Решение по дело №2002/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260117
Дата: 15 септември 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110202002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2020година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юли  през две хиляди двадесета година в състав:

 

                                                      СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря КАЛИНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2002  по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на И.П.К.  ЕГН **********,***-0819-008266/ 22.04.2019г. на Началник  група към ОД на МВР- Варна- сектор ПП, с което  на въззивника са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

           С жалбата се изразява становище, че изложената в НП фактическа обстановка е квалифицирана като нарушение неправилно, като не се оспорва фактът, че към момента на проверката управляваното от въззивника МПС е било с прекратена служебно регистрация, но се твърди, че жалбоподателят не е бил уведомен за това служебно прекратяване на регистрацията и е представил по време на проверката валидно свидетелство за регистрация на процесното МПС и че табелите с регистрационните номера на процесното МПС са били поставени на определените за това места и в този смисъл се излагат аргументи за липса на виновно поведение и за неправилно приложение на санкционната норма, респективно за неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяна на НП.

           В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се  явява лично, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП,с аргументи, аналогични с изложените в жалбата.

           Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява, като се депозират писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, аргументирайки доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

           След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

            На 11.11.2018г., въз. К., управлявайки л.а. „Рено Лагуна“ с рег.№ В 4636 КА, се движил по ул.“Мир“ в гр.Варна в посока бул.“Ген.Колев“, като около 15:40ч. до бл.№2 бил спрян за проверка от екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.М..Установено било при проверката, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е била служебно прекратена на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от „ГФ“ за несключена застраховка „ГО“.

           Предвид горното на место бил  съставен АУАН от св.М. срещу въз. К., за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

           Образувана била преписка № 76/2019г. по описа на Сливенската военноокръжна прокуратура с оглед налични данни за престъпление по чл.345 ал.2вр.ал.1 от НК, като след извършената проверка по преписката, с постановление от 15.04.2019г. на прокурор от същата прокуратура било отказано образуването на ДП, като било прието, че деянието, извършено от жалбоподателя е несъставомерно от субективна страна и копие от постановлението било изпратено на Началника на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, ведно с няколко съставени АУАН за ангажиране на административнонаказателна отговорност за извършени административни нарушения.

           Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението  за отказ да се образува ДП, на 22.04.2019г.  АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

           В с.з. се приобщиха и материалите от горепосочената преписка на Сливенската военноокръжна прокуратура от които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е бил уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата /, така и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че регистрацията на процесния автомобил  е била служебно прекратена на 30.08.2018г..

           Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приобщени  по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка, като напълно кредитира и показанията на св.М., които са последователни, непротиволречиви и житейски достоверни.          

           Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- АУАН,,  писмените доказателства по преписката на Сливенската военноокръжна прокуратура, заповед и от останалите писмени доказателства по делото и от показанията на св.М...

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

           Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Съгласно приложената и приета от съда заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН.

           Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено/ макар да не фигурира дата на прекратяване на регистрацията/, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

           Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

           Съгласно разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени  по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, а съгласно нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката  наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо извършва и разследване на спорни обстоятелства.

            На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по  същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя.

            В конкретния случай, видно от материалите по преписката,в действителност НП е било издадено въз основа на постановлението за отказ да се образува ДП, което наложи материалите от горепосочената преписка да бъдат изискани служебно от съда/ в самото НП никакви други доказателства освен постановлението на ВРП не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП/.

            Необорени по никакъв начин са твърденията  на въззивника, че последният по никакъв начин не е бил уведомен както за обстоятелството, че е прекратена застрахователната полица, така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде и в последствие, че е дерегистриран по служебен ред/ доказателства за уведомяване за служебно прекратената регистрация по преписката липсват/, въпреки, че по смисъла на Наредбата, касаеща регистрациите и пререгистрациите, е наложително собственикът на автомобила да бъде уведомен за служебната дерегистрация.Табелите очевидно са били поставени на автомобила,  Гаранционният фонд не представя никакви доказателства, че собственикът на процесното МПС   е получил изпратеното уведомление за липса на валидна застраховка, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.К. е осъществил състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

             В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на прокурора, касаещи извършената проверка по преписката на Сливенската военноокръжна прокуратура, но и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 1791/19г.,  по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2777/19г.,  по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2198/19г.,  по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 2172/19г.,  по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по КНАХД № 546/20г.,  по описа на съда и др.

          За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства, а в конкретния случай не само, че няма доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран. Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация, а не за това, че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, поради което фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор е ирелевантен. Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП и след като не е доказано, че собственикът, респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

        Съдът не споделя и становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че  преди да започне управление, собственикът следва да се увери, че автомобилът му е регистриран, тъй като е житейски нелогично при поставени рег.табели на мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, ежедневно преди предприемане на управление да се извършва проверка дали автомобилът е регистриран.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

      От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно, но предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/, е неоснователно и не следва да бъде присъждано такова възнаграждение.

           Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

           Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ НП №18-0819-008266/ 22.04.2019г. на Началник  група към ОД на МВР- Варна- сектор ПП, с което  на И.П.К.  ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

            Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган, а приобщената преписка да се върне на Сливенската военноокръжна прокуратура.

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ при ВРС: