Решение по дело №40/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 64
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20207280700040
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 64/22.6.2020 г.                                      гр. Ямбол

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   първи касационен състав

На четвърти юни  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                           2. ВАНЯ СТОЯНОВА

                               

Секретар: Стела Гюмлиева

Прокурор: Димитринка Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.н.а.х.д. № 40 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“-София за проверка на Решение № 35/20.01.2020 г. постановено по анд № 1083 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 6340/03.09.2019г., издадено от  началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към  Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д.И.Т. ***  за нарушение  на чл. 26 ал. 2 т. 1, буква „а“ от ЗП/Закон за пътищата/ е наложено административно наказание глоба в размер на  2500  лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

С жалбата се претендира да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление, т.к. са незаконосъобразни и неправилни изводите на съда, че деянието вменено на санкционираното лице е несъставомерно и че административният орган е ангажирал отговорността му за деяние, което не може да му се вмени във вина. Изложени са подробни съображения в касационната жалба, като се излагат доводи, че субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1 б“а“ от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по ползването на пътя, а не само това, което е собственик на ППС или има качество на превозвач.

В съдебно заседание за касатора, редовно призован не изпраща представител. Депозира подробен писмен отговор на касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност и претендира за потвърждаване на оспореното решение.

Ответника по касация не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че жалбата е основателна. Изцяло споделя изложените в жалбата съображения, че водачът на ППС може да бъде субект на адм. нак. отговорност, за която е издадено НП. Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение  № 35/20.01.2020 г. постановено по анд № 1083 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 6340/03.09.2019г., издадено от  началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към  Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д.И.Т. ***  за нарушение  на чл. 26 ал. 2 т. 1, буква „а“ от ЗП/Закон за пътищата/ е наложено административно наказание глоба в размер на  2500  лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

На Д. Т. е ангажирана  административно- наказателната отговорност с НП за нарушение на чл.26,ал.2,т.1 ,бук.”а” от  ЗП, в резултат на установена от ЯРС фактическа обстановка изразяваща се в това, че  на 07.08.2019 г., в 09:54 часа, на път ** на разклона за * в посока от ** свидетелят К.К. –  инспектор в АПИ гр. София и колегата му Т.М., спрели за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „*“ с рег.№ ****** и полуремърке с три оси с рег № ******,  управлявано от Т.. Контролните органи извършили измерване на ППС с техническо средство  електронна везна PW -10 № К 0200010 и ролетка 1309/18 и констатирали, че измереното натоварване на задвижващата 2-ра ос, единична ос на ППС е 11,700 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11,5 т., съгласно чл.7, ал. 1, т.4, б.а от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001 на МРРБ. Измереното разстояние между осите 1,34 м. измерена сума от натоварване на ос на тройнота ос на полуремъркето е било 29,200 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т. съгласно чл.7, ал. 1, т.3, б.б Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001г.   С оглед на тази констатация на Д. Т. е съставен АУАН за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.

         Според настоящия състав приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Съгласно чл.11 от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,  лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС са длъжни: да осигуряват сигнализирането на извънгабаритното ППС и необходимите документи за осъществяване на превоза; да проверяват разположението и сигурното укрепване на товара; да възлагат превозването на водачи, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство за съответната категория, с трудов стаж като водачи на товарен автомобил от категория "С" не по-малък от пет години; да запознават водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с които той е задължен да се съобразява; да отстраняват за своя сметка всички нанесени повреди на пътя, пътните принадлежности и съоръжения, както и други причинени от тях щети при извършване на превозите вследствие на неспазване условията, посочени в разрешителното и наредбата, или да заплащат разходите за тяхното възстановяване; да възлагат съпровождането на лице, което отговаря на изискванията по чл.24; да проверяват съответствието между действителните габаритни размери на ППС и размерите, описани в разрешителното.

От своя страна нормата на чл.15, ал.3 от Наредбата визира кръга от лица, които са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като водачът на ППС не попада в нито една от посочените категории. Видно от доказателствата по делото провереното МПС е собственост на „ЕТ“**-П.Н.“, *, *, а е управлявано от  Д.Т..

Доколкото в случая няма спор, че санкционираното лице не е собственик или превозвач по смисъла на т.5 от §1 на ДР на Закона за автомобилните превози и не попада в кръга на задължените субекти, то се явява правилен и законосъобразен извода на районния съд, че това лице не е осъществило от субективна страна състава на  административно нарушение, за което му е наложено наказание, защото водачът на тежкотоварен и/или извънгабаритен автомобил няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменено във вина,  поради което не може да бъде санкциониран на основание  чл.53, ал.1, т.2 ЗП за нарушение на  чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ”а” от същия закон.

В съответствие с това Ямболския районен съд правилно е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, което е издадено в нарушение на материалния закон.

Предвид посоченото съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не може да бъде уважена, а решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/20.01.2020 г. постановено по анд № 1083 по описа на Ямболския районен съд за 2019 г .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

     

 

       

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете                   

 

 

 

 

                                                                        2.  /п/ не се чете