Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.09.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 8582
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 103563 от 25.04.2019 г., постановено по гр. дело № 24482/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 65-ти състав, е уважил частично предявения от М.В.Р. ***“
АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр.
с чл. 45 ЗЗД и искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати
на ищеца сумата от 2300,00 лева, предявени до размера от 5000,00 лева като
частичен иск от 8000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на уведомяването
на застрахователя – 07.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи
се в контузия в областта на дясното бедро, таз и десен лакът, както и стрес,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2017 г. по вина на водача на лек
автомобил марка „Ситроен“, с рег. № ********чиято гражданска отговорност на
автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, като е отхвърлил
предявения иск за сумата над уважения размер от 2300,00 лева до размера от
5000,00 лева, предявени като частичен иск от 8000,00 лева. С оглед изхода на
спора, ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 253,00 лева – разноски по делото, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М.Б. Н. - сумата
от 320,16 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата в размер на 459,00 лв. – разноски.
В законоустановения срок
срещу решението, в частта с която предявеният като частичен иск е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от М.В.Р. чрез адв.
М.Б. Н., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд,
анализирайки събраните по делото доказателства, е определил размера на обезщетението,
като се излагат подробни доводи, че присъденият размер не отговаря на критерия
на чл. 52 от ЗЗД. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго,
с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски и
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна ЗАД „Б.И.“
АД чрез адвокат М.Г., в която оспорва въззивната
жалба по подробно изложени в отговора доводи. Прави искане въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Разгледано
по същество, настоящият състав на въззивния
съд счита, че решението е неправилно
в обжалваната част, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над 2300,00 лв. до предявения размер
от 5000,00 лв., както и в частта за разноските, присъдени в полза на ответника, по следните
съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия в областта на
дясното бедро, таз и десен лакът, както и стрес, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 02.10.2017 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен“,
с рег. № ********чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на уведомяването на застрахователя – 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно
осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане,
включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие),
2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна
вреда, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5.
вина на дееца, която се предполага до доказване на противното, 6. наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество, както и че ищецът
е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.
При така очертаната правна рамка, с оглед
установената по делото фактическа обстановка и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените
предпоставки са безспорно установени.
В хода на производството, от събраните писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 713 от 02.10.2017
г., заключението на приетата по делото САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й.Й., на която съдът дава вяра като обективно изготвена и
безпристрастна и съставения акт за установяване на административно нарушение, безспорно
са установени участниците в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с
него на водача на мотоциклета са причинени травматични увреждания. Съставеният
официален свидетелстващ документ, по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързва
съда с материална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител и относно самото удостоверително изявление - обстоятелствата,
които са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред него.
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните
писмени доказателства и констатациите на САТЕ, съдът намира, че изводът на първоинстанционния съд, че е налице противоправност
в поведението на водача на МПС, е правилен и законосъобразен. Водачът на лекия
автомобил не е изчакал преминаването на мотоциклета, управляван от ищеца М.Р. по
пътя с предимство и при наличие на пътен знак „Б2“ (Стоп) се е включил в
пътната лента, по която се е движел мотоциклета, където е реализирал ПТП с
него, като го е ударил в дясната страна, докато той се е движел по път с
предимство, с което е нарушил правилото на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 6, т. 1, предл, последно от ЗДвП участниците в движението са длъжни
да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Според чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство – чл. 50, ал. 1
от ЗДвП. В настоящият случай водачът на автомобила не е съобразил поведението
си с пътния знак, поради което не е спрял и не е пропуснал мотоциклета с
предимство, вследствие на което виновно е реализирал ПТП с него.
От изложеното следва изводът, че вредите, чието
обезщетение се претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача, чиято гражданска
отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател,
доколкото между страните е безспорно установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност”
се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в
негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а
предназначението ѝ е да репарира, в рамките на застрахователната сума,
реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува
основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е
елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е
налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт,
като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Следователно, в тежест на ищеца в производството е
да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените болки
и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените вреди са последиците от засягането
на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния случай. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен
еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства,
безспорно се установява, че ищецът е получил телесни увреждания, които са му
причинили болки и страдания, както и че вследствие на инцидента е изпитал негативни
емоционални преживявания – стрес. Видно от приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на СМЕ, както и от приложените медицински документи - фиш
за преглед в спешна помощ и амбулаторен лист, в резултат на пътно-транспортното
произшествие, на ищеца е било причинено травматично увреждане, изразяващо се в
контузия на десния лакът и бедро, които са му причинили болки и страдания през
времето на пълното възстановяване на засегнатите участъци – 14 дни. Според
заключението на вещото лице понастоящем не са налице данни за остатъчна травма
и усложнения, настъпили вследствие на травмите при ищеца, както и за
съпътстващи заболявания у него, които са влошили възстановителния процес.
От показанията на разпитания свидетел Г.М.М., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК /свидетелката
живее с ищеца и е другата пострадала от ПТП/, се установява, че ищецът е
претърпял описаните травматични увреждания и негативни емоции вследствие на
получените травми, които отшумели за около месец след инцидента. Ищецът усещал
интензивни болки в крака и лакътя на дясната ръка, същевременно изпитал уплаха
и в рамките на месец имал смушения в съня, а след случая, както и понастоящем,
не управлявал мотоциклет.
От доказателствата по делото безспорно се установиха
последиците, които ПТП е имало за психическото и физическото здраве на ищеца,
като се установява, че болките са били интензивни непосредствено след инцидента
и заедно с негативните емоционални преживявания са отшумели в рамките на месец.
Останалите твърдения за интензивност и продължителност на болките, настъпил
удар в главата и наличие на усложнения, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не са установени по делото. В този
смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че
обезщетение на ищеца за претърпените неимуществени вреди се дължи. Въпреки, че
точно и подробно е описал уврежданията и възстановителния период на
пострадалия, както и останалите обективно съществуващи обстоятелства от
значение за определяне на паричния еквивалент на дължимата обезвреда,
първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна
степен интензивността на претърпените от ищеца страдания.
Предвид възрастта на пострадалия – 32 навършени години към датата на ПТП, механизма на
получаване на увреждането, неговия характер и място – травма от падане с мотоциклет
на горен и долен крайник, в частност в десния лакът, увредени внезапно и
едновременно, от които, въпреки че пострадалият се е възстановил бързо, все пак
са предизвикали състояние на болка и дискомфорт при
ежедневното обслужване непосредствено след травмата; обстоятелството, че в
началото на възстановителния период болките са били интензивни, придружени с
отоци и синини, както и стреса от ПТП, с участието на близък човек, чието
здраве също е застрашено, ведно с притесненията и неудобството от посещението в
болничното заведение, настоящият състав счита, че заявената претенция от
5000,00 лева покрива справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, определен по правилото на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретния случай. При
определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид, че въпреки, че са
налице няколко описани увреждания, същите се изразяват в охлузвания и отоци,
които макар да са неприятни, не се характеризират с продължителен
възстановителен период, освен това липсват каквито и да било негативни прогнози
за бъдещото здравословно състояние на ищеца, както и доказателства за наличие
на усложнения в хода на възстановяването. Недоказано по делото е и твърдението,
че ищецът е приемал медикаменти, както и че травмата му все още му причинява
неудобство, изразяващо се в мускулна слабост и отслабване на двигателните
функции на крайниците с описания интензитет, както и твърдения тежък негативен
ефект върху психиката на младия човек, довела до апатия, липса на желание за
спорт и управление на лек автомобил, понижено самочувствие и промяна във
физическата му активност и външен вид. Същевременно обаче следва да се вземе
предвид, че негативното преживяване от претърпяното ПТП е оказало несъмнено
влияние върху психиката на ищеца. Ето защо решението в обжалваната отхвърлителна част за сумата над присъдения размер от
2300,00 лева да пълния претендиран размер от 5000,00
лева, предявени като частичен иск от 8000,00 лева, е неправилно и като такова
следва да се отмени.
Съдът достигна до посочените изводи относно размера
на обезщетението и при съобразяване лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000 лв. за
всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г.
След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27
ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д.
№ 3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС, според което, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало
да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.
Що се отнася до наведеното от ответника с отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, настоящият състав на съда намира същото за неоснователно,
доколкото по делото не се установи ищецът да е извършил каквито и да е било
нарушение на правилата за движение по пътищата или да е имал поведение, което
да е способствало за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които
то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на II ТО на ВКС, Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012
г. на II ТО на ВКС), каквито в настоящия
случай не са налице.
С оглед основателността на главния иск, както правилно
е приел и първоинстанционният съд, следва да бъде
уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане
на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата
от 5000,00 лева от датата на уведомяване на ответника за настъпване на
застрахователното събитие, която не е спорна между страните – 07.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Поради изложеното въззивната
жалба е основателна, като решението в обжалваната част е неправилно и като
такова следва да бъде отменено. В частта, с която
претенцията е уважена за сумата от 2300,00 лв., решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът-ищец има право на разноски за заплатена
държавна такса и депозит за САТЕ и СМЕ в размер на още 297,00 лева над
присъдените с първоинстанционното решение 253,00 лева
и държавна такса за въззивно обжалване, съобразно в
размер на 54,00 лева или общо за двете инстанции ответникът следва да му
заплати още 351,00 лева.
Съгласно направеното искане и списъка по чл. 80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Изчислено
върху минималния размер чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията ѝ
към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция същото е 362,40
лева с вкл. ДДС.
На процесуалния
представител на ищеца за първата инстанция се дължи и минималния размер чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от
528 лева с
вкл. ДДС, от който следва да бъде извадена присъдената с първоинстанционното
решение сума от 320,16 лева и разликата от 207,84 лева да бъде добавена до
адвокатското възнаграждение за въззивна инстанция, а
ответникът да бъде осъден да плати на адвоката на ищеца сумата общо
от 570,24 лева с вкл. ДДС.
С оглед изхода на спора и
на въззиваемия-ответник разноски не се дължат, ето
защо решението, с което на същия са присъдени разноски от
459,00 лв. следва да бъде отменено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 103563 от 25.04.2019 г., постановено по
гр. дело № 24482/2018 г. на Софийски районен съд, II ГО, 65-ти
състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на М.В.Р. ***“ АД за
сумата над 2300,00 лева до 5000,00 лева, предявени като частичен иск от 8000,00
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия в областта на
дясното бедро, таз и десен лакът, както и стрес, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 02.10.2017 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен“,
с рег. № ********чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била
застрахована при ответното дружество, както и в частта за разноските на ответното
дружество и вместо него постановява:
ОСЪЖДА З.А.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от още 2700 лв. (разликата над уважения размер от 2300
лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв.,
предявени като частичен иск от 8000,00 лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи
се в контузия в областта на дясното бедро, таз и десен лакът, както и стрес,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 02.10.2017 г. по вина на водача на лек
автомобил марка „Ситроен“, с рег. № ********чиято гражданска отговорност на
автомобилиста е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
З.А.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от още 351,00
лева – разноски за двете
инстанции.
ОСЪЖДА З.А.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат М.Б.Н., ЕГН **********, Софийска
адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. София, ул. „*******на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на още 570,24 лева – адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е влязло в сила в частта, с която ЗАД „Б.И.“
АД е осъдено да заплати на М.В.Р., сумата в размер на 2300 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.