Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр. Сливен, 27.04.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ГАЛЯ ИВАНОВА
при секретаря Радостина Желева и
с участието на прокурора Красимир
Маринов като разгледа докладваното от председателя КАНД №
28 по описа
за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 34/31.01.2023 г.,
постановено по АНД № 20222230201292 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Сливен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
0094105/20.06.2022 год. издадено от Зам. Директор на ТД на НАП – Бургас, с
което на „Прима 2000 – З. к.” ЕООД - гр. Б., п. от А.Н.Д., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на
основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон, като е осъдена Национална агенция за
приходите да заплати в полза на „Прима 2000 – з. к.” ЕООД - гр. Б., разноски в
размер на 440,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
Горното решение е обжалвано в законният срок
от ТД на НАП гр. Бургас. В касационната жалба се твърди, че решението на
Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилни
изводите на съда, че липсва конкретно описание на извършеното административно
нарушение. Счита, че безспорно е установено извършването на нарушението, като
при съставянето на АУАН и издаването на НП, не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че правилно е приложен материалният закон във
връзка с налагането на административното наказание. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.
В съдебно заседание касатора не изпраща представител.
В писмено становище поддържа подадената касационна жалба. Претендира разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Ответникът по касацията „Прима – 2000 – з. к.“
ЕООД гр. Б., не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище оспорва
жалбата Счита, че като краен резултат решението на първоинстанционния
съд било правилно, но не било съобразено, че НП е издадено от некомпетентен
орган. Моли съда да остави решението на РС в сила и да присъди направените по
делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че следва да
бъде оставено в сила решението на Районен съд – Сливен.
Касационната жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 07.06.2022 год. е съставен АУАН № 0094105 от същата дата срещу ответника
по касацията за това, че при извършена проверка на 30.03.2022 год. и съставен
Протокол № 0132127/30.03.2022 год. било установено, че в обект З. к. „Щ."
в гр. С., ул. „Ц. С." № …, стопанисван от същия, се държат в обекта и са
изложени на стелажите за продажба изделия от з. с титър
585, на които няма поставен български държавен знак, съгласно разпоредбата на
чл. 41, ал. 3, т. 2 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ - държавна марка за з. - проба 585
и стилизирана роза. В акта било посочено, че при проверката изделията били
иззети с цел обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК,
както и че бил съставен Протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства № 0132127/30.03.2022 год. В акта е отразено, че липсата на
държавен знак била констатирана на 2 броя п. с общ грамаж 8,77 грама; 6 броя о.
с общ грамаж 8,53 грама; 1 брой м. с общ грамаж 3,12 грама; 7 броя г. с конец с
общ грамаж 38,30 грама. В акта е посочено, че за установяване на процентното
съдържание на ч. з. и наличие на държавен знак (титър)
била възложена експертиза в лаборатория за контрол върху изделията от
благородни метали при ТД на НАП - Бургас, като било издадено Удостоверение от
19.04.2022 год., от което било видно, че проверените изделия са от з.. В акта е
отразено, че на основание чл. 59, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които
осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и
скъпоценни камъни, и изделия със и от тях по занятия, лицата които продават з.
и с. изделия трябва да държат в обекти или ателиета само проверени и маркирани
изделия. В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ във вр. чл. 13а, ал. 10 и чл.
18, ал. 6 от Валутния закон. Актът бил връчен на упълномощено лице на
07.06.2022 год. (л. 10-11 от делото на РС Сливен).
Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № 0094105/20.06.2022
год. от Зам. Директор на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
2000,00 лева на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон. НП било връчено на
представляващия дружеството на 04.11.2022 год. (л. 6 - 9 от делото на РС Сливен).
Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ законодателят е визирал две различни административни нарушения, съответно в изречение първо и в изречение второ на посочената разпоредба, като за всяко едно от тях можело да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Приел, че дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е непълна, доколкото не били посочени конкретните нарушени от жалбоподателя разпоредби на посочената наредба, което водило до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната правна норма нарушена от жалбоподателя, водила до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушавало правото на жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване водило до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. При тези мотиви отменил НП.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно,
поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Необосновани са изводите на въззивния съд за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. В НП се съдържа
подробно описание на констатираното нарушение, както и на нарушената правна
норма. Обстоятелството, че не е посочено, че е нарушено правилото по чл.59 ал.1
изр.първо от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, не е ограничило правото на защита на
наказаното лице, доколкото от описанието на нарушението ясно е посочено в какво
се състои същото и е цитирана нарушената правна норма, а именно тази на чл.59
ал.1 изр.първо от горепосочената наредба. В този смисъл ответника по касацията
е можел да разбере за какво е ангажирана отговорността му и да организира
защитата си. Следва да се посочи, че цитираното решение на АдмС
Сливен касае различна фактическа обстановка и различно съдържание на НП от
процесното.
Съдът намира за неоснователно поддържаното възражение за липса на
компетентност на наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съгласно Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на
министъра на финансите във връзка с чл. 18, ал. 12 от
Валутния закон. В действителност в параграф 6 от ПЗР
на НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ е предвидено, че контролът по прилагането
на наредбата се възлага на министъра на икономиката и индустрията, но в
наредбата не са предвидени санкционни норми, които да се прилагат при
установено нарушение на наредбата. При такава хипотеза се налагат предвидените
във Валутния закон
санкции. В параграф 9 от ПЗР
на Валутния закон се предвижда, че изпълнението на закона се възлага
на министрите на финансите и икономиката и на БНБ. В настояшия
сучай дружеството-жалбоподател е било санкционирано
по Валутния закон
за извършено нарушение на наредбата. Следователно заповедта на министъра на
финансите, с която е оправомощен зам. директора на ТД
на НАП – Бургас да издава наказателни постановления за процесното нарушение е относима към настоящия казус и от нея произтича безспорна
компетентност на наказващия орган.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Не се споделят доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП във връзка с описание на
нарушението. Както в АУАН, така и в НП подробно са описани обстоятелствата, при
които е било извършено процесното нарушение. Ясно и недвусмислено е отразено,
че нарушението се състои в това, че дружеството-жалбоподател е държало в проверения
обект изделия от з., които били изложени за продажба и които имали само
обозначен титър 585, без да имат поставен български
държавен знак. Така описаният фактически състав е бил подведен от АНО и актосъставителя и под правилната правна норма, като както в
АУАН, така и в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от
НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, съгласно която лицата, които продават з. и с.
изделия, произведени в страната и внесени от чужбина, или изработват с материал
на клиента (ишлеме) такива изделия, трябва да държат в търговските обекти или
ателиета само проверени и маркирани изделия, поставени на отделни и ясно
разграничени места с четливо обозначение на вида - "з." и "с.",
и на съответната проба. Следователно не е налице неяснота по отношение на
вмененото на жалбоподателя нарушение. В действителност в АУАН и НП е посочена и
разпоредбата на чл. 41, ал. 3, т.
2 от същата наредба (НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ), но видно от
съдържанието на нормата в нея не е предвидено задължение за поведение на
адресатите й, а единствено се съдържа вида на държавната марка, която трябва да
е поставена върху з. и., а именно "стилизирана роза".
На следващо място съдът не споделя и поддържаното възражение от
представителя на жалбоподателя, че от доказателствата по делото не става ясно
кога и при какви обстоятелства е било установено процесното нарушение. От
показанията на актосъставителя се установява, че на
30.03.2022 г. е била извършена проверка в обект – з. к., стопанисван от
жалбоподателя, като актосъставителя лично е проверил
всички налични изложени за продажба н. в обекта, като е установил липса на
поставен държавен знак на част от тях. Независимо от това за да се установи
дали н. са били изработени от з., т. е. дали спрямо тях се е прилагало
изискването, предвидено в чл. 41, ал. 3, т.
2 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ, да имат поставена държавна марка, е било
необходимо изготвянето на експертиза. Изследването е било извършено от
лаборатория, като е било изготвено Удостоверение от 19.04.2022 г. Едва от
изготвянето на експертизата е било безспорно установено, че н. са изработени от
з. и по тази причина е било задължително, след като са изложени за продажба в
търговския обект, да имат поставена държавна марка "стилизирана
роза". При така установеното свидетеля Г. съставил АУАН срещу
жалбоподателя за държане и излагане за продажба на н. от з. без поставена върху
тях държавна марка. Установено е съответствие на иззетите н. и описани в опис
към протокол за извършена проверка и тези, посочени в НП. От показанията на
свидетеля Г. се установява, че при проверката са били иззети н., за които чрез
оглед проверяващите установили, че нямат поставен държавен знак. Н. са били
описани предвид количеството по категории видове артикули. След безспорното
установяване от експертизата на н. върху които липсвало поставена марка,
останалата част от иззетите н. били върнати на жалбоподателя. Срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП само за тези н., за които било констатирано,
че са от з. и нямат поставена държавна марка. Тези н. са посочени както в АУАН,
така и в НП, а именно з. п., о., м. и з. г. с конец, като видно от опис на
иззетите стоки, са били иззети както з. п., о., м.и, така и г.. Следователно
няма разминаване, несъответствие между иззетите с протокола изделия и тези, за
които АНО твърди, че нямат поставена държавна марка. Следва да се посочи, че
нарушението би било извършено дори само едно от посочените изделия да няма
поставена държавна марка, а по-големия брой на такива предмети би имал евентуално
значение само за размера на наложената имуществена санкция.
В случая се касае за извършено нарушение на 59, ал. 1 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ,
която както се посочи по-горе в изложението предвижда изискване към търговците
на з. н. да извършват продажба само на з. н., които да имат върху тях
обозначена проба и марка. От доказателствата по делото безспорно се установява,
че при извършена проверка в процесния обект, стопанисван от жалбоподателя е
било установено, че се излагат за продажба з. н. без поставен върху тях
български държавен знак - "стилизирана роза".
При така установеното по делото, правилно АНО е приложил санкционната
норма на чл. 18, ал. 6 от
Валутния закон и е наложил на дружеството - жалбоподател имуществена
санкция в предвидения минимален размер от 2000 лева. Съдът счита, че с така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН
да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и е следвало да бъде изцяло потвърдено от въззивния съд. В този
смисъл въззивния съд, необосновано и в противоречие с разпореждането от закона е
отменил издадено НП.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него се постанови друго по същество, с което
да се потвърди наказателното постановление.
Основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение, както в касационната, така и във въззивната инстанция. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева за всяка инстанция, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ или с общ размер 160 лв. и да се възложи в тежест на ответника по касацията.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 34/31.01.2023 г., постановено по АНД № 20222230201292 по описа за 2022 г. на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0094105/20.06.2022 год. издадено от Зам. Директор на ТД
на НАП – Бургас, с което на „Прима 2000 – З. к.” ЕООД - гр. Б., ЕИК *********, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 18, ал. 6 от Валутния закон, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Прима 2000 – З. к.” ЕООД - гр. Б., ЕИК *********, да
заплати на Национална агенция за
приходите, сумата в размер на 160 (сто и шестдесет) лева, направени по
делото разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.