Решение по дело №373/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                    11.11.2019 год.                       Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                     наказателен  състав

На пети ноември                          две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 373 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ЕТ „З.- Ал. К.“, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 11-0001204 от 16.08.2019 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е  незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно- размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Поддържа жалбата.

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше актосъставителят.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 23.07.2019 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители на Инспекция по труда- посетили търговски обект, находящ се в гр. Царево и стопанисван от жалбоподателя. Служителите извършили проверка при която установили, че обектът се стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка по документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите установили, че лицето В.Ч. работи като „****“.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към момента на проверката. Представителят на дружеството не представил сключен трудов договор с лицето В. Ч., валиден към момента на проверката, както и не представил справка за регистриране на уведомление за договора по чл. 62, ал. 3 от КТ, което мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия представител и е подписан от него без възражения.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят е допуснал до работа В.Ч., без да е сключил трудов договор в писмена форма, квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание– имуществена санкция в размер на 2500,00 лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: В. Ч. е работил за жалбоподателя. Заради липсата на сключен между нея и работодателя писмен, трудов договор към момента на проверката съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наказанието обаче неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата – чл. 414, ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с 1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00 лв. за всяко отделно нарушение. Наказващият орган правилно е преценил, че в случая работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя, но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред съда, поради което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в минимален размер от 1500,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 11-0001204 от 16.08.2019 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, издадено против ЕТ „З.- Ал. К.“, ЕИК *********, в частта му досежно размера на определеното административно наказание за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500,00 лева на 1500,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: