№ 4356
гр. Варна, 23.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Срещу Определение № 260557/20.06.2022 г., постановено по гр. дело № 874/21 г. по
описа на ВРС са постъпили следните частни жалби:
1.) Частна жалба от Г. М. Ч., чрез процесуален представител адв. А. П. срещу частта
от определението, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено в частта му относно
разноските Определение № 260302/23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 874 по описа на
Районен съд - Варна за 2021 г., като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на С. Й.
П. сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В жалбата са изложени твърдения, че правилно първоинстанционният съд е посочил,
че производството по делото има характер на спорна съдебна администрация, поради което
правилата на чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски не се прилагат автоматично.
Въпреки това съдът е формирал неправилен извод, че с оглед прекратяване на делото
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, без да съобрази,
че производството е инициирано от ищцата с цел защита на интересите на малолетното дете.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение и присъденото с
него адвокатско възнаграждение.
2.) Частна жалба от С. Й. П., чрез адв. В. Д. срещу частта от обжалваното
определение, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за разликата над сумата от 400 лева до целия претендиран размер от 1000 лева.
Частният жалбоподател изразява становище за неправилност на определението в
обжалваната част, както и за необоснованост на формираните изводи от решаващия съдебен
състав. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при които съдът
може да намали до предвидения минимален размер претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като е предприел аргументирана защита на своите интереси,
изразяваща се в подаден писмен отговор, насрещен иск, молба за определяне на
привременни мерки, по която се е състояло съдебно заседание, продължило повече от
четири часа. По изложените съображения счита, че заплатеното от него адвокатско
възнаграждение не следва да бъде намалявано или евентуално същото да бъде намалено до
1
размера от 600 лева, като отправя съответно искане за присъждането му в посочените
размери.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Г. Ч., чрез адв. А. П., с който
частната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че производството не е с
фактическа и правна сложност, а претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Предвид изложените доводи отправя искане за оставяне на частната жалба на насрещната
страна без уважение.
Частните жалби са подадени в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по
същество те са неоснователни по следните съображения:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по предявен от
Г. М. Ч. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК срещу С. Й. П. за изменение на
постановения Решение № 2783/20.06.2019 г. по гр.д. № 750/2019 г. по описа на ВРС режим
на лични отношения между ответника и детето Младен Стойчев П..
С протоколно определение от 19.02.2021г. производството по делото е спряно до
постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 3624/2020г. по описа на Окръжен съд
- Варна.
С молба вх. № 263052 от 15.03.2022 г. Г. Ч., представлявана от адвокат А. П., е
оттеглила предявения иск, с което е десезирала съда от неговото разглеждане.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение № 260302/23.03.2022 г., с
което възобновил спряното производство и е прекратил същото на основание чл. 232 от
ГПК. поради извършеното оттегляне на иска.
Ищецът С. Й. П. е депозирал молба с вх. № 265089/09.05.2022 г. за допълване на
постановеното по делото прекратително определение в частта му за разноските, като е
формулирал искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4
от ГПК в размер на 1000 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие.
В Гражданския процесуален кодекс разпоредба, възлагаща разноските за сметка на
страните, съществува само за охранителните производства - чл.541. Тя не може да се
приложи по аналогия за производствата по искане за изменение на постановените с
бракоразводното решение мерки относно упражняване на родителските права на
ненавършилите пълнолетие деца/чл.59, ал.9 от СК./. Неприложима е и нормата на чл.329,
ал.1 от ГПК, тъй като касае разноските по брачните дела с посочен в чл.318 от ГПК предмет.
Следователно режимът на разноските следва да бъде подчинен на общите правила на чл.78
от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 362 от
11.10.2017 г. по гр. № 3227/2017 г., Определение № 306 от 4.9.2017 г. по гр. д. № 2722/2017 г
на III ГО, Определение № 680 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 355/2018 г. на IV ГО и много
други, които настоящият състав споделя.
С оглед гореизложеното са налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за
ангажиране на отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски преди
прекратяване на производството, поради оттегляне на иска му.
При достигане до посочения извод, на разглеждане подлежи своевременно
релевираното от ищцовата страна възражение за прекомерност на техния размер. За да бъде
допуснато претендираното намаляване, анализът на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
налага извод, че следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност
на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско
2
възнаграждение. Липсата на втората предпоставка (процесуалноправна по своя характер) е
пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори
когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя
инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
предприетите от ответника процесуални действия не могат да обусловят обратния извод.
Поради изложеното, наред с процесуалната, налице е и материалноправната предпоставка за
редуцирането на адвокатското възнаграждение до предвидения в чл. 21 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. на ВАдвС / ДВ бр. 84 от 2016 г./ минимум, а именно до сумата от 400 лева.
С оглед съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260557/20.06.2022 г., постановено по гр. дело №
874/21 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3