Решение по дело №236/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260074
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20195200900236
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                         РЕШЕНИЕ  

 

260074                    12.05.2021г.            град  П.

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

    ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

  В закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и               първа     година

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

    като разгледа докладваното от съдия Ралинова т.д.№236 по     описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.632 ал.2 от ТЗ.

С решение №41/28.02.2020 година е открито производство по несъстоятелност на „СТРОЙКО 2013“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П. ул.“В.“ №3, представлявано от управителя П.Н.П. и е обявена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2013 година. Със същото решение, производството е спряно при условията на чл.632 ал.1 и 2 от ТЗ, като е указано на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в ТР по молба на длъжника или кредитор, ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 5 000 лева.

 Решението е вписано в ТР на 02.03.2020 година.

 С молба вх.№264794/ 11.05.2021 година /п.кл. 10.05.2021г./ е постъпила молба от кредитора НАП представляван от В.П.–директор дирекция „Държавни вземания“ с която е поискано възобновяване на производството като е посочено,че длъжника е съдружник в „ПОЛИ СНАБ 2015“ ООД, чийто капитал е в размер на 12 950 лева , а дружественият дял на „СТРОЙКО 2013“ ЕООД е в размер на 120 950 лева, като публичен изпълнител бил наложил за дължимите публични вземания от длъжника, запор върху притежаваният от СТРОЙКО 2013“ ЕООД, дял от капитала на „ПОЛИ СНАБ 2015“ ООД. Сочи се, че от тези данни било видно наличието на достатъчно имущество, поради което следва производството да бъде възобновено. Цитира се съд. практика, че бързоликвидните активи на длъжника, не е единственото изискване за възобновяване, водещ бил критерият достатъчно имущество.

Алтернативно се моли, в случай, че съдът счете, че наличното имущество е недостатъчно за възобновяване на производството, да се определи подходящ срок за внасяне на разноските /сума определена за издръжка на производството/.

 При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

          Съгласно разпоредбата на чл.632 ал.2 ТЗ спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението по чл.632 ал.1 ТЗ по молба на длъжника или кредитор. Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ.

           В процесния случай, решението по чл.632 ал.1 ТЗ е вписано в ТР на 2.03.2021 година.

При условията на чл. 632 ал. 1 във вр. с ал.5 от ТЗ – при констатирана в хода на производството липса на имущество за покриване на необходимите за продължаването му разноски, е постановено решение за неговото спиране.  Решението е постановено на 28.02.2020г. и е влязло в сила, като не е било обжалвано  от легитимираните за това лица.

От датата на обявяване на решението в Търговския регистър на 2.03.2020 г. е започнал да тече 1-годишния срок, в който законът допуска да бъде поискано възобновяване производството по несъстоятелност.

В случая при преценката за изтичане на срока , следва да се съобрази и неговото спиране, поставено със ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.). Самият закон е в сила от 13.03.2020 г.и срок не е текъл от 13.03.2020г. до 21.05.2021 година.

       Поради което молбата на кредитора  по чл.632 ал.2 ТЗ  изпратена от НАП-София по пощата на 10.05.2021г., е в рамките на едногодишния преклузивен срок и молителят се  легитимира като кредитор на длъжника, поради което молбата му е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

        Разгледана по същество, молбата е основателна във втората си част и като такава следва да се уважи.

         В първата част е неоснователна по следните съображения: За да се уважи искането за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ал.2 изр. второ предл. първо от ТЗ, молителят кредитор следва да удостовери по несъмнен начин твърдяната  от него алтернативна предпоставка, а именно наличие на достатъчно имущество на длъжника. В случая подобни доказателства липсват. Под налично имущество за покриване разноските по несъстоятелността законът има предвид наличието на такива краткотрайни активи от имуществото на длъжника, които биха послужили за извършване на непосредствено необходимите и наложителни текущи разходи в производството по несъстоятелност.

В този смисъл за възобновяване на производството по несъстоятелност в първата хипотеза е необходимо установяването на наличие на бързоликвидни активи у длъжника,с които могат да се покрият разноските по заплащане на месечно възнаграждение на синдика, за запазване, оценка и продажба на имуществото на длъжника,изобщо за осребряване на активите. Визираният в молбата на НАП дружествен дял на определена парична стойност, няма характер на бързоликвиден актив - същият би бил предмет на производство по осребряване на имуществото на длъжника и на разпределение на осребреното имущество между кредиторите, но с него/с оглед необходимостта от извършване на оценка, продажба и т.н./ не могат да се покрият разноските по несъстоятелността. Не се установява и дали този паричен размер има ликвидност изобщо.

Като подадена в срок и с оглед изразената готовност от молителя НАП да внесе разноски, съдът счита за справедлива и необходима сумата за предплащане на първоначалните разноски в размер на 7000 лева.

Във връзка с изложеното следва производството по делото да бъде възобновено и да се даде двуседмичен срок на молителя за внасяне на разноските по особената сметка на съда.

Воден от горното, съдът

                  

                                    Р    Е    Ш   И:

         

 

       ВЪЗОБНОВЯВА производство по несъстоятелност по  т.д.№236/2019г. на Пазарджишкия окръжен съд, спряно на  основание чл.632, ал.1  от  ТЗ.

        ОПРЕДЕЛЯ  сумата от  7000 лева, като необходим размер за покриване на разноските в производството по несъстоятелност на „СТРОЙКО 2013“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П. ул.“В.“ №3, представлявано от управителя П.Н.П., която следва да се предплати от кредитора НАП или останалите кредитори и която сума следва да се внесе по особената банкова сметка ***.

        ОПРЕДЕЛЯ двуседмичен срок за предплащане на разноските, считано от вписване на решението в книгата по чл.634в от ТЗ.

        УКАЗВА последицата от неплащане на разноските в определения от съда срок  постановяване на решение по чл.632 ал.4 от Търговския закон   прекратяване на производството. 

      Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписвания гр. П. за вписване в Търговския регистър.

      Решението подлежи на незабавно изпълнение и има действие по отношение на всички.

      Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от  вписването му в Търговския регистър.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: