Р Е Ш Е Н И Е № 1639
гр. Пловдив, 22.10.2015г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 22.10.2015г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА БЕШКОВА
БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
разгледа
докладваното от съдията Бешкова гр. д. №
2765 по описа на съда за 2015 г. и
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 29721/19.10.2015г от М.В.Ш., Д.Ш., Ф.В.Л. и В.И.Щ. – длъжници по изп. д. № 401/2015г по описа
на ЧСИ М. Ст. – Ц. рег. № 822, с която се иска отмяна на разпореждане от
20.08.2015г, с което е оставено без уважение заявление вх. № 7076/08.07.2015г
на длъжниците, с което се иска разноските в производството да се поемат от
страните така, както са направени.
В жалбата се твърди, че,
доколкото предмет на изпълнението е разпределение на реалното ползване на
съсобствен между страните имот и то ползва всички, всяка от страните следва да
поеме разноските за адвокатско възнаграждение, а останалите – по справедливост
съобразно дяловете в съсобствеността.
Ответната страна по жалбата – С.И.В.
/взискател в изпълнителното производство/, я намира за неоснователна.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Пловдивски окръжен
съд, като взе предвид доводите в жалбата
и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК /отказ да се измени постановление за
разноските/. По отношение обжалваемостта на постановения акт следва да се
посочи, че, както се приема в Определение № 403/01.12.2008г, постановено по
ч.гр.д. № 1762/2008г на ВКС, V гр.о. и представляващо задължителна съдебна
практика, за длъжника е открита безусловно
възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по
искането за намаляването им или
за неприсъждането им въобще. Доколкото е налице нарочен акт
на ЧСИ – разпореждане, с което е оставено без уважение искане за изменение на
разноските и именно то е обект на обжалване, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна:
Изпълнителното
производство е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на съдебно
решение по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствен между
страните имот.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят, на когото е разпределен
Дял 1 от скицата – проект, неразделна част от решението, е поискал назначаване
на СТЕ със задача да обозначи на място границите на двата дяла по решението, като
същевременно на длъжниците се изпрати призовка за доброволно изпълнение. В
молбата не се твърди длъжниците да възпрепятстват реалното ползване на Дял І.
На практика желанието на взискателя е да се обозначат на място границите на двата
дяла, за да може да се пристъпи към фактическото им ползване, респ. към реално
изпълнение на съдебното решение.
Становището на
длъжниците в заявлението до ЧСИ е, че до сега не са възпрепятствали по никакъв
начин възможността на В. да ползва реално разпределената й площ от дворното
място. В тази връзка те също молят да се „насрочи дата и час в присъствие на
вещо лице за изпълнение на съдебното решение на място в имота”.
От така формулираното от длъжниците
искане ЧСИ е приел, че те признават, че не са изпълнили доброволно решението,
поради което следва да отговарят за разноските по общите правила на чл. 79 ГПК,
като тези на чл. 355 ГПК не намират приложение.
Този извод на ЧСИ би бил правилен, ако действително в хода на
изпълнителното производство се установи /чрез оглед на място или по друг
начин/, че длъжниците са създали пречки пред взискателя да ползва
разпределената му в дял площ от дворното място. Напълно е възможно обаче – при
наличните към момента данни, целта на образуваното изпълнително производство да
не е да принуди длъжниците да предоставят ползването на имота, каквото те
отказват да направят, а просто да се направи възможно реалното изпълнение на
решението чрез обозначаване на място на границите на двата дяла, за да се
предотвратят бъдещи разногласия по този въпрос. Тази цел обаче ползва и двете
страни и не би могло да се приеме, че разноските следва да се понесат само от
съсобственика, който не е инициирал изпълнителното производство пръв. В този
конкретен случай разноските би следвало да се поемат съобразно стойността на
дяловете по аналогия на чл. 355 ГПК, като адвокатското възнаграждение остане в
тежест на страната, която го е заплатила. Това разрешение е възприето и в
исковото производството по чл. 32, ал. 2 ЗС /така напр. решение № 275 от
30.10.2012г на ВКС по гр.д. № 444/2012, ІІ гр.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК и представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика/ и следва
да се възприеме и в изпълнителното, когато не е установено недобросъвестно
поведение на някой от съсобствениците, възпрепятстващо реалното ползване на
имота по съдебното решение.
Налага се общият извод, че обжалваният
акт на ЧСИ е постановен преждевременно, поради което е неправилен и следва да
бъде отменен. По заявление
вх. № 7076/08.07.2015г на длъжниците ЧСИ следва да се произнесе след преценка
дали те – с недобросъвестното си поведение, са дали повод за образуване на
изпълнителното производство или последното цели не да принуди длъжниците да
предоставят Дял І за ползването му от взискателя, а да приведе в изпълнение
съдебното решение чрез обозначаване на място на границите на разпределените
дялове по скицата – проект, неразделна част от решението, което не зависи от поведението
на някоя от страните и на практика ги ползва всички.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 20.08.2015г, с което е оставено без уважение заявление вх. №
7076/08.07.2015г на М.В.Ш., Д.Ш., Ф.В.Л. и В.И.Щ., с което се иска разноските в
производството да се поемат от страните така, както са направени.
ИЗПРАЩА делото на ЧСИ М. С. – Ц. за
произнасяне по заявление
вх. № 7076/08.07.2015г съобразно мотивите на определението.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: