Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Видин, 03.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен
съд,
гражданско отделение, 3-ти състав в
публичното заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря О.П. като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр.д. № 3014 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по
искова молба на Л.В.П. *** против „СОМАТ”АД –София, клон Видин, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 и чл. 200, ал. 3 КТ за неимуществени и имуществени
вреди, причинени от злополука по време на работа при
ответното дружество, станала в Германия.
Твърди се, че на 16.12.2014г. ищецът
е бил командирован от ответника за извършване на превоз от Барселона – Испания
до Германия, гр. Дюселдорф като водач на товарен автомобил DAF ВН4519ВТ, вътрешен номер на „СОМАТ”АД, клон Видин –
14711. Посочва се, че при слизане от товарния автомобил на територията на
склада на получателя в Дюселдорф и хлъзгав терен, ищецът е счупил десен долен
крайник и по спешност е бил приет в
болница, където е бил опериран. Поддържа се, че след това лечението му е продължило в България в домашни условия. На
03.04.2015г. е бил приет в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД – София, където
оперативно му бил изваден винт, поставен в Германия. За времето от 16.12.2014г.
до 01.09.2015г. ищецът е бил в отпуск по болест като лечението му продължава с
рехабилитация. Поддържа, че от травмата е претърпял болки и страдания, тежки
хирургични интервенции, болезнена рехабилитация и физиотерапия, дълъг период на
трудна подвижност, като и към момента крака му е пълен с пирони, болтове,
винтове.
Иска се от съда да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за причинените
неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания,
тежки хирургични интервенции, рехабилитация, обездвиженост в размер на 50 000 лева за времето от
16.12.2014г. до 01.09.2015г., законна лихва върху това обезщетение, считано от
16.12.2014г. до подаване на исковата молба в съда –18.12.2015г. в размер на 5105.00 лева.
Иска се също заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в разликата от полученото трудово възнаграждение и изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 396.00 лева за периода
от 16.12.2014г. до 01.09.2015г.
Ответното дружество не е оспорило наличието на трудова злополука, но е оспорило иска за обезщетение за неимуществени
вреди по размер като силно завишен. Направено е възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване на злополуката от страна на ищеца, поради груба небрежност,
изразяваща се в това, че е бил длъжен да допусне и предвиди, че с оглед
метеорологичните условия към датата на
злополуката, е възможно както заледяване на степенката на кабината на
автомобила, така и на плаца, на който слиза и да предвиди, отчете и допусне
опасността от хлъзгане и падане. Посочено е, че няма данни пострадалия да се е
държал за дръжката на вратата на автомобила при слизането, което би
предотвратило или намалило ефекта от хлъзгането и падането.
Оспорена е претенцията за мораторна лихва
по основание и размер, както и че при деликт не следва да се претендира
като отделен иск.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани
са съдебно-счетоводна и съдебно –
медицинска експертиза.
След като взе предвид
събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено следното :
Не се спори от страните,
че ищецът е работел по трудово правоотношение с
ответника на
длъжност „ шофьор товарен автомобил международни превози”.
Видно от разпореждане № 3/04.02.2016г. на ТП на НОИ - Видин, издадено въз основа на
декларация вх. № 5101-05-11/16.12.2015г., подадена от пострадалия, ищецът е претърпял трудова
злополука на 16.12.2014г. през време и по повод на извършваната работа. При слизане от мокрите
от дъжд стълби на товарния автомобил, спрял на площадката на склад за спедиция в гр.
Дюселдорф, Германия, подхлъзва се, пада и счупва тибията и фибулата на десния
долен крайник.
Тези факти и обстоятелства не са
оспорени от ответника.
От представената епикриза, издадена от Академична
университетска болница към Университет „Хайнрих Хайне” – Дюселдорф, се
установява, че ищецът е бил на стационарно лечение за времето от 16.12.2014г.
до 30.12.2014г., докаран от линейка на бърза помощ след падане от камион. Същият
ден е извършена спешна закрита репозиция и е наложен външен фиксатор в областта
на дясната глезенна става. Изписан е на 30.12.2014г. в добро общо състояние.
Видно от Епикриза, изд. от УМБАЛСМ "Н.
И. Пирогов" ЕАД, ищецът е постъпил в лечебното заведение на 03.04.2015г. в добро общо състояние, но се
оплаква от силни болки и ограничени движения в десен глезен. Извършено му е
оперативно отстраняване на супрасиндесмалния винт. Изписан е на 06.04.2015г. с
подобрение.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена, се установява, че на 16.12.2014г. ищецът е получил
счупване в
долната трета на дясната подбедрица и същия ден е опериран по спешност в
болница в Германия. Извършена е кръвна репозиция /наместване на фрагментите/ с
метална остеосинтеза. Проведено е болнично лечение от 16.12. до 30.12.2014г.
Последващият период е претърпял още една интервенция на 03.04.2015г., когато са
му извадени части от имплантите. Провеждал е и рехабилитация за подобряване на
подвижността в глезенната става, след задължителен период на движение с помощни
средства без натоварване на десния долен крайник.
Към момента на изготвяне на
заключението, вещото лице след извършен преглед на ищеца, е посочило, че е налице оточна дясна
подбедрица, глезен и ходило. Налице е разлика в обиколката на двата глезена от
3 см. Ограничен обем на движение в глезенната става. Нестабилен моноподален
стоеж. Болезненост при натовравне. Анталгична походка.
Заключението на вещото лице е, че
ищецът е получил тежко счупване в долната трета на дясна подбедрица до
невъзможност да стъпи на крака. Лекуван е оперативно, последвала е втора
оперативна интервенция за изваждане на винт. Продължава да се оплаква от болки
и ограничени движения в глезенната става, като му предстои изваждане на метални
импланти и провеждане на рехабилитация.
В заключението си вещото лице е посочило също, че ищецът е бил във временна
нетрудоспособност от 16.12.2014г. до 01.09.2015г. Освидетелстван е от ТЕЛК с
мнение за продължаване на същата.
Тези факти и обстоятелства се
установяват и от представените осем броя болнични листове на ищеца общо за
времето от 05.01.2015г. до 01.09.2015г. и ЕР № 1974 от зас. № 125 от
02.07.2015г. на ТЕЛК за Общи
заболявания при МБАЛ „Св. Петка”АД –
Видин.
Свидетелката Д. В. Г. – майка на
ищеца потвърждава установената по-горе
фактическа обстановка относно настъпилия със сина й инцидент и провежданото му
лечение. Свидетелката посочва, че синът й е бил неподвижен на легло повече от
три месеца. Имал е силни болки, пиел е успокоителни и обезболяващи лекарства.
След това свидетелката е започнала да го води на рехабилитация с медицинска
количка, а след четвъртия месец ищецът е
започнал раздвижване с помощни средства. Свидетелката установява, че
раздвижването е продължило около девет месеца, от които рехабилитация около 6-7
месеца. Ищецът е започнал да ходи самостоятелно без помощни средства един месец
преди съдебното заседание, като продължава да накуцва. Свидетелката посочва
също, че вечер му се подува крака много и го боли. Синът й не се чувства
комфортно, носи само платнени обувки, защото не може да обуе други.
Свидетелката посочва и че, на ищеца му предстоят още операции. Свидетелката
установява и че, от около месец ищецът е започнал работа като шофьор на товарен
автомобил, защото няма кой да го издържа.
Съдът дава вяра на показанията на
тази свидетелка, въпреки близката родствена връзка с ищеца, защото същите не
противоречат на останалите доказателства по делото.
Вещото лице по назначената и
изслушана съдебно- счетоводна експертиза, която е приета по делото и не е
оспорена, е дало заключение, че преведените
суми на ищеца от НОИ по издадени болнични листове за периода от 05.01.2015г. до
01.09.2015г. са в общ размер от 3 719.67 лева, а нетния размер на
работната заплата, която би получил ищеца за същия период е 3 574.88 лева
или разликата между нетната РЗ и
преведените суми от НОИ в повече е 144.79 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът
намира за установено от правна страна следното :
За да се уважи искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се установи, освен
че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето
на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е
настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния
ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца, какви
неимуществени вреди - болки и страдания, е претърпял ищеца, неудобства,
причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му,
които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната
злополука.
Безспорно е установено, че
ищецът е претърпял на 16.12.2014
г. трудова злополука, че в резултат на същата са му причинени уврежданията в долен десен крайник, описани по-горе
и от приемането му в болнично заведение в Германия – 16.12.2014г. до 01.09.2015г. е бил в отпуск
поради временна неработоспособност, разрешен от здравните органи. Злополуката е призната за
трудова по надлжения ред – с разпореждане № 3/04.02.2016г. на ТП на НОИ – Видин.
Съдът намира, че възражението
на ответника за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност от
страна на ищеца
е изцяло недоказано. Работодателят следваше да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е.
при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда,
но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност - Решение № 60 от 5.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева.
В конкретния случай, ответникът не
ангажира никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение и поради това, съдът приема, че механизмът
на настъпване на трудовата злополука е този, посочен в декларацията на ищеца вх. № вх. № 5101-05-11/16.12.2015г.
По иска за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
От събраните по делото
доказателства – писмени, гласни и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, безспорно се установи, че ищецът е претърпял травма на десния крак, като в момента
на причиняването й е изпитал силна болка и страдание, претърпял е оперативно
лечение в
болница в чужбина с болничен престой от 14 дни, при което отново е изпитал умерени болки и
страдания, впоследствие
е претърпял още една оперативна намеса за отстраняване на винт с болничен
престой от 3 дни.
Бил е в отпуск поради временна
нетрудоспособност около 9 месеца, през което време е бил в различна степен на
подвижност – от пълна неподвижност за около три месеца, до използване на
помощни средства при ходене. През този период от време се е раздвижвал като е ходил на рехабилитация. По тази причина
съдът намира, че ответникът дължи обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, но
тъй като ищецът е посочил периода, за който ги претендира – от увреждането на
16.12.2014г. до 01.09.2015г., съдът следва да вземе предвид претърпените болки
и страдания само за този период от време.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост, съдът взема предвид следните обстоятелства: вида и
естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на
оздравително - възстановителния процес. Касае се за мъж в активна възраст, който към датата на инцидента е бил на 40 години. Видно от заключението на вещото лице –
ортопед –д-р И.К. счупването е тежко, довело до ограничения в движението, а от
показанията на свидетелката Г. се
установява, че в резултат на получените увреждания и счупване
на десния крак, ищецът е търпял болки,
ограничения и неудобства в един относително дълъг период от време от около девет месеца,
през който е налице трайно затруднение в движението му. Това е било
свързано с необходимост да ползва помощни средства за елементарното си обслужване. Каквато и сума да бъде присъдена, ясно е, че не може да репарира здравето на
ищеца в пълна степен, но присъждането на сумата от 10 000.00 лева ще е
достатъчно справедлив размер, за да компенсира
болките и страданията, вследствие на счупването на долен десен крайник. С оглед на това, искът ще следва да бъде уважен до тази
сума, като в останалата част до пълния претендиран размер до сумата от
50 000.00 лева – исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от
момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Поначало тези лихви се изчисляват в изпълнителния процес за целия
период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/
до момента на плащането и затова ищецът не е длъжен да сочи размер
на търсената лихва. В случая, обаче ищецът е посочил размер на лихвата за забава за времето
от увреждането- 16.12.2014г. до подаване на исковата молба в съда
–18.12.2015г. в размер на 5105.00 лева.
Изчислена чрез програмен продукт „Апис” върху уважената главница, тази лихва
възлиза на сумата от 1023.81 лева, до който размер претенцията ще следва да се уважи, а над присъдения такъв
до претендирания от 5105.00 лева – ще следва да се отхвърли като недоказана.
Неоснователна се явява претенцията за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата от полученото трудово
възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност в
размер на 396.00 лева за периода от 16.12.2014г. до 01.09.2015г.
От заключението на изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че преведените суми на ищеца от НОИ по издадени
болнични листове за периода от 05.01.2015г. до 01.09.2015г. са в повече с
144.79 лева от нетния размер на работната заплата, която би получил ищеца за
същия период. Поради това тази претенция ще следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като се касае за два обективно съединени иска с материален интерес и при изчисляването на минималния размер на адвокатското
възнаграждение по всеки от исковете съгласно чл. 7, ал.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 3000.00 лева не надвишава с много минималния размер от
2483.15 лева.
Ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
595.87 лева, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
ВРС в размер на 450.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 27.81
лева съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с
адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 200 от КТ сумата
от 10 000.00 лева /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на
претърпяна трудовата злополука, установена с разпореждане № 3/04.02.2016г., издадено от ТП на НОИ - Видин, ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на иска в съда – 18.12.2015г. до окончателното
й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер
от 50 000.00 лева.
ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с
адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** ***
сумата от 1023.81 лева, представляваща лихва за забава върху присъденото
по-горе обезщетение от 10 000.00 лева за причинените му неимуществени
вреди за периода от увреждането – 16.12.2014г. до предявяване на иска в съда –
18.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 5 105.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Л.В.П. с ЕГН ********** *** против „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК
8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М.
И. Р. - управител иск на
основание чл. 200, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в разликата от полученото трудово възнаграждение и
изплатеното обезщетение за временна неработоспособност в размер на 396.00 лева
за периода от 16.12.2014г. до 01.09.2015г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „СОМАТ”
АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона,
представлявано от М. И. Р. - управител да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** *** сумата
от 595.87 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СОМАТ”
АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона,
представлявано от М. И. Р. - управител да заплати по сметка на ВРС разноски по
производството в общ размер от 477.81 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :