Решение по дело №3014/2015 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 май 2016 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20151320103014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

гр.Видин, 03.05.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3-ти състав в публичното заседание на  четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря  О.П. като разгледа докладваното от  съдия Стоянова гр.д. № 3014  по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба на Л.В.П. *** против „СОМАТ”АД –София, клон Видин, с която са предявени   обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и чл. 200, ал. 3 КТ за неимуществени и имуществени вреди, причинени от  злополука по време на работа при ответното дружество, станала в Германия.

Твърди се, че на 16.12.2014г.  ищецът е бил командирован от ответника за извършване на превоз от Барселона – Испания до Германия, гр. Дюселдорф като водач на товарен автомобил DAF ВН4519ВТ, вътрешен номер на „СОМАТ”АД, клон Видин – 14711. Посочва се, че при слизане от товарния автомобил на територията на склада на получателя  в Дюселдорф  и хлъзгав терен, ищецът е счупил десен долен крайник  и по спешност е бил приет в болница, където е бил опериран. Поддържа се, че след това лечението му  е продължило в България в домашни условия. На 03.04.2015г. е бил приет в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД – София, където оперативно му бил изваден винт, поставен в Германия. За времето от 16.12.2014г. до 01.09.2015г. ищецът е бил в отпуск по болест като лечението му продължава с рехабилитация. Поддържа, че от травмата е претърпял болки и страдания, тежки хирургични интервенции, болезнена рехабилитация и физиотерапия, дълъг период на трудна подвижност, като и към момента крака му е пълен с пирони, болтове, винтове.

Иска  се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания, тежки хирургични интервенции, рехабилитация, обездвиженост  в размер на 50 000 лева за времето от 16.12.2014г. до 01.09.2015г., законна лихва върху това обезщетение, считано от 16.12.2014г. до подаване на исковата молба в съда –18.12.2015г.  в размер на 5105.00 лева.

Иска се също заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата от полученото трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност в размер на 396.00 лева за периода от 16.12.2014г. до 01.09.2015г.

Ответното дружество не е оспорило наличието на трудова злополука, но е  оспорило иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер като силно завишен. Направено е възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване на злополуката от страна на ищеца, поради груба небрежност, изразяваща се в това, че е бил длъжен да допусне и предвиди, че с оглед метеорологичните условия  към датата на злополуката, е възможно както заледяване на степенката на кабината на автомобила, така и на плаца, на който слиза и да предвиди, отчете и допусне опасността от хлъзгане и падане. Посочено е, че няма данни пострадалия да се е държал за дръжката на вратата на автомобила при слизането, което би предотвратило или намалило ефекта от хлъзгането и падането.

Оспорена е претенцията за мораторна лихва  по основание и размер, както и че при деликт не следва да се претендира като отделен иск.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са  съдебно-счетоводна и съдебно – медицинска експертиза.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира  за установено следното :

            Не се спори от страните, че ищецът е работел  по трудово правоотношение с ответника на длъжност „ шофьор товарен автомобил международни превози”.

         Видно от разпореждане № 3/04.02.2016г. на ТП на НОИ - Видин, издадено въз основа на декларация вх. № 5101-05-11/16.12.2015г., подадена от пострадалия, ищецът е претърпял трудова злополука на 16.12.2014г. през време и по повод на извършваната работа. При слизане от мокрите от дъжд стълби на товарния автомобил, спрял на площадката на склад за спедиция в гр. Дюселдорф, Германия, подхлъзва се, пада и счупва тибията и фибулата на десния долен крайник.

            Тези факти и обстоятелства не са оспорени от ответника.

            От представената епикриза, издадена от Академична университетска болница към Университет „Хайнрих Хайне” – Дюселдорф, се установява, че ищецът е бил на стационарно лечение за времето от 16.12.2014г. до 30.12.2014г., докаран от линейка на бърза помощ след падане от камион. Същият ден е извършена спешна закрита репозиция и е наложен външен фиксатор в областта на дясната глезенна става. Изписан е на 30.12.2014г. в добро общо състояние.

            Видно от Епикриза, изд. от УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, ищецът е постъпил в лечебното заведение на 03.04.2015г. в добро общо състояние, но се оплаква от силни болки и ограничени движения в десен глезен. Извършено му е оперативно отстраняване на супрасиндесмалния винт. Изписан е на 06.04.2015г. с подобрение.

         От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че на 16.12.2014г. ищецът е получил счупване в долната трета на дясната подбедрица и същия ден е опериран по спешност в болница в Германия. Извършена е кръвна репозиция /наместване на фрагментите/ с метална остеосинтеза. Проведено е болнично лечение от 16.12. до 30.12.2014г. Последващият период е претърпял още една интервенция на 03.04.2015г., когато са му извадени части от имплантите. Провеждал е и рехабилитация за подобряване на подвижността в глезенната става, след задължителен период на движение с помощни средства без натоварване на десния долен крайник.

            Към момента на изготвяне на заключението, вещото лице след извършен преглед на ищеца,  е посочило, че е налице оточна дясна подбедрица, глезен и ходило. Налице е разлика в обиколката на двата глезена от 3 см. Ограничен обем на движение в глезенната става. Нестабилен моноподален стоеж. Болезненост при натовравне. Анталгична походка.

            Заключението на вещото лице е, че ищецът е получил тежко счупване в долната трета на дясна подбедрица до невъзможност да стъпи на крака. Лекуван е оперативно, последвала е втора оперативна интервенция за изваждане на винт. Продължава да се оплаква от болки и ограничени движения в глезенната става, като му предстои изваждане на метални импланти и провеждане на рехабилитация.

         В заключението си вещото лице е посочило също, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност от 16.12.2014г. до 01.09.2015г. Освидетелстван е от ТЕЛК с мнение за продължаване на същата.

            Тези факти и обстоятелства се установяват и от представените осем броя болнични листове на ищеца общо за времето от 05.01.2015г. до 01.09.2015г. и ЕР № 1974 от зас. № 125 от 02.07.2015г. на ТЕЛК  за Общи заболявания  при МБАЛ „Св. Петка”АД – Видин.  

 

            Свидетелката Д. В. Г. – майка на ищеца  потвърждава установената по-горе фактическа обстановка относно настъпилия със сина й инцидент и провежданото му лечение. Свидетелката посочва, че синът й е бил неподвижен на легло повече от три месеца. Имал е силни болки, пиел е успокоителни и обезболяващи лекарства. След това свидетелката е започнала да го води на рехабилитация с медицинска количка, а след четвъртия месец  ищецът е започнал раздвижване с помощни средства. Свидетелката установява, че раздвижването е продължило около девет месеца, от които рехабилитация около 6-7 месеца. Ищецът е започнал да ходи самостоятелно без помощни средства един месец преди съдебното заседание, като продължава да накуцва. Свидетелката посочва също, че вечер му се подува крака много и го боли. Синът й не се чувства комфортно, носи само платнени обувки, защото не може да обуе други. Свидетелката посочва и че, на ищеца му предстоят още операции. Свидетелката установява и че, от около месец ищецът е започнал работа като шофьор на товарен автомобил, защото няма кой да го издържа.

            Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка, въпреки близката родствена връзка с ищеца, защото същите не противоречат на останалите доказателства по делото.

            Вещото лице по назначената и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, която е приета по делото и не е оспорена,  е дало заключение, че преведените суми на ищеца от НОИ по издадени болнични листове за периода от 05.01.2015г. до 01.09.2015г. са в общ размер от 3 719.67 лева, а нетния размер на работната заплата, която би получил ищеца за същия период е 3 574.88 лева или  разликата между нетната РЗ и преведените суми от НОИ в повече е 144.79 лева.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното :

            За да се уважи искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се установи, освен че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по съответния ред, че злополуката е довела до временна неработоспособност на ищеца, какви неимуществени вреди - болки и страдания, е претърпял ищеца, неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства в ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяната злополука.

            Безспорно е установено, че ищецът е претърпял на 16.12.2014 г. трудова злополука, че в резултат на същата са му причинени уврежданията в долен десен крайник, описани по-горе и от приемането му в болнично заведение в Германия – 16.12.2014г. до 01.09.2015г. е бил в отпуск поради временна неработоспособност, разрешен от здравните органи. Злополуката е призната за трудова по надлжения ред – с разпореждане 3/04.02.2016г. на ТП на НОИ – Видин.

            Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредите поради допусната груба небрежност от страна на ищеца е изцяло недоказано. Работодателят следваше да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност - Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева.

 

            В конкретния случай, ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение и поради това, съдът приема, че механизмът на настъпване на трудовата злополука е този, посочен в декларацията на ищеца вх. № вх. № 5101-05-11/16.12.2015г.

            По иска за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:

            От събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, безспорно се установи, че ищецът е претърпял травма на десния крак, като в момента на причиняването й е изпитал силна болка и страдание, претърпял е оперативно лечение в болница в чужбина с болничен престой от 14 дни, при което отново е изпитал умерени болки и страдания, впоследствие е претърпял още една оперативна намеса за отстраняване на винт с болничен престой от 3 дни. Бил е в отпуск поради  временна нетрудоспособност около 9 месеца, през което време е бил в различна степен на подвижност – от пълна неподвижност за около три месеца, до използване на помощни средства при ходене. През този период от време се е  раздвижвал като е ходил на рехабилитация. По тази причина съдът намира, че ответникът дължи обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, но тъй като ищецът е посочил периода, за който ги претендира – от увреждането на 16.12.2014г. до 01.09.2015г., съдът следва да вземе предвид претърпените болки и страдания само за този период от време.

         При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД  по справедливост, съдът взема  предвид следните обстоятелства: вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Касае се за мъж в активна възраст, който към датата на инцидента е бил на 40 години. Видно от заключението на вещото лице – ортопед –д-р И.К. счупването е тежко, довело до ограничения в движението, а от показанията на свидетелката Г.  се установява, че  в резултат на получените увреждания и счупване на  десния крак, ищецът е  търпял болки, ограничения и неудобства в един относително дълъг период от време от около девет месеца, през който е налице трайно затруднение в движението му. Това е било свързано с необходимост да ползва помощни средства за елементарното си обслужване. Каквато и сума да бъде присъдена,  ясно е, че не може да репарира здравето на ищеца в пълна степен, но присъждането на сумата от 10 000.00  лева ще е достатъчно справедлив размер, за да компенсира  болките и страданията, вследствие на счупването на долен десен крайник. С оглед на това, искът ще следва да бъде уважен до тази сума, като в останалата част до пълния претендиран размер до сумата от 50 000.00 лева – исковата претенция ще следва да бъде отхвърлена като недоказана. 

         Съгласно  чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Поначало тези лихви се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва. В случая, обаче ищецът е  посочил размер на лихвата за забава за времето от увреждането- 16.12.2014г. до подаване на исковата молба в съда –18.12.2015г.  в размер на 5105.00 лева. Изчислена чрез програмен продукт „Апис” върху уважената главница, тази лихва възлиза на сумата от 1023.81 лева, до който размер претенцията  ще следва да се уважи, а над присъдения такъв до претендирания от 5105.00 лева – ще следва да се отхвърли като недоказана.

Неоснователна се явява претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата от полученото трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност в размер на 396.00 лева за периода от 16.12.2014г. до 01.09.2015г.

От заключението на изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че преведените суми на ищеца от НОИ по издадени болнични листове за периода от 05.01.2015г. до 01.09.2015г. са в повече с 144.79 лева от нетния размер на работната заплата, която би получил ищеца за същия период. Поради това тази претенция ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като се касае за два обективно съединени иска с материален интерес и при изчисляването на минималния размер на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 3000.00 лева  не надвишава с много минималния размер от 2483.15 лева.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 595.87 лева, съобразно уважената част от исковете.

Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 450.00 лева  и разноски за вещо лице в размер на 27.81 лева съобразно уважената част от исковете.

 

            Воден от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА  „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител  да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 200 от КТ сумата от 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на претърпяна трудовата злополука, установена с  разпореждане № 3/04.02.2016г., издадено от ТП на НОИ - Видин, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска в съда – 18.12.2015г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000.00 лева.

ОСЪЖДА  „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител  да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1023.81 лева, представляваща лихва за забава върху присъденото по-горе обезщетение от 10 000.00 лева за причинените му неимуществени вреди за периода от увреждането – 16.12.2014г. до предявяване на иска в съда – 18.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 5 105.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.В.П. с ЕГН ********** *** против „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител  иск на основание чл. 200, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата от полученото трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност в размер на 396.00 лева за периода от 16.12.2014г. до 01.09.2015г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител  да заплати на Л.В.П. с ЕГН ********** *** сумата от 595.87 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „СОМАТ” АД, клон Видин с ЕИК 8316351440027 с адрес: гр. Видин, Северна промишлена зона, представлявано от М. И. Р. - управител  да заплати по сметка на ВРС разноски по производството в общ размер от 477.81 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :