№ 201
гр. Плевен, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430202233 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №22-0938-000654/02.03.2022г. на
*** на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на С. Д. Д.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Посочва, че не оспорва приетата фактическа обстановка в хода на
административнонаказателното производство, но изтъква, че му се е
наложило да проведе спешен разговор с работодателя си, по мобилния си
телефон; счита, че случаят е „маловажен“ и моли за отмяна на Наказателното
постановление.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила: по чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН,
тъй като не са посочени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, в контекста на евентуалното приложение на чл.28 ЗАНН; по
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като в съставения Акт и Наказателното
постановление е едновременно посочено, че процесното МПС е автобус и лек
автомобил. На тази основа, пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно,
като заявява, че не претендира присъждането на разноски по делото.
1
За ответната страна – *** на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С придружителното писмо по
изпращане на административнонаказателната преписка в РС-ПЛЕВЕН, е
заявена позиция за неоснователност на жалбата, както и за прекомерност на
направените разноски, в случай, че такова искане бъде отправено от
жалбоподателя и неговия защитник.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№586515/17.02.2022г. от страна на М. П. Н. – *** при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Ц. Н. Х., както и на нарушителя С. Д. Д.. Съставен
е за това, че на 17.02.2022г. около 11:30 часа в гр.ПЛЕВЕН. ул. „***“ до
номер 7, с посока на движение към улица „***“, като водач на л.а. „***“, с
рег.№***, извършва следното: управлява горепосоченото МПС, използвайки
мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете – нарушение по чл.104а ЗДвП. При
съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са
постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на деянията. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на С. Д.
Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.7 – 8 от делото/. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По-конкретно,
административнонаказващият орган не дължи обстойно изложение на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, още повече в
случаи като настоящия, тъй като разпоредбата на чл.183 ал.4 т.6 предвижда
абсолютно определена санкция, т.е. не е допуснато нарушение /и още по-
малко, съществено/ на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН. Наред с това,
действително, както в АУАН, така и в НП е допусната грешка, като в
уводната им част е отбелязано, че се касае за „автобус ***“, а впоследствие,
при изложението на фактите и обстоятелствата на твърдяното нарушение, е
отбелязано, че се касае за лек автомобил „***“. Съдът намира, че се касае за
незначителен технически пропуск. Дори да се приеме, че не е ноторно
2
известно, че превозните средства марка „***“ модел „***“ са единствено от
вида „лек автомобил“ /и следователно, че обективно не е възможно да се
касае за МПС от вида „автобус“/, то е видно, че превозното средство е
надлежно индивидуализирано и посредством регистрационния си номер, т.е.
не е налице нито противоречие в обстоятелствената част на НП, нито –
непълноценност на описанието на фактите и обстоятелствата на твърдяното
нарушение в АУАН или в НП, което може да обоснове извода за съществено
нарушение на процесуалните правила.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите М. П. Н. и Ц. Н. Х., както и писмени доказателства /л.9 – 10, л.17
от делото/. При съобразяване естеството на твърдяното административно
нарушение, видно е, че от особено значение за разкриване на обективната
истина, са свидетелските показания по делото. Показанията на свидетелите М.
Н. и Ц. Х. обаче, се свеждат до заявена пълна липса на спомен и най-общо
отбелязване, че това, което е изложено в АУАН, правдиво отразява фактите и
обстоятелствата на случая. По същество, касае се за свидетелски показания,
които се явяват напълно безсъдържателни и не способстват по никакъв начин
за разкриването на обективната истина. Дали се касае за действителна липса
на спомен на свидетелите, проява на незаинтересованост при депозиране на
свидетелските показания или невярно отразяване на фактите и
обстоятелствата на процесния случай в съставения АУАН – би могло
единствено да се предполага, но такива предположения не биха могли да
бъдат поставяни в основата на вътрешното убеждение на Съда при решаване
делото. Всъщност, на какво се дължи твърде ниското качество на
свидетелските показания на Н. и Х. обаче е и ирелевантно, а с правна
значимост се ползва извода, че техните показания са дотолкова неубедителни,
че изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, се явява недоказана, до
степен на пълното й опровержение. Ето защо Съдът намира, че нарушението
по чл.104а ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на С. Д., не е доказано по убедителен начин и поради това
неправилно, същият е бил административно наказан на основание основание
чл.183 ал.4 т.6 ЗДвП – за нарушение, което не е извършил.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон – същото е неправилно, поради
което, следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№22-0938-000654/02.03.2022г. на *** на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на С. Д. Д. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.104а ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4