№ 187
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба на тъжителя Г. А.С. срещу разпореждане на СРС, НО, 94-
ти състав, от 17.05.2021 г., с което е било прекратено наказателното производство по н.ч.х.д.
№ 3151/2021 г. на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Жалбоподателят прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено като
незаконосъобразно и делото да се върне на районния съд, за да бъдат продължени
процесуалните действия по делото. По същество са изложени съображения, че с акта за
прекратяване на делото се препятства достъпът до съд на тъжителя и той е дискриминиран.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител Г. А.С.,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна.
Производството пред СРС е образувано по частна тъжба от Г. А.С. срещу
няколко лица с искане да бъде признати за виновни в извършването на престъпления по чл.
308, чл. 310 и сл. от НК.
В саморъчно написана тъжба, чийто текст е трудно четивен, е посочено, че
тъжителят иска да повдигне обвинение срещу Х.С.Х., К.Д. и С.М., тъй като "бил подложен
на дискриминация и репресия“ от правораздавателните органи. С тъжбата се прави също
така искане за назначаване на служебен повереник и за освобождаване от заплащане на
държавна такса.
С разпореждане от 9.03.2021 г., съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 3151/2021 г., по
описа на СРС, НО, 94 състав, след запознаване с материалите по делото е оставил без
движение частната тъжба на Г.С. и му е указал в 7 дневен срок от получаване на
съобщението да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. 1 НПК, като:
1
– индивидуализира чрез посочване на три имена, ЕГН и адрес лицата, срещу
които е подадена тъжбата.
– посочи в какви конкретни действия или бездействия са се изразявали
инкриминираните деяния на отделните лица, като се очертае времето и мястото на
извършването им.
– приложи документ за внесена държавна такса в размер на 12 /дванадесет/ лева
– процесуално условие за разглеждане на тъжбата, или да посочи обстоятелства, касаещи
семейното и имотното му състояние, поради които желае да бъде освободен от
задължението за заплащането й и заедно с това да представи декларация за семейно и
имуществено състояние.
– представи пред съда доказателства относно имущественото му състояние, за да
се прецени основателността на искането за назначаване на служебен повереник.
Със същото разпореждане е указано на частния тъжител, че при неизпълнение
указанията на съда в посечения срок, тъжба ще бъде върната и образуваното въз основа на
нея наказателно производство по делото – прекратено.
Съобщение с указанията било връчено на тъжителя на 8.04.2021 г. лично.
На 15.04.2021 г. е депозирана молба от частния тъжител, в която се сочи, че на
същата дата той не е успял да се запознае с процесните материали в указания срок, тъй като
делото не е било открито в деловодството на СРС, НО. Направено е искане наказателното
производство да не бъде прекратявано.
С разпореждане от 17.05.2021 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. В
резултат на извършената проверка съдията-докладчик е констатирал, че указанията му не са
изпълнени и нередовностите в тъжбата не са отстранени, с което тя не е приведена в
съответствие с изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 81, ал. 1, изр. 1 НПК, поради
което и не може да бъде годна да възбуди обвинение от частен характер. В мотивите на
разпореждането първоинстанционния съд е изтъкнал, че независимо от направеното искане
за продължаване на наказателното производство, в депозираната молба от 15.04.2021 г.
липсва ясно искане за продължаване на срока по чл. 185, ал. 1 от НПК, както и опит за
отстраняване на посочените от съда пороци. В този смисъл СРС е приел, че доколкото се
касае до установяване на волята на тъжителя, за отстраняване на очертаните пороци в
тъжбата не е и било необходимо запознаване с делото, материалите по което към онзи
момент са се изчерпвали с депозираната тъжба и разпореждането на съдията-докладчик,
което е било връчено вече на тъжителя.
Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението
на делото съдът намира следното по правните въпроси, значими за правилното му
решаване във въззивното производство.
Въззивната инстанция намира депозираната въззивна жалба от частния тъжител
Г.С. срещу разпореждането на СРС, НО, 94-ти състав, постановено на 17.05.2021 г. по
н.ч.х.д № 3151/2021 г. за процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимиран за това правен субект и е депозирана в законоустановения 15-дневен срок по
чл. 250, ал. 4 НПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на
законосъобразността на разпореждането за прекратяване на наказателното производство,
образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният правен извод на първостепенния съд за
това, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно преследване, защото не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, е правилен.
В производствата по тъжба на пострадалия функцията на частната тъжба е да
очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените
извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. За да отговаря на изискванията
2
на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата не само трябва да бъде писмена и да съдържа данни за
подателя и за лицето, срещу което се подава, но и следва да описва обстоятелствата на
престъплението. Това е необходимо и с оглед правилното определяне на правната
квалификация на престъплението от съда, който има предвид деянието такова, каквото е
описано в самата частна тъжба.
Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява,
когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От тук следва, че в
правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е
описано престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното обвинение – чрез
подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай че това не е така – да прекрати
наказателното производство поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81
от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства на престъпление.
Оценъчната дейност на съдията-докладчик дали е налице тъжба, годна да
инициира производство от частен характер, по необходимост включва преценка дали в нея
са изложени факти, които могат да се подведат под конкретен престъпен състав, който се
преследва по реда на частното обвинение. Такова съотнасяне на описаните от частния
тъжител факти към материалния закон представлява необходима предварителна оценка на
твърденията му, която гарантира, че в съдебно заседание ще се разгледат само такива
обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице
за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. Това от своя страна води до
оптимизиране на правораздавателната дейност, каквато именно е целта на правомощието на
съдията-докладчик по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Описанието на
обстоятелствата, при които е извършено деянието са от значение и за възможността
предаденото на съд лице да разбере предявеното му обвинение и да е в състояние да
организира защитата си. Липсата на точно и ясно описание досежно обстоятелствата, при
които е осъществено деянието, предмет на повдигнатото обвинение, ограничава правото на
защита на предаденото на съд лице и води до невъзможност да се очертае рамката на
доказване по делото. Затова, когато изначално в тъжбата не се съдържа описание на
престъпление, съдията-докладчик има правомощие да прекрати образуваното наказателно
производство.
Поради всичко това тъжителят има процесуалното задължение да приведе
съдържанието на тъжбата си в съответствие с посочените по-горе изисквания, а когато това
не е сторено и същата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, съдията-докладчик е
овластен да прекрати наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 НПК.
Същевременно частният тъжител не е внесъл държавна такса и не е отстранил и
тази нередовност на тъжбата въпреки изричните указания на съдията-докладчик.
Съгласно чл. 187, ал. 2 НПК по дела за престъпления, които се преследват по
тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а
ако не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе. А съобразно чл. 81, ал. 1, изр. 2
НПК държавната такса представлява изискване за редовност на тъжбата. Като е отказал да
внесе държавна такса, частният тъжител е отказал и да приведе тъжбата си в съответствия с
изискванията за валидно сезиране на съда.
Поради всички изложени съображения въззивният съд намира, че тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и недостатъците й са непреодолими. Това е
достатъчно на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното
производство, образувано по нея, да бъде прекратено. В този смисъл обжалваният съдебен
акт е правилен, тъй като е обоснован и законосъобразен.
Мотивиран така и на основание чл. 334, т. 6 от НПК съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.05.2021 г., с което е било прекратено
наказателното производство по н.ч.х.д. № 3151/2021 г. на СРС, образувано по тъжба на Г.
А.С..
Решението е окончателно. Да се съобщи на частния тъжител.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4