период ответникът не доказа. Задължението се счита фактурирано на деня, в който е въведено в програмния продукт „Инкасо” като номер на документ.
Съдът намира, че не са налице нарушения при отчитане на водомера и при констатираното неосигуряване на достъп до тях. Начина на извършване на отчитането е договорен в чл. 21, ал.4 а именно в присъствието на потребителя или негов представител, като е уточнено, че при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който не може да бъде длъжностно лице при В и К оператора. Потребителят на ВИК услуги по смисъла на чл. 22 е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВИК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното отклонение и на индивидуалните водомери. Алинея втора на същата норма гласи, че достъп до помещенията, в които са монтирани водомерите се осигурява от потребителя за времето, посочено от ВИК оператора по чл. 21, ал.5. Видно от разпоредбата на аления 3-та на чл. 22 при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от последното отчитане. Следващата последна алинея на същата норма гласи, че в случай че потребителят не изпълни задълженията си по ал.3 се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В и К оператора, разписан от него и поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена и ЕГН на свидетеля, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора а след съставяне на протокола В и К оператора изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Съдът приема за безспорно установено, че осчетоводените от ищеца количества на ВИК услуги са реално доставени в обекта на потребление. Установено бе, от заключението по ССЕ, че претендираните количества на ВИК услуги са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството, които са в резултат на редовно отчитане на монтирания в имота водомер. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.
Предвид това
съдът намира, че в качеството му на потребител, за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени
съобразно събраните данни и предвидените компенсаторни механизми.
По изложените
съображения съдът намира иска за доказан по основание и размер, а именно на
обща стойност от 71,67 лева за абонатен номер 1150398 и 42,98
лева за абонатен номер 1349470.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 20.05.2018г., в общ размер 0,99лв./съгл. Заключението на ВЛ/ за абонатен номер 1150398, но доколкото исковата претенция е за сумата от 0,96лв. съдът приема, че иска следвда да бъде уважен до този размер.
Ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 20.05.2018г., в общ размер 10,64лв./съгл. Заключението на ВЛ/ за абонатен номер 1349470, като част от предявената сума – 0,04лв. следва да бъде отхвърлена като недоказана
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 25.05.2018г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода на производството. Ищцовото дружество е направило следните разноски: в размер на 175,00лв. за заплатената държавна такса, в размер на 250 лв. за възнаграждение на вещо лице, 200лв. депозит за възнаграждение на особен представител на ответника и на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени, а именно 75лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.А.Т. ЕГН **********,
в качеството си на потребител на В и К услуги на адрес гр.Варна, ****, ДЪЛЖИ на
„В.и к." ООД следните суми: сума в общ размер на 71.67лв. (седемдесет и един лева и 67ст.), представляваща сбор от
незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от 23.11.2017г. до
25.04.2018г., отчитани по партида с абонатен номер 1150398, ведно със законната
лихва върху тези главници, считано от 25.05.2018г. до окончателното плащане,
както и сумата от 0.96лв. (деветдесет и
шест стотинки), представляваща обезщетение за забава за плащане на
главницата от 71.67лв. за периода от 24.02.2018г. до 20.05.2018г.; сума в общ
размер на 42.98лв. (четиридесет и два
лева и 98ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и
К услуги за периода от 31.05.2015г. до 31.10.2015г., отчитани по партида с
абонатен номер 1349470, ведно със законната лихва върху тези главници, считано
от 25.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 10.64лв. (десет лева и 64ст.),
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 42.98лв. за
периода от 29.10.2015г. до 20.05.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 0,04 лева, за които суми е издадена
заповед № 3738 от 28.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
8000/2018г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.Т. ЕГН **********,
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване
и канализация – Варна” ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 925 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 75лв. в производството
по ч.гр.д.№12434/2018г. на ВРС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: