Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ–ти гр.състав, в открито заседание на двадесет
и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 5580 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д. твърди, че на 04.12.2018г.
между 17.30ч. и 18.30 ч., паркирал автомобила си на обществения паркинг до НАП,
находящ се на ул.„А.“ № ... Времето било мразовито,
имало скреж и лека снежна покривка, а под нея стар лед. Общественият паркинг не
бил почистен, нямало следи от пясък или друг материал. Поради маневрирането на
леките автомобили, които паркирали там, падналия предишните дни сняг и
последвалите ниски температури, се били образували дълбоки коловози и ледени
неравности. След като слязъл от лекия автомобил и го заключил, тръгнал към
намиращия се наблизо супермаркет „Лидл", тъй
като трябвало да напазарува и след това да се прибере. Бил обут и облечен
подходящо за зимната обстановка. Не успял да направи повече от три крачки,
когато внезапно се подхлъзнал и паднал. Изпитал силна, остра болка в областта
на лявото рамо, като при падането си го ударил в голяма ледена бабуна. Заедно с него бил съсед, който му помогнал да се
изправи, болката не спирала и това обстоятелство го накарало да се прибере
направо вкъщи, без да ходи на пазар. Отказал на съседът си предложението
му да го заведе до болницата.
Предполагал, че само си е натъртил рамото си и то ще мине от само себе си за
няколко дни. Когато се прибра изпил един .Аулин",
за да притъпи болката, вечерял и си легнал. Цяла нощ не спал от неприятните
усещания в рамото. Сутринта се стреснал, като видял в какво състояние е ръката
му, цялото рамо било силно оттекло, посиняло и изпитвал невероятна болка, която
дотолкова ограничавала движението на ръката, че обличането му отнело повече от
час. След като успял да се облече отишъл при личния си лекар и негова
сестра д-р В.Д., за да го прегледа. След
като го видяла, тя го изпратила при специалист в УМБАЛ "КАНЕВ" АД.
Приели го в болницата на 05.12.2018г. като му назначили серия от изследвания.
Диагнозата била "Счупване и /изкълчване на раменната става", според
лекарите трябвало да се направи операция, която те не можели, тъй като била
много сложна. Лечението му се състояло в приемане на обезболяващи и наместване
на рамото с местна анестезия. Сложиха му ортеза и го
изписали от отделението на 07.12.2018 г. През цялото време изпитвал силни болки
и неудобства. Притеснявал се изключително много за състоянието на ръката си и
неблагоприятна прогноза относно пълното възстановяване на движението на
крайника.
По
професия бил таксиметров шофьор и се притеснявал за евентуалната невъзможност
да упражнява професията си в бъдеще .
Тези
обстоятелства наложили да се свърже спешно с проф. А. Б. от УМБАЛСМ „Н. И. ПИРОГОВ"
ЕАД- гр. София, който насрочил операция за 11.12.2018г., но поради състоянието
си не можел да пътува сам и помолил сестра си да го придружи. На 10.12.2018г.
го приели с диагноза "Изкълчване на раменна става и счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/". Сестра му
била с него през целия престой, като уреждала всички въпроси по отношение на
лечението му. Операцията била тежка и сложна, наложило се слагането на имплант, който се налагало да носи до края на живота си.
Следоперативния период на възстановяване бил много болезнен и мъчителен за
него. По препоръка на лекуващия лекар започнал физиотерапия, която въпреки че
подобрила състоянието му не довела до пълно възстановяване на функцията на
крайника.
Междувременно,
през месец февруари /20.02.2019г./, в периода на възстановяване, майка му също
счупила ръката си /живеели заедно в едно домакинство/, като предвид състоянието си не можел да се грижи
пълноценно за нея и това го притеснявало допълнително. Налагало се сестра му да
идва, за да помага на майка им. Чувствал се много зле от ситуацията в която бил
поставен, като през месец юни /05.06.2019г./, след кратко боледуване майка им
починала.
Към
настоящият момент не можел да вдига и завърта напълно ръката в областта на
рамото, притеснявал се да натоварва ръката и не допускал близък контакт с
хората, за да не го пипат или тупат по рамото, изпитвал болки и неприятни
усещания при промяна на времето.
Счита,
че Община Русе носи отговорност за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, тъй като не била изпълнила вмененото й с разпоредбата на
чл.30, ал.4 от Закона за пътищата задължения да поддържа техническата
инфраструктура, която се намира на територията на общината. Паркингът на ул.„Александровска", № 99 е общински и като такъв трябва
да се поддържа от ответника. Към 04.12.2018г. той не бил почистен, опесъчен или обезопасен по какъвто и да е начин, вследствие
на което претърпял гореописания инцидент. Не оспорва и фактът, че зимното снегопочистване е възложено на друго ЮЛ въз основа на
договор за обществена поръчка, но това не снемало отговорността на възложителя,
тъй като според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Община
Русе носела обективна отговорност за виновното неизпълнение на договора от
страна на изпълнителя и причинените му от това бездействие вреди, поради което
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
следните суми: в размер на 10 000.00лв., представляващи обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, причинени му на 04.12.2018г.,
изразяващи се в болки, страдания и несгоди от изкълчване на раменна става и
счупване на горния край на раменната кост (хумерус),
наложило слагане на имплант, вследствие неподдържане в зимни условия на обществен
паркинг до НАП, находящ се ул.”Александровска”
№99 в гр.Русе, сумата от 561.94 лева, - мораторна
лихва върху главницата за причинените му неимуществени вреди за периода от
04.12.2018г. до 18.09.2019г., ведно със законна лихва върху размера на
обезщетението, считано от предявяване на иска -18.09.2019г., и в размер на
2620.74 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи,
както следва: - 46.00 лв.- за автобусни
билети от Русе за София с дата 08.12.2018г.; - 23.20 лв.- потребителска такса за престой в
УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД- гр. София; - 2025.00 лв.- заключваща плака за проксимален
хумерус от УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" ЕАД- гр.
София; - 360.00 лв.- четири нощувки в хотел
"Форум", - 46.54 лв.- лекарства/15.12.2018 г.; - 32.87 лв.-
лекарства/18.12.2018 г.; - 44.59 лв.- лекарства/19.12.2018 г.; - 21.05 лв.-
лекарства/ 09.01.2019 г.; - 21.49 лв.- лекарства/16.01.2019 г., направени
вследствие на увреждането на 04.12.2018г. на обществен паркинг до НАП, находящ се ул.”Александровска”
№99 в гр.Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2019г.,
до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът, Община Русе, депозира отговор, с
който оспорва изцяло предявения иск – и по основание, и по размер. Счита за
недоказани ищцовите твърдения, че падането на Д. било
причинено от заледената пътна настилка, както и
че счупването било причинено по описания в исковата молба начин.
Размерът на претендираното обезщетение бил завишен. Заявява, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Г.Д. и В.Н.Д..
Свидетелят Д., който се познавал повече от 20 години с ищеца, заявява, че на
04.12.2018г., след 17.00 ч. заедно с ищеца се прибирали от работа, след
предварителна уговорка помежду си Д. да го вземе от работното му място, тъй
като живеели в един блок. Времето било студено и хлъзгаво, имало снежна
покривка. Нямало място за паркиране на паркинга на ул.“А.“, №.., поради което
ищеца се насочил към паркинга на НАП, находящ се наблизо и там намерили свободно място. Пътят бил
заледен, имало коловози, направени от автомобилите, а самия паркинг не
изглеждал почистен. Междувременно били решили да минат през Лидл
да си напазаруват, като свидетеля първи слязъл от автомобила и тръгнал. Малко
след това бил излязъл и ищеца, като свидетеля чул „туп“
и някой извикал. Като първа реакция Д.
се засмял, но видял че Д. се е хванал за ръката и охка. Помогнал му да се
изправи и му предложил да го придружи до болницата, където да го прегледат, но Д.
му отказал. Изпратил ищеца до входа, където живее и се прибрал в дома си. На
следващия ден отишъл на работа и около 10.00 ч. Д. му се обадил да го вземе с
колата и да го откара до болницата. Свидетелят отишъл да го вземе и още когато
го видял пред входа свидетелят разбрал, че Д. изпитва болки в областта на
рамото, което придържал с другата си ръка. Свидетелят откарал ищеца до ДКЦ 1,
където първо бил прегледан от своята
сестра д-р Д., а след това бил насочен за прием в болницата. Видели се на
06.12.2019г., когато отишъл в хирургичния блок, където Д. бил настанен, за да
го види. Когато се чули два дни по-късно ищеца бил вече настанен в болница в
гр.София. След като се върнал от там ищеца бил много променен – затворил се в
себе си, страдал поради обстоятелството че не може да работи. Отделно му тежало и това, че няма физическа
възможност да помага на майка си, с която живеел в едно домакинство , както и
да пазарува. Свидетелят има непосредствени впечатления, че към настоящия момент
Д. работи, но му е трудно и не е трудоспособен, в сравнение с преди случилия се
инцидент. Оплаквал се от болки и в другата ръка, тъй като наторва
повече нея, за да предпазва болната.
Свидетелят е категоричен за настъпилата негативна промяна в ищеца, който
вече не се забавлявал, не се смеел и по-рядко излизал, затваряйки се у дома си
и в себе си.
Свидетелката
д-р В.Д., сестра и личен лекар на ищеца споделя, че на 05.12.2018г. брат й дошъл в лекарския й кабинет
и тогава тя видяла, че рамото му е доста увиснало и в много лошо състояние.
След направена снимка се установило, че има счупване и изкълчване, луксация на раменната става. Ортопедите го установили и
веднага го приели в отделението. След направен скенер установили, че счупването
е доста тежко и е с прекъсване захранването
на главичката на раменната става, предвид което не можели да се справят
в русенското отделение и ги свързали с проф.Б. в София. Професорът прегледал Д., уточнили дата за
приемане и им обяснил, че по време на самата операция ще прецени дали ще
възстановява костите на рамото или ще имплантира изкуствена става. След
приключване на операцията станало ясно, че се опитал да възстанови костите, тъй
като при тази интервенция имало по-голям шанс предвид обстоятелството, че С.
бил млад и в професията щял да бъде
по-сигурен. Поради това професорът бил сложил костен имплант
плюс външни плаки и от тогава искал през месец, шест
месеца , година да наблюдава посредством снимки как се възстановява раменната
става. Свидетелката изпращала снимките, като становището на професора било че
брат й се възстановява добре, но изказал съмнение за възстановяване в пълен
обем на движението на раменната става. Брат й живеел с майка им, която била
много притеснена и се опитвала да му помогне, но и тя била със счупена ръка и
нямало възможност двамата да си помагат взаимно. Свидетелката се опитвала да
помогне и на брат си и на майка им, тъй като след операцията брат й бил
обездвижен с колан, а майка им била с лява счупена ръка. Брат й бил много
разстроен и изказвал съжаление, че не можел да помага на майка им. Продължавало
проследяването на възстановяване на ръката на брат й посредством рентгенови
снимки от асистента на проф.Б.- д-р Р.. Категорична е, че брат й се е променил
изключително много вследствие инцидента и вече е друг човек- станал по-затворен
и по-сериозен,за разлика от преди когато бил весел и забавен. И понастоящем продължавал
да изпитва болка, компенсирал с тяло, за
да вдигне ръката си. А когато се доближавал до него човек, той се отдръпвал
и искал да минават от дясната му страна,
а не от ляво. Можел да движи пострадалата ръка до 60 градуса, назад стигал до
таза, а напред и нагоре не можел изобщо.
Представените
по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй
като съдържащата се в тях информация за факти от предмета на доказване по
делото е съобразена от вещото лице при изготвяне на изслушаната и приета по
делото съдебно - медицинска експертиза и допълнителна такава. От същата се
установява, че ищецът Д. е получил следните увреждания: многофрагментно
счупване на шийката на лява раменна кост, с изкълчване в лява раменна става,
наложило алоостеопластика и метална остеосинтеза. От
заключението на вещото лице се установява още, че така установеното счупване
добре отговаря да бъде получено по индиректен механизъм – действие на сили по
дължината на крайника, най –често при падане от собствен ръст върху изпънат
крайник, но не може по категоричен начин да се изключи и директен механизъм –
падане от собствен ръст с директен удар в областта на раменната става (както се
съобщава в исковата молба). Установеното увреждане при ищеца може да се получи
по начин, описан в представената искова молба, а именно при падане от собствен
ръст. При такива счупвания, каквото е установено при Д., обикновено болките са
най-силни непосредствено след получаването му, след което продължават със
значителен интензитет до имобилизация на крайника и
обезболяване. Болки със значителен интензитет се усещат и следоперативния
период, както и в периода на раздвижване. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер могат да се усещат и за по-дълъг период от време в
рамките на месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия. Заключава още, че
обикновено, ако не са налице усложнения, основния възстановителен процес
продължава около 3-4 месеца. Видно от представената медицинска документация към
01.02.2019г. (около 3 месеца след инцидента) не е било настъпило пълно
функционално възстановяване, като е било налично ограничение в движенията на
лява раменна става.
В
допълнително си заключение вещото лице заключава, че към 27.01.2020г. при Д. е било налице следното състояние на левия
горен крайник: Състояние след алоостеопластика и
метална остеосинтеза на многофрагментно
счупване на шийката на лява раменна кост с изкълчване в лява раменна става.
Асептична некроза на главата на раменната кост. Протрузия на проксимални фиксиращи винтове на металната остеосинтеза.
Тежка хипотрофия на левия делтоиден
мускул. Намален обем движения в лява раменна става. От представената медицинска
документация е видно, че е настъпило срастване на костните фрагменти на
счупването на шийката на лява раменна кост на ищеца. Към момента не е настъпило
функционално възстановяване на лява раменна става, като е налице значителен
дефицит в обема на движенията на ставата, както и хипотрофия
на делтоидния мускул, което води до значително
намаляване на мускулната сила на конкретния мускул. От представената медицинска
документация е видно, че при възстановяването на установеното счупване на лява
раменна кост са възникнали следните усложнения: асептична некроза
на главата на раменната кост. Протрузия на
проксимални фиксиращи винтове на
металната остеосинтеза. Тежка хипотрофия
на левия делтоиден мускул. Поради възникналата като услужнение асептична некроза на
главата на раменната кост, довела до протрузия на
фиксиращи винтове на металната остеосинтеза е
препоръчано отстраняване на имплантите и и заместване
с изкуствена става. Като се има предвид настоящото състояние на лява раменна
става на Д. е много вероятно същият да има болки в лява раменна става, които да
се засилват при движения в ставата и при промяна на атмосферните условия.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Община Русе. Съгласно цитираната разпоредба този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Основателността на предявения иск се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия /ищец/; същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника. Отговорност за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, съгласно
константната практика на ВКС и Постановление № 7 от 1959г. на Пленума на ВС,
носят юридическите лица, каквото е и ответника Община Русе. Отговорността на
възложилия работата е обективна, с гаранционно - обезпечителна функция. Тя
възниква за него, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата
/както е в процесния случай/. Субективното отношение на възложителя не е
елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е
възложена работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни
елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва
да се докажат от претедиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установен механизмът на
увреждането. Обстоятелствата, при които е настъпила процесната злополука, са
установени така, както са описани в исковата молба, а именно: на 04.12.2018г., между
17.30ч. и 18.30 ч., на обществения паркинг до НАП, находящ
се на ул.„А.“ № .. в гр. Р.е, ищецът се е подхлъзнал и е паднал, в резултат на
което е получил травматично увреждане на здравето, изразено в многофрагментно счупване на шийката на лява раменна кост, с
изкълчване в лява раменна става, наложило алоостеопластика
и метална остеосинтеза. От писмените доказателства,
представени по делото, от изслушаната съдебно – медицинска експертиза, както и
от събраните гласни доказателства се установява също, че въпросното травматично
увреждане е довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник за
период повече от 30 дни; че от него ищецът е претърпял болки и страдания, които
са били по-интензивни в началото на периода, а също - неудобство и дискомфорт. До
27.01.2020г. оздравителният процес на ищецът все още не е приключил, тъй като не
е настъпило функционално възстановяване на лява раменна става, като е налице
значителен дефицит в обема на движенията на ставата, както и хипотрофия на делтоидния мускул,
което води до значително намаляване на мускулната сила на конкретния мускул. А
от допълнителното заключение по изготвената СМЕ е видно, че поради възникналата
като услужнение асептична некроза
на главата на раменната кост, довела до протрузия на
фиксиращи винтове на металната остеосинтеза е
препоръчано отстраняване на имплантите и и заместване
с изкуствена става. Д-р Д. счита, че предвид настоящото състояние на лява
раменна става на Д. е много вероятно същият да има болки в лява раменна става,
които да се засилват при движения в ставата и при промяна на атмосферните условия.
Безспорно е установено и състоянието на пътната настилка на мястото на
инцидента – св. Д. заявява: „Времето беше студено и хлъзгаво. Доколкото помня
не беше дебела снежната покривка, но имаше сняг. … Пътят беше заледен, беше на
коловози, направени от колите. Паркингът не ми изглеждаше почистен.”.
Паркингът,
на който процесната злополука е настъпила, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал.3 във вр. с чл.8, ал.3
Закона за пътищата. Законодателят е възложил на общините изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища /чл.31 ЗП/. Легална дефиниция на понятието
„поддържане на пътищата” е дадена в § 1 т.14 от ДР на ЗП и представлява дейност
по осигуряване необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
От
обстоятелството, че пътната настилка на общинския паркинг на адрес ул. „Александровска”, №99 в гр. Русе, към момента на настъпване
на процесния инцидент е била заледена, се налага извода, че Община Русе не е
изпълнила законовото си задължение за поддържка на общинската пътна мрежа.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от
тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В
случая следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – Община
Русе – за обезщетяване на вредите. При това положение съдът приема, че са
налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
По
отношение размера на претендираното от ищецът обезщетение съдът намира
следното: съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за здравето и претърпени от ищецът болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. Като
съобрази причинените на ищецът увреждания, доказания период на търпените болки
и страдания, и времето, през което Д. е търпял болки с по-интензивен характер,
настоящата инстанция намира за справедливо обезщетението в размер на 10000.00
лв., предвид което предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв следва
да се уважи. Посочената сума е дължима
от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска - 18.09.2019г. до окончателното плащане. Основателен е и искът за сумата
от 561.94 лв., представляваща лихва за забава, считано от 04.12.2018 г. до
подаване на исковата молба в съда – 18.09.2019 г.
От събраните по
делото доказателства се налага изводът, че искът
за имуществените вреди се явява изцяло основателен и доказан съобразно неговия
уточнен и конкретизиран петитум и обстоятелствена
част. Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираната
сума за главница от 2620,74 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.09.2019г. до окончателното
изплащане.
На
основание чл.78 от ГПК следва да се уважи и искането от страна на ищеца за
присъждане на разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 1867.13 лв.
Така
мотивиран, Русенският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, пл.„Свобода” 6 да заплати на
С.Н.Д., ЕГН **********,***, чрез мл.адв.Д.П. следните
суми: в размер на 10 000.00лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
причинени му на 04.12.2018г., изразяващи се в болки, страдания и несгоди от
изкълчване на раменна става и счупване на горния край на раменната кост (хумерус), наложило слагане на имплант,
вследствие неподдържане в зимни условия на обществен паркинг до НАП, находящ се ул.”А.” №.. в гр.Русе, сумата от 561.94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за причинените му
неимуществени вреди за периода от 04.12.2018г. до 18.09.2019г., ведно със
законна лихва върху размера на обезщетението, считано от предявяване на иска
-18.09.2019г., и в размер на 2620.74
лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в доказа по
делото разходи, направени вследствие на увреждането на 04.12.2018г. на
обществен паркинг до НАП, находящ се ул.”А.” №.. в
гр.Русе, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2019г., до
окончателното им изплащане, както и направените
разноски по делото в размер на 1867.13
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :