Присъда по дело №543/2016 на Районен съд - Самоков

МОТИВИ

към присъда № 61, постановена от С. районен съд на 22 ноември 2017 година по наказателно дело № 543 нохд по описа на съда за 2017 година.

 

 С обвинителен акт по ДП № 229/2013  г. по описа на РУП – С. по пр. пр. № 961/2013 г. по описа на РП – С. подсъдимият Б.Б.К. с ЕГН ********** е обвинен за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК

От фактическа страна подсъдимият Б.К. е обвинен в това, че за времето от м. март до 09.07.2013 г. в к.к. Б., общ. С. противозаконно е присвоил владяните от него чужди движими вещи, собственост на В.Л.З. *** брой плазмен телевизор  „Самсунг”, модел TX-P42C3E на стойност 468,12 лв.

1 бр. LCD телевизор марка „Самсунг” LE – 32D400 на стойност 343,13 лева

1 бр. телевизор марка „Панасоник”, модел “Viera TX – P50S20B 50 in на стойност 1265.13 лева.

1 бр. телевизор „Самсунг”, модел PS-42C62H на стойност 949,32 лева.

1 бр. Ледогенератор ALASKA IM 1 на стойност 153.66 лева.

1 бр. компютърна конфигурация с монитор QMAX PC на стойност 525.92 лева.

1 бр. компютърен софтуер и 1 бр. хардуерна приставка за програма „Детелина LICHT” на стойност 191.56 лева.

1 бр. преносим компютър „FUJITSU SIMENS” модел „AMILO PRO V3515” на стойност 281.23 лева.

1 бр. касов апарат “DATECS 25 KL на стойност 597.87 лева

1 бр. музикална уредба състояща се от: 1 бр. усилвател „Phonic Icon 300” на стойност 720 лева, 6 бр. колони “Phonic Vestar 60” на стойност 120 лева,  всяка от тях или общо 720 лева, 6 бр. тонколони “Evroshine SW61S” на стойност 82.00 лева всяка от тях или общо 492.00 лева, усилвател „Phonic MAX860” на стойност 450 лева, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12”  на стойност 320.00 лева всяка от тях или общо 640 лева и 1 бр. смесителен пулт “Phonic MAX 300” на стойност 260 лева или общо всички вещи на стойност 8 057.94 лева.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението по същата квалификация и предлага наказание лишаване от свобода около минимума с отлагане изтърпяването му на основание чл. 66 ал. 1 от НК.

В съдебното производство В.Л.З. се е конституирал като частен обвинител и граждански ищец и предявил граждански иск за сумата 8 057.94 лева претендирани като обезщетение за имуществени вреди от деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва считано от 09. 07. 2013 година до окончателното изплащане.

В съдебно заседание на съдебните прения В.Л.З. поддържа обвинението и гражданския си иск лично и чрез повереника си адвокат С..

Подсъдимият Б.К. лично и чрез защитника си адвокат С. взема становище за оправдаването му по обвинението и за отхвърляне на гражданския иск. Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В изпълнение на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС съдът е разграничил правото на подсъдимия да дава обяснения от предпоставките за съкратено съдебно следствие. Като е съобразил че изявлението на подсъдимия по смисъла на чл. 371 т. 2 НПК е след започване на съдебното следствие, съдът не е счел като основание за съкратено съдебно следствие изявлението му че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

В.З. притежавал оборудване за заведение за  хранене и развлечения и към лятото и есента на 2011 година бил в приятелски отношения с Б.К., който държал къщичка бистро в Б. като пълномощник на майка си С.К. собственик на тази къщичка наречена „Ф.”.

От  2009 г. подсъдимият Б.  К. работел и управлявал заведението сам, за което майка му го упълномощила. През лятото на 2011 г. К. се обадил на З., който работел в сферата на ресторантьорството от дълги години включително и на морето и на Б., и му предложил съвместна дейност през зимния сезон 2011 – 2012 г. в държаното от него заведение „Ф.”. Предишния сезон свидетелят В.З. работел в ресторант, който наел под наем, намиращ се на горна станция на Кабинкова въжена линия – КВЛ в к.к. Б.. Подсъдимият Б.К. и В.З. постигнали договорка за съвместна дейност в тази къщичка заведение в Б., като З. предостави за ползване телевизори оборудване, музикална уредба, усилвател и компютър, а Б.К. предоставя за съвместната дейност къщичката в Б., за използването й като заведение за хранене и развлечения. Договорили се също така В.З. да плати 10 000 лева, а подсъдимият Б.К. да наеме него и съпругата му В. на работа.

В изпълнение на посочените договорки през 2011 – 2012 г. зимния сезон В.Л.З. работел в бистрото като готвач, а свидетелката В.З. – като сервитьорка. В заведението работили като бармани Л.К. и П.К.. Видно от показанията на свидетелите В.З., В.З., П.Г.К. и от самопризнанията на подсъдимия К. оборудването, което З. предоставил за ползване при им съвместната дейност в заведението Ф. било 4 броя телевизори с плосък екран, от които единият 42 инчов, марка „Самсунг” PS-42C362H, още един телевизор марка „Самсунг” 32 инча модел LE-32D400 и два телевизора марка „Панасоник”, от които единият Панасоник Виера 50 инчов, а другият Панасоник 42 инчов TX-P 42 C3E, ъглово сепаре, 3 бр. табуретки, компютърна конфигурация с монитор „QMAX PC”, инсталиран софтуер с хардуерна приставка със счетоводна програма „Детелина”, преносим компютър „Фуджистсу – Сименс”, модел „Амило Про”, музикална уредба с усилвател  “Phonic Icon 300” и 6 бр. колони „Phonic Verstar 60” 6 бр. тонколони „Euroshine SW61S”, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12” , 1 бр. усилвател „Phonic MAX860” и 1 бр. смесителен пулт „Phonic MAX 300”, ледогенератор, дървени пейки, 3 бр. дървени маси, преносимо кухненско оборудване  - лъжици, чинии, вилици, шишлици.

 През м. декември 2011 г. З. помолил свидетелите Д.С., Л.К. и П.К. да му помогнат да свали по-голямата част от описаното оборудване от ресторанта на КВЛ в бистро „Ф.”, а именно два от посочените 4 броя телевизори с плосък екран, от които единият „Самсунг” 42 инчов, а другият „Панасоник” Виера 50 инча, ъглово сепаре, 3 бр. табуретки, компютърната конфигурация с монитор „QMAX PC”, инсталиран софтуер с хардуерна приставка със счетоводно програма „Детелина”, преносим компютър „Фуджистсу – Сименс”, модел „Амило Про”, музикална уредба с усилвател  “Phonic Icon 300” и 6 бр. колони „Phonic Verstar 60” 6 бр. тонколони „Euroshine SW61S”, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12” , 1 бр. усилвател „Phonic MAX860” и 1 бр. смесителен пулт „Phonic MAX 300”, ледогенератор, дървени пейки, 3 бр. дървени маси, преносимо кухненско оборудване  - лъжици, чинии, вилици, шишлици.

Другите два телевизора, а именно Панасоник 42 инчов TX-P 42 C3E и „Самсунг” 32 инча модел LE-32D400 свидетелят закупил нови на 06. 12. 2011 година  и също ги занесъл в заведението държано от подсъдимия Б.К., като ги предоставил за ползване при съвместната им дейност за зимните сезони 2011/2012 година и 2012/2013 година.  Преписи от фактурата с която са закупени на 06. 12. 2011 година описаните телевизори, както и от фискалният бон са приложени по делото.

През зимния сезон 2011 г. – 2012 г. заведението работело много добре подсъдимият Б.К. и предоставилият му описаното оборудване В.З. се разбирали. През летния сезон свидетелят В.З. и съпругата му В.З. отишли да работят на морето в Л. община Ц., а К. останал да работи в бистрото „Ф.” в Б. сам, като В.З. му оставил безвъздмездно за ползване и описаното оборудване: 4 бр. телевизори с плосък екран, от които единият 42 инчов, марка „Самсунг” 32 инча, още един телевизор марка „Самсунг” и два телевизора марка „Панасоник”, от които единият модел Виера 50 инча, а вторият Панасоник 42 инча, ъглово сепаре, 3 бр. табуретки, компютърна конфигурация с монитор „QMAX PC”, инсталиран софтуер с хардуерна приставка със счетоводно програма „Детелина”, преносим компютър „Фуджистсу – Сименс”, модел „Амило Про”, музикална уредба с усилвател  “Phonic Icon 300” и 6 бр. колони „Phonic Verstar 60” 6 бр. тонколони „Euroshine SW61S”, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12” , 1 бр. усилвател „Phonic MAX860” и 1 бр. смесителен пулт „Phonic MAX 300”, ледогенератор, дървени пейки, 3 бр. дървени маси, преносимо кухненско оборудване  - лъжици, чинии, вилици, шишлици.

Поради успешния зимен сезон 2011 г. – 2012 г. В.З. и подсъдимия Б.К. се договорили и през следващия зимен сезон да работят отново заедно и да използват съвместно описаното оборудване на В.З. в държаната от подсъдимия К. къщичка „Ф.” в Б. и да я използуват като заведение за хранене и развлечения. Описаното оборудване на В.З. си било в бистрото, останало там и лятото на 2012 година с намерение подсъдимият и В.З. да го ползват и през следващия зимен сезон. В началото на зимния сезон 2012 г. – 2013 г. З. отново дал поисканите му от подсъдимия 10 000 лева, за работата в бистро „Ф.”, като 7 000 дал на брата на К. – Ю. К., а останалите 3000 лева, дал на Б.К.. Свидетелката В.З. била бременна, а В.З. започнал работа на друго място, но всяка вечер ходил да работи помага в бистро „Ф.” без да има сключен трудов договор за работа в това заведение. В края на м. февруари 2013 г. З. установили, че Б. К. ги лъже с парите, които заведението получавало от клиенти а и не плаща сметките за заведението.   През периода 2012 г. – 2013 г. К. имал неплатени задължения към НАП и ЧЕЗ, не бил плащал и счетоводна такса през целия сезон. Подсъдимият Б.К., видно от обясненията му също искал да преустановят съвместната дейност. В края на март 2013 година В.З. си тръгнал от заведението, предал ключа си от него,  не си взел оборудването, което останало във владение на подсъдимия Б.К., който владеел заведението и в негово владение останали предоставените му за ползване от В.З. вещи  4 бр. телевизори с плосък екран, от които единият 42 инчов, марка „Самсунг”, още един телевизор марка „Самсунг” 32 инча и два телевизора марка „Панасоник”, от които единият модел Виера 50 инча, а вторият Панасоник 42 инча, ъглово сепаре, 3 бр. табуретки, компютърна конфигурация с монитор „QMAX PC”, инсталиран софтуер с хардуерна приставка със счетоводно програма „Детелина”, преносим компютър „Фуджистсу – Сименс”, модел „Амило Про”, музикална уредба с усилвател  “Phonic Icon 300” и 6 бр. колони „Phonic Verstar 60” 6 бр. тонколони „Euroshine SW61S”, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12” , 1 бр. усилвател „Phonic MAX860” и 1 бр. смесителен пулт „Phonic MAX 300”, ледогенератор, дървени пейки, 3 бр. дървени маси, преносимо кухненско оборудване  - лъжици, чинии, вилици, шишлици.

Последните дни на месец март 2013 г. З. казал на Б. да му върне ключа, за да си прибере оборудването, но последният отговорил, че К. му го е взел. След края на март 2013 година свидетелят В.З. повече не се върнал да работи в заведението. В последните дни на март 2013 година в разговор по телефона подсъдимият Б.К. отказал на свидетеля В.З. да му върне предоставените му за ползване вещи  находящи се в държаното от подсъдимия заведение „Ф.”. В началото на април  2013 г. във времето между първи и пети април 2013 година, видно от показанията на свидетелите В.З. и В.З., подсъдимият Б.  К. отново отказал връщането на вещите на З. които държал в заведението „Ф.” Казал им че имат да си оправят сметките и че всичко било отразено в тетрадката му, в която записвал сметките на заведението. При този разговор подсъдимият К. казал че отива да вземе тази тетрадка, но повече не се върнал и така за пореден път осуетил връщане на вещите на З. и разговор кога ще стане това. Така подсъдимият   присвоил следните вещи от това оборудване, собственост на свидетеля В.З. :

Плазмен телевизор марка „Самсунг”, модел TX-P42C3E на стойност 468,12 лв.

1 бр. LCD телевизор марка „Самсунг” LE – 32D400 на стойност 343,13 лева

1 бр. телевизор марка „Панасоник”, модел “Viera TX – P50S20B 50 in на стойност 1265.13 лева.

1 бр. телевизор „Самсунг”, модел PS-42C62H на стойност 949,32 лева.

1 бр. Ледогенератор ALASKA IM 1 на стойност 153.66 лева.

1 бр. компютърна конфигурация с монитор QMAX PC на стойност 525.92 лева.

1 бр. компютърен софтуер и 1 бр. хардуерна приставка за програма „Детелина LICHT” на стойност 191.56 лева.

1 бр. преносим компютър „FUJITSU SIMENS” модел „AMILO PRO V3515” на стойност 281.23 лева.

1 бр. касов апарат “DATECS 25 KL на стойност 597.87 лева

1 бр. музикална уредба състояща се от: 1 бр. усилвател „Phonic Icon 300” на стойност 720 лева, 6 бр. колони “Phonic Vestar 60” на стойност 120 лева,  всяка от тях или общо 720 лева, 6 бр. тонколони “Evroshine SW61S” на стойност 82.00 лева всяка от тях или общо 492.00 лева, усилвател „Phonic MAX860” на стойност 450 лева, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12”  на стойност 320.00 лева всяка от тях или общо 640 лева и 1 бр. смесителен пулт “Phonic MAX 300” на стойност 260 лева или общо всички вещи на стойност 8 057.94 лева, собственост на В.Л.З. ***, които Б.К. владеел в държаното от него заведение „Ф.” в курорта Б..

На 6ти април 2013 година свидетелката В.З. родила дете на В.З.. След тази дата свидетелят З. многократно търсел по телефона подсъдимия Б.К. за да вземе вещите си, но подсъдимият спрял да отговаря на телефона си при позвъняване от страна на В.З. чиито вещи описани по-горе държал в заведението си. Свидетелят В.З. изчакал определено време, през което безуспешно се опитвал да говори с К., за да си вземе вещите и така до лятото на 2013 година.

Тъй като вече бил наясно, че вещите няма да му бъдат върнати доброволно от К., З. изготвил нотариална покана от 01.07.2013 г. до К., връчена на подсъдимия Б.К. на същата дата, при условията на чл. 44 ал. 1 предложение последно ГПК, като по силата на цитираната разпоредба от ГПК удостовереният в същата нотариална покана отказ на Б.К. да я получи не засяга редовността на връчването. Нотариалната покана е приложена по делото в препис  и в нея В.Л.З. подробно е описал вещите, които настоява да му се върнат от Б.К., сред които 4 бр. плазмени телевизора, 1 бр. ледогенератор, рутър, дримбокс, лаптоп, музикална система, включваща усилвател, миксер, 7 бр. тонколони и 2 големи тонколони. Свидетелят В.З. не получил отговор от Б.К. на нотариалната покана, както и не получил вещите, описани в нея. На 05.07.2013 г. З. сезирал  районна прокуратура РП – С. с молба вх. № 961/13 от 05. 07. 2013 година по входящия регистър на С.ската районна прокуратура.

След нотариалната покана и сезирането на полицията в началото на юли 2013 година подсъдимият Б.Б.К. продължил поведението си по присвояване на инкриминираните вещи, собственост на В.З..

 Заведението „Ф.” в Б., държано от подсъдимия Б.К. било охранявано от фирма „3 С СОТ” – С., Служител във фирмата била М.С.. На 08.07.2013 г. била на работа за времето от 20.00 ч. до 08.00 ч. на 09.07.2013 г. Около 23 часа на 08. 07. 2013 година по телефона във фирмата се обадил Б.К., който С. познавала лично. В този период заведението не работело и само подсъдимият Б.К. упражнявал фактическа власт върху него и находящите се в него вещи. В това обаждане до„3 С СОТ” – С. през нощта на 08. 07. 2013 година подсъдимият Б.К. отправил до служителката М.П.С. молба за съдействие за да може да влезе в заведението, казал й, че се намирал пред заведението „Ф.” в Б. и не може да влезе, тъй като нямал батерия за дистанционното устройство. Служителката  С. му казала да отиде при нея, за да му предостави такава. К. не отишъл в офиса на охранителната фирма. Около 5 минути след проведения разговор С. видяла на монитора, че в обект 0415, който обект представлявало заведение „Ф.” се влиза. След около 11 минути заведението отново било подадено за охрана. От приложената по делото разпечатка от фирма „3 С СОТ” на сигналите за обект 0415 „Ф.” – Б. е видно, че на 08.07.2013 г. в 23.11.02 ч. обектът е посещаван и в 23.22.04 ч. е приведен за включаване на охранителната система.

На следващия ден 09.07.2013 г. инкриминираните вещи собственост на В.З. вече липсвали в заведението  „Ф.” в курорта Б., точно когато заведението било посетено от полицията в отговор на сезирането на прокуратурата от пострадалия З. с вх. № 961/13 от 05. 07. 2013 година. На същата дата бил изготвен констативен протокол от служител от РУ на МВР – С., който не установил посочените от З. вещи в бистро „Ф.” в  Б..

На 12.07.2013 г. са извършени с разрешение на С.с районен съд по ч. нак. дело № 356/2013 год. две претърсвания, от които едно е извършено в дома на К., а другото в дома на В. П., но търсените вещи на В.Л.З. не били намерени.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено че именно подсъдимият Б.Б.К. е осъществил влизане в държаното от него заведение „Ф.” в Б. и изнесъл от там инкриминираните вещи на В.З., като на следващия ден 09. 07. 2013 година при посещението на полицията е констатирано че вещите на В.З. за които е сезирал прокуратурата вече ги няма в заведението държано от Б.К.. На 12.07.2013 г. от извършените 2 бр. претърсвания, едното в дома на К., а другото в дома на В.П. съдът приема за установено че инкриминираните вещи наред с това че от 09. 07. 2013 година  вече липсват от заведението в което са предоставени за ползване на подсъдимия, при извършеите претърсвания на 12 юли 2013 година липсват и в обитаваните от подсъдимия жилища и до приключване на съдебното следствие подсъдимият не е посочил   местонахождението им.

От извършената справка от В. е видно, че на 08.07.2013 г. в 23.01 ч. е проведен разговор от мобилния телефон на К. с номер ********** към номер **********, като клетката, от която е проведен разговора е в к.к. Б. хотел „С.”, кота 327000 в сегмент № 3.

На 22.07.2013 г. К. продала заведението. По – късно новият собственик върнал част от вещите, които са намирали в заведението и били на З.. В.З.  не получил предоставените от него на подсъдимият К. 4 бр. телевизори – 2 бр. „Самсунг” и два бр. „Панасоник”, музикална уредба и тонколоните и смесител, компютърна конфигурация си инсталирана програма „Детелина”, компютърна конфигурация, преносим компютър и касов апарат, ледогенератор. Тези вещи били владяни от подсъдимия в къщичката „Ф.” в Б. до 8ми юли 2013 година и били присвоени от подсъдимия чрез изнасянето им от заведението и скриването им по начин, така че да не бъдат намерени нито в къщичката, нито в дома на Б.К., нито в дома на свидетелката В. П., с която подсъдимият живеел на съпружески начала и имат дете Йордан Б.К..

По делото е безспорно установено собствеността на В.Л.З. върху инкриминираните вещи. Приложени са и проченени на съдебното следствие за приобщаването им към доказателствения материал фактура  № ********** от 06.12.2011 г. на името на В.Л.З. за закупуване на 1 бр. плазмен телевизор марка “Panasonic TX – P42C3E, 1 бр. LCD телевизор марка “Samsung LE – 32D, гаранционната карта № ********* за закупен от В.З. на 20.11.2011 г. телевизор марка “Panasonic”, модел “Viera TX – P50S20B 50in, гаранционната карта за закупен от В.З. телевизор марка “Samsung”, модел PS-42C62H,  фактура № ********** от 13.02.2010 г., за закупена от В.З. компютърна конфигурация с монитор QMAX PC, както и Фактура № ********** от 13.02.2010 г. за притежавания от В.Л.З. преносим компютър „FUJITSU SIMENS AMILO PRO V3515”.

От фактура № ********** от 29.03.2013 г. е видно, че З. е собственик на касов апарат “DATECS 25 KL. От фактура от магазин „М.” от 13.06.2013 г. е видно, че В.З. е закупил и е собственик на предоставения на подсъдимия за ползване Ледогенератор ALASKA IM 1. От Фактура № ********** от 10.06.2007 г. се установява, че З. е закупил програмен продукт „Детелина LICHT. В заведението Ф. държано от подсъдимия Б.К., свидетеля З. е занесъл и музикална уредба с усилвател “Phonic Icon 300” и 6 бр. колони “Phonic Verstar 60” 6 бр. тонколони „Еvroshine SW61S”, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12”, 1 бр. усилвател “Phonic MAX860” и 1 бр. смесителен пулт „Phonic MAX 300”. Всички тези вещи К. отказал да върне на З., въпреки отправената към него нотариална покана и подадените молби в РУ – С. и РП – С..

Видно от заключението на съдебнооценителната експертиза, която съдът кредитира стойността на вещите, които не били върнати от К. на З. била общо 8 057, 94 лева , а отделните стойности на всяка от инкриминираните вещи е посочена по горе и съдът приема всяка от тях за установена въз основа на заключението на вещото лице оценител.

От така установената фактическа обстановка се налага извода, че обв. К. противозаконно е присвил вещите на З., които са били предоставени в заведението на К.. Установено по делото е и потвърдено от самопризнанията на подсъдимия, че късно вечерта на 08.07.2013 г. подсъдимият Б.К. е поискал достъп в заведението от охранителната фирма осъществил е този достъп за времето между 23 часа и 11 мин. и 23 часа и 22 минути и следващият ден вещите на З. не са се намирали в заведението, за което свидетелства и изготвения констативен протокол от полицейския служител на 09.07.2013 г. От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установява, че инкримираните вещи са били налични към момента на прекратяване на деловите отношения между З. и К. и са липсвали в държаното от подсъдимия заведение Ф. към 9  юли 2013 г.   

Конкретните действия с които подсъдимият Б.К. е осъществил присвояването на инкриминираните вещи на З. се изразяват в отказът му да ги върне всеки път когато З. стига до него с искането си да му се върнат вещите, предоставил за ползване като оборудване на заведението държано от подсъдимия и владяни от него. Това е в разговора им в началото на април 2013 година преди В.З. да роди. За връщане на инкриминираните вещи подсъдимият е надлежно поканен и с приложената по делото нотариална покана. Поведението му в отговор на тази покана също обективира присвояването на инкриминираните вещи. Подсъдимият не само не върнал вещите, но и същите така както са владяни от него в заведението Ф. на датата 9 юли 2013 година пет дни след нотариалната покана вече ги няма там, няма ги при претърсване в обитаваните от него жилища и подсъдимият не съобщава за местонахождението им. Това е типично поведение по присвояване на инкриминираните вещи с което подсъдимият лишава пострадалия В.З. от тези вещи, от възможността да се ползва от тях, да ги владее и да се разпорежда. Като е знаел че вещите са на В.З., дадени са му за ползване а съвместната дейност е свършила подсъдимият е присвоил инкриминираните вещи с описаното поведение, неразделна част от което е че е лишил пострадалия З. собственик на вещите и от информация какво се случва с тези вещи и въобще къде са. Лишавайки пострадалия В.З. от инкриминираните вещи подсъдимият е оставил тези вещи единствено в свое разпореждане – той решава до кога да са тези в държаното от него заведение „Ф.”, той държи заведението и решава дали тези вещи да бъдат заварени на 9ти юли 2013 година в това заведение и като не са заварени именно подсъдимият решава дали и какво да каже за тези вещи на пострадалия З. и на всяко трето лице. Като е лишил техния собственик от инкриминираните вещи, както и от всякаква информация за тях на датата 09. 07. 2013 година подсъдимият е довършил присвояването на тези вещи и с това е осъществил състава на обсебването по чл. 206 ал. 1 от НК.

Неразделна част от противозаконното присвояване по смисъла на чл. 206 ал. 1 от НК и умисълът за него е поведението на подсъдимия до и след връчване на нотариалната покана от 01. 07. 2013 година.  Още от края на март 2013 година подсъдимият знае че пострадалият В.З. настоява да му се върнат инкриминираните вещи. Съвместната дейност в заведението е приключила, подсъдимият знае за всяка от инкриминираните вещи, че ги е получил за ползване от В.З. и дължи връщането им. В продължение на три месеца като знае че е отказал връщането им, не си е отворил устата да каже защо и на какво основава задържането на вещите. Знае че той  и осъщественото от него противозаконно присвояване е единственото което пречи на В.З. да си получи тези вещи, но не му ги връща, а ги оставя в своя власт и в свое разпореждане. Именно поради това и защото знае че няма факти на които да основава задържане на коя и да е от вещите той  отказва нотариалната покана, оставя я без отговор, а седмица по-късно вещите вече липсват от заведението му и е вече неизвестно местонахождението им. 

Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимият Б.Б.К. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, с това, че на неустановена дата за времето от м. март до 09.07.2013 г. в курорта Б., общ. С. противозаконно е присвоил следните чужди движими вещи, собственост на В.Л.З. *** бр. плазмен телевизор марка „Самсунг”, модел TX-P42C3E на стойност 468,12 лева.

1 бр. LCD телевизор марка „Самсунг” LE – 32D400 на стойност 343,13 лева

1 бр. телевизор марка „Панасоник”, модел “Viera TX – P50S20B 50 in на стойност 1265.13 лева.

1 бр. телевизор „Самсунг”, модел PS-42C62H на стойност 949,32 лева.

1 бр. Ледогенератор ALASKA IM 1 на стойност 153.66 лева.

1 бр. компютърна конфигурация с монитор QMAX PC на стойност 525.92 лева.

1 бр. компютърен софтуер и 1 бр. хардуерна приставка за програма „Детелина LICHT” на стойност 191.56 лева.

1 бр. преносим компютър „FUJITSU SIMENS” модел „AMILO PRO V3515” на стойност 281.23 лева.

1 бр. касов апарат “DATECS 25 KL на стойност 597.87 лева

1 бр. музикална уредба състояща се от: 1 бр. усилвател „Phonic Icon 300” на стойност 720 лева, 6 бр. колони “Phonic Vestar 60” на стойност 120 лева,  всяка от тях или общо 720 лева, 6 бр. тонколони “Evroshine SW61S” на стойност 82.00 лева всяка от тях или общо 492.00 лева, усилвател „Phonic MAX860” на стойност 450 лева, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12”  на стойност 320.00 лева всяка от тях или общо 640 лева и 1 бр. смесителен пулт “Phonic MAX 300” на стойност 260 лева или общо всички вещи на стойност 8 057.94 лева, собственост на В.Л.З. ***, които К. е владеел.

От субективна страна подсъдимият К. е действал при форма на вината умисъл. Като е знаел че В.З. е собственик на тези вещи, предоставил му ги е за ползване при съвместната им дейност и след приключването й е присвоил тези вещи. Първо в края на март 2013 година и първите дни на април 2013 година е отказал да ги върне, като се съобрази че той сам е държал заведението в което са били е направил така че да липсват от там когато тези вещи се търсят с полиция по сигнала на пострадалия в прокуратурата. Вместо да отговори на нотариалната покана, подсъдимият е скрил инкриминираните вещи, така че да липсват от къщичката „Ф.”, лишил е пострадалия и собственик на тези вещи не само от тях, а и от информация къде са и какво се е случило с тях, присвоил ги е като ги е запазил в свое разпореждане, лишавайки от всяка от тези вещи собственика В.З.. Това си е присвояване и чрез това присвояване подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 206 ал. 1 от НК „обсебване” .

По изложените съображения съдът признава подсъдимия Б.Б.К. с ЕГН **********, роден на *** ***, българин, българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, месторабота „MD GRUP ООД гр. С. на длъжност „строителен техник” за ВИНОВЕН за това, че на неустановена дата за времето от края на март 2013 година до 09.07.2013 г. в курортен компллекс Б., община С. противозаконно е присвоил владяните от него чужди движими вещи, собственост на В.Л.З. *** бр. плазмен телевизор марка „Panasonic”, модел ТX-P42C3E на стойност 468,12 лева; 1 бр. 1 бр. LCD телевизор марка „Самсунг” LE – 32D400 на стойност 343,13 лева; 1 бр. телевизор марка „Панасоник”, модел “Viera TX – P50S20B 50 in на стойност 1265.13 лева; 1 бр. телевизор „Самсунг”, модел PS-42C62H на стойност 949,32 лева; 1 бр. Ледогенератор ALASKA IM 1 на стойност 153.66 лева; 1 бр. компютърна конфигурация с монитор QMAX PC на стойност 525.92 лева; 1 бр. компютърен софтуер и 1 бр. хардуерна приставка за програма „Детелина LICHT” на стойност 191.56 лева; 1 бр. преносим компютър „FUJITSU SIMENS” модел „AMILO PRO V3515” на стойност 281.23 лева; 1 бр. касов апарат “DATECS 25 KL на стойност 597.87 лева; 1 бр. музикална уредба състояща се от: 1 бр. усилвател „Phonic Icon 300” на стойност 720 лева, 6 бр. колони “Phonic Vestar 60” на стойност 120 лева,  всяка от тях или общо 720 лева, 6 бр. тонколони “Evroshine SW61S” на стойност 82.00 лева всяка от тях или общо 492.00 лева, усилвател „Phonic MAX860” на стойност 450 лева, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12”  на стойност 320.00 лева всяка от тях или общо 640 лева и 1 бр. смесителен пулт “Phonic MAX 300” на стойност 260 лева или общо всички вещи на стойност 8 057.94 лева. За стойността на всяка от инкриминираните вещи, съдът кредитира заключението на вещото лице оценител, като обективно и компетентно и неоспорено от страните.  

При определяне на вида и размера на наказанието на обвиняемия следва да се вземе предвид закъснялото за съкратено съдебно следствие самопризнание на подсъдимия по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК. Това самопризнание е израз на правото на подсъдимия да дава обяснения каквито намери за добре и когато намери за добре, но не е счетено от съда за основание за съкратено съдебно следствие, тъй като са депозирани след започване на съдебното следствие. Въпреки това, при положение че от събраните по делото доказателства съдът намира подсъдимия за виновен по обвинението самопризнанието му следва са се зачете като принос в доказателствената съвкупност за изясняване на делото и наказанието следва да се наложи при условията на чл. 55 от НК. В този смисъл е практиката на ВКС изразена в  ТР №  1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС.

По изложените съображения на основание чл. 206, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът осъжда подсъдимия Б.Б.К. за това престъпление „обсебване” по чл. 206, ал. 1 НК на осем месеца лишаване от свобода. Това е с една трета под минималното наказание лишаване от свобода, предвидено за престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК, намалено с оглед самопризнанията на подсъдимия по смисъла на чл.371 т. 2 от НПК.  Тъй като това признание на подсъдимия е дадено след началото на съдебното следствие, съдът не го е счел като основание за съкратено съдебно следствие, но няма основание подсъдимият да бъде лишаван от материално-правните последици от самопризнанието му, при положение че съдът го признава за виновен въз основа на доказателствата по делото, включително и тези събрани на съдебното следствие, а така също и включените в доказателствената съвкупност самопризнания на подсъдимия че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №  1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 Г., ОСНК на ВКС. Щом от доказателствата по делото, включително и тези събрани на съдебното следствие съдът намира подсъдимия за виновен, наказанието му следва да се определи при условията на чл. 55 от НК, като минимума от една година предвиден за престъплението по чл. 206 ал. 1 от НК се намали с една трета както следва от самопризнанията му по смисъла на чл. 371 т. 2 НПК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отлага изтърпяването на това наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е неосъждан и съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е наложително да изтърпява ефективно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца.

По гражданския иск.

Гражданският иск е доказан по своето основание и размер.

В.З. е предоставил инкриминираните вещи на подсъдимия да ги ползва докато извършват съвместната си дейност. Ясно и недвузначно след приключване на съвместната дейност В.З. е поканил подсъдимият да му върне инкриминираните вещи, а подсъдимият не само не ги е върнал,но и ги е присвоил, така че в момента вещите дори не са в наличност за техния собственик. Подсъдимият дължи стойността на инкриминираните вещи, а именно 1 бр. плазмен телевизор марка „Panasonic”, модел ТX-P42C3E на стойност 468,12 лева; 1 бр. 1 бр. LCD телевизор марка „Самсунг” LE – 32D400 на стойност 343,13 лева; 1 бр. телевизор марка „Панасоник”, модел “Viera TX – P50S20B 50 in на стойност 1265.13 лева; 1 бр. телевизор „Самсунг”, модел PS-42C62H на стойност 949,32 лева; 1 бр. Ледогенератор ALASKA IM 1 на стойност 153.66 лева; 1 бр. компютърна конфигурация с монитор QMAX PC на стойност 525.92 лева; 1 бр. компютърен софтуер и 1 бр. хардуерна приставка за програма „Детелина LICHT” на стойност 191.56 лева; 1 бр. преносим компютър „FUJITSU SIMENS” модел „AMILO PRO V3515” на стойност 281.23 лева; 1 бр. касов апарат “DATECS 25 KL на стойност 597.87 лева; 1 бр. музикална уредба състояща се от: 1 бр. усилвател „Phonic Icon 300” на стойност 720 лева, 6 бр. колони “Phonic Vestar 60” на стойност 120 лева,  всяка от тях или общо 720 лева, 6 бр. тонколони “Evroshine SW61S” на стойност 82.00 лева всяка от тях или общо 492.00 лева, усилвател „Phonic MAX860” на стойност 450 лева, 2 бр. тонколони “Phonic Impression 12”  на стойност 320.00 лева всяка от тях или общо 640 лева и 1 бр. смесителен пулт “Phonic MAX 300” на стойност 260 лева или общо всички вещи на стойност 8 057.94 лева.

Дори само обстоятелството че З. е предоставил посочените вещи за ползване на подсъдимия, а последният не му ги връща и е сторил така че въобще да липсват е достатъчно за уважаване изцяло на гражданския иск. Това са имуществени вреди от присвояването предмет на присъдата в наказателната й част и подсъдимият следва да се осъди да заплати посочената сума определена като стойност на присвоените липсващи вещи.

По силата на чл. 45 ал. 1 от Закон за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. В случая противоправното деяние с което подсъдимият е причинил на В.З. инкриминираните имуществени вреди е и престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, за което подсъдимият Б.К. е признат за виновен в наказателната част на присъдата. 

Противоправността на деянието е с най-висока степен, тъй като същото е предвидено в НК престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен в наказателната част на присъдата, а именно че е присвоил описаните по горе инкриминирани вещи на обща стойност 8 057.94 лева. Това е и размерът на имуществените вреди, които подсъдимият доказано е причинил на пострадалия В.З. с описаното престъпление.

По силата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД подсъдимият е в забава от 9 юли 2013 година когато доказано е осъществено присвояването и от тази дата подсъдимият дължи законната лихва върху сумата 8 057.94 лева до окончателното й изплащане.

По изложените съображения съдът осъжда подсъдимия Б.Б.К. да заплати на В.Л.З. сумата 8 057.94 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди нанесени му с обсебването, предмет на настоящата присъда, ведно със законната лихва върху сумата 8 057.94 лева, считано от 09.07.2013 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият следва да се осъди да заплати на В.З. и сумата 600 лева за направените от делото разноски за неговия адвокат повереник адв. Д.С..

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъжда подсъдимия Б.Б.К. с ЕГН ********** със снета по-горе самоличност да заплати на С. районен съд 323 лева като държавна такса върху уважения граждански иск, както и сумата 145 лева за направените по делото разноски за съдебно оценителни експертизи, от които 60 лева на РУ на МВР С. и 85 лева на РС С..

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Председател: